Открийте ни и в

Български истории

Роман на българка от Ню Йорк стана хит в Америка

Даниела Петрова смело вмъква детайли за България в дебютната си книга Her daughter’s mother
Сибила Патси

публикувано

на

Едва ли очаквате да видите изразите мolq и bozhe moi в американска книга. Или пък в сюжета да има българки, имигрирали в Ню Йорк. Това са малка част от българските детайли в интригуващия първи роман на писателката Даниела Петрова Her daughter’s mother („Майката на дъщеря й“).

Дебютният й роман се прие с голям интерес от американската публика и бе препоръчан от списание „Тайм“, списанието на Опра Уинфри, телевизия NBC, много от най-изявените имена в жанра на психологическия трилър и други. Книгата се появи на пазара на 18 юни на английски език, като в бъдеще ще излезе и на български в България. Разпространява се в големите книжарници или онлайн – в „Амазон“ и големите търговски вериги.

Още се вълнувам, като видя книгата в книжарниците

дори и на снимка“, казва талантливата писателка. „Честно казано, чувството, когато я видях за първи път, беше много сюрреалистично. Като сън. Един невероятен сън, зa който съм мечтала от дете“, допълва тя.

Представяне на Her daughter’s mother в книжарница

Петрова идва в Щатите през пролетта на 1995 година. „Беше голям културен шок. Не знаех какво е кредитна карта, не бях работила с компютър и дори не бях чувала за интернет и имейл. Международните разговори бяха много скъпи и си позволявах да се обаждам на нашите само веднъж на две седмици. Повечето пъти пращах писма, които отнемаха по две седмици в едната посока. Сега е много по-лесно да се поддържа връзка със скайп и фейсбук“, спомня си българката и не пропуска да отбележи, че

България винаги е била и ще бъде в нейното сърце

Животът на Петрова в България също не е бил лек. „Израснах в София. Родителите ми бяха разведени и ние с майка живеехме с баба ми, дядо ми и вуйчо ми в едностаен апартамент в една стара кооперация в „Банишора“, където нямаше парно и топла вода“, споделя тя. „И до ден днешен няма“, продължава Петрова. Като единствено дете и единствена внучка е била отгледана с любов и внимание. Училището й върви много и това й помага в бъдеще, а когато била приета в Колумбийския университет, осъзнава, че образованието в България е на много високо ниво.

„Започнах да пиша стихотворения в трети клас. Имахме задание в училище да научим стихотворение за децата партизани но аз забравих да се подготвя. Сетих се чак вечерта, като си легнах. Реших да измисля едно стихотворение сама. Не можах да повярвам, когато на другия ден го изрецитирах и никой не позна, че не е истинско. Много ми хареса и продължих да си измислям стихчета. Като тийнейджърка започнах да пиша разкази“, разказва писателката.

Докато добие смелост в Америка и започне да пише, Петрова преминава през нелекия път на много други български имигранти. Отначало

работи като детегледачка и чистачка

докато следва философия в Колумбийския университет. Вземала е и допълнителни уроци по английски в един от центровете на YMCA (центрове за подпомагане на младежите). После става асистент в една от библиотеките в Ню Йорк, където има възможност напълно да се потопи в богатството на английския език. Работила е и като консултант в Световната банка. Първите й опити в писането са есета и кратки разкази. Някои от тях са публикувани в „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“. „Имам едно есе в „Ню Йорк тТаймс“ по темата за трафика на момичета в Тайланд. Бях изпратена там от вестника с една организация, която се бори срещу трафика. Имам есета и статии на различни теми в други вестници и списания, а също така и разкази, и стихотворения в литературни журнали“, уточнява Петрова.

Книгата Her daughter’s mother се появява след тригодишен труд. „Много беше важно за мен България да присъства в нея“, казва с вълнение Петрова. Сюжетът ни пренася в живота на

две български имигрантки в Ню Йорк

Едната е на средна възраст (Лана), едната е по-млада (Катя), присъства и образът на комунистическа България. Третият основен персонаж е партньорът на по-улегналата жена Лана Тайлър. Линията на разказа се завърта върху изконната тема за майчинството и жертвоготовността на майката в името на нейното дете. Основен момент е невъзможността на Лана да има деца и решението й да ползва донор на яйцеклетка. Загадъчното изчезване на по-младата девойка Катя пък поставя главната героиня Лана пред редица изпитания. Разказът е поднесен от първо лице от гледна точка на всеки един от персонажите. Темата за безплодието е позната на Петрова от личен опит. „С бившия ми съпруг пробвахме с години за дете и опитахме различни лечения, включително и инвитро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, но от този опит се роди идеята ми за романа“, споделя авторката.

Даниела Петрова дава интервю за книгата си

„През последните години работих като журналист на свободна практика и често интервюирах артистични личности, включително българската оперна звезда Соня Йончева и скулптора Кристо. След едно интервю с една от моите учителки, авторката Къртис Ситенфелд, тя ме попита по какво работя и аз й казах за романа си. Тя ми препоръча няколко агенти, които биха се заинтересували. Първата агентка, с която се свързах, хареса книгата и след три редакции я продаде на издателство „Пътнам“. С редакторката в „Пътнам“ направихме още две редакции. В наши дни един писател има

много работа извън самото писане

за да помогне с промоцията на книгите си. Социалните медиите са много важни – Facebook, Instagram, Goodreads, BookBub. Също така интервюта по вестници и списания, радио и, ако си късметлия, телевизия. Да не забравяме изяви по книжарници, библиотеки и клубове за книги както и фестивали на книгата“, издава детайли от кухнята сънародничката ни.

В момента Петрова работи по втория си роман, който е също психотрилър и в който също ще има български елементи. „Действието се развива в Ню Йорк през 90-те години на миналия век и е за една българска емигрантка“, разкрива тя.

В свободното си време талантливата ни писателка обича да чете, да се среща с приятели, да ходи на театър, кино, концерти, или изложби, да се разхожда в парка, както и да кара колело и да практикува йога.

Българите в Чикаго ще могат да се срещнат с Петрова на 20 септември от 7 часа вечерта в център „Магура“, където тя ще представи книгата си.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Кирил от Етрополе, или личният коафьор на Донатела Версаче

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Кирил Василев от Етрополе е един от талантливите коафьори в света на шоуто и модата, който само за няколко години покорява Милано, работи с Лейди Гага, запознава се с Дженифър Лопес, работи с Ирина Шейк и се превръща в личен коафьор на Донатела Версаче.

Кирил потегля след страстта си към прическите още като дете. Едва 14-годишен, той започва да се упражнява върху своите съученички. „Те бяха чули, че съм правил косите на други момичета, и бяха много удивени. На мен ми беше интересно, а те постепенно започнаха да ми се доверяват“, спомня си Василев.

С годините той не изоставя хобито си и дори решава да

преследва мечтата си извън България

Заминава за Милано, където работи близо 5 години в два различни салона за красота. Така научава много за бизнеса, за Седмицата на модата в Милано и за модната индустрия като цяло.

Кирил научава и за агенции, които предлагат работа на гримьори и фризьори. „Клиентите, които могат да бъдат и цели фирми, се свързват с агенцията, за да търсят фризьори и гримьори за фотосесии, ревюта и реклами“, разказва Кирил. Решава да даде данните си в една такава агенция и да се надява да бъде изпратен някъде на работа.

И един ден, преди 7 години, той получава обаждане, което променя живота му завинаги. Точно в този момент се подготвя да отиде в Париж, за да наблюдава Седмицата на модата. От агенцията обаче му заявяват, че трябва да остане в Милано.

„Казаха ми, че във вторник ще работя с г-жа Версаче и Лейди Гага. Всъщност, първия път, когато се видях с г-жа Версаче, за да й правя косата, на гости в Милано й дойде Лейди Гага“, разказа коафьорът в „На кафе“.

Така Кирил успял да се докосне до две звезди. Разбира се, първата им среща била предшествана от много притеснение и липса на сън. Срещата му с Донатела обаче минава повече от добре и двамата вече са един екип. Според българина собственичката на модната марка всъщност не е толкова капризна, колкото всички си мислят.

„По-скоро бих я определил като жена, която знае какво желае и как иска да изглежда“. По неговите думи, тя не се възползва от славата си и често прави щедри подаръци на своя екип. Едно от нейните правила е всеки от обкръжението й да носи дрехи „Версаче“, които тя лично им подарява.

В социалните мрежи

Кирил и Донатела споделят общи снимки

заедно. Близката връзка между тях се изградила благодарение на дългите часове, които прекарват в работа. „Понякога работим 18 часа на ден. Били сме на пътувания за два дни, но сме били заедно и 18 дни“, признава той.

През цялото това време българинът е този, който отговаря за това косата на Донатела да изглежда перфектно. Тя толкова му се доверява, че дори му позволява да отреже голяма част от косата. „Гледах едно списание, в което видях прическа, която беше на черта и много ми хареса. И Донатела предложи да й направя същата“.

Признава, че дизайнерката иска да изглежда естествено и това е целта на Василев. „Опитвам се да правя леки вълни и чупки, които да имитират естествена коса“.

Освен че се запознава с Лейди Гага и работи с Донатела Версаче, Василев се докосва и до Ирина Шейк и Дженифър Лопес. „Запознах се с Дженифър Лопес на Мет Гала преди 3 години. Тогава тя беше заедно с Донатела на червения килим“. За двете дами твърди, че изглеждат дори по-добре, отколкото на снимките.

Коафьорът говори и за тенденциите в прическите. Според него те се определят от известните личности. А колкото до Донатела, Кирил я определя като типична италианка. „Държи много на външния си вид, културата, храната. Изключително забавна, щедра, интелигентна и интересна е“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Гергана – феята на аутистите в Лондон (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Представяш ли си, идва майка на дете аутист при мен, объркана, смутена, защото никой не иска да работи с детето й – казва Гергана и гласът й трепери от вълнение. – Никой да не иска да говори и да играе с детето ти, защото е аутист, защото е различно… Как ще се почувстваш?“

Гергана Аргирова отдавна е осъзнала, че цялото й престижно образование в Щатите е имало смисъл в мига, в който разбира, че може да помогне на това дете аутсайдер и на много като него. И то не къде да е, а в Лондон. Там дръзката музикантка създава първата музикална школа за работа с деца аутисти и печели престижни награди.

Когато е на 5 години, записват малката Гери, родена в Пловдив и живееща със семейството си в село Катуница, на уроци по пиано. „Много ми хареса, даже вкъщи „свирех“ на въображаеми клавиши, които си бях нарисувала на масата в хола“, казва Гери. Купуват на детето хубаво немско пиано. Първата й учителка Магдалена казва, че има талант и след IV клас тя постъпва в пловдивското музикално училище. Там попада на прекрасна учителка – Незабравка Кметова, която й вдъхва любов към музиката и пианото.

След завършването Гергана

печели пълна стипендия в Денвър, Колорадо

в един от най-престижните университети, част от елитната Бръшлянова лига. „Бях на 18 години, с „никакъв“ английски, и още на първия ден ни дадоха домашно – 2 страници есе за другия ден. Тази нощ не спах, много плаках, обадих се на мама по скайп и казах, че искам да си се прибера вкъщи“, спомня си Гери.

В Денвър талантливото момиче от Катуница попада в бляскавия свят на деца на знаменитости. Частният университет е с космическа такса – половин милион долара за обучението за бакалавърска и още толкова за магистърска степен. Учи сред младежи, които паркират по 2-3 скъпи коли пред университета, а родителите им финансират обучението на талантливи бедни младежи, като създават образователни фондове. Какво би могло да си позволи едно дете на детска учителка и автомонтьор? Университетът поема таксата й и наема за жилище, а Гери сервира на партита във фирми за кетъринг.

Талантливата и упорита българка обаче е включена в програма за много надарени студенти, в която се преподават предмети на много по-високо ниво. Единици са избраниците, а деканът на университета ги кани на специални вечери – защото са със специален статут. Трябва обаче да държат през цялото време много висок успех, за да си запазят мястото в програмата. Ако нямаш успех 5,75, отпадаш. Гери остава 4 години в програмата. Предлагат й пълна стипендия и за магистърска степен и заплата като асистент на студентите за бакалавър по пиано. Изкарва 2 години и завършва магистратура по пиано и музикално образование.

Междувременно тя решава, че потенциалът й е достатъчно голям, за да си изкарва прехраната със сервиране. В университета има много фондове, финансиращи пилотни проекти на студенти. В Денвърския университет е пълно с богати младежи, чиито родители финансират тези фондове, а те не си дават много зор да правят разни проекти. Гери обаче разработва проект за

алтернативно музикално образование

Създава свой проект The Little Pioneer, на който студенти дават безплатни уроци по музика на бедни талантливи деца.

Когато завършва магистратурата си, Гери е приета за докторат не къде да е, а в Кеймбридж във Великобритания и в Института по образованието в Лондон. И на двете места обаче искат да таксуват европейката като американка, защото идва от престижния Денвърски университет. А таксата за неевропейци е 3 пъти по-голяма и непосилна за нея. Тя обаче решава, че щом Съдбата е избрала да отиде в Обединеното кралство, значи трябва да остане там.

През 2012 г. Гергана пристига от Денвър в Лондон абсолютно без средства. Спестените й пари са блокирани за месец – такива са правилата при преместване от Америка. Не познава никого, но научава, че нейна приятелка от най-ранното детство в Катуница живее със семейството си в Лондон. Приютяват я за няколко месеца. „Бюджетът ми беше 1 паунд на ден. Толкова сълзи са изплакани!“, споделя Гери. Започва да търси всякаква работа – в офис и като преподавател по пиано. Отказват й навсякъде.

Започва да дава уроци и решава, че сама трябва да си създаде работа. Преподава пиано, докато един ден не получава имейл от отчаяна майка на дете с аутизъм. Прави проучване и се оказва, че в цял Лондон няма нито една специализирана школа за такива деца. Решава, че тя, българката, ще е първа.

„Бях чела много за деца с аутизъм, а и темата на доктората, който не направих, беше „Ефектът на музиката върху мозъка на аутистите“, казва Гери. Тя си спомня ранното си детство в Катуница и едно странно момче, което с никого не говори, всички се страхуват от него. „Сега, когато разпознавам деца с това заболяване, си мисля, че това момче е било аутист, но преди почти 30 години никой не знаеше как се работи с такива деца“, казва Гери.

През 2013 г. тя регистрира собствена компания. Избира име на школата си „London Music Box“.

London Music Box

В началото е сама, сега има 7 учителя

 Логото на школата е като ключ сол, а името идва от джубокс. Подобно на него, Гергана иска да създаде музикален бизнес, който да обединява различни жанрове и хора. Работят със здрави деца, с деца с аутизъм, дислексия, със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, а също и с възрастни. Преподават им пиано, китара, цигулка, виола, ударни инструменти, пеене, а Гергана завършва специални курсове за работа с аутисти.

„Те са нормални хора, дори някои са по-интелигентни и талантливи. Спомни си филми като „Рейнман“ и „Форест Гъмп“. Щом мислим за нормалните хора, че всеки е различен и го приемаме, защо не мислим същото за хората с аутизъм? Това се опитвам да направя с „Лондон Мюзик Бокс“ – тези табута, ограничения, разграничения на хора да престанат!“, вълнува се Гери. Казва, че с учениците е като хамелеон, към всеки прилага специален подход, независимо дали е с аутизъм или не. „Исках да правя нещо, което да ми е интересно, нещо, в което да оставя сърцето си“, казва тя.

„Ако чакаш някой да ти даде нещо – няма да стане – коментира 33-годишната дама, в чието образование са инвестирани 1 милион долара. – Дори и да ти дадат работа, може да не е това, което търсиш. Затова вярвам, че ти сам може да си създадеш мечтаната работа. Аз го направих и работя здраво“. И момичето от Катуница е забелязано дори и в огромния Лондон. За проекта си с голямо обществено значение – работата с аутисти, социалният предприемач Гергана Аргирова получава няколко приза. Финалист е за бизнес наградите на общината, в която живее – Southwark Business Awards 2019“ в категорията „Жени в бизнеса“ и категорията „Предприемач на годината‘‘. През 2018 г. е определена за „Малък бизнес предприемач на годината“ в цял Лондон на престижните награди PickYourselfUK. За нея гласуват 6000 души от цял свят. Тази година печели 2 приза на Българските Бизнес награди във Великобритания – „Иновативен бизнес на годината“ (на журито и на публиката) и „Образователен бизнес на годината“ (на публиката).

През август се е омъжила за своя любим Сайръс, англичанин, финансов мениджър, който й е много силна опора в работата с финансите. „Моето свободно време? То пак е посветено на школата, и през уикенда продължава моето One Woman шоу, като се опитвам да отделям достатъчно внимание и на Сайръс“, смее се Гери.

„Бръшлянова лига? Прекрасно. Лауреат на конкурси? Чудесно. Но да дадеш надеждата на майката, която преди това е плакала, че никой не иска детето й… Това е съвсем друго ниво.

Това ми е страстта, разбираш ли?

 Има огън в мен! Толкова силно вярвам в това, което правим!“, вълнува се Гери.

„Тези дечица, които са били аутсайдери, при нас си намират приятелчета, ходят си на рождените дни. След летния ни концерт се събрахме всички на една маса – деца със семействата си, здрави деца и аутисти, всички бяхме заедно! А ти представяш ли си това дете аутсайдер да го изкараш на сцената?… Какво е това за майката и за него? Да му ръкопляскат! Даже се научиха сами да се представят: „Аз се казвам Джон, аз съм на еди-колко си години и след малко ще свиря!“. Аз ги научих на това и се гордея!… Награди?… Не, не, не. Да чуеш как едно дете с аутизъм свири „Тиха нощ, свята нощ“ – това не може да се опише с думи. И цялото ми престижно образование е само базата, за да се случва това. Един ден се надявам и в България да го направя. И искам всички българи да знаят, че щом аз, обикновено момиче от скромен произход, мога да мина през Америка, да се установя и направя нещо такова в Лондон, и те могат!“, казва амбициозната дама, която вече 15 години не е в родината си, но твърди, че България винаги е с нея.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

От Враца и журналистиката до Дарлингтън и пастата

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Капитал и thepastashopdarlington
ВЕРА ДЕНИЗОВА

Ако се озовете в северната част на Великобритания и ви се хапва паста, минете през Дарлингтън и потърсете The Pasta Shop. Собственик е българката Вероника Лазарова, която приготвя прясна италианска паста за вкъщи, но можете да я консумирате и на място и да чуете позната реч.

По професия Вероника е журналист и преди да се премести със семейството си в Англия, работи в „168 часа“. След това създава сайта Lifebites.bg, на който все още е главен редактор. Преди няколко години обаче решава, че е време да се захване с нещо друго, „предвид случващото се с журналистиката в световен мащаб“. Така се насочва към едно от хобитата си – готвенето, и постепенно го превръща в бизнес. В момента в най-натоварените дни през нейния магазин за паста минават около 120 души, голяма част от тях – редовни клиенти, като населението на града е малко над 100 хил. души…

След като решава, че иска да се пренасочи към готварския бизнес, Вероника кандидатства за работа в местна пицария. „С опита ми на журналист и нулева професионална квалификация в сферата на хранителната индустрия, дори и не ми се обадиха, въпреки че кандидатствах два или три пъти и имах препоръка от близък човек на собственика. Реших, че след като не мога да си намеря работа, която харесвам, мога сама да си я създам“, казва тя пред „Капитал“…

Подхожда професионално

прави проучване и намира фирма, която произвежда нужното оборудване за приготвяне на пастата, започва да търси подходящо помещение в Дарлингтън, междувременно заминава в Италия, за да премине курс за приготвяне на паста с избраната техника…

Намира помещение и успява да договори със собственика да не плаща наем първите три месеца, за да може през това време да го ремонтира и „да си гарантира финансов въздух“. Пресмята, че вложенията й в началото са около 40 хил. паунда. „Една приятелка ме насочи към местна неправителствена организация, която помага на бизнеса в района да кандидатства по европейски програми. Така си върнах 30% от инвестицията в оборудване“, казва Вероника…

Започва с една седмица, в която прави само т.нар. Tasting menu – приготвя малки порции, които раздава безплатно и рекламира във Фейсбук, за да привлече клиенти. „Направих много грешен избор да работя с хора, които нямат никакъв опит и освен това са ми приятели, вследствие на което първите шест месеца бяха катастрофални“, обобщава Лазарова. Допълва, че е трябвало да се справи с цялата администрация, да плаща заплати и да разчита на хора, които нямат никакъв опит, и затова стартът е бил много труден. „И защото става въпрос за храна, има санитарни изисквания и много работа. Не е само продажбата и приготвянето й, а почистването е може би около 50% от работата.“

 Нещо като Враца

Вероника сравнява града, в който живее в момента, с родния Враца – по-скоро малък град с по-консервативно възприятие към света. „Дарлингтън е в Североизточна Англия, където безработицата е по-висока и хората са с по-провинциално мислене – не са толкова отворени към света, към пътувания, нямат желание да пробват нещо ново. Затова и всички ми казваха, че са много скептични към това начинание. Но една година по-късно ние сме тук и бизнесът се развива добре“, казва Лазарова. Започва да покрива всички разходи, свързани с бизнеса, на деветия месец от старта, като от няколко месеца работи на печалба, която реинвестира в нова техника и подобряване на мястото. Но и не иска да се разраства твърде много – пресмята, че ако премине местния праг за регистрация по ДДС (85 хил. паунда), ще трябва да вдигне цените и да прави по-големи обороти, което пък ще увеличи нуждата от още хора.

И все пак бизнесът се развива – в началото не са предвидени места за сядане. След това постепенно слага кухненски остров. „Мястото е вид заведение за бързо хранене, които са много популярни в Англия. Но след като сложих места за сядане, това привлече още повече хора“, разказва Вероника и добавя, че е нужна и реклама, която тя прави сама основно през социалните мрежи. „Рекламирах малко и в местните медии, но основата е Фейсбук“, добавя Лазарова. Цените на пастата варират според това дали е за приготвяне вкъщи, или е готова за консумация, като една порция е между 1.50 и 4.50 паунда…

Тя разказва, че с изключение на Лондон центровете на повечето градове в Англия „умират“ търговски – компаниите изнасят офисите си в периферията, което води до опустяване на централните градски части. Затова нейната община е решила да помага на малките бизнеси в центъра, като им дава данъчно облекчение – ако се наеме търговско помещение, чиято оценка на наема е под 12 хил. паунда, местните данъци и такси се опрощават. Така се оказва, че дължи данък само за периода, в който не е било отворено – през първите три месеца…

 Хората

Екипът на Pasta Shop в момента е от петима души, като Вероника е движещата сила на бизнеса. Подобно на България, един от основните проблеми на компаниите във Великобритания е намирането на работна ръка.

„Това според мен до голяма степен е свързано със спецификата на обществото – една немалка част от хората живеят на социални помощи. След като през 70-те години на миналия век, по времето на Маргарет Тачър, се затварят мините, голяма част от хората остават без работа и държавата започва да ги подпомага. Оттогава досега са минали няколко генерации, които живеят на помощи и нямат никакъв интерес да работят. Има изискване да си търсят заетост и те подават документи проформа, но никога не започват“, разказва Лазарова.

Прави й впечатление, че дори да са ентусиазирани в началото, младите хора се отказват бързо…

Отскоро обмисля ново бизнес начинание – кулинарно училище и споделено пространство за курсове за готвене и партита.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada