Открийте ни и в

Интересно

Работата никога не свършва? Ето защо

Законът на Паркинсън помага да анализираме този проблем

публикувано

на

Работата се разраства до такава степен, че да изпълни цялото налично време.

С тази фраза историкът Сирил Норткот Паркинсън започва своето есе за сп. „Икономист“ през 1955 г. – основата на т.нар. Закон на Паркинсън, известен и до днес.

Авторът дава пример с възрастна дама, която сяда да напише картичка на племенницата си. Поради факта, че жената няма никаква работа за вършене, тази иначе проста задача успява да запълни целия й ден – един час отива за избиране на картичката, още един час за търсене на очилата, половин час за намиране на точния адрес на племенницата, час и половина за съставянето на писмото и още 20 минути за чудене дали да вземе чадър на излизане до пощата. Усилието, което би отнело не повече от три минути на един зает човек, би могло да се разтегли с часове при наличието на по-свободно време.

Всеки, който се е изправял пред предизвикателството да завърши работата си в определен краен срок, знае колко верен може да бъде законът на Паркинсън, пишат BBC и webcafe.

Статията на историка има съвсем конкретна цел – критика срещу бюрократизирането на британската държавна администрация. Независимо от съкращаването с 2/3 на флота на ВМС на Великобритания и намаляването на армейския щат с една трета между 1914 и 1928 г., числеността на чиновническия апарат се е надувала с почти 6% на година.

Колкото по-малко хора и дейности трябва да се управляват, толкова повече се увеличава управленският състав. Паркинсън посочва, че

причината за този парадокс

е свързана с фактори, които нямат нищо общо с особеностите на оперативните нужди на ВМС.

Един от учените, които подкрепят верността на тази теория, е Щефан Търнър, преподавател в Медицинския университет на Виена. Интересът му към закона на Паркинсън възниква, когато факултетът по медицина в Университета на Виена се отделя в самостоятелна структура през 2004 г.

В рамките на 2 години, казва Търнър, новият Медицински университет на Виена увеличава администрацията си от 15 на 100 души, докато академичният състав почти не се променя.

По същото време той попада на книгата на Паркинсън и се вдъхновява да тества закономерностите му с математически модел.

„Паркинсън твърди, че всяка компания, в която се наблюдава 6% годишен ръст на административния апарат, рано или късно ще прекрати съществуването си, тъй като цялата работна сила ще се занимава с бюрокрация, за сметка на производителността“, казва Търнър.

Паркинсън изтъква два елемента, които водят до бюрократизацията. Първият от тях е т.нар. закон за

мултиплицирането на подчинените

тенденцията на мениджърите да назначават по двама или повече подчинени за изпълнение на собствените им задачи така, че никой да не влиза в пряка конкуренция със самия мениджър. Вторият фактор е склонността на чиновниците да създават работа за други чиновници…

Ако тезите на Паркинсън продължават да са валидни и до днес, дали същото важи и за прословутото му първо изречение? Дали е вярно, че без стриктни крайни срокове човек е склонен да пилее времето си, така че изпълнението на конкретна задача да отнема повече от необходимото?

Изследванията, проведени през десетилетията след есето на Паркинсън, показват, че в него има известна доза истина.

През 60-те години учени доказват, че ако изследваните лица „неочаквано“ получат допълнително удължаване на срока за работа по задачата, тя ще им отнеме повече време за завършване.

 

При друго изследване от 1999 г. участниците са помолени да оценят четири групи със снимки. Когато им съобщават, че четвъртата група ще отпадне, изследваните лица започват да протакат оценките си по предпоследния трети комплект, вместо просто да приключат със задачата по-рано.

Учените откриват, че допълнителното време, прекарано в изпълнение на конкретната задача (броене на броя букви в дадени фрази), не е довело до подобряване на точността или на способността за запомняне на двойки думи при проведения впоследствие изненадващ тест.

В такъв случай – какво би трябвало да направи човек, за да повиши продуктивността си? Дали да си поставя по-кратки крайни срокове, или да ограничи усилията, влагани в работата?

Дали ограниченото време може да подобри продуктивността ни?

Хората имат ограничен капацитет за запаметяване, внимание и издръжливост (ментален диапазон), казва Елдар Шафир, професор по психология в Принстън.

Тъй като

способността ни да се концентрираме

е ограничена, ние я разделяме спорадично, както намерим за добре, докато изпълняваме задачите от всекидневния си живот. Понякога – по необходимост – се налага човек да се стегне и да фокусира усилията си.

Когато човек знае, че има краен срок и той изтича скоро, това му действа като предупреждение за наближаваща буря – заплашително и неизбежно. Това е причината, поради която умът се мобилизира по-сериозно за изпълнението на задачата.

Проблемът е, че дори тя да бъде завършена перфектно, всичко останало се измества в периферията на вниманието – дори да става дума за важни лични ангажименти. Това е цената, която всеки плаща за успеха, постигнат с пълна концентрация на усилията.

Бързането за изпълнението на задача в кратки срокове може да има и недостатъци – особено когато срокът е определен от някой друг. Ако времето за работа е твърде кратко и човек изпадне в паника, ще се наложи да пожертва ефективността си, а оттам всичко може да се обърка.

Хората често казват, че ако не са били притиснати в последния момент, нямаше да приключат с работата. Но изследванията показват, че продуктивността на хората не е линейна.

Какво означава това за хипотетичната възрастна дама на Паркинсън, която пише писма на близките си? Ако си беше дала по-стегнат срок, вероятно щеше да приключи по-скоро. Но ако и без това няма нищо за правене през целия ден, може би е завършила тъкмо навреме.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Интересно

Халщат – прелест сред върховете на Алпите (СНИМКИ)

Цветни къщи и калдъръмени улички добавят очарование на мястото.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Pixabay

Едно прелестно градче сред върховете на Алпите пленява от десетилетия зажаднелите за красота и свежо очарование жители на света. То е изпъстрено с езера, които като огледала отразяват цялата пищност наоколо и смесват лазура на водите си със спиращите дъха планини. Сред върховете на Алпите то е скътало и една друга прелест – най-старата солна мина в света.

Очарователният Халщат се намира в Горна Австрия, в историческия район Залцкамергут – най-красивата местност на Австрия, част от световното наследство на ЮНЕСКО. Градчето сякаш е кацнало на брега на едноименното езеро (Hallstätter See). Това, граничещо с нереалността селище, дълги години е било труднодостъпно, но днес, разположено на главния път между големите градове Залцбург и Грац, достигането му с кола е съвсем възможно, разказва радио binar. Разбира се, колата трябва да оставите на входа на градчето, тъй като във вътрешността му

ползването на автомобили е ограничено

Но има и друг вариант за посещение на Халщат – чрез влак, което би било едно наистина красиво преживяване. И то ще продължи дори след като железницата ви остави на гарата, която се намира на отсрещния бряг на езерото. Оттам вашето живописно пътуване поема с лодка до брега, на който кротко ви очаква стъпаловидно разположеният Халщат.

Градчето е считано за едно от най-старите населени места в Европа. Това, което е поставило Халщат на европейската карта, са неговите залежи на сол. Солните мини там са може би най-старите в света, образували се от изпарението на солената морска вода в планините още преди около 250 хил. години. Подземното обработване за сол е започнало още през късната бронзова ера. Разкопки откриват останки от процъфтяващ и добре организиран живот от последвалата желязна епоха, когато добивът на сол достига своя най-голям подем. Търговските връзки, които са създадени тогава, древният обществен живот и археологическите находки от него сега са известни като Халщатска култура (800-400 г. пр. Хр.).

Солната мина Берхтесгаден е

най-старото място за добив на сол

в света и може да бъде разгледана чрез много забавен и интересен тур. Експлоатирането й още от древността е превърнало Халщат във важен търговски център на „бялото злато“, от който солта се е транспортирала до всички части на Европа.

И ако попаднете в Халщат и дългата, интересна история на мината не ви е достатъчна, за да я посетите, то гледката, която се открива оттам, ще е достатъчно убедителна. Мината Берхедсгаден е разположена над градчето и до нея ви отвежда фуникуляр, бавно разкриващ спиращите дъха красоти на областта.

И така и така сте се запътили нагоре… На един лифт разстояние са почти задължителните за посещение „Петте пръста“ на планинския масив Дахщайн. Това всъщност е наблюдателна площадка, протегнала петте си, издадени 4 метра напред платформи като ръка. Всеки един „пръст“ е различен и предлага

зашеметяваща панорама на района

„Петте пръста“ е сред най-впечатляващите наблюдателни площадки в света и разкрива може би най-грандиозната гледка в Алпите.

Има още една задължителна спирка и тя е в уюта на самото градче. Сред вълшебно красивите, виещи се улички, има място, в което властва тишината и приказният чар на Халщат изчезва за миг. „Къщата на костите“ в подземието на църквата „Св. Михаил“ крие интригуваща история и над 600 черепа. Няма нищо толкова мистично около тях, по-скоро – практично. В някои райони в миналото, когато кремирането не било разрешено, е имало практика, ако гробището се препълни, на всеки 10-15 години скелетите да се изравят. Те били почиствани, избелвани на слънце, рисувани и поставяни в Къщата. Последният й „жител“ е положен там през 1995 г. Цветовете и надписите имат собствено значение и служат за идентификация на „обитателите“.

Историческият чар на Халщат ще ви преследва по всяка калдъръмена уличка и от всяка цветна къщичка, от чиито прозорци през топлите сезони се спускат здравец и бръшлян.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Сложиха чернокож Исус на „Тайната вечеря“ в подкрепа на Black Lives Matter

Инициативата на архиепископа на Кентърбъри

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: BBC.com

От тази събота в една от най-старите катедрали в Англия е изложена картина, която представя Тайната вечеря, по мотиви от известния стенопис на Леонардо да Винчи, но с тъмнокож Исус.

Инициативата на архиепископа на Кентърбъри е в подкрепа на движението „Black Lives Matter“.

Дългата 2 метра и 47 см картина беше монтирана у катедралата от 8 век „Сейнт Албънс“. В интервю за bTV художничката Лорна Уодсуърт разказа, че е използва за модел ямаец, който да позира като Божия син.

Картината на Уодсуърт е завършена още през 2009 г., но още от самото и създаване предизвиква противоречиви реакции. След една изложба кураторите установяват, че по нея е стреляно.

„Искам да накарам хората да мислят. Така че приемете това като провокация, защото хората не обичат да го правят“, заявява Уодсуърт.

Лорна смята, че изкуството трябва да вдъхновява, а не да създава напрежение.

„Аз лично не бих направила нищо провокативно, за да получа внимание. Жестоко и подло е да шокираш. Намирам това за много евтино, въпреки, че е широко разпространено в арт средите днес“, казва художничката.

Картината ще остане изложена в катедралата до средата на октомври

Според най-висшия духовник на англиканската църква – кентърбърийския архиепископ Джъстин Уелби, е необходимо да се преразгледа изобразяването на Христос като бял човек. Според него християните трябва да се примирят с глобални изображения на Исус, които го представят като тъмнокож, с монголоидни или арабски черти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

В Мексико откриха мини на 12 000 години

Входът на пещерите, които преди хиляди години са били на сушата, е разположен на около 10 километра от известните мексикански плажове, които всяка година привличат милиони туристи от цял свят

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Останки от мини за охра датиращи отпреди 12 хиляди години, най-старите на американския континент, бяха открити в подводни пещери на полуостров Юкатан в югоизточната част на Мексико, предаде Франс прес.

„Натъкнахме се на най-старите мини за охра, които навремето са се намирали на сушата“, заявяват археолозите от Центъра за изследване на водните системи на щата Кинтана Роо.

Входът на пещерите, които преди хиляди години са били на сушата, е разположен на около 10 километра от известните мексикански плажове, които всяка година привличат милиони туристи от цял свят.

Леководолазите от изследователския център е трябвало да плуват десетки километри в подводните пещери и понякога са преминавали през тунели с широчина само 70 сантиметра. Те констатирали, че подводният пейзаж е бил променян по изкуствен начин, с човешка намеса отпреди 12 хиляди години.

Леководолазите взели проби и заснели над 20 хиляди снимки и часове видео материал. Те били предоставени на Националния институт по антропология, така че и други учени да имат достъп до тях.

„Мините се оказаха удивително добре запазени, със съответните шахти за добив, отломки и изкопни оръдия на труда“, отбелязват специалистите. Охрата, която е минерален пигмент, е била много ценена от първите обитатели на Западното полукълбо, което ги е карало да я добиват и в опасни места. Подземните изкопи се намирали на сушата, но са били наводнени преди около 8000 години. Това е позволило да бъдат запазени в много добро състояние следите от човешка дейност по тези места.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено