Открийте ни и в

Любопитно

“Продавам стари мебели и едно момче” – търговията с хора в Русия

Вижте как са живели крепостните селяни в СССР

публикувано

на

Руският блогър Максим Мирович пише за историческите паралели между крепостното право в царска Русия и обезправяването на хората в бившия Съветски съюз. Търси корените на живота в несвобода. Ето негова статия по темата, представена от изданието Каспаров.ru.

Ако се замислим, това се е случвало съвсем доскоро — крепостното право е отменено през 1861 г. А по времето на преврата през 1917 г. (Октомврийската революция, с която на власт идва комунистическият режим на Владимир Ленин и болшевиките от СДРПР* – б.р.) все още е имало живи хора, които са помнели крепостничеството, били са на по 60-70-80 години — фактически това са били бащите и дядовците на болшевиките, които дойдоха на власт след Октомврийския преврат.

Социалдемократическата работническа партия на Русия

В коментари към постингите ми читатели често пишат, че силно очерням СССР и идеализирам царските времена, но аз изобщо не ги идеализирам — от тази епоха има много позорни и страшни страници на историята, които днес са срамни, крепостничеството е една от тях.

Хората не бива на търгуват с хора и победата над крепостното право е била задължителна. Отделен въпрос е, че след идването си на власт през 1917 г. болшевиките още повече влошават ситуацията.

Как се заражда крепостното право?

Крепостното право се формира в края на XVI век, когато на селяните окончателно е забранено да преминават от един земевладелец към друг. През 1592 г. Московското княжество е било отменено правило та Юриевия ден — на този ден селяните са можели да отидат при друг помешчик (земевладелец – б.р.). Казват, че оттам идва поговорката “ето ти, бабо, Юриев ден”. Дотогава селяните са били относително свободни и са били задължени само да отработват “барщина” (принудителен безвъзмезден труд, при който селяните са работили с личния си инвентар в стопанството на земевладелеца – б.р.) или да плащат оброк (данък, представляващ процент от произведената продукция, събраната реколта и т.н.).

После е ставало все по-лошо — от средата на XVII век е въведен неограничен срок за издирване и залавяне на избягали крепостни селяни. Помешчикът е имал право не само да върне в имението си самия селянин, но и да се разпорежда с цялото му семейство, включително потомците му. Личното стопанство на крепостните селяни вече се третира като собственост на помешчика. При това през XVII век все още не е имало явна и масова търговия с крепостни — дори в един от законите е записано, че “никой няма право да продава кръстени хора”.

През XVIII век законите започват да се променят — вече може свободно да се продават крепостни. Фактически това, което започва като система от повинности за селяните (данъчни задължения плюс забрана да сменят господаря си) се превръща в пълно лишаване от граждански права — започва истинско робство.

През XVIII и през цялата първа половина та XIX век процъфтява свободната търговия с крепостни селяни. Съществували са някои ограничения като забрана да се разделят семействата на селяните, но те далеч не са се спазвали винаги, селянинът е смятан за лична собственост на помешчика и ако е загине при “телесни наказания”, господарят ме не е носел законова отговорност – все едно е убил кокошка или теле…

Как са живеели работили крепостните

Крепостните са представлявали значителна част от населението на големите градове в Руската империя. Пред 30-те години на XIX век населението на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били “господарски роби”.

Крепостните са били държани в постоянен страх, според предписанията те трябвало “да живеят тихо, мирно и в постоянен страх от наказание”. З ада се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издаване паспорти — съвсем същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.

В градовете крепостните са работели на големите строежи — точно те са построили повечето монументални сгради в Петербург, който в средата на XIX век впрочем е бил малоетажно градче, повечето къщи са били от дърво, а не от камък. На големите строежи работниците са били следени от надзиратели и десетници – те често са били свободни хора и чужденци “от немците”.

Както и в сталинския СССР, крепостните са живеели в големи бараки на групи, или са наемали големи помещения, също групово. Едно от общежитията – на Сенния площад, се е състояло от галим стаи с по няколко прозореца, д руска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спяли крепостните. В стая с площ 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, жени и деца.

Петербургските крепостни са се хранили много лошо — всекидневната храна е бил черен хляб, който са взимали със себе си на работа. В най-добрия случай към хляба е имало парченце масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвили някакви заленчукови супи — най-често само от разрязан на 4 части и кочан зеле, сварен в осолена вода.

Как са търгували с хора в Петербург

Вестниците от края на XVIII и началото на XIX век са били изпъстрени с обяви с “хора за продан”. В обява в един от вестниците помешчикът разпродава “имуществото” си: “Вече всичко е продадено, останаха само дойна крава и момче, умеещо да реши”. В съседна обява се продава “момче на 17 години и комплект мебели”. В друг брой на вестника се съобщава, че се продава “мома на 30 г. и млад кафяв кон”. Във вестник от 1800 г. се продават “мъж с жена му, на 40-45 години, с добро поведение, и млад кон, шоколадов на цвят”. Продавачите не без притеснения дават цветисти описания на “стоката” си: “девойката е с хубаво лице и е снажна”, “момчето работи изкусно, умее да прави ботуши”, “жена на 40 години, не отстъпва на придворен готвач в приготвянето на храна”.

Наред с продажбите на селяни по обяви са съществували и истински пазари за роби — организирали са ги предприемчиви хора, по подобие на източните пазари. Те са се разполагани на видни и оживели места в руската столица — например, при Поцелуевия мост или на Лиговския канал. Купувачите са идвали, избирали са си “стока”, при което са се държали като при покупка на кон — смятало се е задължително крепостният да Бъде опипан, за да се види дали няма телесни повреди, както и да се огледат зъбите му.

Каква е била цената на крепостните? През различните десетилетия тя се е променяла. Най-скъпо са стрували майсторите в някакъв занаят, фризьорите, а най-евтини са били немощните селяни, “не можещи да работят”. В края на XVIII век крепостните са стрували по няколко десетки рубли — през 1782 г. е направен опис на имуществото на капитана Зиновиев, в който са включени и селяни: “Леонтий Никитин, 40 години, оценен на 30 рубли. Има жена – Мария Степанова, на 25 години, оценена на 10 рубли. Ефим Осипов, на 23 години, оценен на 40 рубли. Той има жена – Мария Дементева, на 30 години, оценена на 8 рубли”.

Към края на XIX век цените са започнали да растат и крепостните вече са се продавали по няколко стотин рубли “за душа”, особено високи са били цените в столицата.

Краят на крепостничеството и “Крим наш” през XIX в.

Колкото и да е странно, поводът за отмяна на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи статии във вестниците), а банален недостиг на пари — няколко години преди 1861 г., когато се провежда знаменитата Селска реформа, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин.

Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система. Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно (това ми напомня нещо). Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.

Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим. Всичко е представено като височайша царска милост — един вид, събудил се царят сутринта и решил от душевна доброта да пусне всички на свобода. Манифестът (за отмяна на крепостното право – б.р.) така и е наречен — “За всемилостивото даряване на крепостните хора с правата на свободни селски жители”. В превод от царски на руски език това означава, че несвободните селяни вече са приравнени към свободните.

При това тази “свобода” не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд. Изобщо, дори “окончателното придобиване на Крим” не направило крепостните щастливи…

Сенките на миналото – вместо епилог

Крепостното право е отменено едва преди малко повече от 150 години, а дошлите на власт през 1917 г. болшевики са били първо-второ поколение потомци на крепостни. Дало това е било добро или лошо? От една страна, хората са се стараели да се освободят от вековен гнет, за който са знаели от разказите на бащите/дедите си, а от друга страна — без сами да разбират, напълно са попили семейните навици и мисленето на бившите крепостни.

По същността си наложената в СССР стопанска система по нищо не се различава от крепостничеството, а в някои отношения дори е по-лоша – както и преди, хората не са имали никакви права, не е имало реални профсъюзи за защита на правата им, а селяните до 70-те години на ХХ век дори не са имали паспорти и съветският колхоз не е бил много различен от крепостното общество. Във времената на крепостничеството се е смятало, че помешчикът има “висша власт” над крепостните, в СССР такава власт има абстрактната “държава”, която третира жителите на страната не като свободни граждани, а като свои поданици.

И което е интересно — много руски публицисти и сега продължават да смятат крепостното право за нещо добро, пишейки бисери като “крепостничеството е било органична и необходима съставна част на руската действителност”.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА