Открийте ни и в

Български истории

Преди 100 г.: „Сега e време всеки българин в Америка да забогатее“

публикувано

на

„Сега се отдава добър шанс на всеки българин в Америка да забогатее като си купи малко акции от „Жюел Голд Майнинг Ко“. Цената кратко време е само по един долар едната“.

Това призовава преди сто години българите в САЩ реклама на Jewеl Gold Mining CO. Тя е подписана от „секретар-касиера“ на компанията, българинът Стоян Шкутов, и е публикувана в Българо-американския „Календар-алманах“ за 1920 година.

Хотел, бакалница и месарница на Nicolos bros. Братята Ангел и Георги Николови от гр. Фердинанд в България рекламират бизнеса си в Охайо и канят българите да му гостуват.

Уникалното издание е на печатащия се по това време в Щатите български вестник „Народен глас“. В почти 200 страници то е събрало най-полезната информация за българските емигранти към този момент. Алманахът от 1920 година е поместил закона за натурализацията в САЩ на български и на английски, преразказал е закона за имиграцията, публикувал е декларацията на независимостта, както и информация за българската легация и

българските вестници в Щатите

Към този момент, 1920 година, те са три на брой. За сравнение гърците издават 13, а италианците цели 153 вестника. Общият брой на чуждестранните издания по това време е 279. Но това е нищо, защото издаваните американските вестници през 1918 са били 2 514 на брой, и то само ежедневниците. Отделно е имало и месечни, чийто брой е бил 2876.

Редакцията на в. „Народен глас“ в градчето Гранит сити

Освен тази информация в Алманахът има хронология на бушуващата в този момент Първа световна война – сбито, кратко и по дати.

Има и цели страници практична информация като сравнение на „мерките и теглилките“, речник на съдебните термини, страница, посветена на официалните празници в САЩ, списък на българските черкви, на градовете с българи и тяхното количество, списък на чуждестранните легации в Щатите, от който става ясно, че посланик на България по това време е Стефан Панаретов.

 

Бръснарницата и магазина за цигари и студени напитки на Тома Василев в Кокомо, Индиана.

И разбира се, много реклами! От тях може да се сглоби част от картината с какво са се занимавали българските емигранти в Америка преди 100 години и как нашите предшественици са поддържали връзка помежду си в Щатите. И разбира се, как са рекламирали в опит да привлекат повече клиенти, особено български.

  Грамадно богаство!“

 започва например рекламата на Стоян Шкутов за закупуване на акции от компанията му. От написаното става ясно, че Jewеl Gold Mining CO, в която Шкутов е касиер-секретар, притежава златни мини в Анкоридж, Аляска. Не са край Клондайк, но пък времето е в първите 20 години от началото на прословутата златна треска в Аляска. Освен това Шкутов разкава, че направените проби показват, че един тон руда дава средно по 932 долара, а годишният дивидент се изчислява на не по-малко от 8 долара на акция.

След българите в Щатите по това време е имало много банкери, търговци, зъболекари, обущари. Имало е фотографи, хотелиери, собственици на параходни агенции, на търговски къщи, заведения и др. И разбира се, всичко, което са предлагали, е било единственото или поне една от най-доброто в града, дори и в щата.

Като например сладкарницата на Бойчо Пенев и Александър Жеков от шуменското село Кюлевче в Тексас. От рекламата им в Алманаха става ясно, че тя е основана с 5000 долара основен капитал през 1916 година. Сред стоките, които произвежда са всякакви видове сладки, „разновидни кенди“, карамели, „айсъ-криймъ“ и други лакомства. Сладкарницата на Пенев и Жеков продава на едро и дребно и дори доставя стоките си до всички градове на 100 мили разстояние. Освен това тя се отоплява зимата и разполага с машини за лед за лятото.

„Ние правим бизнес изключително с американци, защото в града ни няма никакви българи. Когато ви се удаде случай да минете през града ни, елате да се видим и запознаем“, завършват Бойчо и Александър.

Йосиф Костов, българин от Охрид, пък разказва, че е на 37 години и дошъл в Америка неотдавна. „Благодарение на труда и постоянството успял да вземе хубава работа. До 1919 г. бил съдържател на гросерия (grocery – хранителни стоки) в Пенсилвания“, разказа Joe Costoff, както се представя, от трето лице за себе си. В момента на рекламата обаче Joe вече е електрически инженер във фабриките Кийстоун в Пенсилвания и предлага услугите си.

 


US вестник пише за български хотел в Чикаго

Американски вестник пише за български хотел „Хамонд“ в град Хамонд в Лейк Каунти. Това е описано в рекламата му от Тодор Бъсков от село Баница. Ето какво пише г-н Франк Макдоналд, сътрудник на един от американските местни вестници: „Хотел Хамонд“ е едно ново здание, специално строено за хотел, с 60 стаи, модерно построен и най-разкошно мебелиран, в чентъра на града, което прави чест на Хамонд. Тодор Гъсков, известен на множеството свои приятели под името „Теди“, по рождение българин, е положил всички усилия и направил грамадни материални жертви“, за да запълни нуждата от един голям и в пълния смисъл на думата модерен хотел“.

Хотел „Хамонд“ притежавал и „добре уреден и модерен ресторант“ по американски стил.

„Когато сте в града ни, или минете от тука, елате да се видим и бъдете сигурни, че ще намерите добър и братски прием“, пише Тодор Блъсков – Теди.

 


Панаретов – първият български пълномощен министър в САЩ

Стефан Панаретов е първият български специален пратеник и пълномощен министър в САЩ, става ясно от Алманаха от 1920 г. Ето какво пише за него:

„Покрай изпълнението на своята официална длъжност, г-н Панаретов непрекъснато се грижи за пострадалите от войната в отечеството ни, като вдовици, сираци, ранени и бежанци. По негова инициатива досега са били събрани повече от 80 000 долара и изпратени в България за разни благотворителни цели.“.

Стефан Панаретов е дългогодишен професор в Робърт Колидж.

Къщата на 1711 „Кънектикът авеню“ във Вашингтон, където се е помещавала Българската царска легация

Българската легация във Вашингтон се е намирала в най-добрата част на американската столица – Кънектикът авеню. „А представителите на България се ползват с добър прием навсякъде във Вашингтон“, пише изданието.

 

 


Болни ли сте? Едно известие от Ню Йорк!

 

Сред многото практични съвети към българите в Америка, Алманахът от 1920 година дава и съвети на сънародниците ни как да разберат дали са болни. „Те са публикувани под заглавието: „Здравословно известие от Ню Йорк“. Ето какво пише в него:

„Има пет причини, поради които може да сте нездрави, нещастни и болни.

  1. Кръвта ви може да е нечиста
  2. Храната, която ядете, може да не се смила добре в стомаха

3 Вашите дробове, черен дроб, сърцето и бъбреците може да не работят както трябва

4 Вашето тяло или умът да не са чисти

5 Може би не се подчинявате или не разбирате природните закони.

След това статията продължава с реклама на нюйорски лекар, когото всички вече наричали „човек с мозък за един милион долара“, защото хиляди мъже и жени са му платили 1 000 000 долара за да ги лекува през последните 30 години. И в същото време той взимал само по 5 долара на преглед.

В материала се обяснява и че д-р Леонард Лендис работи с най-модерна апаратура с рентгенови лъчи и преглежда обстойно. Най-важното качество на доктор Лендис обаче е, че при него може да отиде всеки чужденец и да си каже страданието на собствения си език. „Всеки един, особено всеки един чужденец, се чувства като у дома си в офиа на д-р Лендис. За чужденеца важно е да има кой да го разбира. В тоя офис се говорят 25 езика, а за контакти и съвети не се взимат никакви такси. Запомнете този адрес“.

 

 

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Българин подмлади Де Ниро по поръчка на Скорсезе

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Иван Грозев – това е името на българската следа в тазгодишните „Оскар“-и. Българинът, който е автор на визуалните ефекти за десетки световноизвестни филмови продукции, е работил и за „Ирландецът“, филмът, който тази година получи 20 номинации за престижната статуетка. Именно на Иван Грозев режисьорът Мартин Скорсезе повери образа на героя на Робър де Ниро.

Освен с легендата Скорсезе българинът работи за продуценти като Сам Мендес, Ридли Скот и Ром Форд и следва техните инструкции. Във филмографията му са заглавия като „Код: Лондон“, „Х-мен“, „Спектър“, „Сезонът на вещиците“, „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Само за изминалата 2019 г. Иван Грозев, освен над „Ирландецът“, работи и по топ заглавията „Черно огледало“ и „Война на световете“.

Иван Грозев, кадър bTV

„Бяхме екип от 7 души от България, които бяхме привлечени, а пет от тях бяхме от един и същи град, моят роден град Добрич“, споделя Иван пред bTV. На него и екипа му било поверено

подмладяването и състаряването на героя на Де Ниро

в „Ирландецът“. „Това е сериозен процес, в който има и творчество, защото някои неща буквално трябва да се нарисуват“, споделя Иван. А освен с Де Ниро, той работи по сцена и с другия гигант на Холивуд, актьорът Ал Пачино.

За Скорсезе Иван Грозев казва, че е истински класик. Режисьорът доказал това и с „Ирландецът“, с който се върнал към използването на лентата. Българинът признава, че това е създало известни проблеми при работата, появили се дефекти в някои сцени и се наложило да се изчистват, да се обработват прашинки и драскотини например. Но в крайна сметка всичко било изпипано до последния детайл. „Това е нещо, което аз лично съм правил преди 15 години“, споделя Иван.

Робърт де Ниро в сцена от „Ирландецът“, Сн. IMBD

През 2018 г. екипът, с който той работи, получава награда Emmy за сериала „Престъпление“ с участието на Люк Евънс и Дакота Фанинг.

Иван е работил и по друга хитова лента, тази за Джеймс Бонд. „Имах удоволствието да бъда част от екипа на „Спектър“, чийто режисьор бе Сам Мендес, който взе „Оскар“ за визуални ефекти“, разказва българинът. Той е впечатлен от работата на твореца, който имал възможността да види веднъж и на живо.

Ал Пачино и Робърт де Ниро в „Ирландецът“ Сн. IMBD

Сред филмите, зад които стои талантът на Иван Грозев, е и фентъзито „Фантастични животни и къде да ги намерим“. За работата си по него българинът споделя, че му е било много забавно да създава летящи чаши и чинии.

Иван е част от света на киното

далеч преди ерата на дигитализацията

Първата му работа е в телевизията в Добрич, откъдето по-късно се премества в столицата.

„Заедно с група хора попаднахме в едно студио и започнахме да се занимаваме първоначално с реставриране на кадри. Те бяха сканирани от лента и при самия сканинг по тях се бяха получили дефекти, които ние обработвахме кадър по кадър на ръка“, спомня си добричлията.

И идва моментът, в който решава да напусне България. Първо работи за студио в Кипър, после се мести в Чехия, а след това в Лондон. Следват и други държави, сред които и Щатите. Но накрай Иван все пак решава да се върне в България. Прави го след почти 15 години. Днес, освен с творбите си, е безкрайно горд и с дъщеричката си, за която говори с много вълнение и радост.

„Нашата работа е свързана с много пътуване. Това е трудно от гледна точка на постигането на баланс между работата и семейството“, признава той.

Сега Иван Грозев твори за Холивуд от България и споделя, че му се получава изненадващо добре.

„През последните години в България нещата са претърпели сериозна промяна. Мога да кажа, че много хора в България са на световно ниво“, казва той.

Но пък спомените от Холивуд не се забравят. Един от най-ярките за Иван е, когато Ридли Скот минал през студиото и видял работата на българина и екипа му. „И остана много доволен“, радостен е и днес Иван. Той признава, че подобни срещи го вълнуват.

Днес работи по няколко сериала за някои от най-големите киностудиа в света, както и по предстоящ сериал с участието на актьори от Game of Thrones, Gotham и Deadpool.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За Леда Милева, която научи на красота милиони деца

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: Уикипедия

Леда Милева, която написа едни от най-хубавите детски стихотворения и разкази в рими за деца, си отиде от този свят тихо в ранната сутрин на 5 февруари 2013 година. 5 февруари е и денят, в който голямата българска поетеса се появява на този свят през 1920 година. Този месец отбелязваме 100 години от рождението й и 7 години от смъртта й.

Казват, че хората, които умират на датата, на която са родени, са били истински добри и благословени. Че в тях е имало нещо чисто и добро, което са запазили до самия си край. На 5 февруари 2013 г., когато Леда Милева трябва да празнува 93-ия си рожден ден, подаръците и букетите от нейните многобройни приятели и почитатели били вече приготвени, поздравителните картички с пожелания за здраве и хубави дни – написани… Уви. Тя умира в съня си в 8,45 ч. сутринта… А малко преди Коледа раздава автографи на Панаира на книгата в НДК. С усмивка подписва красивите пъстри книжки с нейни стихове на малките си и големи почитатели. Тя е оставила следа във всеки от нас, защото едва ли има дете, чиято първа научена песничка не е била „Зайченцето бяло“.

„Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри.

 Да им дават сили за борба срещу грозното,

 за да побеждава красотата“, казва тогава любимката на децата.

По това време дъщерята на поета Гео Милев най-вероятно вече със сигурност е знаела, че има сериозен здравословен проблем. Никой обаче около нея не е усетил, че има болки и че страда, а болестта тихо подкопава здравето й и я стопява само за два месеца.

Лекарите не спестяват на Леда цялата истина – диагнозата е рак на панкреаса – коварно заболяване, което все още трудно се поддава на лечение. В софийската Военна болница лекарите правят каквото им е по силите да я закрепят здравословно. Но жълтият цвят на лицето й издава на опитните медици, че болестта напредва.

Писателката приема хладнокръвно съдбата и дори се шегува, че никой не знае какво й е писано – в нейния род все пак има много дълголетници. Поп Киран от село Главан, Старозагорско, роднина на Леда по майчино потекло, е живял 150 г. Леля й по баща – Пенка Касабова – стига възраст близо век. Леда предпочита да бъде изписана от клиниката, за да е в дома си сред най-близките, пък колкото дни живот остават там…

Те не се оказаха много и

 тя си отиде в мир сред най-обичаните си хора…

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Поколения възрастни и децата им се учеха да четат със стихчетата на Леда Милева. „Работна Мецана“, „Сиводрешко и Бързобежко“, „Зайченцето бяло“, „Цветни приказки“, „Карнавал в гората“… Когато издадените нейни книжки стигат 40, тя спира да ги брои. Но до последния си дъх дъщерята на Гео Милев пише, чете и се интересува от всичко, което се случва в обществения и културен живот на България.

Леда Милева сякаш искрено вярваше, че растенията са мислещи, че

 животните имат човешки черти

на характера, че доброто и злото не са присъщи само на хората. За нейното въображение нямаше граници през времето и пространството и в това отношение творчеството й може да бъде съпоставено с най-големите световни автори на детска литература, а тя самата да съперничи на най-големите хуманисти в света. Защото само такъв човек, който не си поставя ограничения в общуването си с децата, като показва уважението си към тях като към равни, е достоен за тяхното уважение.

Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща – видният български поет Гео Милев, е местил семейството си от дом на дом, както повечето тогавашни книжовници у нас. Не е имал постоянна квартира, каквато му е била необходима, и настанил жена си и двете си дъщерички – Леда и Бистра – само в една стая, която им е служила и за спалня, и за гостна, и за кухня, и за кабинет на човека, написал поемата „Септември“.

Бъдещата детска писателка помни от най-ранните си години сивите постройки на големия град, каменните улици и

зелените раздрънкани софийски трамваи

 Когато убиват баща й Гео Милев, е само на 5 години. „Помня деня на неговото изчезване, 15 май 1925-а. С няколко деца играехме във вестибюла на нашия апартамент. Дойде цивилен агент в черни дрехи и попита знаем ли къде живее Гео Милев. Казах, че ми е баща и ще го извикам. Това беше последният ми жив спомен от него. Човекът му каза, че го викат за справка, излязоха и вече не се върна.“ Това е и най-тъжният спомен на Леда. Следват го смъртта на дъщеря й и на съпруга й…

„Живяла съм в книжовна среда от самото си рождение – често е споделяла Леда. – Нашият дом беше скромен, но богат на много хубави книги. Дядо ми беше книжар в Стара Загора, където ходех през лятото. И там попадах сред книги. За мене литературата бе част от живота. Първото си стихотворение написах на девет години. Развълнувал ме беше първият сняг и как калната София изведнъж бе станала красива.“

„Идеалът на земното щастие е пълноценният живот,

 осмислен от грижи за децата и семейството

 от чувството за изпълнен обществен дълг. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.“ Последните думи на една жена и майка, докоснала със словата си хиляди български деца.

Такава е и „картината“ на душата й – бяла, чиста и кротка като снега в детските представи. И нека и ние – не само предишните, но и идните поколения, запазим този чист спомен за Леда Милева за идните години като за белия сняг от детството си…

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лия от Бостън, заради която вдигнаха трикольора в „Бъркли“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя е поредното доказателство, че българките освен красиви, са и много талантливи. А успехите й в САЩ, където живее от пет години, я приближават бързо и сигурно към докосването на американската мечта.

Лия Ангелова, чийто сценичен псевдоним е LYA, вече може да се похвали с богата музикална кариера. Тя има издадени няколко албума и един миниалбум, които се радват на успех и в САЩ, и в България. Освен това преди по-малко от година талантливата българка завършва най-престижния музикален университет в света, „Бъркли“, заради което при дипломирането й там се вее българският трибагреник. И още – на завършването си българката е делила една сцена с Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, а две години по-рано успява да размени няколко думи с легендата Лайнъл Ричи.

За Лия всичко започва още в детството, когато наследила първотто си пиано от дядо си, който владеел много добре и флейтата, и саксофона. Музиката е в кръвта на малкото момиче и тя проявява таланта си за първи път като част от детския хор „Пим Пам“, чийто диригент тогава бил един от най-известните български композитори Борис Карадимчев. След като завършва гимназия, Лия започва да

преследва мечтата си и идва в САЩ

където учи две години класическа музика в Масачузетския университет в Бостън. Там изучава и много други дисциплини, от които философията й се превръща в любима. Но младата българка не забравя нито за миг, че е в Америка, за да учи музика, и така се решава да пробва късмета си в „Бъркли“. Наясно е, че приемните изпити преминават при изключително висока конкуренция, но въпреки това портфолиото, което е направила специално за случая, впечатлява комисията и й осигурява покана за прослушването. На него Лия изпълнява песен на Уитни Хюстън, която й отваря вратите на „Бъркли“.

Следват няколко пълни с много работа, но и много интересни години. Младата българка твори музика, понякога заедно с колегите си, понякога сама, но винаги работи над усъвършенстването си с редица продуценти. Освен това стажува в бостънско радио и независим музикален лейбъл, а ходи и на клуб по бизнес, което е част от университетската й програма. През миналата година Лия участва и в друго приключение – конкурс за пеене в Америка от типа на Music Idol, който се казваше Opening Act 2019, за което BG VOICE разказа.

По време на стажа си тя посещава някои от най-големите лейбъли за музика и офиси на музикални платформи в Америка и има възможността да разговаря с някои от най-големите шефове в музикалния бизнес и с много успешни композитори, носители на десетки награди „Грами“.

„Посетихме едни от най-големите студиа, в които са

записвали изпълнители като Принс

навсякъде имаше плочи на Тейлър Суифт, на Бионсе. Знаеш, че тези хора са били там, и сядат и говорят с теб очи в очи“, споделя красавицата пред „24 часа“.

И така до момента, когато през май миналата година момичето с ангелски глас се дипломира заедно с някои от големите имена на музикалната сцена. От „Бъркли“ решават на тази церемония да присъдят почетни докторски степени на Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, както и на техния бивш възпитаник Алекс Лакамор, който е продуцент на хитовия американски мюзикъл „Хамилтън“.

Речите им впечатляват българката, особено тази на рапърката Елиът, която разказва за нелекия път към славата, за трудностите, които е срещала като чернокожа жена в Америка.

„Джъстин и Миси се бяха качили на сцената и той се обърна към всеки един от музикантите и се поклони и ни благодари. Беше наистина много специално“, не може да спре да се вълнува Лия.

Освен незабравимата среща с музикалните величия, онова, което трогва момичето, е, че макар да е единствената българка, която се дипломира в своя випуск, на церемонията наред с флаговете на много други националности присъства и този на България.

Две години по-рано, на галавечеря в чест на дипломиращите се тогава, Лия Атанасова пък успява да си размени няколко думи с Лайнъл Ричи, след като е

забелязана от неговия мениджър

а за довиждане получава и целувка по бузата от световната звезда.

В творчески план в най-скоро време на LYA й предстои да пусне своя дебютен видеоклип към песента Never Ending Night, която е част от нейния миниалбум. Заснемането му е отнело два дни по близо 10-12 ч. Концепцията измисля сама и разкрива, че ще се превъплъти в два съвсем различни един от друг образа.

Лия пише песни и на български, има вече една такава издадена – „Друга“. Иска й се при следващото прибиране у дома през юни това лято да организира и свой концерт на по-голяма сцена. Не изключва възможността да я сподели и с други изпълнители.

Фотограф: Изабела Грозлинг

И наравно с признанието, че обича българската музика и Родината, след 5 години живот в САЩ Лия споделя, че харесва американското мислене за ангажираност с повече от една възможност едновременно. „Харесва ми колаборацията между хора. Просто да се запознаеш с някого и да ти бъде подадена ръка“.

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada