Открийте ни и в

СВЯТ

Случаят Голунов – пропуква ли се властта в Русия

публикувано

на

СН: AP/БТА

Моблизира ли се гражданското общество в Русия и дали случаят Голунов е поражение за властта – тези въпроси си задават световни медии, по повод случая с руския разследващ журналисхт Иван Голунов.

Снемането на обвиненията срещу руския разследващ журналист Иван Голунов е изключително рядък случай на отстъпки от страна на властта, съответстващи на степента на недоволството и мобилизацията на гражданското общество, пише по този повод френският вестник “Монд”.

Вестникът припомня, че след като не бяха открити следи от наркотици в кръвта на журналиста, а по намерените в жилището му пакети с упойващи вещества не бяха открити неговите пръстови отпечатъци, съдът ще трябва да прецени доколко действията на арестувалите го полицаи са съответствали на закона.

Руският вътрешен министър Владимир Колоколцев съобщи, че полицаите са били отстранени от длъжност до края на разследването, а двама генерали от полицията ще бъдат уволнени. Жертването на високопоставени служители е знак за нестабилност: при всички предишни случаи, в които бяха замесени членове на силите на реда, властта предпочете да не жертва своите, се подчертава в статията на френския вестник.

Все още обаче не е ясно дали обявените санкции ще бъдат съпътствани от реална промяна на полицейските методи. Скалъпените обвинения в наркотрафик са част от злоупотребите, от които често се оплакват правозащитници, посочва още изданието.

Според вестника това е безпрецедентна победа за гражданското общество, която беше постигната само за няколко дни. За властта тази отстъпка се равнява на открито поражение. Действията срещу Голунов очевидно бяха зле подготвени и без съмнение решението за тях не е било взето на най-високо равнище.

В други случаи, като по въпроса за строежа на катедрала в Екатеринбург, властите вече показаха, че могат да отстъпват пред натиска на улицата. Но тази тема беше далеч по-малко знакова и за властта отстъплението пред либералната интелигенция, маргинализирана през последните години, е особено унизително, се подчертава в анализа на вестника”.

Опитът на руските власти за представяне на фалшиви обвинения срещу Голунов го превърна в герой, пише в своя статия за британския “Гардиън” Алексей Ковальов, редактор в информационния сайт “Медуза”, за който работи Иван Голунов. От уикенда насам неговият случай завладя съзнанието на страната и в събота той беше най-популярната личност в социалните медии, измествайки президента Путин.

Новината, че Голунов е арестуван по обвинение, свързано с наркотиците, звучеше странно: Никога не съм го виждал с питие, камо ли под въздействието на наркотици, казва в статията си Ковальов. Той определя Голунов като свръхсъсредоточен разследващ журналист, който може да претърсва бази данни в продължение на седмици и месеци, преди да излезе със статия за корупция в местната власт или за лихвари, оставили стотици без жилища.

Подобни материали няма да му донесат “Пулицър” или международна известност – темите са прекалено местни и неясни за глобалната публика. Той използва сух, неемоционален език, който въздейства едва накрая, когато се разбира мащабът на проблемите.

Ковальов допълва, че не е бил изненадан, че обвиненията срещу колегата му са фалшиви.  На публикуваните от полицията снимки не се е виждал познатият на Ковальов апартамент на журналиста и по-късно полицията дори признава, че кадрите са направени на друго място. Но обвиненията продължаваха да се трупат, както и лъжите.

Според Ковальов е било ясно кой стои зад ареста. Само няколко часа по-рано Голунов е предал последната чернова на последното си разследване, свързано с погребалната индустрия в Москва, в чиито вътрешни борби са замесени високопоставени чиновници. Точно хора като тези може да накарат корумпирани полицаи да ти подхвърлят наркотици, подчертава редакторът.

Следва почти немислимо решение на съда, заменил престоя му в полицейския арест с домашен арест до процеса. След това се случи още нещо немислимо – започнаха масови протести. Случаят с Голунов далеч не е първият – но се надяваме той да доведе до разкриване на истината, подчертава Ковальов.

Със задържането на уважаван и харесван журналист могъщите руски сили за сигурност изглежда стигнаха прекалено далеч, пише от своя страна “Вашингтон пост”. Това означава, че след почти две десетилетия управление на Путин властта на държавата все още има граници, допълва вестникът.

Като цяло свободата на медиите в Русия е ограничена, но случаят с Голунов показва, че независимите медии остават влиятелни. Това според вестника е предизвикателство към Кремъл, който лавира между спада на общественото одобрение за Путин и засилващите се прояви на обществено недоволство.

Резултатът от този случай показва “как работят нещата”, пише в Туитър редакторът на прокремълската телевизия “РТ” Маргарита Симонян. Според нея той отразява и посоката, в която вървят нещата – бавно и трудно, но напред.

Междувременно президентският прессекретар Дмитрий Песков обяви, че президентът Владимир Путин “ще разгледа своевременно” въпроса с уволнението на висши полицаи по делото с  Иван Голунов. Той обаче не уточни срока на разглеждане от страна на Путин, на искането на вътрешния министър Владимир Колоколцев да бъдат уволнени двама генерали от полицията във връзка със случая.

Колоколцев обяви, че ще предложи на президента Путин да бъдат уволнени генерал-майор Андрей Пучков от полицията – началник на управлението, възбудило делото срещу Голунов, както и началника на отдела за борба с наркотиците към Главно управление-Москва, на министерството на вътрешните работи – генерал-майор Юрий Девяткин.

 

.

СВЯТ

Загинали пилоти и седем ранени при аварийно кацане на руски самолет

публикувано

на

от

Руски пътнически самолет АН-24 е извършил аварийно кацане в северната част на руската република Бурятия. При инцидента са загинали двамата пилоти, но пътниците са живи, като седем от тях са били ранени. Това съобщи ТАСС, позовавайки се на прессекретаря на президента на Бурятия Алексей Фишев.

Самолетът е кацнал на летището в Нижнеангарск. Спасени са 42 възрастни и едно дете. Самолетът на авиокомпания “Ангара” е излетял от Нижнеангарск за Улан Уде рано сутринта в четвъртък, но след излитането единият двигател отказал и екипажът решил да се върне на летището.

Според предварителната информация при кацането самолетът е излязъл от пистата и се е сблъскал с постройка, след което избухнал пожар.

Продължете по-нататък

СВЯТ

Светът се размина на косъм от война. Засега

публикувано

на

от

След като Иран свали един американски разузнавателен дрон над Ормузкия проток, президентът Доналд Тръмп първоначално разреши предприемането на ответен удар, но по-късно промени мнението си.

Според неговите изявления и данните в медиите в четвъртък вечер се предвиждало атакуването на няколко ирански цели от типа на радарни инсталации и ракетни системи. Но планът бил отменен още в “начален стадий”. Самолетите вече били във въздуха, а корабите в готовност, но не се е стигнало до нападения. Засега не е известно поради какви причини е бил отменен ударът, освен това не е ясно дали акцията просто не е била отложена.

„Ню Йорк таймс“ съобщи, че в Белия дом е имало ожесточена дискусия между президента, неговите най-високопоставени съветници по сигурността и лидерите на Конгреса. Но нито Белият дом, нито Пентагонът са се съгласили да коментират плановете за нападение в отговор на запитването на изданието. Не е имало обаче и опити за възпрепятстване на публикацията.

Първоначално Тръмп изрази предположение, че атаката срещу дрона може да е човешка грешка. “Не мога да повярвам, че това е било умишлено”, заяви американският президент пред журналисти във Вашингтон. Запитан каква би могла да бъде възможната реакция на САЩ, Тръмп казал само: “Ще видите.”

 Кой казва истината?

Двете страни съобщават противоречиви данни по въпроса къде точно е бил атакуван дронът. Иран твърди, че разполагал с “неопровержими доказателства”, че летателният апарат бил нарушил въздушното пространство на страната. Според Тръмп пък било “научно доказано”, че дронът се намирал в международното въздушно пространство.

Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф оповести координатите при извършването на атаката – пред крайбрежието на провинция Ормузган, но извън иранските териториални води. В туитър той написа следното: “Ние открихме останките на американския дрон в НАШИ териториални води.”

Според разпространена от Пентагона карта мястото на атаката е доста далеч от бреговете на „Ислямската република“ – на 34 километра. Върховният главнокомандващ на американските ВВС в региона генерал-лейтенант Джоузеф Гастела нарече атаката “опасна” и “безотговорна”, представляваща опасност за “невинните цивилни граждани”.

 Забрана за прелитания

 Междувременно американските власти предупредиха пътническите авиокомпании да избягват района. До второ нареждане американски пътнически самолети не бива да преминават през контролираното от Иран въздушно пространство над Персийския и Оманския залив. “Повишената военна активност и изостреното политическо напрежение” представляват риск за гражданската авиация, се казва в документа. Предупреждението важи за всички регистрирани в САЩ авиокомпании.

Иран обяви, че възнамерява да се оплаче в ООН от “агресивното използване на дронове” от страна на САЩ. Позицията на Иран е, че не желае военен конфликт в Персийския залив, но няма “да се колебае и секунда” да защити границите си “срещу ирационалните американски нападения”.

 Този конфликт не е единственият

 Напрежението между Съединените щати и Иран се изостри значително в последно време. Неотдавна Вашингтон обвини ръководството в Техеран за атаките срещу два танкера в залива на Оман. Иран отхвърли обвиненията. Но и споровете около иранската ядрена програма се задълбочават. Преди една година Тръмп оттегли САЩ от постигнатото преди това споразумение с Техеран и наложи нови санкции срещу Иран.

 

Продължете по-нататък

СВЯТ

Денят, от който може да започне промяната в Турция

публикувано

на

от

Ердоган изгуби Истанбул и без преувеличение това е историческо събитие за турската политика. Това е триумфът на Екрем Имамоглу, когото доскоро никой не вкарваше в сметките си. Триумф е за Републиканската народна партия, която сякаш отдавна беше забравила как се печелят избори. Не на последно място, резултатът от кметските избори в Истанбул са победа за турската демокрация, която мнозина обявяваха за нежизнеспособна.

За Реджеп Тайип Ердоган този резултат е може би най-тежкото поражение от началото на кариерата му в националната политика. А изходът от изборите на 23 юни сякаш беше предизвестен още в началото на май, когато Върховният избирателен съвет на Турция взе спорното решение да отмени резултата от гласуването в Истанбул на 31 март и да насрочи повторно провеждане на кметския вот, като практически анулира трудната победа на Имамоглу заради жалбите на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото движение.

Аргументацията на властите за анулиране на вота не прозвуча никак убедително за турското обществено мнение. Напротив, решението беше разчетено като тежък удар по усещането за справедливост и добросъвестност.

Това разочарование породи още по-голяма

симпатия към кандидатурата на Имамоглу

който беше превърнат в жертва на политически произвол.

Въпреки силния натиск срещу опозицията през последните години хората в Истанбул все още вярват, че промяната по демократичен път е възможна.

Хиляди мъже и жени прекратиха планираните си летни отпуски, за да могат да участват в тези избори. И това е силен позитивен сигнал.

Снимка: АП

Увеличаващата се дистанция между Имамоглу и претендента на ПСР Бинали Йълдъръм доказва, че дори онези, които са гласували за проправителствения кандидат през март, са решили да променят избора си на 23 юни. По този начин Имамоглу успя да увеличи гласовете си с над половин милион за по-малко от шест седмици.

Вторият проблем пред партията на Ердоган е задълбочаващата се неспособност да развива нови политики и стратегии, за да разубеди колебаещите се избиратели.

Два дни преди изборите в Истанбул се появи писмо, подписано от лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който призова от затворническата си килия кюрдските избиратели за неутралитет по време на гласуването. Този ход беше разчетен като опит за всяване на раздор между кюрдския лидер и опозиционната Демократична партия на народите, която подкрепи кандидатурата на Екрем Имамоглу.

Тази стратегия очевидно не сработи, напротив, отблъсна още повече националистически гласове, а избирателите на ДПН се

консолидираха зад победителя

На фона на влошаващите се икономически условия ПСР на Ердоган губи цялата си ефективност в контролирането и формирането на общественото мнение.

Турският президент ще трябва да анализира внимателно основните причини за загубата в Истанбул – второто изборно поражение за по-малко от три месеца. Със своите над 10 милиона избиратели Истанбул представлява 1/5 от цяла Турция. Почти всички големи предприятия са разположили централите си в този град. Всяка политическа тенденция, която набере инерция в мегаполиса, ще провокира ударни вълни в останалите региони от страната.

Ердоган ще трябва да се отнася с много по-голяма сериозност към новия кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Победата му на изборите през 2019 г. до голяма степен напомня на възхода на самия Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 г.

През последната половин година Имамоглу се утвърди като умерен, но силен, млад, мъдър, деен и спокоен социалдемократ, като успя да събере подкрепа от всички различни политически и социални групи. Дори в консервативните квартали като Фатих и Юскюдар, смятани за крепости на Ердоган, мнозинството от гражданите са пуснали бюлетина за Имамоглу. А само допреди няколко месеца той беше сравнително слабо познат местен политик. Коалицията, която издигна кандидатурата му,

вероятно ще остане в сила

и за следващите президентски и парламентарни избори, които по план ще се проведат през 2023 г.

Вторият сериозен проблем за Ердоган би възникнал, в случай че дисидентите като Абдула Гюл (президент на Турция през 2007-2014 г.), Ахмет Давутоглу (бивш премиер на Турция до 2016 г.) и Али Бабаджан (бивш министър на икономиката и вицепремиер до 2015 г.) решат да създадат собствена политическа партия и да привлекат част от депутатите от ПСР. Резултатът от изборите в Истанбул вероятно ще окуражи допълнително Гюл и Бабаджан в тази посока.

Като се има предвид, че турската икономика ще се сблъска с нова серия от санкции от страна на САЩ заради придобиването на ПВО системата С-400, всички алтернативни политически движения ще получат доста по-изгодна позиция за откъсване на избиратели от партията на Ердоган.

Ако турският президент иска да избегне допълнително отслабване, вероятно ще трябва да действа доста радикално както в правителството, така и в организационните структури на ПСР.

Преформатирането на външната и икономическата му политика също изглежда неизбежно за постигането на тази цел.

Изборът на Екрем Имамоглу в Истанбул е сигнал за нова много по-различна ера в турската политика. Все още е твърде рано, за да се правят смели прогнози за бъдещето, но е ясно, че почти всичко ще се промени в сравнение с досегашното статукво.

23 юни не е краят на системата „Ердоган“. Но със сигурност я направи още по-нестабилна.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено