Открийте ни и в

България

Проф. Кантарджиев: Всяка ваксина си е лекарство, а тромбози стават много рядко

Вирусологът обясни кога и при кого точно може да има тромбози от AstraZeneca

публикувано

на

“Стана една мода – много да се говори за този коронавирус, а то си има и други болести“. Това заяви директорът на Националния център по заразни паразитни болести и член на НОЩ проф. Тодор Кантарджиев в сутрешния блок на БНТ.

Той обясни, че досега данните сочат, че тромбозите стават само при първата игла, а при втора игла няма описани случаи. Тромбозите стават много рядко – средно 3 случая на 1 милион ваксинирани, предимно млади жени, които взимат противозачатъчни.

В Германия например имало наблюдения, че риск имало при поставяне на AstraZeneca на жени в овулация, по думите на Кантарджиев – но това не са научни данни.

“Какви са признаците на тромбоза и каква може да е причината ваксината на AstraZeneca да я предизвиква? Трябва да се изчака, защото ако се смени кратката характеристика, може да се ползва друга ваксина. Иначе нещата, за да са чисти юридически, трябва да се изчака от първата ваксина на AstraZeneca да се правят двете ваксини на Pfizer през три седмици, обясни проф. Кантарджиев своята гледна точка какво да се прави при поставена първа доза от оксфордската ваксина.

Всяка ваксина си е лекарство и се прилага по кратката характеристика на производителя, подчерта проф. Кантарджиев. Другите ваксини също имат странични реакции, но проявите на тромбози са толкова рядко, че все още не може да се каже как тромбозите и техният механизъм зависят от ваксината, уточни той, след като изложи хипотеза, че може маймунският аденовирус в оксфордската ваксина да предизвиква реакцията за тромбози, но такива случаи има и при другите ваксини, където аденовирусът е човешки.

От 5 до 8% от хората не реагират адекватно на ваксината. Много нисък процент от ваксинираните нямат да изградят антитела.

“Когато има много ваксинирани, пазим тези, които не са ваксинирани, и тези, които не са изградили имунен отговор в себе си”, категоричен бе проф. Кантарджиев.

Все още британският вариант е най-разпространеният в България и в някои области на страната се получават нови мутации, които в момента се проучват – в Северна България. Те обаче не са в RBD частта на S-протеина, с който вирусът влиза в човешките клетки (най-често през ACE2 рецепторите).

Цената на ПСР теста е много висока поради голямото търсене. ПСТ тестът може да стане и за 6 часа, добави Кантарджиев.

По отношение на зелените ваксинационни сертификати за пътуване, проф. Кантарджиев отбеляза, че нашата страна ги одобрява, тъй като това е един от начините за ограничаване разпространението на инфекцията.

Здравият човек, който не представлява опасност за здравето на околните, е добре дошъл в нашата страна, посочи медикът.

По думите му, сертификатът съдържа много малко данни – името на човека, прекарване на инфекциозното заболяване, нивото на антитела и за това дали конкретният човек е ваксиниран.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА