Един от най-спорните въпроси около доставките на природен газ в България през последните дни е кой и кога е взел решението България да се откаже от по-големи количества азерски газ. Сега страната получава само около една четвърт от договорените количества и така ще бъде до края на юни, поради което няма как да се компенсира спирането на доставките от Русия. По време на пресконференцията на "Продължаваме промяната" миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев заяви, че азерският газ можеше да идва на по-ниска цена и можеше да се достави през връзката Кулата-Сидирокастро, но бившият директор на дружеството Николай Павлов доброволно се е отказал от 60% от този газ. "И това не е случайно", каза още Василев и поясни, че по този начин България е губила между 500 хил. и 1 млн. лева на ден, като е купувала по-скъпия руски газ от "Газпром". Документи, с които "Капитал" разполага, обаче показват по-различна картина. Накратко, назначеното от ГЕРБ ръководство на БЕХ е взело решението за намаляване на азерските доставки и е поискало одобрение за това от служебния министър на енергетиката Андрей Живков. Макар че такова чисто административно въобще не е нужно, Живков все пак се съгласява.
До един етап на този процес пряко е участвал и сегашният министър на енергетиката Александър Николов, както и сегашният финансов министър Асен Василев, които тогава бяха част първия служебен кабинет. Тогава публично двамата не заеха позиция по тази тема, като Василев твърдеше само, че ако "Булгаргаз" взима повече азерски газ цената ще се понижи. В интервю за bTV в неделя Александър Николов намекна, че уволнението му от служебния кабинет е свързано именно с договарянето за азерски газ, което е финализирано след неговото отстраняване. А ролята на тогавашния изпълнителен директор на "Булгаргаз" Николай Павлов в договарянето с азерите е била по-скоро на изпълнител на вече взетите решения.
