Открийте ни и в

България

Прокуратурата разследва: Домусчиеви разрушили новата сграда на Нова телевизия възбранена от държавата

Софийската районна прокуратура (СРП) е образувала досъдебно производство за унищожаване и повреждане на ипотекирано или заложено имущество във връзка със строежа на новата сграда на „Нова тв“

bgvoice

публикувано

на

Сн.: Надежда Чипева/Капитал

Софийската районна прокуратура (СРП) е образувала досъдебно производство за унищожаване и повреждане на ипотекирано или заложено имущество във връзка със строежа на новата сграда на „Нова тв“, съобщи „Капитал“.

Става дума за разрушена сграда, която е била възбранена в полза на държавата. На нейно място се строят новите офиси на „Нова телевизия“.

В началото на годината телевизията беше продадена от братята Кирил и Георги Домусчиеви на United group. По информация на „Капитал“ новата сграда е била коментирана като възможна част от сделката, заедно със закупена наскоро техника. От „Адванс пропъртис“ заявиха, че „новостроящата се сграда не е част от сделката за прехвърляне на 100% от дружествените дялове на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД“. От фирмата заявиха, че сградата е била разрушена преди върху нея да бъде наложена възбрана от съда.

Разследването, което е било възложено в края на миналата година на столичното 8 РПУ, е образувано по сигнал на Агенция за публичните предприятия и контрол. От АППК коментираха, че са изпратили сигнал до Софийската районна прокуратура на 21 октомври 2020 г., с който е поискано „извършването на проверка относно наличието на неправомерно поведение във връзка с унищожаването на възбраненото имущество“. В АППК са били уведомени от СРП на 8 декември, че образувано наказателно производство. Софийския апелативен съд също е трябвало да сезира компетентните органи „предвид установеното в приетата по делото експертиза разпореждане с възбранен недвижим имот.“

През януари 2020 г. Софийският апелативен съд потвърди серия от възбрани и запори наложени по искане на АППК на девет сгради и парцел от 40 декара в столичния квартал Искър, собственост на инвестиционния холдинг на братя Домусчиеви „Адванс пропъртис“. Поводът са претенциите на държавата срещу Домусчиеви за дължими неустойки по приватизационния договор на „Български морски флот“. Беше наложен и запор на акции.

През лятото на същата година „Адванс пропъртис“ поискаха от Софийския апелативен съд да вдигне част от възбраните с аргумент, че е налице т.нар. свръхобезпеченост, тъй като стойността на имуществото, което е възбранено в полза на държавата надхвърля размера на претенциите на държавата. Съдът назначи експертиза, която трябваше да оцени стойността на обезпеченото имущество – терен, сгради и акции.

По време на съдебно заседание, на което са изслушани вещите лица става ясно, че една от сградите е разрушена. „На твърдението на процесуалните представители на ответника по жалбата относно цената на имота, че станало ясно, че една от сградите е съборена, но от експертизата е видно, че тя е разглеждана и оценявана, пояснявам, че административната сграда е описано, че е съборена и не е включена в оценката“ казва експертът. На въпрос на съда тя отговаря дали сградата е със същия строителен обем и със същата конструкция като премахнатата, тя отговаря: „това е съвършено различна сграда, с многократно по-големи параметри на застроена площ, но конструкцията също е масивна, както на съборената.“

Делото беше обявено за решаване през октомври, но все още няма решение по него.

Според „Адванс пропъртис“ обаче сградата е била разрушена през 2019 г., преди върху нея да бъде наложено обезпечение от съда. От фирмата на братя Домусчиеви представят следната хронология, подкрепена с приложени документи: „В качеството си на собственик, както на терена, така и на сградата, през 2019 г., „Адванс Пропъртис“ ООД премахна тази сграда, на основание чл. 197, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците и на план за безопасност и здраве. За осъществяване действията по разрушаване на незавършената сграда и разчистване на терена, на 27.09.2019 г. „Адванс Пропъртис“ ООД сключи Договор за премахване на конструкция и разчистване на строителни отпадъци. Във връзка с горното Дружеството уведоми СО, район „Искър“ за намеренията си и на 17.10.2019 г. бяха съгласувани и одобрени План за управление на строителни отпадъци и План за безопасност и здраве (предварително съгласуван с Отдел „Пътна полиция“ на СДВР на 01.10.2019 г.)“

От „Адванс пропъртис“ определят действията на Агенцията за публичните предприятия и контрол като „повече от недобронамерени, след като въпреки безспорно законосъобразните действия по премахване на въпросната сграда, сезира Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 216, ал. 2 от НК и независимо, че преди сигнала до прокуратурата е била запозната с описаната по-горе хронология.“

От фирмата определят като пропуск на АПКК факта, че не са проверили „действителното положение и е насочил искането си към невъзможен предмет, а именно възбрана върху физически несъществуваща сграда.“

Съдебната практика е противоречива по въпроса дали възбраната се простира и върху новопостроена сграда, ако тя е била построена на мястото на разрушена сграда, която е била възбранена. Професорът по облигационно право от юридическия факултет на Софийския университет Ангел Калайджиев коментира пред „Капитал“, че логиката би била законът да пази кредитора, а не недобросъвестния длъжник, който е разрушил възбраненото имущество, т.е. възбраната следва да се прехвърли и върху новопостроената сграда.

Ако подобна теза бъде възприета, то новият собственик на „Нова тв“ ще трябва да изчака края на спора между държавата и Домусчиеви за това дали са дължими неустойки по приватизационния договор за „Български морски флот“. По случая има заведени две насрещни арбитражни дела. Претенциите на държавата срещу Домусчиеви са за 53 млн. лв.

Друга хипотеза е Софийският апелативен съд да отмени наложените възбрани, като приеме, че те надхвърлят размера на иска на държавата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Българите в САЩ с „незапомнено голям интерес“ към изборите

Подадените заявления надхвърлиха законовия максимум за отваряне на 35 секции

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българите в САЩ показват незапомнено голям интерес към парламентарните избори на 4 април. Това потвърди преподавателят в Калифорнийския университет проф. Христофор Караджов. Броят на избирателните секции, за които сънародниците ни в Америка са събрали заявления, вече е 38, сочат данните от платформата glasuvam.org. Самите заявления, които българите в САЩ са подали, вече са 3672.

По закон обаче в страните извън Европейския съюз не могат да се отварят повече от 35 секции.

„Интересът към изборите в САЩ е незапомнено голям. Имаше страшно голяма активност при заявлението за отваряне на нови секции. Вече са доста над законовия максимум от 35 места. Само в Чикаго са 14. Има в Южна Калифорния, в Сан Диего, Финикс, Лас Вегас и т.н.“, каза пред Bulgaria ON AIR проф. Караджов.

Проф. Христофор Караджов

Според него интересът е висок въпреки условията на пандемия. Караджов припомни, че техническото отваряне на секцията не е лесно. На много места, където досега е имало секция, давана под наем от училища и църкви, сега това е невъзможно. Различните щати налагат различни ограничения.

Преподавателят е на мнение, че процедурата би могла да бъде по-лесна. Според него държавата нехае.

В същото време вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева заяви, че в чужбина България ще открие

повече изборни секции от всякога

Тя призова избирателите зад граница да не се поддават на провокации, които биха довели до затваряне на секциите заради противоепидемичните правила.

„Предвиждаме да открием повече секции в чужбина, отколкото на всички избори досега“, заяви пред bTV Захариева. Тя уточни, че до момента са потвърдени 385 секции за гласуване извън страната – с 14 повече от миналите избори. Срокът за заявления за образуване на секции е до 9 март, като според Изборния кодекс за отварянето на пункт за гласуване извън дипломатическо или консулско представителство е необходимо да има поне 60 заявления.

На парламентарните избори през 2017 г. се гласуваше в 371 секции зад граница, а на тези през 2014 г. – в 426, през 2013-а – 227, през 2009-а – 274 секции.

Захариева съобщи, че България вече е получила съгласието на 76 държави за откриване на секции за парламентарния вот.

Вицепремиерът призова българите в чужбина да бъдат активни не само в подаването на заявления за откриване на нови секции, но и във включване в секционните избирателни комисии. „Получаваме сигнали, че има призиви хората да не спазват правилата за дистанция, за да затворят тамошните власти секциите и после да обвинят българската държава. Убедена съм, че хората са мъдри и ще предотвратят такива опити“, заяви Захариева.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Кьовеши отхвърли повечето кандидати за европрокурори от България

Европейският главен прокурор очаква 7 нови имена от страната

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е отхвърлила 7 от десетте предложения за европейски прокурори от България, съобщи euractiv.bg. Това са хората, които на местно ниво трябва да работят по делата за злоупотреби с евросредства. Сега по процедура Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябва да изпрати на Кьовеши следващите имена от класирането, пише „Сега“.

Европейската прокуратура е уведомила българското министерство на правосъдието с писмо, че имат забележки по седем от десетте български кандидатури, излъчени на 13 февруари, казва пред EURACTIV България Милан Ярон, шеф на кабинета на Кьовеши. „Това не е добър знак. Когато искаме допълнителна информация, това не е, защото някой недостатъчно добре си е попълнил автобиографичните данни, или не му е ясно мотивационното писмо. Това е ясен знак, че не сме доволни от предложените кандидатури“, каза Ярон.

Той обясни, че Европейската прокуратура има две категории забележки, като първата е основно от юридически характер.

„Не смятаме, че българските следователи (трима от предложените са следователи, б.а.) са подходящи за Европейската прокуратура. Уважаваме тяхната работа, признаваме, че според българския закон те са част от съдебната система, но не смятаме, че такива хора имат необходимата квалификация за Европейската прокуратура. Тъй като българските следователи никога не пледират пред съда, а точно това е част от задачата на европейските прокурори, не смятаме тези кандидатури за подходящи“, каза Ярон.

Във втората категория са кандидати, които са работили като съдии. Такъв е един от предложените. „Това са хора, които са били съдии по граждански и търговски дела, без опит в криминално право. Хайде де! Които никога на са водили криминално разследване. И никога не са разследвали престъплeния с фондове на ЕС и нямат прокурорски опит. Хайде де! Сериозно ли?“, възкликна той.

„На основата на информацията, която ни беше предоставена и на познаването ни за българската съдебна система, сред кандидатите има хора с много малък или никакъв опит. Те са били активни на ниско местно ниво (районно), докато нашето разбиране за типа престъпления, с които ще се борим, е за такива на окръжно ниво.“, казва Ярон.

Запитан дали това означава, че Европейската прокуратура очаква седем нови кандидати от българската страна, той отговори: „Абсолютно!“

На въпрос дали службата на Кьовеши се е сблъскала с подобни проблеми с кандидати от друга страна, той отговори отрицателно.

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отся 10 от 31 кандидати за поста на делегирани прокурори в България на 13 февруари. Преди да гласуват, всеки член на колегията изреди своите фаворити. Последен думата взе главният прокурор Иван Гешев. В крайна сметка той подкрепи 7 от избраните – Бисерка Стоянова, Божидара Ганева-Димова, Бойко Калфин, Вероника Трифонова, Димитър Беличев, Светлана Шопова-Колева и Христо Крачунов (съдия). Кандидатите, които спечелиха, макар и неподкрепени официално от главния прокурор, са Венцислав Фердинандов, Мая Ковачева и Преслава Петкова.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

ГАЛЕРИЯ: България празнува 3 март

Как България отбеляза Националния си празник

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

България отбеляза националния си празник 3 март. Различни прояви на различни места напомниха за събитията, станали преди 143 години, които днес наричаме Освобождение на България. Заради пандемията от коронавирус празненствата на Шипка бяха забранени, но това не попречи на много българи да се качат на историческия връх.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Семейство Пенс се сбогува емоционално с американския народ

„Благодарим ви, президент Тръмп, за всичко, което направихте за страната и за възможността, която ни дадохте да служим“.

Затвори