Обичаме да наричаме сънародниците си, пръснати по света, най-големият външен инвеститор на България. По този начин правим две признания. Първо - пишем „3 на релси“ на инвестиционната среда в Родината ни. Второ - извън нея живеят толкова много българи, че трудът им от всички краища на планетата успява да генерира средства, които оказват силно влияние върху стандарта на живот на техните роднини и респективно върху държавата, която по необходимост и често пъти по неотложност са напуснали. Изразът инвеститор за близките ни отвъд българската граница е безкрайно условен от гледна точка на реалния икономически и финансов смисъл, който се крие зад подобна дефиниция. Статистическите показатели от последните десетилетия обаче ни позволиха да се заиграваме с подобна трактовка. Дори ни харесваше. Последните две години обаче не са същите. За част от емигрантите. За техните роднини в Родината. За картината на паричните преводи към близките. За статистиката като цяло.
Пандемията, която промени всичко
България като изключение от общата картина
