Пунктове за вакиниране в България започнаха да затварят врати поради липсата на достатъчно ваксини. Такъв е денонощният кабинет за ваксиниране в столичната болница „Св. Анна“. Там са били изразходвани всичките 130 ваксини.

Премиерът Бойко Борисов обаче потвърди думите на здравния министър професор Костадин Ангелов, че страната ни води преговори за получаването на един милион дози ваксини от Франция и Германия.

Препаратите ще бъдат взети назаем, а целта е да не се прекъсва имунизацията, когато доставките на производителите се бавят.

Кунчев: Може чакащите на опашка да не стигнат до ваксина

„Работим в момента с Франция и Германия, където в момента имат забавяне във ваксинирането и за разлика от България, няма опашки, да ни дадат сега назаем, за да не прекъсваме ваксинационния план като свършват ваксините, защото виждате – те свършват за 1-2 дни, идват, веднага пак почваме. 18,5 млн. ваксини сме платили, после ще им ги върнем“, обясни Борисов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Първото инвитро бебе в България очаква бебе. Това е една история за любовта на един учен към науката, която ражда любов и сбъдва най-съкровената мечта на хиляди жени – да ги наричат „мамо”.

Чудото се случи не толкова отдавна. Една жена мечтаеше за свое собствено дете, но в продължение на няколко години това не й се случи. Науката обаче й помогна.

Годината е 1978 г. Лесли Браун стана майка на първото „бебе в епруветка” в света.

Наричат я Луиз и я обявяват за детето на века, а нейният създател – физиологът Едуард Браун получава Нобелова награда за постижението си. Защото дава надежда на онези жени, които са загубили надежда, разказва bTV.

Не толкова отдавна – чудото се случи и в България. Екип от амбициозни учени и лекари, начело с професор Илия Ватев са в търсене на своето откритие. И са готови да проправят път на нещо велико – да създадат първото българско „бебе в епруветка”.

Годината е 1988 г. Една жена на име Таня сбъдва мечтата си да стане майка.

33 години по-късно първото българско инвитро бебе е красива млада жена, която живее в Съединените щати.

„Не гледам на себе си като по-различно дете, напротив, просто методът е по-различен. Не си спомням, кога майка ми ми е казала, имам чувството, че винаги съм знаела. Не се чувствам различна, но малко специална може би“, казва Илияна. Тя споделя, че като дете е чувала подигравки от връстниците си – наричали я подигравателно „дете в епруветка“.

„Аз винаги съм знаела, че съм зачената по метода инвитро. Семейството ми винаги са ми обяснявали и са ме подкрепяли във всичко“, споделя тя.

Илияна казва, че е родена под щастлива звезда. Чувства се малко специална, задето е първото инвитро бебе в България, но още по-специална се чувства сега заради друга новина – наскоро тя и съпругът й разбират, че чакат дете.

„Беше планирано, разбрахме ноември. Изчакахме няколко месеца, за да видим дали всичко е наред и след това споделихме с нашите близки и приятели. Очакваме нашата рожба да се роди на 26 юли“, споделя младата жена.

Преди щастливата новина обаче Илияна изминава тежък път. Същият, който навремето принудил майка й да се подложи на инвитро –експеримента.

„Аз първо бях бременна, за съжаление извънматочна, точно както и майка ми е била. И за мое щастие, сега моето детенце, слава богу, е нормално заченато, но и аз имах извънматочна бременност“, споделя младата жена.

Казва, че вече си дава сметка през какво е минала майка й. „Тя ми даваше кураж, даваше ми сили, напомняше ми, че да, може така да стоят нещата сега. Ето и тя минала по този път и после съм се появила аз. Така че, даваше ми сили и кураж. Беше моята опора“, разказва Илияна.

Дори за миг не се обезверила майката на Илияна – младата Таня, когато след неуспешната бременност й казали, че трудно ще има деца. Тя чула, че експерти в София, начело с проф. Илия Ватев, провеждат „експеримент” за създаването на „бебе в епруветка”. Таня веднага поискала да участва. Защото толкова много искала да я има Илияна. Дори не се замислила.

„В момента, в който той каза – правим един експеримент. И аз казах – Да! И той –„Е, чакай да обясня за какво става въпрос“. Не ме интересува, аз просто участвам!” Аз толкова повярвах на този човек, толкова симпатичен, толкова всеотдаен, с едно голямо сърце“, спомня си Таня.

Това е началото на един от най-големите успехи в медицината у нас. Зад който стоят години денонощен труд. За него ни разказва бащата на инвитро процедурите у нас – професор Илия Ватев.

Експериментите и проучванията на професор Ватев започват още в студентските му години. „Спазихме правилото – първо на много животни, за да имаме голям успех при оплождането и износването на бременността. Даже имахме един класически опит, в който родени мишлета от инвитро – три техни поколения имаха нормални мишлета, естествено заченати. За да си позволим да започнем на човека“, казва д-р Ватев.

Казва, че дежурствата в лабораторията били денонощни. Имал дори легло там.

Приема работата си като кауза. „Целият ми живот. Това беше моята кауза. Всичко беше свързано с това да работя нещо, което да намери приложение. Това беше червената линия в моята разработка“, казва д-р Ватев.

Експериментът на професор Ватев се оказва успешен и Таня забременява. И така, на 3 януари 1988 г., в 16:11 ч. се ражда първото „бебе в епруветка” в България.

„Беше много радостно всичко това. Мога да ви кажа, че има нещо велико, когато ви подадат бебето, а вие знаете, че сте го държали в една капка. То си стиска с ръцете, реве, жив човек. И някаква особена тръпка минава през цялото тяло. Много е странно…. Човек, който иначе нямаше да види бял свят“, споделя Ватев.

„Появи се бебето, беше страхотна красавица, много едра! Аз дори и сега се вълнувам, като ви говоря за това. В момента, в който я извадиха и казаха –това бебе е толкова голямо“, спомня си щастливия момент Таня.

„От самото начало бях решила, че ако е момиче ще е Илияна, ако е момче – ще е Илия. Ще го кръстя на д-р Ватев, той е голямо сърце“, споделя Таня. Казва, че най-много е плакала, когато най-накрая е прегърнала детето си. „Заслужаваше си цялото ходене по мъките“, казва тя.

„По принцип за всеки един човек майка му е специална или поне трябва да бъде специална. За мен моята е най-специална! Изисква се много кураж да се обърнеш към един метод, който е бил просто експеримент тогава. Аз съм един експеримент. Така че тя е много силна, смела и борбена жена“, казва днес порасналата Илияна.

Този голям успех за България поставя началото на една неразривна обич между първото бебе инвитро и човекът, направил възможно всичко това. Първата им среща била, когато Илияна е на около 8 години. „Спомням си много ясно. Д-р Ватев е висок и строен мъж, спомням си как излезе от една кола и идваше към вкъщи. Строен човек. Това са ми първите спомени с него“, казва тя.

„Ние с професор Ватев сме много, много, много близки. Неведнъж съм казвала, че го чувствам като втори мой баща, нашата връзка с него е неописуема. Един велик човек за мен“, споделя Илияна.

При едно от посещенията си в България преди 5 години, Илияна го посещава и в Медицинската академия, за да види, къде са започнали първите й мигове живот. Д-р Ватев й разказва, че три денонощия я е гледал в „няколко капки течност“.

„Спомням си много ясно тази среща. Емоцията беше много интересна… насълзяваща. Защото все пак се докосваш по един или друг начин до първите ми мигове на бял свят. Доста емоционално. Моите срещи с д-р Ватев винаги са били много емоционални“, споделя Илияна.

Ето защо, не е учудващо, че професор Ватев е един от първите хора, на които Илияна звъни с новината, че ще става майка.

„Обади се и ми каза, аз искам първо вие да знаете нещо. Аз се чудих какво е и ми каза тогава, че вече е преминала половината бременност, всичко се развива добре и аз искам първо вие да знаете. Това доста ме докосна“, споделя проф. Ватев.

Пожелал е да й се роди здраво бебе, което много да ги радва. И макар да са на хиляди километри от България, Илияна и майка й Таня също имат какво да кажат на професор Ватев – те записват за него специално видео послание:

Илияна: Здравей, доктор Ватев, не сме се виждали от няколко години. Толкова много искам да си до мен. Да споделя този момент с тебе. Но искам да знаеш, че много ми липсваш и много те обичам!

Таня: Здравей, професор Ватев, знаеш, колко много те обичам, знаеш, че си част от моето семейство. И макар да не се чуваме напоследък, толкова често, ти си винаги с мене. Обичам те.

Илияна: Аз ще кажа – чичко доктор Ватев, благодаря ви, че ви има! Обичам те!

Така, експериментът от преди 33 години даде началото на инвитро метода у нас, за да дарява надежда на онези жени, които мечтаят да бъдат майки. Професор Ватев получава орден „Стара планина“ за приноса си в асистираната репродукция. Благодарение на него, хиляди деца носят смисъл в дома.

„Може би имам някакъв принос в българската медицина и смятам, че всяко едно инвитро дете носи прашинка от мен, включително и тези, които предстои да се родят. Обикновено медицината лекува болни хора. В нашия случай е много странно, защото те не са болни, но не могат да имат деца. И ние помагаме да се родят“, казва проф. Ватев.

Експериментът преди 33 години подари целия свят на една жена. Таня казва, че е възпитала Илияна да бъде добър човек и да прави всичко с любов.

Науката даде живот на едно дете, което е на път да даде живот. „Най-голямата ми мечта е да имаме едно прекрасно, здраво бебче, което много да ни радва. За в бъдеще да имаме още деца. Да създам един уютен дом за моите деца и моя съпруг, да имат безгрижно детство. Изключително съм щастлива, голяма късметлийка съм! И съм благодарна за всичко, което имам“, казва Илияна.

Експериментът постави началото на една нова история в България – появата на най-дълго чаканите и най-мечтаните деца. Децата инвитро. „Хубаво е, нов живот да дадете. Няма по-хубаво от това. Антисмърт. Това, което правим ние, е антисмърт“, казва Ватев.

И споменът от зимния 3 януари 1988 година ще остане в историята. За да ни напомня, че любовта на един учен към науката роди любов. Сбъдна най-съкровената мечта на една жена – превърна я в майка. И постави началото на едно спасение – за хиляди жени, които мечтаят да родят. И да ги наричат „мамо”.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

На финала на 44-то Народно събрание и месец преди да изберем хората, които искаме да ни представляват в 45-я парламент, „120 минути“ прави равносметка на работата на депутатите в цифри и най-ярките сюжети от пленарните заседания.

485 са общо планарните заседания в мандата на този парламент. Не е изненада, че депутатът, който е посещавал най-малко заседанията, е Делян Пеевски. Той има 479 отсъствия. Всички те обаче са били извинени от неговата партия с изключение на едно. Затова той е получавал възнаграждението си в пълен размер.

Голям брой отсъствия от парламентарните заседания имат също и Елена Пешева от „Воля“, Весела Лечева от БСП и Георги Марков от ГЕРБ.

36 000 българи в чужбина поискаха да гласуват за депутати

Георги Александров от „Обединени патриоти“ пък е депутатът без нито едно отсъствие от парламентарните дискусии, но пък е взел само веднъж думата от парламентарната трибуна.

За първи и последен път видяхме всички 240 народни представители преди четири години, когато се събраха, за да положат клетва.

А 44-то Народно събрание остава в историята като първото, което започна работа в една сграда и ще я приключи в друга. Оглави го един председател, а мандатът ще бъде завършен от друг.

На председателския пост Димитър Главчев остана само седем месеца. Събори го сблъсък с опозицията, след като ГЕРБ отказаха да извикат премиера Бойко Борисов в Народното събрание.

Корнелия Нинова беше изгонена от заседанието, социалистите напуснаха с нея и бойкотираха работата на парламента, обвиниха ГЕРБ в цензура и поискаха оставката на Главчев.

Депутатите решиха как ще се разследва главният прокурор на България

Той сдаде председателското място на Цвета Караянчева. Караянчева обаче се озова в окото на бурята в разгара на протестите след нейна изява на партийна сбирка в Лом с репликата „Хората протестират срещу лошия Бойко, после се качват на метрото. Ходи пеша, бе!“.

След това опозицията се опита да прекъсне и нейния мандат като председател на парламента. А конкретният повод беше обидна реплика по неин адрес отправена от глас, приличащ на гласа на премиера Бойко Борисов. Караянчева остана на поста си, но тази история не спря да я преследва.

В парламента градусът често беше висок. С изключение на месеците, в които БСП решиха, че ще бойкотират и отказаха да ходят на работа.

Заседанията бяха спасени. А въпреки декларациите на БСП, че няма да харчат държавни пари за заплати и командировки, насред бойкота двама червени депутати се оказаха в Австрия, командировани на ловно-рибарско изложение. Това предизвика нов сблъсък и размяна на обвинения между лидера на „столетницата“ Корнелия Нинова и председателят на парламента Цвета Караянчева.

Депутатите на Борисов отказаха да го извикат за изслушване за ваксините

В Народното събрание не липсваха инциденти. И в старата, и в новата сграда се налагаше квесторите да разтървават депутати.

А в разгара на поредното напрежение в редиците на патриотите, се наложи Веселин Марешки и депутатите му да спасят Волен Сидеров от бой.

По-късно самият Марешки трябваше да бъде спиран от физическа разправа с депутата от БСП Стоян Мирчев.

Освен бой, имаше и кражба – изчезна папка с реч на Спас Гърневски.

От парламента си тръгнаха знакови лица като Цветан Цветанов, изпадна и цял коалиционен партньор след разногласията на Волен Сидеров с Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.

Това не бяха единствените раздели – парламентът се раздели с килими трета употреба, и календари от отминали години, но с красиви пейзажи. Килимите бяха дарени на театъра в Кърджали, а старите календари на старчески домове.

А с днешна дата депутатите, напуснали групите си, са 19. Най-много от БСП. Независими и партийно принадлежни, депутатите заедно посрещнаха пандемията. В началото, когато имаше недостиг на предпазни средства за медиците, депутатите от ВОЛЯ дойдоха със защитни костюми на работа А в разгара на пандемията в парламента мерките не се спазваха.

През този мандат двама души се отличиха с отсъствието си – депутатът Делян Пеевски. Другият отсъстващ, но често търсен беше премиерът Бойко Борисов. За четири години Бойко Борисов е бил поканен 15 пъти за изслушване, явил се е три. Зададени са му 43 въпроса, отговорил е на 12.

А най-важното гласуване в този парламент ще остане за нова Конституция. След като стигна до пленарната зала с пренаписване и подкрепата на „Воля“, очаквано, при гласуването проектът на управляващите се провали.

А след над 40 милиона лева, инвестирани в превръщането на бившия партиен дом в нов парламент, се оказа, че народен представител в инвалидна количка не може да стигне до трибуната и се наложи да положи клетва от последния ред в пленарната зала.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК