Открийте ни и в

Любопитно

Проучване: Възрастните, ваксинирани с първа доза на Pfizer или AstraZeneca показват силен имунен отговор

Т-клетките, показват по-силна реакция у получилите ваксината на „AstraZeneca“ в сравнение с „Pfizer“

bgvoice

публикувано

на

Първото изследване, сравнило пряко имунната реакция на ваксините срещу COVID-19 на „Pfizer“ и „AstraZeneca“ във Великобритания, установи сходни нива на антителата у хората над 80 години след първата доза, съобщи Ройтерс.

Изследването обаче показа, че важен компонент на имунната система – Т-клетките, показват по-силна реакция у получилите ваксината на „AstraZeneca“ в сравнение с „Pfizer“.

Учените от университета на Бърмингам са анализирали кръвни проби от 165 души на възраст от 80 до 99 години след първата доза от една от двете ваксини.

Докато антителата могат да блокират способността на коронавируса да заразява, Т-клетките действат като по-широка защита, защото атакуват и убиват заразените с вируса клетки.

Изследването установи, че ключови антитела са на сходни нива у 93 процента от изследваните 76 души, ваксинирани с една доза на „Pfizer“, и у 87 процента от 89-те участници, получили препарата на „AstraZeneca“. От вторите по-голяма част са проявили забележима реакция на Т-клетките.

Британското изследване е поредното, което показва, че антителата, които пречат на вируса да се прикрепи към клетките, може да не са единственият важен елемент от имунитета и Т-клетките имат също съществена защитна роля.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Любопитно

Яне Сандански – герой в заложническа криза №1 в САЩ

Историята от началото на миналия век напомня филмов екшън

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Участниците в отвличането - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев. Сн.: Wikimedia

Аферата „Мис Стоун“ е известна като първата заложническа криза в САЩ, основни герои в която се оказват американска мисионерка и Яне Сандански. Историята се развива през далечната 1901 година. Тогава обществото в Америка е шокирано от новините за взети заложници, които изпълват първите страници на вестниците. Ето само няколко от водещите заглавия по онова време, цитирани от сайта на Библиотеката на Конгреса: „Заловени от разбойници“ – Houston Daily Postost; „Да осигурим освобождаването на мис Стоун“ – The Salt Lake Herald; „Търсят се 17 808 долара за откуп за спасяване на живота й“ – The Evening World; „Рузвелт се надява мис Стоун да бъде освободена“ – The Evening World; „Откупът все още не е платен, но пленницата е жива“ – Akron Daily Democrat; „Мис Стоун, пленница на българските бандити, ще бъде освободена в рамките на няколко дни“ -The Call of San Francisco

Елън Стоун Сн.: Wikimedia

Какво се е случило?

През 1901 г. един от основните проблеми пред Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) е липсата на пари за закупуване на въоръжение. Ръководството на ВМОРО обсъжда дълго различни начини за набавяне на средства. Стига се до извода, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не са полезни за решаването на проблема, разказва „Списание 8“. Гоце Делчев упълномощава Михаил Герджиков да отвлече за откуп македонски богаташи. Опитите това да се случи са неуспешни. Провалят се и плановете за отвличане на богати турци и гърци. Яне Сандански предлага да бъде отвлечен дори Фердинанд от България по време на посещението му в Рилския манастир, но Делчев е против тази твърде радикална идея на колегата си и настоява, ако нещо се прави по този въпрос, то да се извърши на османска територия. Следват още провалени планове за отвличане.

„Аферата мис Стоун“ започва на 21 август 1901 г. Отвлечени са протестантската мисионерка Елън Стоун и нейната спътница и съратница Катерина Стефанова-Чилка. Похитителите са от четата, водена от войводата Яне Сандански и заместниците му Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Двете жени са пленени някъде между Банско и Горна Джумая, тогава градове в Османската империя. Катерина е бременна.

Следващите шест месеца са като от екшън, който само историята може да напише. „Аферата мис Стоун“ е изпълнена с бягство на четата от една локация в друга, с преследвания от чужди (турци) и свои (върховистката чета на Дончо Златков), с раждане на бебе в плен, с политически

совалки на високо равнище

и предизвикани международни преговори. За САЩ – това е първа заложническа криза. Поисканият откуп е 25 000 лири. Искането стига както до генералния американски консул в Цариград Чарлс Дикенсън, така и до руския посланик Бахметов. Всеки детайл от аферата е достоен за отделна книга.

Самият Т. Рузвелт се включва активно в търсенето на начини да се съберат парите. Според хронологията в сайта на Библиотеката на Конгреса (където похитителите са наречени бандити), на 28 септември 1901 г. Американският съвет на комисарите за чуждестранни мисии обявява, че не може да плати откупа. Американското правителство също съобщава, че няма да плати откупа. На 5 октомври 1901 г. роднините на Стоун и група министри от Бостън апелират към американската общественост да се съберат пари.

След 6-месечна суматоха, с активната подкрепа и на Бахметов, са събрани 14 000 турски лири, а четата на Сандански склонява да приеме по-малко, отколкото е поискала, и да освободи заложничките. Парите са предадени на 18 януари 1902 г. в Банско, а заложничките са освободени на 2 февруари край Струмица.

 Стокхолмски синдром

 Има различни тълкувания за това какви са били преживяванията на двете заложнички, похитени от четата на Сандански. Историците пишат за това как при завръщането си в САЩ Елън Стоун изнася редица беседи, на които защитава комитите и каузата им. Говори за емоциите си, свързани с това да бъде заложница на хора, зачеркнали личния си живот, за да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко. В коментара към архивите по случая Библиотеката на Конгреса нарича състоянието й Стокхолмски синдром. Елън Стоун описва преживяното в статията си „Six Months Among Brigands“, публикувана в сп. „McClure’s Magazine“ в Ню Йорк през 1902 г.

По това време широко отразявано от медиите, събитието често е наричано „първата съвременна криза със заложници в Америка“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Индийски политик: Kоронавирусът има право на живот, като всяко друго същество

Рават беше подложен на унищожителна критика в социалните мрежи, след като изказа публично своите мисли за правото на съществуване на патогена

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Изказване на индийски политик относно това, че и коронавирусът има право на съществуване, като всяко друго същество, предизвика вълна от възмущение, пише в.“Daily star“.

Твърдението е на Тивендра Сингх Рават, който наскоро подаде оставка като премиер на своя щат Утаракханд в Северна Индия . Той беше подложен на унищожителна критика в социалните мрежи, след като изказа публично своите мисли за правото на съществуване на патогена.

„Не трябва да се опитваме да заличим вируса Sars-Cov-2, който причинява COVID-19, защото и той, като всяко друго същество, има право на живот, твърдеше екс министърът. Погледнато философски, и патогенът е жив организъм“.

Ковид-ужасът в Индия: трупове плуват в река Ганг, сложиха мрежа да ги ловят

Сингх Рават прояви явни симпатии към коронавируса, изтъквайки: „Ние се мислим за най-умните, и че ще го елиминираме. Но той реагира своевременно, като постоянно мутира!“

За разлика от индийския политик, повечето биолози не гледат на вирусите като на истински живи същества поради простата причина ,че не са изградени от клетки. Те не могат да растат и да произвеждат собствена енергия

Г-н Рават е известен и с нетрадиционните си възгледи. Той и до днес твърди, че кравите са единствените животни, които издишват кислород и че близостта до тези животни лекува туберкулозата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Китайски космически апарат успешно се приземи на повърхността на Марс

Шестколесният роувър със слънчево захранване тежи около 240 килограма и носи шест научни инструмента

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Синхуа/БТА

Безпилотен китайски космически апарат се приземи в събота успешно на повърхността на Марс, съобщи държавната осведомителна агенция Синхуа.

Синхуа се позова на Китайското национално космическо управление. Според съобщението, марсоходът Журонг, кръстен на богa на огъня в китайската митология, е кацнал в събота сутринта в предварително избраната зона в планината Утопия на Марс.

Шестколесният роувър със слънчево захранване тежи около 240 килограма и носи шест научни инструмента.

Очаква се по-късно той да бъде изпратен от спускаем апарат за тримесечна мисия в търсене на признаци или доказателства за древен живот на повърхността на Марс.

Сн.: АП/БТА

Орбиталният апарат Tianwen-1 ще предаде сигнала си на марсохода по време на своята мисия и след това ще проведе глобално проучване на планетата за една марсианска година. Сондата е прекарала три месеца в орбита за разузнаване на зоната за кацане, преди да спусне ровера на повърхността.

Tianwen-1 е изстрелян от ракета Long Long 5 март от космическия център за изстрелване Wenchang в Хайнан на 23 юли миналата година и е прекарал седем месеца на път до Марс, преди да навлезе в орбитата му през февруари. Космическият кораб изпрати първата си снимка на планетата от повече от един милион километра.

Така Китай става втората космическа страна след САЩ, кацала на Червената планета, отбелязват агенциите. Това е и пореден напредък за китайската космическа програма.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Президентът Байдън: Време е да приключим най-дългата война на Америка!

Той посочи, че американските войски са били в Афганистан с цел страната повече да не бъде плацдарм за нападения срещу...

Затвори