Открийте ни и в

КРИМИ

„Просто не беше тяхната нощ“: Спек, който уби 8 жени в Чикаго

Серийният килър започва да пие хормони в затвора и да снима порно

публикувано

на

Неудачникът и заклет алкохолик Ричард Спек се прочува с изнасилването и убийството на осем медицински сестри в Чикаго през 1966 г. Той получава до 100 години затвор за масовото избиване на жертвите си. Зад решетките Спек започва да приема женски хормони, отглежда си гърди и се заснема в импровизирано порно видео, което попада в ръцете на медиите пет години след смъртта му. Приживе той се оправдава за масовото клане на медицинските сестри с „просто не беше тяхната нощ“.

Всичко започва в ранните часове на 14 юли 1966 година. Тогава младата Джуди Диктън решава да учи за предстоящия си изпит по неврология. Тя изключва вентилатора и чува някакъв звук отвън, приличащ на скимтене на животно. Заслушвайки се по-внимателно, помисля, че звукът по-скоро прилича на детски плач. Джуди вдига щорите си и вижда, че някакво момиче седи на перваза в общежитие №2319 от другата страна на улицата. Това е Кора Амурао, която нарежда през сълзи:

О, боже мой, всички са мъртви!“

Навличайки халата си, Джуди се затичва към №2319. Кора все още седи свита на перваза, плачеща и трепереща. Джуди влиза през отворената врата и пристъпва в дневната. Натъква се на голата Глория Дейви, която лежи просната на дивана, с вързани зад гърба й ръце и парче плат, толкова силно стегнато около шията й, че лицето й е посиняло. Убита.

Затичва се към къщата на домакинката г-жа Бисон, викайки: „Има проблем в №19!“.

Домакинката събужда останалите си студентки и хуква към №2319, следвана плътно от Лиона Бончак.

Кора скача от 3-метровата височина на перваза и застава на предните стълби, замръзнала от страх. „Всички вътре са мъртви“ – повтаря тя и моли другите да не влизат, защото убиецът би могъл все още да е там. Тя се е измъкнала на косъм,

но не знае къде е отишъл извършителят

Все пак Лиона и г-жа Бисон влизат в къщата. Лиона докосва Глория Дейви и я извиква по име, сякаш се надява мъртвата да се размърда и да даде признаци на живот. Тя не го прави.

Лиона бавно се изкачва по стълбите и поглежда в коридора. В банята има тяло. „Матусек!“ – извиква тя, но не получава отговор. Още една мъртва съученичка. Проверява другите две спални и открива в тях останалите студентки, толкова окървавени, че не е в състояние да разпознае никоя от тях, с изключение на Нина Шмейл. Възглавница покрива по-голямата част от лицето й, но Лиона може да види, че това е Нина. Тя лежи по гръб, краката й са разтворени широко, в сърцето й има рана от нож, а

около шията й е стегната покривка

Вледенена от осъзнаването на факта, че осем от колежките й студентки са убити, Лиона се слиза по стълбите, където я чака г-жа Бисон. Казва й да не се качва и че всички горе са мъртви.

Млад репортер е помолен от полицията да каже, че жените са с прерязани гърла, а не задушени. Така разследващите биха могли да изолират множеството ненормални по улиците, които в такива случаи често без вина си признавали за серийни убийства, само и само да бъдат прибрани в затвора или да получат популярност.

През това време ченгетата вече претърсват района около къщата, където са намерени телата на медицинските сестри.

Оцелялото момиче, Кора Амурао, е видяло извършителя и го е описало като висок 1,80 м, с руса коса, около 75 кг и с характерен южняшки акцент. Полицията попада на служител в бензиностанция, в която често се навъртат съмнителни типове, и той си спомня за човек с подобно описание. Преди два дни този мъж е оставил на управителя на бензиностанцията две торби с багаж, оплаквайки се, че е моряк, който е изпуснал кораба си и е останал без работа.

Тогава полицията прави проверка в агенцията за набиране на моряци, но служителите там не могат да си спомнят за човек с описанието на заподозрения. Връщайки се обратно в бензиностанцията, детективите се свързват с управителя в дома му. Той потвърждава, че наистина някакъв висок, рус мъж, със силен южняшки акцент му е оставил две торби. Човекът бил изпуснал кораба си и управителят го е насочил към пансион, където може да пренощува.

Детективите отново посещават агенцията сигурни, че там трябва да има някаква следа. Най-накрая един от служителите си спомня за ядосания моряк с толкова провлечен акцент, че едва се е разбирало какво говори, който бил загубил работата си. Служителят разравя кошчето с отпадъци и изважда оттам смачкано назначение, подписано от Ричард Б. Спек.

Снимката на Ричард Спек съвпада напълно с описанието, дадено от управителя на бензиностанцията. Проверката установява, че той няма криминално досие, поне в района на Чикаго.

Единствената оцеляла свидетелка Кора

Дребното момиче се качва на свидетелската скамейка. Зрителите в съдебната зала са потресени от разказа й. Когато я помолват да идентифицира човека, убил приятелките й, Кора Амурао слиза от мястото си, приближава се до Ричард Спек, поглежда го в очите и казва, че той е мъжът.

След това започва да разказва какво се е случило в нощта на убийствата. Чула е четири почуквания на вратата на спалнята си. Отворила е и е видяла на прага Спек – много висок, облечен в черно и държащ в ръката си малък револвер. Кора се е втренчила в оръжието. Спек я е сграбчил за ръката и я е попитал: „Къде са приятелките ти?“.

Междувременно Мерлита, с която делят една стая, също е станала от леглото. Спек е подкарал двете момичета по коридора към голямата спалня в задната част на къщата. Светнал е лампите и е видял три спящи жени. Изплашените Кора, Мерлита и Валентина са се скрили в един килер. След малко едно от другите момичета е почукало на вратата на килера и ги е уверило,че мъжът няма да ги нарани. Те са излезли от скривалището си.

Спек е насочил оръжието си към Нина и Пат, като междувременно е държал Памела през кръста. Изгасил е осветлението и е накарал жените да седнат в полукръг, с гръб към прозореца. Седнал е с лице към тях, усмихвайки се, а дългите му крака и бавният му тексаски говор са го карали да изглежда като момче на тяхната възраст. „Искам малко пари. Отивам в Ню Орлиънс“ – казал им е той. Момичета са му дали всички пари от чантите си.

След малко се е прибрала Глория Дейви, след среща с приятеля си. Поела е нагоре по стълбите доста подпийнала и е отворила вратата на спалнята. Изпищяла е, когато е видяла Спек и оръжието. Присъединила се е към кръга. Спек се е изправил, измъкнал е един чаршаф от леглата и го е нарязал на ивици. След това е завързал краката и ръцете на момичетата.

Две други сестри, Мери Ан и Сюзан, са се върнали у дома, отворили са вратата на задната спалня и са заварили Спек надвиснал над завързаната Памела, чийто очи са били пълни с ужас. Побягнали са към другата стая и са се разпищели, когато са заварили в нея останалите вързани жени. Спек е побързал да ги настигне. Намушкал ги е с ножа си и ги е удушил. След това се е измил и се е върнал при Памела, за да я довърши с едно пробождане в сърцето. След това се е измил отново.


Чернокожа проститутка го издава

След поредния си запой Спек тръгва към хотел „Ралей“, който през 1882 година е бил една от най-луксозните сгради в Чикаго. Там той се настанява с чернокожа жена, най-вероятно проститутка. Рецепционистът запомня провлачения му говор. Чува момичето да го нарича Ричард, макар той да се е записал под друго име в хотела. След половин час момичето слиза обратно долу и казва на служителя, че Спек е въоръжен.

На сутринта служителят разказва на шефката си и двама полицаи пристигат в хотела. Спек отрича, че оръжието е негово, и казва, че проститутката си го е забравила. Когато го питат как се казва, им отговаря: „Ричард Спек“.

Ченгетата проверяват портфейла му и намират моряшката му карта и паспорт. Но не правят никаква връзка с убийствата. Не всички полицаи са уведомени за самоличността на убиеца. Казват на рецепциониста, че гостът е безобиден, и изглежда забравят да докладват за отнетото оръжие в управлението. Спек изважда късмет за пореден път. Не след дълго той обаче е заловен в друг хотел, където спял на пода срещу 85 цента на нощ.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Откриха мъртъв мъж пред дома му в Бургас

Жертвата е участвала в сбиване с друг мъж, живеещ в блока

публикувано

на

от

Виж цялата статия

41-годишен мъж е открит мъртъв късно снощи (16 януари – неделя) пред дома му в бургаския квартал „Меден рудник”. Според съседи на починалия, минути преди да издъхне, мъжът е участвал в сбиване с друг мъж, живеещ в блока. Причините за смъртта се изясняват.

Инцидентът е станал малко преди 19 часа снощи. Според съседи двамата мъже са имали конфликт отдавна, а във фаталната вечер се скарали заради шум, защото единият  цепел дърва на терасата. Скандалът прераснал в сбиване пред входа. Пред екипа на Нова Телевизия  съседи разказаха, че няколко души станали свидетели на сбиването, но никой не се намесил.

41-годишният мъж издъхнал пред дома си. „Беше тъмно, когато се биха. Видях ги на улицата, другият го биеше и го питах защо ми бие детето”, каза майката на починалия Пламен – Мария Ангелова.

Заря и аплодисменти в памет на убит млад мъж в София (ВИДЕО)

Часове след случилото се полиция изведе сочения за участник в сбиването. Разследващите вече са разпитали свидетели на конфликта, разказаха пред живеещи в блока.  „Онзи ден пак са имали някакви пререкания”, каза Вълчан Райков – приятел на Пламен.

„Потресен съм от случката. Беше спортист, свестен, работлив. Тренирал е 20 години бокс, с никой не се е скарал, не е конфликтен”, добави друг приятел на Пламен – Мирослав Янакиев.

Огледът на мястото продължи няколко часа. Криминалистите работят по няколко версии сред които и непредумишлено убийство. Експертиза ще докаже причината за смъртта на мъжа.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

Жена, блъсната пред метро железницата в Ню Йорк, е починала на място

Извършителят е бездомен, обвинен е в убийство от втора степен

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Жена, чакаща за метрото в американския щат Ню Йорк, почина, след като мъж я бутна на релсите.

61-годишният заподозрян е заловен.

Нюйоркската полиция съобщи, че жената е била избутана към релсите и е починала на спирката на метрото Таймс Скуеър.

Полицейският комисар Кичант Сюел каза на пресконференция с кмета на Ню Йорк Ерик Адамс, че мъжът, за когото се смята, че е отговорен, първоначално е избягал от местопроизшествието, но се е предал на полицията малко по-късно.

Съобщава се, че починалата жена е на 40 години.

„Този ​​инцидент не е бил провокиран и изглежда, че жертвата не е имала никакво взаимодействие с извършителя“, каза Сюел.

Друга жена каза, че се страхува, защото мъжът се е приближил първо до нея, няколко минути преди да бутне другата жена през метровлака.

Заподозреният е идентифициран като 61-годишния Саймън Марсиал.

Марсиал, за когото полицията каза, че е бездомен, е обвинен в убийство от втора степен.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

КРИМИ

На смъртния одър: Аз бях най-издирваният банков обирджия

Защо Тед Конрад открадва $1.6 млн. и къде са парите сега, остава загадка

публикувано

на

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Точно преди да умре, на смъртния си одър, Томас Рандъл повикал жена си (за която бил женен от 40 години), приятелите си от голф игрището и колегите си в автокъщата, в която работил.

Те се събрали, за да се сбогуват с мъжа, когото определят като един от най-милите хора, които познават. Той бил предан съпруг, добър баща, запален голфър, който винаги спазвал правилата, и имал десетки приятели, които само седмица по-късно извили пред гроба му огромна опашка.

През последната година ракът на белите дробове бе напреднал значително и бе отнел дори гласа му. Така всички си тръгнаха, без да узнаят, че приятелят им, с който са прекарали безброй часове, разказвайки си истории, никога не им е разказал най-голямата си тайна.

А тя е, че през последните 50 години той е бил издирван за един от най-големите банкови обири в историята на Кливланд. Мъжът избягал в Бостън и променил самоличността си. Нито жена му, нито дъщеря му знаели за мрачното му минало.

Обирът

Тед Конрад разбрал, че има проблеми в сигурността на Society National Bank в Кливланд, след като започнал работа като касиер през януари 1969 г.

Казал на приятелите си: „Мога да взема колкото си искам пари без проблем“, разказа Ръсел Меткалф, най-добрият му приятел от гимназията.

Никой обаче не му повярвал. Само ден след 20-ия си рожден ден през юли Конрад излязъл в края на работния си ден с хартиена торба, пълна с 215 000 долара (днес на стойност 1,6 млн. долара).

Липсата на парите била установена три дни по-късно. А Конрад вече бил много далеч.

Писма до приятелката му, с които полицията се запознала, показват, че той имал няколко спирки по пътя си, включително във Вашингтон и Лос Анджелис.

В едно от писмата най-издирваният крадец обещал, че ще се върне след 7 години, когато мине давността на престъплението му.

Няколко дни по-късно Конрад прекъснал всякакви връзки със семейството си, включително с тримата си братя и сестри. След години близките му се примирили със загубата и повярвали, че мъжът е загинал.

 Въпросът „Защо“

Защо Конрад е извършил обира е нещо, което не престава да се анализира.

„Не е било заради парите. Той искаше непрекъснато да впечатлява хората“, споделя Меткалф, негов приятел от гимназията, който си спомни, че веднъж Конрад откраднал тесте с карти само за да си докаже, че може. „Той нямаше страх“, допълни Меткалф.

Разследващите смятат, че Конрад е вдъхновен от филма „Аферата „Томас Краун“. В него се разказва за банков шеф, който превръща кражбата в игра. Конрад гледа филма най-малко шест пъти и започва да копира характера на главния герой, разказват негови приятели.

След обира, в новия си живот, Конрад се оказва в Бостън, където е заснета по-голямата част от филма. Възможно е той да е взел новото си име, Томас, от името на героя, смятат още разследващите.

Новият живот

През 1969 година крупният банков обир не привлякъл особено внимание, нацията тогава била съсредоточена върху историческия полет на „Аполо 11“ до Луната, осъществил се същата седмица.

Томас Рандъл се „родил“ през първата седмица на януари 1970 година. Тогава Конрад отишъл в офиса на администрацията за социално осигуряване в Бостън, поискал идентификационен номер под новото си име и написал, че е с две години по-възрастен.

С новата си самоличност, той успял да си отвори банкова сметка, да изтегли кредит и да създаде новия си живот.

През 70-те години Рандъл работил като инструктор по голф, давал уроци в кънтри клуба в покрайнините на Бостън, а по-късно станал и негов мениджър.

Срещнал бъдещата си съпруга скоро след пристигането си в Бостън. Двамата се оженили през 1982 година. По същото време той влязъл в автомобилния бизнес. И така 40 години.

Какво е станало с парите, не е ясно и до днес.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА