Открийте ни и в

Български истории

Роман на българка от Ню Йорк стана хит в Америка

Даниела Петрова смело вмъква детайли за България в дебютната си книга Her daughter’s mother

публикувано

на

Едва ли очаквате да видите изразите мolq и bozhe moi в американска книга. Или пък в сюжета да има българки, имигрирали в Ню Йорк. Това са малка част от българските детайли в интригуващия първи роман на писателката Даниела Петрова Her daughter’s mother („Майката на дъщеря й“).

Дебютният й роман се прие с голям интерес от американската публика и бе препоръчан от списание „Тайм“, списанието на Опра Уинфри, телевизия NBC, много от най-изявените имена в жанра на психологическия трилър и други. Книгата се появи на пазара на 18 юни на английски език, като в бъдеще ще излезе и на български в България. Разпространява се в големите книжарници или онлайн – в „Амазон“ и големите търговски вериги.

Още се вълнувам, като видя книгата в книжарниците

дори и на снимка“, казва талантливата писателка. „Честно казано, чувството, когато я видях за първи път, беше много сюрреалистично. Като сън. Един невероятен сън, зa който съм мечтала от дете“, допълва тя.

Представяне на Her daughter’s mother в книжарница

Петрова идва в Щатите през пролетта на 1995 година. „Беше голям културен шок. Не знаех какво е кредитна карта, не бях работила с компютър и дори не бях чувала за интернет и имейл. Международните разговори бяха много скъпи и си позволявах да се обаждам на нашите само веднъж на две седмици. Повечето пъти пращах писма, които отнемаха по две седмици в едната посока. Сега е много по-лесно да се поддържа връзка със скайп и фейсбук“, спомня си българката и не пропуска да отбележи, че

България винаги е била и ще бъде в нейното сърце

Животът на Петрова в България също не е бил лек. „Израснах в София. Родителите ми бяха разведени и ние с майка живеехме с баба ми, дядо ми и вуйчо ми в едностаен апартамент в една стара кооперация в „Банишора“, където нямаше парно и топла вода“, споделя тя. „И до ден днешен няма“, продължава Петрова. Като единствено дете и единствена внучка е била отгледана с любов и внимание. Училището й върви много и това й помага в бъдеще, а когато била приета в Колумбийския университет, осъзнава, че образованието в България е на много високо ниво.

„Започнах да пиша стихотворения в трети клас. Имахме задание в училище да научим стихотворение за децата партизани но аз забравих да се подготвя. Сетих се чак вечерта, като си легнах. Реших да измисля едно стихотворение сама. Не можах да повярвам, когато на другия ден го изрецитирах и никой не позна, че не е истинско. Много ми хареса и продължих да си измислям стихчета. Като тийнейджърка започнах да пиша разкази“, разказва писателката.

Докато добие смелост в Америка и започне да пише, Петрова преминава през нелекия път на много други български имигранти. Отначало

работи като детегледачка и чистачка

докато следва философия в Колумбийския университет. Вземала е и допълнителни уроци по английски в един от центровете на YMCA (центрове за подпомагане на младежите). После става асистент в една от библиотеките в Ню Йорк, където има възможност напълно да се потопи в богатството на английския език. Работила е и като консултант в Световната банка. Първите й опити в писането са есета и кратки разкази. Някои от тях са публикувани в „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“. „Имам едно есе в „Ню Йорк тТаймс“ по темата за трафика на момичета в Тайланд. Бях изпратена там от вестника с една организация, която се бори срещу трафика. Имам есета и статии на различни теми в други вестници и списания, а също така и разкази, и стихотворения в литературни журнали“, уточнява Петрова.

Книгата Her daughter’s mother се появява след тригодишен труд. „Много беше важно за мен България да присъства в нея“, казва с вълнение Петрова. Сюжетът ни пренася в живота на

две български имигрантки в Ню Йорк

Едната е на средна възраст (Лана), едната е по-млада (Катя), присъства и образът на комунистическа България. Третият основен персонаж е партньорът на по-улегналата жена Лана Тайлър. Линията на разказа се завърта върху изконната тема за майчинството и жертвоготовността на майката в името на нейното дете. Основен момент е невъзможността на Лана да има деца и решението й да ползва донор на яйцеклетка. Загадъчното изчезване на по-младата девойка Катя пък поставя главната героиня Лана пред редица изпитания. Разказът е поднесен от първо лице от гледна точка на всеки един от персонажите. Темата за безплодието е позната на Петрова от личен опит. „С бившия ми съпруг пробвахме с години за дете и опитахме различни лечения, включително и инвитро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, но от този опит се роди идеята ми за романа“, споделя авторката.

Даниела Петрова дава интервю за книгата си

„През последните години работих като журналист на свободна практика и често интервюирах артистични личности, включително българската оперна звезда Соня Йончева и скулптора Кристо. След едно интервю с една от моите учителки, авторката Къртис Ситенфелд, тя ме попита по какво работя и аз й казах за романа си. Тя ми препоръча няколко агенти, които биха се заинтересували. Първата агентка, с която се свързах, хареса книгата и след три редакции я продаде на издателство „Пътнам“. С редакторката в „Пътнам“ направихме още две редакции. В наши дни един писател има

много работа извън самото писане

за да помогне с промоцията на книгите си. Социалните медиите са много важни – Facebook, Instagram, Goodreads, BookBub. Също така интервюта по вестници и списания, радио и, ако си късметлия, телевизия. Да не забравяме изяви по книжарници, библиотеки и клубове за книги както и фестивали на книгата“, издава детайли от кухнята сънародничката ни.

В момента Петрова работи по втория си роман, който е също психотрилър и в който също ще има български елементи. „Действието се развива в Ню Йорк през 90-те години на миналия век и е за една българска емигрантка“, разкрива тя.

В свободното си време талантливата ни писателка обича да чете, да се среща с приятели, да ходи на театър, кино, концерти, или изложби, да се разхожда в парка, както и да кара колело и да практикува йога.

Българите в Чикаго ще могат да се срещнат с Петрова на 20 септември от 7 часа вечерта в център „Магура“, където тя ще представи книгата си.

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

В малка лодка насред Атлантика: Двоен BG рожден ден

Макс и Стефан преполовиха Атлантическия океан заради благородна кауза

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Денят е 25 август и на малка лодка в Атлантическия океан баща и син празнуват рождените си дни. Това е 73-ият ден от предизвикателството Neverest Ocean Row, в което Макс и баща му Стефан Иванов опитват да изминат разстоянието от Европа до Южна Америка само с гребане. С тази експедиция те искат да насочат общественото внимание към нуждата от донорство на органи в България и да привлекат повече подкрепа за инициативата „Да! За живот!“, разказва „Свободна Европа“.

Стефан и Макс са родени в два поредни дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са особено специални

 защото ги заварват в открито море

а и са само двамата – далеч от близки и приятели, с които иначе биха били заобиколени.

„Празнуваме много различно. За мен вчера празникът започна още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя голяма океанска риба и само след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба – б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба, с жълта опашка, която е голям хищник и е много активна. Месото й е много нежно. Макс филетира рибата и си направихме страхотно суши“, казва Стефан в телефонен разговор с изненадващо добро качество, пише „Свободна Европа“.

Нямат торта, нито свещички, но пък по случай двата празника те отделят повече време от обичайното, за да се чуят със семейството си и приятелите в България. На следващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан решава да направи още нещо специално. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която основно се изхранват, от които може да си избере.

„Това беше много мило. Да си избера аз специално от всички тези пакети какво бих искал да ям днес и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки – б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да ям фарфале, които са пак макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук“, разказва Макс с осезаемо вълнение в гласа.

Освен „пиршеството“, което двамата си устройват на 24 и 25 август, необичайни за експедицията досега са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни.

 За 3 месеца 6000 км само с греблата си

Откакто тръгнаха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят денонощно на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрекъснато на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от очакваното заради непредвидени усложнения, причинени от технически повреди, метеорологични особености и промени в първоначалния маршрут, налагащи се заради пандемията от коронавирус.

Все пак куражът на двамата не стихва въпреки трудностите, може би защото всеки ден е изпълнен с неподозирани преживявания – истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, повредени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и соларни панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в „Междутропичната конвергентна зона“, безветрие, бури, жега, черни облаци и тропически дъждове.

В близо едночасовото телефонно интервю за „Свободна Европа“ Макс и Стефан успяха да разкажат само част от преживяванията си, като сами трябваше да се обадят чрез сателитния телефон на лодката. В този момент – на 25 август около 15 часа следобед българско време – двамата се намираха на приблизително 700 морски мили североизточно от бреговете на Френска Гвиана, близо до Средноатлантическия хребет на Атлантическия океан. Докато четете това, те уверено продължават към Венецуела.

Безветрието не ги спира

През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават средно по 100 км на ден. Спазват „желязна дисциплина по отношение на гребането“, сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която цари безветрие. Това значително ги забавя.

„Това е зоната между 5 градуса северна ширина и 5 градуса южна ширина, където няма хоризонтален вятър, а има почти само вертикален вятър, тъй като в северната част на тази зона минават северните пасати, а в южната – южните пасати“, обяснява Стефан.

Тук вятърът е много променлив и не позволява на лодката да се движи, дори и те да гребат „с всички сили“.

„От малко повече от една седмица сме в тази зона и трябва да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не защото е опасно, а защото е безсмислено да се борим с този вятър“, казва Стефан.

Друга особеност на зоната е, че и времето е много променливо и в рамките на едно денонощие покрай двамата мореплаватели преминават всякакви различни метеорологични условия.

„Буквално в рамките на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш около лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони около себе си, където все едно са различни дни. В някои зони има черни облаци, в други валежи. И зависи откъде ще задуха вятърът, за да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на много променливо време. Вчера беше най-горещият ден, откакто сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че вчера беше страхотен, спокоен и приятен рожден ден сред природата“, Стефан описва 24 август на лодката Neverest.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лудият живот на Супер Бианка в Ню Йорк

Тя отказва кафе на Хавиер Бардем, говори за киното с Робърт де Ниро и преборва рака

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн. Ivo Stainoff
БОРЯНА АНТИМОВА

„Туру-туду-тудууу“ – вероятно си спомняте „бойния вик“ на Супер Бианка от „Шоуто на Иван и Андрей“ – щурата репортерка, която в костюм на Супермен правеше оригинални и нестандартни репортажи по улиците. Повече от 7 години лудата глава живее и работи в Ню Йорк, и то с темпове, на които би завидял всеки български актьор зад граница. За това време актрисата Бианка Илич завършва знаменитата школа на Лий Страсбърг, дори преподава там; поставя 5 спектакъла; пише сценарии и режисира; участва в няколко филма и театрални постановки; приемат я в Съюза на артистите (SAG AFTRA)… До един момент, в който ужасяваща диагноза – рак на гърдата – преобръща живота й и разбива плановете й. Но само за 2 години.

„Бях абсолютно щуро, весело, забавно дете, като онези, които се бият и организират „революции“ – връща се в детството си Бианка. Израства по поляните зад един блок в квартал „Младост“ в София, където по цял ден тича и върши щуротии. Докарва майка си до лудост, като непрекъснато мъкне вкъщи някакви животни – гълъби, охлюви, бездомни кучета, котки.

С котарака си Мишо, който осиновява в деня на диагнозата си. Сн. Ivo Stainoff

От малка си има една мечта – да стане актриса. Често „влиза в образ“, като облича роклите на майка си и на по-голямата си сестра, която влудява. „Случвало се е преди среща сестра ми да открие, че новата й рокля или блуза е лекьосана и захвърлена в някой ъгъл заедно с червилото й“, смее се Бианка. От 12-годишна е модел в различни модни агенции, но това не пасва на неспокойната й натура и се отказва.

През 2001 г. 16-годишната Боряна Цветкова (както е фамилията й, а Илич е бащиното й име) става момичето на месец август на приложението на „Труд“ – „Софиянец“. Още тогава тя споделя, че мечтае за сцената и се готви усилено за НАТФИЗ. Приемат я в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Боньо Лунгов.

Творческият псевдоним Бианка Илич се ражда в първия ден на следването й в НАТФИЗ. За академията я готви Силвестър Силвестров от известното трио „Братя Мангасариян“. А в класа са две Боряни. Тя споделя със Силвестър, че много харесва Бианка, приятелката на Касио от драмата „Отело“ на Шекспир. „Знаеш ли, че

Бианка много ти отива

може това да ти е сценичното име“, й казва Силвестър. Професорът й започва да я нарича Бианка, по афишите я пишат „Бианка Илич“ и така си остава.

Идеята за Супер Бианка се ражда, след като е водеща на предаването „SMS аукцион“ в 8-часовия блок „Станция Нова“ на Иван и Андрей. При старта на „Шоуто на Иван и Андрей“ те я канят като репортер, като й възлагат по-нестандартни репортажи. „Искаха да е нещо оригинално и атрактивно, но нямаха представа точно какво“, смее се Бианка.

Като Супер Бианка

Като куклена актриса тя винаги е искала да бъде супер герой и да прави добрини, както Супермен. Когато се явява с костюма, от екипа й казват, че е абсолютно куку и луда жена – да репортерства в такова облекло. Още първият й репортаж е „Бам!“ и зрителите го харесват. „Хората и сега помнят този образ и го обичат, защото беше нещо много позитивно и незлобливо – споделя актрисата. – Когато не минаваш през трупове, за да постигнеш своята цел, и когато в сърцето ти я няма алчността, тогава ти се получават нещата.“

Една от мечтите на амбициозната актриса е да завърши Conservatory Program в „Lee Strasbug Theater and Film Institute“ („Институт за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“) – едно от най-престижните и квалифицирани училища за театър. Но в Ню Йорк всъщност я води любовта.

Пред института „Лий Страсбърг“.

Там тя завършва 2-годишната програма на „Лий Страсбърг“, а после се втурва да се записва на всякакви обучения по актьорско майсторство. Завършва интензивен курс при Лари Мос – личен актьорски коуч на Лео ди Каприо. „Даже наскоро изкарах 3-месечен курс за стендъп комеди – смее се Бианка. – Всичко ми се иска да уча. Методът на Страсбърг е много интересна форма на актьорско майсторство, но без знанията ми от НАТФИЗ не мисля, че щях да разбера за какво става въпрос. Българското ми образование и това, което преподавателите ми в НАТФИЗ са ми дали, е абсолютно безценно“, казва дамата.

В института на Страсбърг Бианка Илич има изключителния шанс да асистира на Джефри Хорн.

Бившият брилянтен актьор с „безброй“ филми, близък приятел на Мерилин Монро, днес е един от най-уважаваните възрастни професори в института. Двамата много си пасват като характери и след това Бианка изкарва и режисьорски курс при него.

Следва серия от

няколко филми с нейно участие

Последният, в който се снима преди диагнозата рак, е „Wet Ware“ на режисьора Джей Крейвън. Той я кани на кастинг за две роли. „Едната – на френска шпионка, която работи под прикритие като сервитьорка, все едно беше писана за мен. На кастинга казах: „Няма смисъл да ми давате другата роля, тази я взимам!“, смее се дамата.

Заради онкологичните операции Бианка не успява да отиде на премиерата на филма, но благодарение на участието си в него я приемат в Съюза на артистите (SAG AFTRA), където е изключително трудно да попадне човек. Тя поставя и 5 постановки, в които е драматург и режисьор, на „Оф Бродуей“ – театрите в Ню Йорк, в които „се прави истински театър, а не мюзикъли“.

В Ню Йорк тя се запознава с много холивудски величия, но ще запомни две срещи, и то не на снимачната площадка, а в живота. В магазин за костюми за Хелоуин засича един от любимите си актьори – Хавиер Бардем.

С Хавиер Бардем.

„Аз съм ви страхотен фен. Аз също съм актриса“, му казва тя и се смее. Той й предлага да пият кафе, а тя, неочаквано и за себе си, изтърсва: „Ами вие сте женен, не може“. И до днес се чуди как й е хрумнало това.

Във времето извън снимките и сцената Бианка работи като сомелиер на коктейли. На една гала вечер

се запознава с Робърт де Ниро

„Прекрасен е, човек-душа! Обясних му откъде съм и с какво се занимавам, много се впечатли, че уча в „Страсбърг“. Говорихме за това, че много хляб трябва да изядеш, много книги да изчетеш, преди да имаш правото да се наречеш актьор. А после той попита няма ли да се снимаме“, разказва Бианка.

С Робърт де Ниро.

Кариерата й върви стремглаво нагоре до 12 декември 2018 г., когато й поставят диагнозата рак на гърдата, при това – доста агресивен. На 10 януари 2019 г. тя събира сили и пише във фейсбук: „Животът те удря силно. И ти трябват точно 3 секунди да решиш дали си супергерой или не си. Аз съм! В края на 2019-та ще бъда горд победител над рака! Ракът избра грешната кучка“.

Минава през тежък курс на химиотерапия, от който изведнъж й опада цялата коса. Губи и двете си гърди, следва още една операция – за възстановяване на бюста с импланти. Претърпява и операция за поставяне на специална машинка на гърдите, през която да й вливат химикалите. Пет часа след операцията тя има презентация като сомелиер – да изнася лекция за пенливите вина. Облича се, слага си грима и високите токчета и е блестяща на лекцията.

И след диагнозата продължава да участва в кастинги и да се бори за роли. „Отивам в тоалетната, повръщам, с извинение, ставам, оправям си грима и влизам при кастинг режисьорите. Колко пъти съм ходила на кастинги без коса, с перука, обливат ме топли вълни, не мога да дишам. Болката понякога е непоносима, но ставаш, изтупваш се, слагаш си дежурната усмивка и отиваш. Имала съм моменти, в които съм казвала: „Господи, прибери ме вече, не мога повече да издържа, много ме боли!“. Но стисках зъби и продължавах“, споделя Бианка. „За какво мечтая? Макар че съм предимно комедийна актриса, много ме привлича противоречивият драматичен образ на библейската блудница Мария Магдалена. Може и да ми се случи някой ден да го изиграя…“

Тази година тя се снима в майския брой на българското издание на „Плейбой“ с идеята „не да покаже новия си бюст, а да вдъхне кураж на жените, които като нея са останали без коса и с изкуствени гърди, че

могат да бъдат красиви и секси

Тя започва кампания за набиране на средства за транспортирането до България на пет скенер за ранна и точна диагностика на стадиите в рака. В България има само два такива и Бианка се надява да го получи от САЩ.

На маратон в Ню Йорк

Зад каузата й застават главният редактор Любен Дилов – син, екипът на списанието и бившият й шеф, продуцентът Андрей Арнаудов.

Напоследък Бианка води преговори с най-големите платформи Amazon, Netflix и с HBO Европа да излъчат документалния й филм „Истинските супергерои“. Във филма, на който е автор и режисьор, Бианка Илич взема интервюта от 20 души, оцелели след различни форми на рака, като разказва и собствената си история. Идеята е да покаже на другите болни, че „истинските супергерои съществуват и са сред нас“.

„Моят най-голям успех всъщност не е това, което съм направила като актьор и режисьор в Ню Йорк, а победата ми над рака. Пред такова изпитание цялата суета на света губи смисъл. Животът ми се промени не от деня, в който ми беше открита диагнозата, а от юни тази година. Тогава беше последната ми химиотерапия и живея втори живот. И няма нищо по-хубаво от това да започнеш абсолютно наново. В пълната си сила съм и много ми се работи. Сега всичко в Ню Йорк е в застой, но нямам търпение един ден, когато кризата с COVID-19 отмине, да получа подходящото предложение. И знам, че след преживяното ще съм още по-силна и още по-голяма фурия“ – и Бианка отново се смее…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българинът, който Мадона прие на вечеря в дома си

Красимир Цанков чистил тоалетни в Лондон, преди да се превърне в търсен модел в САЩ

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Красимир Цанков е от Плевен, но от три години живее в Лос Анджелис. В Родината той е бил футболист, дори имал подписан договор и е взимал заплата от 1100 лв. Сега е модел, има собствена къща в Холивуд и печели пари, за които никога не е мечтал. Първата му работа в чужбина е била да чисти тоалетните на лондонски хотел, а сега ходи на партита в къщи на знаменитости и дори на вечеря в дома на Мадона.

При кралицата на попа го завел приятел фотограф.

„Предупреди ме, че тя не обича да се пита за снимки с нея. Когато отидохме, се запознахме, вечеряхме, говорихме, тя се държеше страхотно“, разказа Краси пред NOVA. Разбира се, Мадона е имала готвач, който бил приготвил за случая паста.

Българинът си спомня, че е участвал малко в разговора на масата, тъй като там се обсъждали въпроси, които не били близки до него. Въпреки това поговорил с попкралицата. „Тя ме разпита откъде съм, как съм стигнал дотук.

Супер готина и приятна жена

разкрива впечатленията си Краси. Спомня си, че къщата й е била доста голяма, в ретро стил, на три етажа.

Първата спирка на Краси по пътя към успеха в чужбина е била Англия. Той заминава там, за да покорява футболни върхове. Но вместо на стадиона на „Челси“ – „Стамфорд Бридж“, българинът се озовава пред тоалетните на лъскав лондонски хотел, които се нуждаят от почистване.

Младежът не се отчайва, а с хъс и позитивизъм започва да върши съвестно работата си и скоро се издига в йерархията на хотелския персонал. Точно тогава се намесва съдбата, която разкрива на българина модната сцена.

„С един приятел пиехме кафе, когато към мен се приближи някаква жена и ме похвали. Каза, че изглеждам добре и бих могъл да се занимавам с мода. Дори обеща да ме покани на пробни снимки.“

Тогава нищо не се случва, но скоро Красимир отново има същия разговор и отново получава предложение.

„Казах си: „Щом всички те убеждават, че ставаш за тази работа, може да се пробваш“.

Е, пробвах се и стана

разказва българинът.

Той отива на пробни снимки в една от големите модни компании в Лондон, откъдето само час по-късно му се обаждат, че е нает за рекламата на определен продукт. И така, след известно време, до хотела, в който чистел тоалетните, се появил билборд с неговото лице.

Като модел Краси заминава за САЩ, където осъществява истинския пробив. В страната на неограничените възможности той снима за най-престижните модни марки и се движи в елитна компания.

„Водих живот, който съм гледал по телевизията, че водят известните хора“, споделя българинът. Без гордост той определя себе си като много успешен в сферата на модата за годините, на които е. Краси е модел за уличния и по-комерсиален вид мода. Не се е снимал за нито една от хай фешън марките, но се надява и това да стане. А преди седмица е бил избран за участие в едно от популярните телевизионни риалитита в САЩ, което определя като начало в друга сфера.

Българинът не се срамува от работата, която е вършил, преди да започне да води лъскавия си живот, дори напротив, гордее се с нея.

„Не знам дали съм си казал, че съм успял, но

винаги съм бил благодарен

че имах възможност да се докосна до този живот“, казва той. Красимир споделя, че се радва, че е в Лос Анджелис, но добавя, че много хора не знаят какво е това. „Ти си далеч от семейството и приятелите си“, казва Краси и допълва, че дори и известните хора, с които е говорил, споделят, че този начин на живот не е любимият им.

„Това ме накара да осъзная за себе си, че не трябва да се опитвам да стана такъв, каквото не съм“, признава българинът. И добавя, че планът му за близкото бъдеще е да се върне в България и да й помогне с каквото може.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в featured, БГ успехи в Америка, Даниела Петрова
Oтлагат повишението на митата върху за стоки от Китай

САЩ ще отложат планираното повишаване на митата върху внасяни от Китай стоки на стойност 250 милиарда долара за 15 октомври,...

Затвори