Открийте ни и в

Български истории

Професор Дими – българинът, който учи китайците на кикбокс (ВИДЕО)

От другия край на света той помага на България с привличане на чужди капитали и инвеститори

публикувано

на

В залата.
БОРЯНА АНТИМОВА

„Така, като ме гледаш с тая фигура, как мислиш, смеят ли студентите ми да не слушат“, казва Митко, като ми праща една снимка в страховита поза и двамата се заливаме в бурен смях. Животът на този весел, забавен и самоиронизиращ се „почти 45-годишен“ мъж е изтъкан от контрапункти… Димитър Владиков е адвокат по инвестиционно право, професор по бизнес английски, филолог и директор на българското училище в Шанхай, автор на 8 книги… И от друга страна – шесткратен шампион на България по таекуондо, треньор по кикбокс на китайци, авантюрист, пътешественик и луда глава. Но всички свои успехи той поставя на заден план: една жестока лична трагедия го запраща на другия край на света – в Китай.

Преди семестър 2021–2022 г.

Казва, че само е роден в Плевен, иначе си е от Благоевград. Там му минават детството, университетските години, там среща и голямата любов на живота си. Живее в един краен квартал – Грамада, населен с доста криминално проявени жители. Заедно с другите деца играе футбол в махалата, краде череши по лозята и по градините на хората. Отличник е, но и буйно дете. Изключват го от училище заради едно кроше. Като отличен ученик го слагат на първия чин, а зад него един повтаряч постоянно го тормози да преписва от него, като му лепи на гърба листчета с обиди. На Митко му кипва и го фрасва в лицето, като му чупи зъб, разказва той пред „Труд“.

От малък се захласва по съдебните криминалета. Гледа смелите и борбени адвокати и си мечтае един ден да стане като тях. Завършва английската гимназия в Благоевград и право и българска филология в Югозападния университет, като втората специалност – с отличие.

Жени се по любов за своята единствена Мария и двамата живеят щастливо… Докато в един момент, когато се връщат от пътуване в Япония, на Мария й откриват агресивно протичащ рак. Това става през юни 2014-та, а през юли нея вече я няма. Митко е съкрушен, дори му минават мисли за самоубийство. Есента, като се стяга малко, решава да замине далече, далече, там, където се надява по-малко да го боли от загубата. Праща CV-та насам-натам и избира Китай.

От град Ханджоу, който е на 45 минути от Шанхай, му предлагат да преподава в един колеж. И така започва неговото

странстване по китайски градове

На 25 октомври 2014-та каца в Ханджоу. В университета по земеделие и гори „Джъджиян“ първия семестър преподава международно търговско право. След това продължава с бизнес английски.

През 2015-та се мести в Шанхай и 3 години и половина преподава базов английски на стюардеси. През 2018-та лятото преподава в Пекин български език на китайчета. Там се свързва с посолството и тъй като е с българска филология, му предлагат да учи българчетата в неделното училище, става и негов директор.

Първа снимка в клас от този семестър във Финансовия колеж в Ханджоу.

През 2019-та се връща в Шанхай, където е приет с пълна стипендия за докторантура в университета „Джаотонг“. След първия семестър напуска, защото се оказва, че като преподавател ще получава 5 пъти повече, отколкото като докторант. От 2020-та преподава публично говорене в университета „Джаотонг“ в Шанхай. От тази учебна година отново е в Ханджоу, където преподава бизнес английски във финансовия колеж на университета.

Завършване на семестъра в Шанхай.

„Китайският не е чак толкова труден език, колкото смятат някои – казва той. – Изкарах един 3-месечен курс и това е. Другото съм учил сам и от китайките, с които съм живял. На курса по-скоро заздравих граматичните основи и постройката на изреченията. Моят китайски е на разговорно ниво, не мога да водя лекции на него, но имам винаги китайска асистентка в клас, която се намесва при нужда.“ Студентите го обичат, за всички тях и за колегите си той е професор Дими.

Преди няколко дни деканът на университета го помолил да направят връзка с български университети за обмен на студенти и програми. Да може от следващата година български студенти да учат в Китай на пълна стипендия и обратното – китайски младежи да идват в България. „Аз вече съм пращал десетина китайски студенти в ЮЗУ в Благоевград, но тъй като това е финансов колеж, ще се свържа с колегите от висшите училища по застраховане и финанси“, казва Димитър.

Като рекламно лице на един фитнес.

След 10 години практика като адвокат по инвестиционно право в България днес Димитър Владиков и от другия край на света

продължава да помага на Родината си

В България той се е занимавал основно с представяне на страната ни като инвестиционна дестинация. „И в момента сме приятели с някои от клиентите ми, директори на големи мултинационални компании. Помагам им да инвестират в България“, казва Димитър.

В Китай пък днес той помага на местните бизнесмени да си отворят компании в България, съответно да прехвърлят определени капитали и да започнат някакъв бизнес. С което всъщност помага на страната си. „Само миналата „вирусна“ 2020 година двама мои клиенти вкараха милиони в България“, смее се Димитър.

В клетката при страшния тигър.

Не е ли нахалство да преподаваш източни бойни изкуства в страната, където са се зародили? „Ние, българите, сме с много здрав дух, много бойци като характер, като манталитет – казва Митко. – Китайците са много меки, много дипломатични. Във фитнесите са едни слабички такива азиатци, които дори се притесняват да ударят човек. Докато ние сме много по-бойни.“

В родината на бойните изкуства Димитър пристига със сериозен бекграунд – черен колан, втори дан и 6 шампионски титли по таекуондо. Има и сертификат за треньор по MMA. Между 2015-та и 2019 г. активно води групи в Шанхай. Там обаче таекуондото е включено в учебната програма, младежите не проявяват интерес и Митко минава на други спортове – муай тай, кикбокс. „В Тайланд преди 2 години много ми хареса тяхното традиционно бойно изкуство, тайландският бокс, муай тай. И оттогава се запалих и продължавам да си го тренирам и тук“, казва Митко.

Обиколил е 3 континента,

посетил е 36 държави

и се определя на шега като луд авантюрист. Често преследва тръпката от адреналина. В Патая, Тайланд, в парка на тигрите си купува скъп ВИП билет, за да влезе в клетката на големите охранени 300-килограмови животни.

С него влизат двама дресьори с електрошокови палки. „И ти гледаш тайландците, гледаш го това огромно животно и си казваш, че ако нещо реши, никакви противошокови палки и източни бойни хватки не могат да те спасят“, смее се Митко. Той успява да запази хладнокръвие, както го съветват дресьорите, започва да гали леко тигъра и дори ляга върху него като на възглавница.

Едно от най-силните му преживявания е в манастира Шао Лин. „Нали едва ли не цял живот тренирам източни бойни спортове, исках да видя къде са се зародили“, казва Митко. Още първата година тръгва натам. Легендарният манастир сега е туристически обект. Димитър пътува цял ден с влак, автобус и после се катери пеша в планината. Пристига, когато портите на манастира вече са затворени за посетители.

Фитнес V-lab в небостъргача К11 в Шанхай.

„Явно съм бил много убедителен пред пазача, обясних му, че идваме от другия край на света и искаме да влезем само в двора, да направим няколко снимки и да разгледаме. По това време монасите имаха молитва и той отвори портите… Уникално място, пропито с този дух от векове. Енергията е наистина впечатляваща“, споделя Митко.

Когато молитвата приключва, той успява да си поговори с монасите. Разбира, че има 3 вида монаси. Едните само развеждат туристите, други се занимават с демонстрации на бойни изкуства – скачат, огъват мечове, ножове. И третите, истинските монаси, си спазват будизма, не пият, ядат само ориз и зеленчуци. Техният начин на живот е такъв, какъвто е бил преди векове.

Написал е 7 книги

„Миналия семестър си изпълних още една мечта – публикувах първия си учебник по бизнес английски Business English Course. Той излезе тук, в Шанхай, и това ми е седмата книжка и първият учебник“, споделя Митко. Преди това има роман, два сборника с разкази, два с пътеписи, участва и в сборник с правни статии Legal Guide. Осмата книга, в която описва пътешествията си по острови, е почти готова.

Книгата му Around the World е излязла в американско издателство и се продава и в Amazon. Как е успял? „В Съединените щати литературен агент се грижи за намиране на издателство и промотиране. Просто имам добри контакти по света“, обяснява Митко.

„Тук, в Азия, още 7 книги да напиша, няма да ми стигнат да опиша всички приключения – казва той. – Шанхай е космополитен град, с 25 милиона население, неповторима смесица от източна култура и от навлизането на модерните технологии. Тук всичко се плаща през телефона, нямаш нужда от портфейл и паспорт. Има огромни небостъргачи, тук е и 632-метровата „Кула“ – втората най-висока сграда в света след „Бурж Халифа“ в Дубай.“

При толкова много занимания, каква ли е неговата представа за успех? „Може би ще те изненадам, обаче моята представа за успех беше семейният живот – казва Митко след дълга пауза. – Аз най-щастлив съм се чувствал в деня на моята сватба с Мария… Оттам нататък вече другото го приемам просто като част от играта…“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Красимира Хендри към върховете на BBC

Как една българка развива успешна кариера в медийната корпорация на Острова

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Една българка извървя стъпка по стъпка трудния път до успешна кариера в медийния гигант BBC. Сега, когато са минали 20 години от първия й ден там, Красимира Хендри е главен редактор на Международни новини в BBC World Service и BBC News.

Тя е журналист с дългогодишен стаж, който започва в България. В Родината професионалният й път тръгва в Българското национално радио, преминава през Ефир 2 и БНТ. След това продължава в чужбина в CNN и Al Jazeera-Лондон. През 2019 г. ръководи няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в BBC, както и програма за професионално развитие на жени журналисти. Година по-късно разработва майсторски клас „Дезинформация и подвеждаща информация в социалните медии“, който води в НБУ и УНСС.

Красимира е родена в София, завършва Факултета по журналистика в СУ, специалност Радио. Постигнала е много, преминала е през трудни битки, пълна е със стотици истории. Една от последните е за

интервю с Бил Гейтс

което твърдо определя като един от най-напрегнатите моменти в кариерата си. Красимира е продуцент, а подготовката за срещата с милиардера й отнема месеци. Разговорът трябва да се състои по време на световна конференция за климата, което се оказва голямо предизвикателство. „Неговият екип недооцени колко сложна може да се окаже средата за такова интервю, ако то е направено в публично пространство. Как се интервюира Бил Гейтс по средата на зала „Армеец“ например? Буквално секунди преди записа прецених, че позицията ни не е сполучлива и че трябва да намеря по-добро място. Да де, ама как се намира затворено и тихо пространство по време на световна конференция за климата? Намерих. Трябваше лично да му кажа, че ще се забавим с 10 минути. Той беше изключително спокоен. Отговори, че е идеално и че няма нищо против, защото се нуждае от почивка. Няма думи, с които да опиша този половин час от живота ми. Но в крайна сметка всичко проработи, както трябваше“, разказа Красимира пред БТА.

Красимира Хендри

Тя живее от 22 години във Великобритания и признава, че се чувства като в огледалния свят на Алиса – раздвоена между България, където са родителите й и една част от приятелите й, и Лондон, където е семейството й, работата й и друга част от приятелите й. Но сега нещата изглеждат променени, защото тя започва работа по различни проекти в Родината. „Надявам се да бъда полезна. Радвам се, когато мога да предам опита си на колеги в България“, споделя тя.

Журналистката разказва, че е напуснала България по политически причини, а в BBC попада след конкурс. Тя вече работи на свободна практика в българската секция на корпорацията, когато се явява на конкурс за продуцент в BBC News. „И го спечелих. Печелех всеки конкурс след това и така прогресирах в кариерата си. Важно е да вярваш в себе си, да знаеш какъв е твоят unique selling point. На български казано, кое е това твое качество, което те прави незаменим за определена длъжност“, споделя Красимира Хендри.

 

Първият й ден на Острова е първи април. И досега се усмихва широко на тази дата и още пази някъде билета за обратен полет с БГА „Балкан“, който така и не използва.

А в първия й работен ден в BBC казва, че се е вълнувала много. „Но в крайна сметка, когато печелиш място с конкурс и удариш 50 човека в земята, това ти дава криле“, споделя българката. Най-трудно й е било да свикне с размера на корпорацията и с количеството работа, което трябва да се свърши. „Добрата новина е, че моето ръководство винаги ме е подкрепяло, до ден-днешен. Важно е да знаеш, че си оценяван. Всеки ден, с всеки проект“, категорична е Красимира.

В BBC тя ръководи няколко успешни инициативи. Един от проектите й е „Future Voices“, чиято цел е била да намери следващата генерация двуезични репортери за BBC. Всеки от тях е трябвало да говори освен английски и един от 42-та езика, на които медията излъчва. Българският не е сред тези езици, защото няма българска секция, но сред талантите на Красимира има млада и изключително талантлива българка, която говори перфектен арабски и английски и е високо ценена в Арабската секция.

Красимира Хендри следи и българските медии на Острова. Те са предназначени за сънародниците ни там и ги информират най-вече за свободните работни места.

Освен с работата си, българката се гордее безкрайно и с двете си дъщери. Те наближават 18 години и Красимира споделя, че всеки ден се учи от тях на мъдрост и ясна преценка за нещата. „Те са умни, силни и здраво стъпили на земята. Уча се от тях… на трудно достижими цели и на онова сухо чувство за хумор, което само умните хора имат. Да бъдеш майка е прекрасно преживяване. Наслаждавам се на всеки момент с тях“, добавя журналистката.

А за България казва, че не й липсва. „Аз я нося в сърцето си. Когато много ми залипсва, скачам в самолета и за три часа съм в София. Все пак, ако трябва да съм откровена – телешкото варено на мама, да запаля свещ в църквата „Света Петка Самарджийска“ до нас и да посетя гроба на баба ми на Задушница. Е, и виното с приятели в някой софийски ресторант, разбира се. Нормалните неща за всеки щастлив емигрант“, споделя Красимира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин е сред най-известните сомелиери в Украйна (СНИМКИ, ВИДЕО)

Сухото домашно вино, което приготвят бесарабските българи, става все по-популярно в Украйна

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българин, роден в българското село Купран, който работи в Одеса и в други градове, е най-известният български сомелиер в Украйна.

Александър Новосилчан е четвърто поколение сомериер.

„Баща ми се е занимавал с това, дядо ми, прадядо ми, който даже е имал агрошкола. Семейството ми предаде тази любов към виното“, сподели 31-годишният мъж в предаването „Гласът на българите“ с водещ Аня Терзивец от Регионалната обществена телевизия UA:Одеса, цитиран от БТА.

По думите на Александър Новосилчан бесарабското вино мирише на бонбони, защото се слага повече захар. „Причината е, че дрождите не се справят. Затова се купуват френски или италиански дрожди“, обясни експертът.

През последните години сухото домашно вино, което приготвят бесарабските българи, става все по-популярно в Украйна. „Купуват от нас грозде и го карат в Киев“, разказа още Александър Новосилчан.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Иля от Варна, българската следа в „Сексът и градът“ (ВИДЕО)

Авангардната модна дизайнерка Илиана Рикетс е онлайн директор в престижната Академия по изкуствата в Сан Франциско

публикувано

на

Виж цялата статия
сн. Daniele Rueda

„В тийнейджърските ми години във Варна обичах да събирам погледите на минувачите с необичайните си дрехи, да предизвиквам тяхното одобрение или неодобрение. Беше забавно.“ Казва го Иля – едно дръзко и свободолюбиво момиче, което в края на 90-те години преобръща представите за форма и материя по модните подиуми. Същата Иля, в чиито модели крачолите и ръкавите разменят местата си, която зашива ръкавици върху дрехите и смесва поли с панталони. Това е и Илиана Рикетс – българската следа в сериала „Сексът и градът“. Днес тя е онлайн директор в едно от най-престижните и авангардни училища в света – Academy of Art University в Сан Франциско.

В началото е непреодолимата страст по шиенето и „правенето на нещо с ръце“. Когато е в VI клас на спортното училище в родния й град Варна с волейбол, за пръв път си ушива дреха, която облича. Тогава дори няма представа що е то дизайнер. Желанието й е единствено

да бъде различна от другите

Платове няма достатъчно, затова под ножицата й „падат жертва“ всякакви материали в дома й – пердета, дантелени и платнени покривки, ковьорчета на баба й, стари дрехи – всичко, което може да заживее нов живот като дреха. Експериментира с плетене с нечепкана вълна и с какво ли още не.

Синтия Никсън в ролята на Миранда Хобс в „Сексът и градът“ с граховозелената рокля на Иля.

„Прекрасните ми родители не само не ми се караха за нарязаните пердета, но и ме окуражаваха да продължа да експериментирам – казва Илиана пред BG VOICE. – Да правиш нещо с ръцете си беше семейна черта.“ Родителите й Гинка и Върбан Кръстеви са спортисти, състезатели по гребане. Майка й шие и плете, свири на цигулка. Баща й има работилница, където майстори ножове, изработва макети – за удоволствие. Брат й Милен също шие и е известен творец на кожени уникати в Щатите с бранда Mad Tailor.

Колекция на Ilya „Absolute Beginners“ („Абсолютно начинаещи“) в България, 1994 г.

„В онези години знаех, че ако искаш да имаш дрехи, с които да се отличаваш от другите, трябва сам да си ги направиш“, казва Илиана. В спортната паралелка по волейбол й е ясно, че това не е нейната кариера и призвание. Тогава за пръв път отварят училище по изкуствата във Варна – „Любен Каравелов“ – и тя се включва във втория му випуск. „Там намерих себе си – казва дамата. – Там можех да обърна внимание на рисуването, скулптурата, керамиката, изящните изкуства. Тези 4 години в гимназията бяха моята основа и много от нещата, които и днес правя или използвам като преподавател, получих там.“

Вивиан Уестууд (в сиво) в Академията по изкуствата в Сан Франциско. Вляво е Иля, а зад мадам Уестууд е братът на Иля – Милен, също студент в академията.

Тогава в България няма още университетска специалност по моден дизайн, а Илиана започва да учи телекомуникации в МЕИ във Варна. „Не бях себе си там, не можех да разбера изобщо за какво става въпрос – споделя тя. – Продължавах да си шия облекла и да влизам на лекции нарочно по-късно, за да може всички да ме огледат.“

След първия семестър тя разбира, че в София е открито училище по моден дизайн и го завършва. „Върнах се във Варна и реших, че вече съм готов дизайнер и мога да си намеря работа“, самоиронизира се дамата. След обиколка по шивашките ателиета и дизайнерските къщи тя много бързо разбира, че такова нещо като дизайнер в България няма. Хората със студио или шивашки цех сами проектират моделите си.

Решава да продължи сама, като си регистрира собствена фирма. Когато показва портфолиото си на известен варненски дизайнер, той казва:

Трябва да заминеш от тук

Ти не можеш да се реализираш в България“. „За мен беше голям шок, и през акъла не ми е минавало да емигрирам“, споделя Илиана.

Занятия по дизайн и развитие на въображението в академията.

Постепенно тя навлиза в средите на младите дизайнери във Варна, намира много сродни души. Помагат й за включването в ревюта, за контакти с модели. Варненци още помнят авангардните й модни дефилета под наслов „Абсолютно начинаещи“, на които, под звуците на едноименното парче на Дейвид Боуи, модели дефилират с авангардните й скандализиращи тоалети.

„Шиех колекции, без да зная какво е колекция, и използвах каквото намерех – пердета, ковьорчета, платове, които ми даваха някои хора, тъй като не бяхме богато семейство. Недоимъкът не беше спънка, а по-скоро ми даде силен тласък да се изградя като креативен дизайнер, правещ от нищо нещо“, споделя Илиана.

Мнението й за модния дизайн и днес е непроменено: не може да се прави нещо, което вече съществува. Дизайнерът трябва да създава нещо ново, което не се продава в масовите магазини. Във Варна Илиана се издържа с частни поръчки за хора, които искат нещо различно, нещо по-лично за изява на характера си. Прави абитуриентски и булчински тоалети, но те не са като традиционните за подобни случаи, а по-скоро „една игра, една провокация“.

През 1994 г. тя разбира, че в Сан Франциско има елитно училище по изкуствата, в което се учи и моден дизайн и не се изисква владеенето на английски и TOEFL. „Нямах никакъв интерес да уча в чужбина, но след време реших да си подам документите“, казва тя. Прави си портфолио и в писмото пише, че няма средства да си плати обучението. Приемат я със стипендия. „Беше голям шок, като сън“, споделя дамата. През 1995 г. се озовава в Сан Франциско, а майка й си продава вартбурга, за да й купи билет за самолета.

Семейство Рикетс.

Пристига с малко пари и първоначално пробва да рисува портрети на плажа. После си спомня как на Златните пясъци заедно с приятелки правят плитки на чужденците с разноцветни конци. С 30-те долара, които има, си купува конци и започва да прави

плитки на туристите на брега

на океана. Изкарва по 100 долара на ден.

През 1996 г. тя записва магистратура в Academy of Art University в Сан Франциско. Попада на преподаватели, дошли от Лондон, които обновяват програмата на модния департамент на академията.

„И ний сме дали нещо на света“ – така започва един екзалтиран пост във фейсбук няколко години по-късно. А приносът е една култова граховозелена асиметрична рокля. В нея е облечена героинята на Синтия Никсън – амбициозната и пробивна адвокатка Миранда Хобс, в 83-ти епизод на сериала „Сексът и градът“. Тази рокля е именно на българката Илиана Рикетс.

„Тя е от периода след завършването ми на академията – разказва дамата. – През 2002 г. отворих собствен бизнес с дизайнерския бранд „Ilya“. Така ме наричаха в семейството ми от малка – Иля. Правех колекции и ги продавах в бутици. Тази рокля беше от една лятна колекция, която стилистката на „Сексът и градът“ е купила в модния център „Henri Bendel“ в Ню Йорк.“

„За мен също беше изненада – смее се Иля. – Разбрах случайно за това късно през нощта, точно на Нова година, след празненствата. Не можех да заспя, гледах телевизия, превъртах каналите и попаднах на „Сексът и градът“. Почти се бях унесла в сън, когато видях нещо много познато и бързо се разсъних – моята рокля. Така разбрах, че са я използвали в епизода. После я включиха и в книгата за сериала „Сексът и градът“.

Занятия по дизайн и развитие на въображението в академията.

Защо Иля, влюбена в дизайна и шиенето на уникални дрехи, избира преподаването? „С марката „Ilya“ създавах колекции, които продавах в модни бутици и започнах да преподавам в академията на непълно работно време. Хареса ми възможността да поддържам тази „наивна креативност“ у студентите. Работата с тях и днес ме държи много активна и млада“, казва Илиана.

Изключителният й талант на свободолюбив и авангарден дизайнер, притежаващ и харизмата да запалва пламъка на креативността у студентите, е забелязан в академията. Илиана Рикетс е избрана за координатор на бакалавърската степен в университета.

Тя е

сред първите смели преподаватели

които се включват в създадения през 2000 г. онлайн департамент по моден дизайн в академията, славеща се като една от най-иновативните в света. От 2014 г. Илиана Рикетс е и директор на този департамент. Харесва й да насърчава младите бъдещи дизайнери да бъдат освободени в проектите си, да експериментират смело. Учи ги, че не може да бъдат добри в смелите си експерименти, ако не „пипат с ръцете си“, ако не са овладели и майсторството на всеки етап от реализирането на проекта си. Избира преподаватели от цял свят – Англия, Франция, Швеция, България. Хилядата студенти онлайн също са от целия свят – Китай, Гърция, Сърбия, Франция, Корея, Япония, САЩ.

В средата и вдясно – рисунки на Иля, вляво – рисунка на дъщеря й Калина.

Иля е подвластна на две страсти – керамика и рисуване. На грънчарското колело извайва произведения на изкуството, различни от традиционните „вазички и чинийки“. Нетрадиционни и изненадващи са и рисунките и платната й.

Фамилията й Рикетс е от съпруга й, американец. Среща го в Сан Франциско, между тях пламва любов и се женят. Имат син Алек на 16 години и дъщеря Калина на 12. Семейството живее в къща с изглед към океана, Иля е влюбена в красивия Сан Франциско – град на музеите и високите технологии, и в природата – с планини наоколо и много зеленина целогодишно. „Имам желание да се задържам за по-дълго в България, да направя още креативни неща, които раждат моята фантазия и моите ръце“, казва дамата, прославила българския моден дизайн по света.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА