Дори в най-тревожните моменти има едно нещо, което можем да контролираме и което оказва огромно влияние върху всичко – нашата нагласа. Тя, в съчетание с енергията, която използваме във всяка ситуация, определя действията ни. Нещо повече – тя влияе върху начина, по който околните реагират на думите и постъпките ни и сформира погледа ни към самите вас. Колко бързо може да бъде постигната промяната? И колко усилия ще изисква? Може би не е възможно просто да натиснете едно копче и всичко да стане позитивно. Можете обаче да вземете съзнателното решение постепенно да намалите песимистичните си тенденции и да се насочите към по-слънчевата страна на живота. И, точно както при фитнес програмите, за това са необходими воля и решителност. Точно така – трябва да тренираме умовете си точно както и телата. Когато на върха на езика ви е да кажете нещо негативно, променете изразната форма. Обикновено хората реагират на негативността, като заемат защитна позиция, дори и коментарът да не е насочен към тях самите. Така че, вместо да кажете някому колко е лош денят ви, попитайте го как вървят нещата при него. Или подберете едно-две позитивни неща от днешните си преживявания и споделете тях. Скоро ще откриете, че започвате да се фокусирате повече върху положителните неща и да забравяте проблемите. Тази практика върши чудеса с нагласата ни.
Тревожността и страхът са нормална реакция на абнормно събитие, но могат лесно да да бъдат предадени на околните, особено на децата, коментира за БТА кризисният психолог Десислава Георгиева. Според нея именно това е един от уроците от ситуацията с коронавируса - да се погрижим за себе си, за да можем да бъдем полезни и за околните. В самолета, когато има опасност от разхерметизация и се спускат кислородните маски, правилото е първо да сложиш на себе си, за да можеш да помогнеш после и на другите, припомня тя. Тревожността и страхът са нормална защитна реакция, един от механизмите, които природата ни е заложила, за да можем да оцеляваме в опасни ситуации. Проблемът идва от това, че когато страхът започне да става несъответен на ситуацията, той действа деструктивно и на самите нас, и на близките ни, обяснява психологът. Мозъкът ни не прави разлика между действителността и фантазията и кара организмът ни да реагира защитно особено когато са апокалиптични. Реалната ситуация обаче е, че в момента правим най-доброто, което ни създава увереност, че контролираме ситуацията, вземаме предпазни мерки, имаме правилния подход на институциите, имаме добра организация, предприехме по-строги мерки в сравнение с повече страни в Европа, което ще бъде в наша полза, казва Десислава Георгиева. Някои от вас обаче се запасяват с повече продукти. Според психоложката това е нормална реакция, случва се в цял свят и е още един механизъм за защита, за да можем да противодействаме и да поддържаме рутинното и комфортно всекидневие, което никой не предполага, че ще загубим. Подобни са и причините за проявлението на феномена с купуване на тоалетна хартия - свикнали сме да разполагаме ежедневно с консумативи, продукти, лекарства и когато са налични, се чувстваме по-спокойни. Важно е обаче именно в този критичен момент да се спрем, да преоценим какво бихме могли да спестим, да ограничим като употреба, да икономисаме. За да помогнат на хората да се справят със страха и несигурността, Десислава Георгиева заедно с нейни колеги са организирали виртуална приемна, за да може всеки да потърси помощ и подкрепа. Всеки, който има нужда, може да се обади на телефоните, публикувани на сайта на дружеството на психолозите, или да намери експертите във Фейсбук групата Crisis Support Team LZ. Психологът отбеляза, че е важно хората да разберат, че разполагат с ресурси за справяне, че не са безпомощни. Особеното в моменти на криза е, че когато стресът и тревожността са големи, пред погледа ни пада пелена, която пречи да бъдат видени възможностите
