Открийте ни и в

Български истории

Преди 100 г.: „Сега e време всеки българин в Америка да забогатее“

публикувано

на

„Сега се отдава добър шанс на всеки българин в Америка да забогатее като си купи малко акции от „Жюел Голд Майнинг Ко“. Цената кратко време е само по един долар едната“.

Това призовава преди сто години българите в САЩ реклама на Jewеl Gold Mining CO. Тя е подписана от „секретар-касиера“ на компанията, българинът Стоян Шкутов, и е публикувана в Българо-американския „Календар-алманах“ за 1920 година.

Хотел, бакалница и месарница на Nicolos bros. Братята Ангел и Георги Николови от гр. Фердинанд в България рекламират бизнеса си в Охайо и канят българите да му гостуват.

Уникалното издание е на печатащия се по това време в Щатите български вестник „Народен глас“. В почти 200 страници то е събрало най-полезната информация за българските емигранти към този момент. Алманахът от 1920 година е поместил закона за натурализацията в САЩ на български и на английски, преразказал е закона за имиграцията, публикувал е декларацията на независимостта, както и информация за българската легация и

българските вестници в Щатите

Към този момент, 1920 година, те са три на брой. За сравнение гърците издават 13, а италианците цели 153 вестника. Общият брой на чуждестранните издания по това време е 279. Но това е нищо, защото издаваните американските вестници през 1918 са били 2 514 на брой, и то само ежедневниците. Отделно е имало и месечни, чийто брой е бил 2876.

Редакцията на в. „Народен глас“ в градчето Гранит сити

Освен тази информация в Алманахът има хронология на бушуващата в този момент Първа световна война – сбито, кратко и по дати.

Има и цели страници практична информация като сравнение на „мерките и теглилките“, речник на съдебните термини, страница, посветена на официалните празници в САЩ, списък на българските черкви, на градовете с българи и тяхното количество, списък на чуждестранните легации в Щатите, от който става ясно, че посланик на България по това време е Стефан Панаретов.

 

Бръснарницата и магазина за цигари и студени напитки на Тома Василев в Кокомо, Индиана.

И разбира се, много реклами! От тях може да се сглоби част от картината с какво са се занимавали българските емигранти в Америка преди 100 години и как нашите предшественици са поддържали връзка помежду си в Щатите. И разбира се, как са рекламирали в опит да привлекат повече клиенти, особено български.

  Грамадно богаство!“

 започва например рекламата на Стоян Шкутов за закупуване на акции от компанията му. От написаното става ясно, че Jewеl Gold Mining CO, в която Шкутов е касиер-секретар, притежава златни мини в Анкоридж, Аляска. Не са край Клондайк, но пък времето е в първите 20 години от началото на прословутата златна треска в Аляска. Освен това Шкутов разкава, че направените проби показват, че един тон руда дава средно по 932 долара, а годишният дивидент се изчислява на не по-малко от 8 долара на акция.

След българите в Щатите по това време е имало много банкери, търговци, зъболекари, обущари. Имало е фотографи, хотелиери, собственици на параходни агенции, на търговски къщи, заведения и др. И разбира се, всичко, което са предлагали, е било единственото или поне една от най-доброто в града, дори и в щата.

Като например сладкарницата на Бойчо Пенев и Александър Жеков от шуменското село Кюлевче в Тексас. От рекламата им в Алманаха става ясно, че тя е основана с 5000 долара основен капитал през 1916 година. Сред стоките, които произвежда са всякакви видове сладки, „разновидни кенди“, карамели, „айсъ-криймъ“ и други лакомства. Сладкарницата на Пенев и Жеков продава на едро и дребно и дори доставя стоките си до всички градове на 100 мили разстояние. Освен това тя се отоплява зимата и разполага с машини за лед за лятото.

„Ние правим бизнес изключително с американци, защото в града ни няма никакви българи. Когато ви се удаде случай да минете през града ни, елате да се видим и запознаем“, завършват Бойчо и Александър.

Йосиф Костов, българин от Охрид, пък разказва, че е на 37 години и дошъл в Америка неотдавна. „Благодарение на труда и постоянството успял да вземе хубава работа. До 1919 г. бил съдържател на гросерия (grocery – хранителни стоки) в Пенсилвания“, разказа Joe Costoff, както се представя, от трето лице за себе си. В момента на рекламата обаче Joe вече е електрически инженер във фабриките Кийстоун в Пенсилвания и предлага услугите си.

 


US вестник пише за български хотел в Чикаго

Американски вестник пише за български хотел „Хамонд“ в град Хамонд в Лейк Каунти. Това е описано в рекламата му от Тодор Бъсков от село Баница. Ето какво пише г-н Франк Макдоналд, сътрудник на един от американските местни вестници: „Хотел Хамонд“ е едно ново здание, специално строено за хотел, с 60 стаи, модерно построен и най-разкошно мебелиран, в чентъра на града, което прави чест на Хамонд. Тодор Гъсков, известен на множеството свои приятели под името „Теди“, по рождение българин, е положил всички усилия и направил грамадни материални жертви“, за да запълни нуждата от един голям и в пълния смисъл на думата модерен хотел“.

Хотел „Хамонд“ притежавал и „добре уреден и модерен ресторант“ по американски стил.

„Когато сте в града ни, или минете от тука, елате да се видим и бъдете сигурни, че ще намерите добър и братски прием“, пише Тодор Блъсков – Теди.

 


Панаретов – първият български пълномощен министър в САЩ

Стефан Панаретов е първият български специален пратеник и пълномощен министър в САЩ, става ясно от Алманаха от 1920 г. Ето какво пише за него:

„Покрай изпълнението на своята официална длъжност, г-н Панаретов непрекъснато се грижи за пострадалите от войната в отечеството ни, като вдовици, сираци, ранени и бежанци. По негова инициатива досега са били събрани повече от 80 000 долара и изпратени в България за разни благотворителни цели.“.

Стефан Панаретов е дългогодишен професор в Робърт Колидж.

Къщата на 1711 „Кънектикът авеню“ във Вашингтон, където се е помещавала Българската царска легация

Българската легация във Вашингтон се е намирала в най-добрата част на американската столица – Кънектикът авеню. „А представителите на България се ползват с добър прием навсякъде във Вашингтон“, пише изданието.

 

 


Болни ли сте? Едно известие от Ню Йорк!

 

Сред многото практични съвети към българите в Америка, Алманахът от 1920 година дава и съвети на сънародниците ни как да разберат дали са болни. „Те са публикувани под заглавието: „Здравословно известие от Ню Йорк“. Ето какво пише в него:

„Има пет причини, поради които може да сте нездрави, нещастни и болни.

  1. Кръвта ви може да е нечиста
  2. Храната, която ядете, може да не се смила добре в стомаха

3 Вашите дробове, черен дроб, сърцето и бъбреците може да не работят както трябва

4 Вашето тяло или умът да не са чисти

5 Може би не се подчинявате или не разбирате природните закони.

След това статията продължава с реклама на нюйорски лекар, когото всички вече наричали „човек с мозък за един милион долара“, защото хиляди мъже и жени са му платили 1 000 000 долара за да ги лекува през последните 30 години. И в същото време той взимал само по 5 долара на преглед.

В материала се обяснява и че д-р Леонард Лендис работи с най-модерна апаратура с рентгенови лъчи и преглежда обстойно. Най-важното качество на доктор Лендис обаче е, че при него може да отиде всеки чужденец и да си каже страданието на собствения си език. „Всеки един, особено всеки един чужденец, се чувства като у дома си в офиа на д-р Лендис. За чужденеца важно е да има кой да го разбира. В тоя офис се говорят 25 езика, а за контакти и съвети не се взимат никакви такси. Запомнете този адрес“.

 

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

В малка лодка насред Атлантика: Двоен BG рожден ден

Макс и Стефан преполовиха Атлантическия океан заради благородна кауза

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Денят е 25 август и на малка лодка в Атлантическия океан баща и син празнуват рождените си дни. Това е 73-ият ден от предизвикателството Neverest Ocean Row, в което Макс и баща му Стефан Иванов опитват да изминат разстоянието от Европа до Южна Америка само с гребане. С тази експедиция те искат да насочат общественото внимание към нуждата от донорство на органи в България и да привлекат повече подкрепа за инициативата „Да! За живот!“, разказва „Свободна Европа“.

Стефан и Макс са родени в два поредни дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са особено специални

 защото ги заварват в открито море

а и са само двамата – далеч от близки и приятели, с които иначе биха били заобиколени.

„Празнуваме много различно. За мен вчера празникът започна още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя голяма океанска риба и само след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба – б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба, с жълта опашка, която е голям хищник и е много активна. Месото й е много нежно. Макс филетира рибата и си направихме страхотно суши“, казва Стефан в телефонен разговор с изненадващо добро качество, пише „Свободна Европа“.

Нямат торта, нито свещички, но пък по случай двата празника те отделят повече време от обичайното, за да се чуят със семейството си и приятелите в България. На следващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан решава да направи още нещо специално. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която основно се изхранват, от които може да си избере.

„Това беше много мило. Да си избера аз специално от всички тези пакети какво бих искал да ям днес и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки – б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да ям фарфале, които са пак макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук“, разказва Макс с осезаемо вълнение в гласа.

Освен „пиршеството“, което двамата си устройват на 24 и 25 август, необичайни за експедицията досега са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни.

 За 3 месеца 6000 км само с греблата си

Откакто тръгнаха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят денонощно на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрекъснато на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от очакваното заради непредвидени усложнения, причинени от технически повреди, метеорологични особености и промени в първоначалния маршрут, налагащи се заради пандемията от коронавирус.

Все пак куражът на двамата не стихва въпреки трудностите, може би защото всеки ден е изпълнен с неподозирани преживявания – истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, повредени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и соларни панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в „Междутропичната конвергентна зона“, безветрие, бури, жега, черни облаци и тропически дъждове.

В близо едночасовото телефонно интервю за „Свободна Европа“ Макс и Стефан успяха да разкажат само част от преживяванията си, като сами трябваше да се обадят чрез сателитния телефон на лодката. В този момент – на 25 август около 15 часа следобед българско време – двамата се намираха на приблизително 700 морски мили североизточно от бреговете на Френска Гвиана, близо до Средноатлантическия хребет на Атлантическия океан. Докато четете това, те уверено продължават към Венецуела.

Безветрието не ги спира

През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават средно по 100 км на ден. Спазват „желязна дисциплина по отношение на гребането“, сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която цари безветрие. Това значително ги забавя.

„Това е зоната между 5 градуса северна ширина и 5 градуса южна ширина, където няма хоризонтален вятър, а има почти само вертикален вятър, тъй като в северната част на тази зона минават северните пасати, а в южната – южните пасати“, обяснява Стефан.

Тук вятърът е много променлив и не позволява на лодката да се движи, дори и те да гребат „с всички сили“.

„От малко повече от една седмица сме в тази зона и трябва да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не защото е опасно, а защото е безсмислено да се борим с този вятър“, казва Стефан.

Друга особеност на зоната е, че и времето е много променливо и в рамките на едно денонощие покрай двамата мореплаватели преминават всякакви различни метеорологични условия.

„Буквално в рамките на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш около лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони около себе си, където все едно са различни дни. В някои зони има черни облаци, в други валежи. И зависи откъде ще задуха вятърът, за да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на много променливо време. Вчера беше най-горещият ден, откакто сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че вчера беше страхотен, спокоен и приятен рожден ден сред природата“, Стефан описва 24 август на лодката Neverest.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лудият живот на Супер Бианка в Ню Йорк

Тя отказва кафе на Хавиер Бардем, говори за киното с Робърт де Ниро и преборва рака

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн. Ivo Stainoff
БОРЯНА АНТИМОВА

„Туру-туду-тудууу“ – вероятно си спомняте „бойния вик“ на Супер Бианка от „Шоуто на Иван и Андрей“ – щурата репортерка, която в костюм на Супермен правеше оригинални и нестандартни репортажи по улиците. Повече от 7 години лудата глава живее и работи в Ню Йорк, и то с темпове, на които би завидял всеки български актьор зад граница. За това време актрисата Бианка Илич завършва знаменитата школа на Лий Страсбърг, дори преподава там; поставя 5 спектакъла; пише сценарии и режисира; участва в няколко филма и театрални постановки; приемат я в Съюза на артистите (SAG AFTRA)… До един момент, в който ужасяваща диагноза – рак на гърдата – преобръща живота й и разбива плановете й. Но само за 2 години.

„Бях абсолютно щуро, весело, забавно дете, като онези, които се бият и организират „революции“ – връща се в детството си Бианка. Израства по поляните зад един блок в квартал „Младост“ в София, където по цял ден тича и върши щуротии. Докарва майка си до лудост, като непрекъснато мъкне вкъщи някакви животни – гълъби, охлюви, бездомни кучета, котки.

С котарака си Мишо, който осиновява в деня на диагнозата си. Сн. Ivo Stainoff

От малка си има една мечта – да стане актриса. Често „влиза в образ“, като облича роклите на майка си и на по-голямата си сестра, която влудява. „Случвало се е преди среща сестра ми да открие, че новата й рокля или блуза е лекьосана и захвърлена в някой ъгъл заедно с червилото й“, смее се Бианка. От 12-годишна е модел в различни модни агенции, но това не пасва на неспокойната й натура и се отказва.

През 2001 г. 16-годишната Боряна Цветкова (както е фамилията й, а Илич е бащиното й име) става момичето на месец август на приложението на „Труд“ – „Софиянец“. Още тогава тя споделя, че мечтае за сцената и се готви усилено за НАТФИЗ. Приемат я в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Боньо Лунгов.

Творческият псевдоним Бианка Илич се ражда в първия ден на следването й в НАТФИЗ. За академията я готви Силвестър Силвестров от известното трио „Братя Мангасариян“. А в класа са две Боряни. Тя споделя със Силвестър, че много харесва Бианка, приятелката на Касио от драмата „Отело“ на Шекспир. „Знаеш ли, че

Бианка много ти отива

може това да ти е сценичното име“, й казва Силвестър. Професорът й започва да я нарича Бианка, по афишите я пишат „Бианка Илич“ и така си остава.

Идеята за Супер Бианка се ражда, след като е водеща на предаването „SMS аукцион“ в 8-часовия блок „Станция Нова“ на Иван и Андрей. При старта на „Шоуто на Иван и Андрей“ те я канят като репортер, като й възлагат по-нестандартни репортажи. „Искаха да е нещо оригинално и атрактивно, но нямаха представа точно какво“, смее се Бианка.

Като Супер Бианка

Като куклена актриса тя винаги е искала да бъде супер герой и да прави добрини, както Супермен. Когато се явява с костюма, от екипа й казват, че е абсолютно куку и луда жена – да репортерства в такова облекло. Още първият й репортаж е „Бам!“ и зрителите го харесват. „Хората и сега помнят този образ и го обичат, защото беше нещо много позитивно и незлобливо – споделя актрисата. – Когато не минаваш през трупове, за да постигнеш своята цел, и когато в сърцето ти я няма алчността, тогава ти се получават нещата.“

Една от мечтите на амбициозната актриса е да завърши Conservatory Program в „Lee Strasbug Theater and Film Institute“ („Институт за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“) – едно от най-престижните и квалифицирани училища за театър. Но в Ню Йорк всъщност я води любовта.

Пред института „Лий Страсбърг“.

Там тя завършва 2-годишната програма на „Лий Страсбърг“, а после се втурва да се записва на всякакви обучения по актьорско майсторство. Завършва интензивен курс при Лари Мос – личен актьорски коуч на Лео ди Каприо. „Даже наскоро изкарах 3-месечен курс за стендъп комеди – смее се Бианка. – Всичко ми се иска да уча. Методът на Страсбърг е много интересна форма на актьорско майсторство, но без знанията ми от НАТФИЗ не мисля, че щях да разбера за какво става въпрос. Българското ми образование и това, което преподавателите ми в НАТФИЗ са ми дали, е абсолютно безценно“, казва дамата.

В института на Страсбърг Бианка Илич има изключителния шанс да асистира на Джефри Хорн.

Бившият брилянтен актьор с „безброй“ филми, близък приятел на Мерилин Монро, днес е един от най-уважаваните възрастни професори в института. Двамата много си пасват като характери и след това Бианка изкарва и режисьорски курс при него.

Следва серия от

няколко филми с нейно участие

Последният, в който се снима преди диагнозата рак, е „Wet Ware“ на режисьора Джей Крейвън. Той я кани на кастинг за две роли. „Едната – на френска шпионка, която работи под прикритие като сервитьорка, все едно беше писана за мен. На кастинга казах: „Няма смисъл да ми давате другата роля, тази я взимам!“, смее се дамата.

Заради онкологичните операции Бианка не успява да отиде на премиерата на филма, но благодарение на участието си в него я приемат в Съюза на артистите (SAG AFTRA), където е изключително трудно да попадне човек. Тя поставя и 5 постановки, в които е драматург и режисьор, на „Оф Бродуей“ – театрите в Ню Йорк, в които „се прави истински театър, а не мюзикъли“.

В Ню Йорк тя се запознава с много холивудски величия, но ще запомни две срещи, и то не на снимачната площадка, а в живота. В магазин за костюми за Хелоуин засича един от любимите си актьори – Хавиер Бардем.

С Хавиер Бардем.

„Аз съм ви страхотен фен. Аз също съм актриса“, му казва тя и се смее. Той й предлага да пият кафе, а тя, неочаквано и за себе си, изтърсва: „Ами вие сте женен, не може“. И до днес се чуди как й е хрумнало това.

Във времето извън снимките и сцената Бианка работи като сомелиер на коктейли. На една гала вечер

се запознава с Робърт де Ниро

„Прекрасен е, човек-душа! Обясних му откъде съм и с какво се занимавам, много се впечатли, че уча в „Страсбърг“. Говорихме за това, че много хляб трябва да изядеш, много книги да изчетеш, преди да имаш правото да се наречеш актьор. А после той попита няма ли да се снимаме“, разказва Бианка.

С Робърт де Ниро.

Кариерата й върви стремглаво нагоре до 12 декември 2018 г., когато й поставят диагнозата рак на гърдата, при това – доста агресивен. На 10 януари 2019 г. тя събира сили и пише във фейсбук: „Животът те удря силно. И ти трябват точно 3 секунди да решиш дали си супергерой или не си. Аз съм! В края на 2019-та ще бъда горд победител над рака! Ракът избра грешната кучка“.

Минава през тежък курс на химиотерапия, от който изведнъж й опада цялата коса. Губи и двете си гърди, следва още една операция – за възстановяване на бюста с импланти. Претърпява и операция за поставяне на специална машинка на гърдите, през която да й вливат химикалите. Пет часа след операцията тя има презентация като сомелиер – да изнася лекция за пенливите вина. Облича се, слага си грима и високите токчета и е блестяща на лекцията.

И след диагнозата продължава да участва в кастинги и да се бори за роли. „Отивам в тоалетната, повръщам, с извинение, ставам, оправям си грима и влизам при кастинг режисьорите. Колко пъти съм ходила на кастинги без коса, с перука, обливат ме топли вълни, не мога да дишам. Болката понякога е непоносима, но ставаш, изтупваш се, слагаш си дежурната усмивка и отиваш. Имала съм моменти, в които съм казвала: „Господи, прибери ме вече, не мога повече да издържа, много ме боли!“. Но стисках зъби и продължавах“, споделя Бианка. „За какво мечтая? Макар че съм предимно комедийна актриса, много ме привлича противоречивият драматичен образ на библейската блудница Мария Магдалена. Може и да ми се случи някой ден да го изиграя…“

Тази година тя се снима в майския брой на българското издание на „Плейбой“ с идеята „не да покаже новия си бюст, а да вдъхне кураж на жените, които като нея са останали без коса и с изкуствени гърди, че

могат да бъдат красиви и секси

Тя започва кампания за набиране на средства за транспортирането до България на пет скенер за ранна и точна диагностика на стадиите в рака. В България има само два такива и Бианка се надява да го получи от САЩ.

На маратон в Ню Йорк

Зад каузата й застават главният редактор Любен Дилов – син, екипът на списанието и бившият й шеф, продуцентът Андрей Арнаудов.

Напоследък Бианка води преговори с най-големите платформи Amazon, Netflix и с HBO Европа да излъчат документалния й филм „Истинските супергерои“. Във филма, на който е автор и режисьор, Бианка Илич взема интервюта от 20 души, оцелели след различни форми на рака, като разказва и собствената си история. Идеята е да покаже на другите болни, че „истинските супергерои съществуват и са сред нас“.

„Моят най-голям успех всъщност не е това, което съм направила като актьор и режисьор в Ню Йорк, а победата ми над рака. Пред такова изпитание цялата суета на света губи смисъл. Животът ми се промени не от деня, в който ми беше открита диагнозата, а от юни тази година. Тогава беше последната ми химиотерапия и живея втори живот. И няма нищо по-хубаво от това да започнеш абсолютно наново. В пълната си сила съм и много ми се работи. Сега всичко в Ню Йорк е в застой, но нямам търпение един ден, когато кризата с COVID-19 отмине, да получа подходящото предложение. И знам, че след преживяното ще съм още по-силна и още по-голяма фурия“ – и Бианка отново се смее…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българинът, който Мадона прие на вечеря в дома си

Красимир Цанков чистил тоалетни в Лондон, преди да се превърне в търсен модел в САЩ

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Красимир Цанков е от Плевен, но от три години живее в Лос Анджелис. В Родината той е бил футболист, дори имал подписан договор и е взимал заплата от 1100 лв. Сега е модел, има собствена къща в Холивуд и печели пари, за които никога не е мечтал. Първата му работа в чужбина е била да чисти тоалетните на лондонски хотел, а сега ходи на партита в къщи на знаменитости и дори на вечеря в дома на Мадона.

При кралицата на попа го завел приятел фотограф.

„Предупреди ме, че тя не обича да се пита за снимки с нея. Когато отидохме, се запознахме, вечеряхме, говорихме, тя се държеше страхотно“, разказа Краси пред NOVA. Разбира се, Мадона е имала готвач, който бил приготвил за случая паста.

Българинът си спомня, че е участвал малко в разговора на масата, тъй като там се обсъждали въпроси, които не били близки до него. Въпреки това поговорил с попкралицата. „Тя ме разпита откъде съм, как съм стигнал дотук.

Супер готина и приятна жена

разкрива впечатленията си Краси. Спомня си, че къщата й е била доста голяма, в ретро стил, на три етажа.

Първата спирка на Краси по пътя към успеха в чужбина е била Англия. Той заминава там, за да покорява футболни върхове. Но вместо на стадиона на „Челси“ – „Стамфорд Бридж“, българинът се озовава пред тоалетните на лъскав лондонски хотел, които се нуждаят от почистване.

Младежът не се отчайва, а с хъс и позитивизъм започва да върши съвестно работата си и скоро се издига в йерархията на хотелския персонал. Точно тогава се намесва съдбата, която разкрива на българина модната сцена.

„С един приятел пиехме кафе, когато към мен се приближи някаква жена и ме похвали. Каза, че изглеждам добре и бих могъл да се занимавам с мода. Дори обеща да ме покани на пробни снимки.“

Тогава нищо не се случва, но скоро Красимир отново има същия разговор и отново получава предложение.

„Казах си: „Щом всички те убеждават, че ставаш за тази работа, може да се пробваш“.

Е, пробвах се и стана

разказва българинът.

Той отива на пробни снимки в една от големите модни компании в Лондон, откъдето само час по-късно му се обаждат, че е нает за рекламата на определен продукт. И така, след известно време, до хотела, в който чистел тоалетните, се появил билборд с неговото лице.

Като модел Краси заминава за САЩ, където осъществява истинския пробив. В страната на неограничените възможности той снима за най-престижните модни марки и се движи в елитна компания.

„Водих живот, който съм гледал по телевизията, че водят известните хора“, споделя българинът. Без гордост той определя себе си като много успешен в сферата на модата за годините, на които е. Краси е модел за уличния и по-комерсиален вид мода. Не се е снимал за нито една от хай фешън марките, но се надява и това да стане. А преди седмица е бил избран за участие в едно от популярните телевизионни риалитита в САЩ, което определя като начало в друга сфера.

Българинът не се срамува от работата, която е вършил, преди да започне да води лъскавия си живот, дори напротив, гордее се с нея.

„Не знам дали съм си казал, че съм успял, но

винаги съм бил благодарен

че имах възможност да се докосна до този живот“, казва той. Красимир споделя, че се радва, че е в Лос Анджелис, но добавя, че много хора не знаят какво е това. „Ти си далеч от семейството и приятелите си“, казва Краси и допълва, че дори и известните хора, с които е говорил, споделят, че този начин на живот не е любимият им.

„Това ме накара да осъзная за себе си, че не трябва да се опитвам да стана такъв, каквото не съм“, признава българинът. И добавя, че планът му за близкото бъдеще е да се върне в България и да й помогне с каквото може.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в newsletter, Българи в Америка
Двама руски дипломати със шпионски обвинения в България

Първи секретар в консулския отдел на руското посолство в София и служител в търговското представителство на Руската федерация са събирали...

Затвори