Български вариант на историята за д-р Джекил и мистър Хайд ужаси Гърция. Велизар Стоименов и Тони Димитров, които бяха арестувани за жестоко насилие над проститутки в южната съседка на България, привидно са поддържали нормален начин на живот. Велизар карал скъпо BMW и живеел в хотел в центъра на Атина, чийто персонал не подозирал каква жестока личност се крие зад външността му. Тони Димитров пък имал семейство с деца, а жена му била безкрайно изненадана от битието му на мъчител.

В един от материалите в гръцките медии, посветен на двамата, журналистката Надя Алексиу пише, че двамата са се превъплътили в д-р Джекил и мистър Хайд. В известния роман на Робърт Луис Стивънсън се разказва за класическо раздвоение на личността и добрият д-р Джекил на моменти се превръща в садиста мистър Хайд.

Велизар Стоименов е единият обвиняем за гаврите с проститутки от Албания, Русия и Украйна. След залавянето му станало ясно, че той е вършил престъпления с

четири фамилни и шест лични имена

Основно крадял в офиси и апартаменти, а когато бил залавян, се представял с различните самоличности. Именно за него през миналата година прокурор разпоредил да бъде затворен в психиатрична клиника, тъй като е опасен за себе си и за обществото. Когато излязъл обаче, 35-годишният мъж подкарал чисто новото BMW и заживял в скъп хотел в центъра на гръцката столица.

Тони Димитров също водел двоен живот. В единия той се изявявал като добър баща на две деца. Въпреки че с жена му в последно време били разделени, тя се изумила, когато била повикана в полицията и там й разказали за садистичните наклонности на мъжа й, които той по-рано признал. Единственото му прегрешение, за което тя знаела, е, че е превозвал нелегални емигранти и дрога, заради което лежал зад решетките.

Трите проститутки вече са дали показания по разследването. До момента албанката Божа, която е на 23 години, се счита за първата жертва на българите от началото на годината, разказва „България днес“. Тя споделила, че е била повикана в архитектурно студио в центъра на Атина, което обаче било затворено от 10 години. Там българите вързали ръцете и краката й и Димитров

я изнасилил пет пъти за три часа

Когато опитвала да се съпротивлява, следвал побой. От GSM-a й звъннали на неин близък и поискали 1000 евро откуп, за да я освободят. Преди това взели мобилния й телефон и 150 евро, които имала в себе си.

24-годишната рускиня Дария е втората жертва на двамата. Тя паднала в лапите им следобед на 26 януари. Те звъннали и поискали еротичен сеанс в апартамент, който в миналото бил медицински кабинет, но вече е затворен.

„Разпознавам Тони Димитров, той беше този, който ме чакаше на вратата, и щом влязох в апартамента, ме удари с юмрук и след това с отвертка. Завърза ме с лента, за да не реагирам, и започна да ме удря по цялото тяло. Заедно с Велизар Стоименов ме изнасилиха. Виках от болка, докато не припаднах. Не мога да преценя времето, в което съм била вързана“, обяснила Дария в показанията си. Преди да бъде пусната, нашенците я принудили да каже кода на кредитната карта и българите изтеглили 4300 евро от сметката й. Част от вещите й, които двамата прибрали от чантата на жената, са открити у тях при арестите.

Третата жертва е 24-годишната украинка Анна, която също е измъчвана и изнасилвана.

CNN: Изнасилвачът има присъда в България

Единият от двамата „дракони“, както бяха кръстени първоначално българите, шокирали южната ни съседка, има присъда за изнасилване в България.

Това съобщи разследващата журналистка от гръцкия клон на CNN Мина Карамиру. Наказанието е било 12 години. От кореспонденцията между Атина и София не станало ясно дали бандитът е излежал присъдата си. От материала се разбира, че една от измъчваните проститутки е с черепно-мозъчна травма и две счупени ръце, след като била удряна с чук.

В репортажа не се съобщават имената на двамата и затова не става ясно кой от тях е осъжданият.

Бившият играч в Националната ръгби лига на Австралия Роуън Бакстър запали съпругата и трите си деца.

Зловещата случка се е разиграла в автомобил. Той ги залял, запалил ги и се наръгал смъртоносно с нож в Бризбън, съобщи ВВС.

Свидетели споделят, че са чули как жена му Хана крещи за помощ, докато съпругът й я е заливал с бензин. Чули са се общо пет експлозии преди да пристигне полицията и пожарната в 08:30 сутринта по сигнал за горящ автомобил.

Трите деца на 6, 4 и 3 годинки са издъхнали, докато 31-годишната жена се бори за живота си в болница.

Бакстър е представял живота си в социалните мрежи като много щастлив и често е споделял снимки на децата си с мили думи за тях. Той обаче се е разделил с жена си преди няколко месеца заради нейна изневяра.

„Роуън се чувстваше ужасно заради раздялата и страдаше непрестанно. Мина през депресия не заради самата раздяла, а заради отчуждаването от децата си. Не се справяше“, споделя пред ВВС семейният приятел Джоуи Ейбрахам, който не може да повярва какво се е случило.

Той добавя, че бившият 42-годишен ръгбист е обожавал децата си „и те са били неговият живот“.

Двойката наскоро е прекратила съвместен бизнес на фитнес клуб. Били са заедно от 10 години. На 30 декември Бакстър е споделил снимка с децата си, на която пише: „Липсвате ми“.

Бакстър е бивш играч на Ню Зийлънд Уориърс от 2005 година. В последните години изцяло се е занимавал с бизнеса си – своята фитнес зала.

Над 20 000 безследно изчезнали българи за последните 20 години! Това е статистиката на МВР на база на сигналите за хора, чиито следи се губят за близките и приятелите им. В статистиката не влизат братя Галеви и подобни случаи на престъпници, избягали от затвора.

Според официалната статистика 24 000 от случаите са разкрити от полицията. А 1000 остават неразрешени и до ден днешен.

Един от тях е случаят на Мариан. Той

изчезва, когато е едва на една годинка

 на 22 октомври 2019 г. За последно е бил в двора на семейната къща в село Николаево.

„Аз съм виновен, признавам си. Оставих го за 5 минути без надзор и оттогава няма следа. Кучета, термокамери, доброволци – кой ли не го търси“, разказа бащата Стоян Хугов, цитиран от NOVA. „Когато изчезва дете и нямаме в региона регистрирани някакви педофилски прояви, съпричастност обикновено към изчезването му има най-близкият семеен кръг“, поясни криминалният психолог Тодор Тодоров.

„Съмнения имаше навсякъде до последно. Подложиха се на детектор на лъжата – близки, роднини, братовчеди. Оттогава се съмняваме, че е отвлечено“, сподели Стоян.

„Според мен е взето за продаване. Искам да кажа на тези, които са го взели, да ми върнат детето. Колкото пари искат, ще им дам. Само искам да ми го върнат“, казва майката Галя Хугова през сълзи. „Само да го оставят някъде, да го видя, да го чуя, дори не искам да знам за тези хора кои са. Само да го върнат живо и здраво. От ден на ден душата ми гори. Не знам защо живея“, споделя Стоян.

Но Мариана знае за какво живее – заради единственото си дете, което не е виждала вече 5 години. 30-годишната тогава Зорница изчезва от Петрич на 1 февруари 2015 г. Тогава около 8 ч. сутринта излиза от дома си без телефон, за да разходи кучето. На излизане казва на майка си, че ще се прибере бързо, за да отидат на църква в Гърция. „Може би минаха около 20-25 минути и се зачудих къде са“, разказа майката на Зорница.

Мариана излиза да я търси. Не вижда дъщеря си, но открива кучето в реката. „Кучето беше на една суша във водата. Ясно, че не е паднало само. Животното е живо и здраво, но за съжаление не може да говори, за да ни разкаже какво е станало“, споделя Мариана. А най-вероятно, казва жената

кучето е единственият свидетел

на случилото се.

„Неделя е единственият ден, когато тук няма пазар. Този, който го е направил, го е измислил. Полицията помисли, че се е удавила. Дни наред търсиха, но следа нямаше“, споделя майката. Мариана казва, че врагове в града дъщеря й не е имала. Приятели също, тъй като последните години двете живели в Гърция. В Петрич се преместили заради предложение за работа. И то около 2 месеца преди изчезването на 30-годишната жена. „Тя нямаше приятел. Не мисля, че е крила нещо от мен. Сънувала съм я. Тя се беше върнала и й нямаше нищо“, сподели майката на изчезналото момиче. Така и наяве, и насън, Мариана няма отговор на въпроса, който си задава всеки ден вече 5 години. „Няма да преживея да чуя най-страшното. По-добре да е в неизвестност“, каза още майката.

Единствено от детето си нужда има и Анжела – майка със сходна на Мариана съдба. За последно тя вижда дъщеря си преди 18 години в родния Видин. Тогава, в един студен януарски ден, за пореден път самотната майка заминава за Германия на гурбет. „Тя ме изпрати пред блока, прегърнахме се. Останала ми е миризмата на косата й. Така се стиснахме сладко. Казахме си, че се обичаме. Пожела ми лек път“, сподели Анжела.

Пътят на отиване е лек. Но на връщане към България – не. На 22 юли 2002 г. Анжела получава обаждане от брат си, при когото дъщеря й живее в България. Той й казва, че детето й го няма. Роднини, близки и разследващи започват да търсят 17-годишната тогава Десислава. Установят, че в нощта на изчезването е била с момче, с което се е виждала напоследък. Казва се Божидар и е 9 години по-голям от нея.

След като те се срещат, никой друг не я е виждал. Майката на момичето и до днес е категорична, че Божидар има нещо общо с изчезването й. Именно у него разследващите откриват парите, дрехите и телефона на Деси. „От полицията изискваха заповед за обиск. Но тук държа да отбележа, че майката на Божидар е бивша окръжна съдийка във Видин. Тогава беше практикуваща адвокатка, но със солидни познати, връзки и т.н.“, каза още Анжела…

Тези три истории са на хора, изчезнали безследно през XXI в. Всички те влизат в статистиката на МВР, но далеч не са единствените. Едни от най-разтърсващите случаи на безследно изчезнали са още от края на миналия век. Така отвъд бройката има случаи като този на Съвестин. Годината е 1997. 7-годишният тогава Съвестин живее в столичния квартал „Люлин“. Баща му го пуска навън, за да поиграе с приятели, а от тогава до днес следа от 7-годишното дете няма.

Само няколко месеца след изчезването му Добрич се превръща в Бермудски триъгълник.

Градът получава названието

заради многото хора в неизвестност

„За 7 месеца изчезна Моряка, Наталия, на Добринка дъщеря й, таксиметров шофьор“, каза майка на друго момиче, чиято следа също се губи. „Буквално през месец и половина – два изчезваха лица“, поясни Костадин Харитов, началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в Добрич.

Сред изчезналите от града е и 27-годишната тогава Румяна. Следите й се губят от 30 март 1998-а. Тогава тя заключва семейния хранителен магазин, тръгва към вкъщи и паркира в близост до дома си. Същата вечер от дома на Румяна изчезват пари и злато. Не било влизано с взлом, казва майка й Кръстинка. Затова тя подозира, че общо с изчезването й има мъж, при когото дъщеря й е карала шофьорски курсове. С него била и в деня на изчезването…

Независимо от причините, хиляди български семейства са се сблъсквали с ужаса на неизвестността. Историите, които ви разказахме, колкото се различават заради начините на изчезване, времето, града, годината, дори века, толкова и си приличат. Заради мъката, незнанието и надеждата, че животът е по-силен от смъртта…