Открийте ни и в

Български истории

Роман на българка от Ню Йорк стана хит в Америка

Сибила Патси

публикувано

на

Едва ли очаквате да видите изразите мolq и bozhe moi в американска книга. Или пък в сюжета да има българки, имигрирали в Ню Йорк. Това са малка част от българските детайли в интригуващия първи роман на писателката Даниела Петрова Her daughter’s mother („Майката на дъщеря й“).

Дебютният й роман се прие с голям интерес от американската публика и бе препоръчан от списание „Тайм“, списанието на Опра Уинфри, телевизия NBC, много от най-изявените имена в жанра на психологическия трилър и други. Книгата се появи на пазара на 18 юни на английски език, като в бъдеще ще излезе и на български в България. Разпространява се в големите книжарници или онлайн – в „Амазон“ и големите търговски вериги.

Още се вълнувам, като видя книгата в книжарниците

дори и на снимка“, казва талантливата писателка. „Честно казано, чувството, когато я видях за първи път, беше много сюрреалистично. Като сън. Един невероятен сън, зa който съм мечтала от дете“, допълва тя.

Представяне на Her daughter’s mother в книжарница

Петрова идва в Щатите през пролетта на 1995 година. „Беше голям културен шок. Не знаех какво е кредитна карта, не бях работила с компютър и дори не бях чувала за интернет и имейл. Международните разговори бяха много скъпи и си позволявах да се обаждам на нашите само веднъж на две седмици. Повечето пъти пращах писма, които отнемаха по две седмици в едната посока. Сега е много по-лесно да се поддържа връзка със скайп и фейсбук“, спомня си българката и не пропуска да отбележи, че

България винаги е била и ще бъде в нейното сърце

Животът на Петрова в България също не е бил лек. „Израснах в София. Родителите ми бяха разведени и ние с майка живеехме с баба ми, дядо ми и вуйчо ми в едностаен апартамент в една стара кооперация в „Банишора“, където нямаше парно и топла вода“, споделя тя. „И до ден днешен няма“, продължава Петрова. Като единствено дете и единствена внучка е била отгледана с любов и внимание. Училището й върви много и това й помага в бъдеще, а когато била приета в Колумбийския университет, осъзнава, че образованието в България е на много високо ниво.

„Започнах да пиша стихотворения в трети клас. Имахме задание в училище да научим стихотворение за децата партизани но аз забравих да се подготвя. Сетих се чак вечерта, като си легнах. Реших да измисля едно стихотворение сама. Не можах да повярвам, когато на другия ден го изрецитирах и никой не позна, че не е истинско. Много ми хареса и продължих да си измислям стихчета. Като тийнейджърка започнах да пиша разкази“, разказва писателката.

Докато добие смелост в Америка и започне да пише, Петрова преминава през нелекия път на много други български имигранти. Отначало

работи като детегледачка и чистачка

докато следва философия в Колумбийския университет. Вземала е и допълнителни уроци по английски в един от центровете на YMCA (центрове за подпомагане на младежите). После става асистент в една от библиотеките в Ню Йорк, където има възможност напълно да се потопи в богатството на английския език. Работила е и като консултант в Световната банка. Първите й опити в писането са есета и кратки разкази. Някои от тях са публикувани в „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“. „Имам едно есе в „Ню Йорк тТаймс“ по темата за трафика на момичета в Тайланд. Бях изпратена там от вестника с една организация, която се бори срещу трафика. Имам есета и статии на различни теми в други вестници и списания, а също така и разкази, и стихотворения в литературни журнали“, уточнява Петрова.

Книгата Her daughter’s mother се появява след тригодишен труд. „Много беше важно за мен България да присъства в нея“, казва с вълнение Петрова. Сюжетът ни пренася в живота на

две български имигрантки в Ню Йорк

Едната е на средна възраст (Лана), едната е по-млада (Катя), присъства и образът на комунистическа България. Третият основен персонаж е партньорът на по-улегналата жена Лана Тайлър. Линията на разказа се завърта върху изконната тема за майчинството и жертвоготовността на майката в името на нейното дете. Основен момент е невъзможността на Лана да има деца и решението й да ползва донор на яйцеклетка. Загадъчното изчезване на по-младата девойка Катя пък поставя главната героиня Лана пред редица изпитания. Разказът е поднесен от първо лице от гледна точка на всеки един от персонажите. Темата за безплодието е позната на Петрова от личен опит. „С бившия ми съпруг пробвахме с години за дете и опитахме различни лечения, включително и инвитро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, но от този опит се роди идеята ми за романа“, споделя авторката.

Даниела Петрова дава интервю за книгата си

„През последните години работих като журналист на свободна практика и често интервюирах артистични личности, включително българската оперна звезда Соня Йончева и скулптора Кристо. След едно интервю с една от моите учителки, авторката Къртис Ситенфелд, тя ме попита по какво работя и аз й казах за романа си. Тя ми препоръча няколко агенти, които биха се заинтересували. Първата агентка, с която се свързах, хареса книгата и след три редакции я продаде на издателство „Пътнам“. С редакторката в „Пътнам“ направихме още две редакции. В наши дни един писател има

много работа извън самото писане

за да помогне с промоцията на книгите си. Социалните медиите са много важни – Facebook, Instagram, Goodreads, BookBub. Също така интервюта по вестници и списания, радио и, ако си късметлия, телевизия. Да не забравяме изяви по книжарници, библиотеки и клубове за книги както и фестивали на книгата“, издава детайли от кухнята сънародничката ни.

В момента Петрова работи по втория си роман, който е също психотрилър и в който също ще има български елементи. „Действието се развива в Ню Йорк през 90-те години на миналия век и е за една българска емигрантка“, разкрива тя.

В свободното си време талантливата ни писателка обича да чете, да се среща с приятели, да ходи на театър, кино, концерти, или изложби, да се разхожда в парка, както и да кара колело и да практикува йога.

Българите в Чикаго ще могат да се срещнат с Петрова на 20 септември от 7 часа вечерта в център „Магура“, където тя ще представи книгата си.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

От първо лице: От Ню Йорк до София във време на COVID

Една българка разказва за драматичното си пътуване към Родината

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Пътуването от Ню Йорк до София по време на пандемия може да крие изненади на всяка крачка и всички, които пътуват за Родината, трябва да са наясно с това. Български или американски паспорт да използвате, да правите ли COVID тест и кога и какви други трудности могат да изникнат – за това разказва от първо лице една българка, пътувала преди дни от Ню Йорк до София през Истанбул със съпруга си.

„Турските авиолинии, преди да ни пуснат даже да си чекираме багажа, ни спряха на една опашка“, сподели Станимира М. преди дни. Веднага към тях се насочил младеж, който ги попитал за крайната дестинация. Когато разбрал, че пътуват за София, той попитал

дали имат български паспорти

„Аз отговорих, че само аз имам. Лепна ми една лепенка на българския паспорт и обяви, че на мен не ми се иска COVID тест, за да се кача на самолета, но за мъжа ми, като американец, е задължително да предостави такъв“, спомня си Станимира.

След като направили теста, на паспорта на съпруга й също била залепена лепенка и двамата били пуснати да чекират багажа си. Там също имало неудобство заради това, че имената на билетите били според данните на Станимира в американския паспорт, а лепенката била сложена на българския паспорт. Но след вадене отново на българския паспорт, нещата се оправили.

Българката маркира и друга интересна подробност от пътуването – ръчният багаж също се чекирал, защото самолетът бил пълен.

„Пристигнахме в Турция – на трансферите не търсят COVID тест, но на летището е голяма „галимация“.

Народът седи по земята

защото седалките са малко. Иначе всички магазини и кафенета бяха отворени“, разказва още Станимира.

И в Турция обаче спрели съпруга й заради американския паспорт. „Попитаха го за български паспорт, той каза, че няма, и се започнаха викове: – „Не, не, щом си американец, не можеш да ходиш в България.“ Върнах се аз и им обясних, че това е съпругът ми и пътува с мене. Пак се започна – има ли той негативен COVID тест или няма. Хайде пак вади теста, успокоиха се, спомня си българката.

След кацането в България пристигащите пак били наредени на 2 опашки – на едната хората с тестове, на другата без. „Тия без тестовете ги заделиха на една страна и започнаха нещо да ги питат и бумаги да попълват. На нашите тестове само им свериха имената“, разказва още Станимира. Пожелали им добре дошли и ги пуснали към паспортната проверка.

летище

И друга подробност – посрещачите на летище София не ги пускат в залата. „Стояха навън в студа горките, докато се намерим, минаха 5-10 минути“, спомня си Станимира.

След няколко дни престой на родна земя тя смята, че и в България, както и в Ню Йорк, спазването на мерките срещу разпространението на коронавируса сякаш е

въпрос на лично предпочитание

„При нас в Ню Йорк маските са задължителни, но който ги носи, носи, а има хора, на които не им пука, мислят си, че всичко е конспирация и не можеш да ги накараш да сложат маска посмъртно. Аз лично на два пъти връщах пациент от клиниката, в която работя, защото отказаха да си сложат маска, преди да влязат на преглед“, разказа Станимира пред BG VOICE. Според нея всеки си има право на лично мнение, но когато в офиса има други 5-10 пациента, от които половината над 65 години и всички са с придружаващи заболявания, тя не може да си позволи да прави изключения.

„Преди да си дойда в България, много приятели ми казваха, че никой нищо не спазва, но като гледам, и тук е въпрос на лично предпочитание. В понеделник отвориха заведенията за пръв път не зная от кога, всички хора си влизат с маски и ги свалят, когато се хранят“, споделя впечатленията си Станимира. „Разстояние има достатъчно между масите, даже в едно кафене се събрахме 8 приятели, дойде сервитьорката и ни раздели, защото не е разрешено групи повече от 6 човека да сядат заедно. Разделихме се без роптаене и с разбиране на 2 маси по 4 човека“.

Но Станимира забелязва

хора без маски и в България

„Каквото и да е правителството, където и да е, хората си имат свободна воля и изборът си е техен. Проблемът е там, че заради свободната воля на някои си отиват невинни хора, които нямат избора да не се разболеят заради тези със свободната воля“, смята българката.

Тя познава и хора, които са пътували постоянно по време на карантината, но винаги сами, далеч от безотговорни хора, носили са си маските и шлемовете и са спазвали всички мерки. „Мисля, че ако човек подходи отговорно и оценява ситуациите, в които попада, може да се предпази и да предпази околните без кой знае какъв проблем за личната си свобода“, смята още Станимира.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Влад Тенев в топ 100 на бъдещите най-влиятелни лидери

Най-богатият българин в Америка е в списъка заедно с премиера на Финландия и сенатори демократи

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Бизнесменът от българско-американски произход Влад Тенев попадна в престижната класация „Следващите 100 най-влиятелни хора“ на американското списание „Тайм“.

Преди дни изданието публикува разширен списък на знаковата си класация „Тайм 100“, където се включват новоизгряващи лидери, оказващи влияние върху бъдещето. Той е разделен на няколко подгрупи.

Челно място в класацията заема финландският премиер Сана Марин. По време на пандемията Сана „доказа, че това да си добър лидер не зависи от възрастта“ и тя спомогна за това „нивата на зараза с коронавирус във Финландия да останат едва една пета от средното за Европейския съюз“, се казва за нея в статия към снимката й.

Влад Тенев, който също е част от престижния списък, е изпълнителен директор на компанията за борсова търговия без комисиони „Робинхуд“. През последните седмици тя се оказа в центъра на сериозен скандал, свързан с организираните действия на потребители на социалната мрежа „Редит“ срещу спекулациите с акции на големите играчи на „Уолстрийт“. Но въпреки това Влад има своите големи успехи.

В средата на миналата година компанията му

беше оценена на 11.2 млрд. долара

след поредния кръг на финансиране от инвеститори. Така „Робинхуд“ надмина някои големи S&P 500 компании, включително Under Armour (UA), борсовата компания CBOE Global Markets (CBOE), производителя на играчки Hasbro (HAS) и казино компаниите Wynn Resorts (WYNN) и MGM (MGM)).

„Робинхуд“ е една от „най-горещите“ стартиращи компании в Силициевата долина, след като постоянно набира големи суми при все по-високи оценки от няколко утвърдени инвеститори, включително Sequoia Capital, Ribbit Capital и Index Ventures. Според изчисления на PitchBook и „Ройтерс“ до момента компанията е събрала около 1.71 млрд. долара.

„Робинхуд“ е основана през 2013 г. от познатите от студентските си години в Станфорд Влад Тенев и Баю Бат след кратък престой на „Уолстрийт“ и сега има повече от 10 милиона потребителски акаунта.

Владимир Тенев и другият съосновател на Robinhood Бейжу Бат. Сн.: ClubZ

Влад Тенев е съосновател и съизпълнителен директор на „Робинхуд“. Той ръководи екипите за инженерно и бизнес развитие на „Робинхуд“. През 2013 г. Тенев и Бат започват компанията, за да „демократизират финансовата система на Америка“ и оттогава достигат милиони клиенти в цялата страна.

Преди „Робинхуд“ Тенев стартира две финансови компании в Ню Йорк и завършва математика в Станфордския университет и M.S. по математика в UCLA. Тенев е включен в няколко списъка на успешни млади предприемачи като Forbes 30 under 30, Inc 30 under 30 и Fortune 40 under 40 списъка за своите постижения.

Баща му e бил

преподавател по икономика в България

който заминава да продължи образованието си в САЩ през 1990 г., когато Тенев е на 4 години. И двамата му родители са работили за Световната банка над 25 години и го окуражават да влезе във финансовата индустрия. Докато расте, винаги е мислил за финанси, но никога не е смятал да стане предприемач заради професията на родителите си, става ясно от признанията на самия Тенев.

В списъка е и лидерката на беларуската опозиция Светлана Цихановская, която също намира място сред „Следващите 100 най-влиятелни хора“. „Светлана Цихановская е пример за съпротива и чест за всички нас, които се борим за демокрация в света“, пише за нея венецуелският опозиционен лидер Хуан Гуайдо.

Масови протестни акции в Беларус започнаха след президентските избори в страната на 9 август миналата година, на които президентът Александър Лукашенко обяви победа с над 80 процента от гласовете на избирателите, гарантираща му още един мандат във властта. Властите арестуваха десетки опозиционери и активисти, а Цихановская, която бе основната опонентка на Лукашенко на изборите, замина за Литва, където сега живее в изгнание.

„Тайм“ включва в класацията си още Рафаел Уорнок и Джон Ософ – двамата американски политици от Демократическата партия, които спечелиха на 5 януари изключително важните два балотажа в Джорджия, с което осигуриха техническо мнозинство на партията си в горната камара на Конгреса на САЩ.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Златомир – българинът, който разсмя Америка с Чудомир

Актьорът и режисьор продължава да поставя пиеси на съвременни наши драматурзи на английски в САЩ и Канада

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Някои хора ми казаха, че съм луд, когато реших да поставя пиеси от български автори пред американци“, смее се Злати. Било адски трудно българин да пробие на американска сцена?… Актьорът и режисьор Златомир Молдовански дори има дързостта да поставя в САЩ и Канада съвременни български пиеси, и то с голям успех. Очаква с нетърпение премиерата на „Любовни истории“ от Иво Сиромахов в Габровския театър, която след няколко отлагания заради карантината ще е съвсем скоро, на 28 февруари и 4 март.

Роден е в Пловдив. Баща му е офицер от Военновъздушните сили, майка му следва в ХТИ, а той прекарва известно време в Студентския град. Бащата офицер се мести заради работата си в Добрич, после в село Труд, до авиобаза Граф Игнатиево. След бурното и изпълнено с приключения детство, семейството се установява в Пловдив. От малък той мечтае за сцената. Родителите му, духовни личности с пиетет към изкуството, го записват първо в куклена трупа, а после в легендарния „Детски театър за възрастни“ на вече покойния Владимир Николов. „Той ме влюби в театъра“, споделя Злати. Режисьорът е с много модерно мислене и поставя с децата пиеси на Том Стопард, Йожен Йонеско, Шекспир.

Като Тибалт в „Ромео и Жулиета“ на сцената на Стратфордския театър в Онтарио, Канада.

Злати си живее щастливо и безметежно, обича футбола и спорта. Когато е в VII клас обаче

майка му печели зелена карта

за САЩ. Не че нещо липсва на семейството на летеца и преподавателката по химия, но решават да вкусят от американската мечта. Настаняват се в Атланта, Джорджия, Злати е на 13 години, сестричката му на 3. „Първата година ни беше много тежко. Родителите ми бяха уважавани хора, а там си никой. Не говорехме добре езика, даже първата година се чудехме дали не сме направили грешка. Но слава Богу, че родителите ми са изключително амбициозни“, споделя Злати. Много скоро майка му, която преди е преподавател в Пловдивския университет, започва работа като химик в едно предприятие в Атланта. Баща му също работи там като оператор на реактори. Изместват се в по-хубав квартал, вземат си къща.

– В постановката „Дупка за дишане“ на сцената на Стратфордския театър в Онтарио, Канада.

Златомир има шанса да попадне в системата на американските средни училища, където всяко дете може да се запише на каквито иска извънкласни дейности в самото училище. Злати естествено избира театъра, а в гимназията му има много добре развит драма клуб, ходят на състезания. Едва 3 години след пристигането си в САЩ той печели приза „Най-добър гимназиален актьор“ на щата Джорджия. Това му дава криле да продължи. Приемат го в много престижна академия по изкуствата в Синсинати, Охайо – University of Cincinnati College-Conservatory of Music – CCM, където 4 години учи за бакалавър по актьорско майсторство. Продължава с магистратура в академия „Асоло“ – Asolo Conservatory for Actor Training във Флорида – по актьорско майсторство и драматургия.

Започва животът му на

пътуващ актьор в Северна Америка

Първо се премества в Ню Йорк, работи в 2 театъра, снима се в един сериал, после в Чикаго – също в 2 театъра. Най-голямото му признание е избирането му за гостуващ актьор в Стратфордския Шекспиров театър в Онтарио, Канада. Това е най-големият Шекспиров театър в света, цял комплекс от 4 огромни зали. А Златомир е гостът-актьор от Чикаго, избран сред 2000 кандидата. През сезона 2016-2017 г. той играе на престижната сцена. В Онтарио остава за година и половина.

Златомир (първият отдясно) на премиерата на „Гроздовете на гнева“ на сцената на театър „Асоло“ в Сарасота, Флорида.

Още докато следва магистратура във Флорида, му хрумва „лудата“ идея да преведе, адаптира и постави на сцена няколко разказа на Чудомир за американска публика. Писателят е любим в семейството му, майка му го обожава и от малък той е запленен от него. По това време вече владее английския на книжовно американско ниво, чете много книги и превежда и адаптира разказите на Чудомир за сцена.

За да бъде специфичният стил на Чудомир адаптиран към американското чувство за хумор, Златомир кани един режисьор американец. „Като ги прочете, ми каза: „Попиках се от смях“, казва Злати. Режисьорът нанася някои поправки като за американци. Така се раждат 3 моноспектакъла, които Златомир играе, а американецът го режисира. Още след първото представление пред поканена публика почват да му звънят от театри във Флорида и той тръгва на турне. От там пък му звънят от други градове и Златомир шества с Чудомир в спектакли, които не може да изброи, в щатите Флорида, Илинойс, Колорадо, Ню Йорк, в Онтарио в Канада, в Мичиган. И така цели пет години. Това го вдъхновява сериозно да представя български автори на английски език, разказва той пред „Труд“.

В Чикаго през 2018 г. решава да постави в една пиеса на Александър Секулов – „Няма ток за електрическия стол“, на английски. Българската общност е във възторг, а Златомир се запознава с

обществениците от „Магура“ в Чикаго

един от най-големите и известни културни центрове в Америка, а и по света. „Тези хора са истински съвременни възрожденци и будители, нямам думи да опиша възторга си от тях – споделя Злати. – В Чикаго българската общност е много силна, има много неделни училища, две православни църкви, две евангелски български църкви, не знам колко станаха културните ни центрове. Но „Магура“ са най-дейният и най-разнообразният център.“

Хората от „Магура“ са очаровани от идеята да се поставят пиеси от съвременни български драматурзи пред американци. „Ние сме зад теб“, ми казаха те. Решиха да продуцират проектите ми, заедно да поставяме модерни български пиеси“, вълнува се Злати. Междувременно у него узрява идеята да сформира собствена театрална трупа „Розова долина“, или Rose Valey Theater Group, тъй като много обича и се гордее с българската роза. Постоянният екип от актьори е шестима, от които 5 американци и една българка – Джулия Стоянова, завършила НАТФИЗ. Избрани са след кастинг от стотици кандидати.

Трупа „Розова долина“ с бившия генерален консул на България в Чикаго, д-р Иван Анчев.

Избират първата пиеса – „Неделя вечер“ на Захари Карабашлиев. От „Магура“ организират набиране на средства сред българската общност и бизнес в Америка. На кастинга за пиесата се явяват 500 кандидата, американски актьори, от които избират само 6 за пиесата, а Златомир я режисира. Наемат един от най-престижните театри в центъра на Чикаго, където се поставят спектакли за ценители. Премиерата е миналия януари до 9 февруари.

„Неделя вечер“ надминава дори и неговите смели очаквания.

Разпродават почти всяко представление

а чикагци с удоволствие го гледат. Дори в престижната класация на сп. „Time Out“ – „Top 10 things to do in Chicago this weekend“ („Топ 10 неща за правене в Чикаго този уикенд“), спектакълът, заедно с разни други идеи за най-добре прекарано време, две седмици подред е сред най-препоръчваните занимания. Повечето театрални критици излизат с позитивни рецензии за пиесата. Екипът и продуцентите решават бързо да използват момента за обявяване на следващата пиеса на „Розова долина“, който от малка трупа се превръща в уважаван театър, а Златомир Молдовански – в разпознаваем художествен директор.

Спират се на Иво Сиромахов, искат да поставят „Островът“, пиеса, която върви с успех в Сатиричния театър. Иво обаче им предлага нещо ново, което никъде не е поставяно – „Любовни истории“. Когато Злати прочита пиесата, буквално се захласва по нея и се смее с глас. Бързо я превежда, и когато трябва да обявят кастинг за актьори – бум! – пандемията разбива всички негови планове… Три актьорски договора, предстоящ дебют в Шекспировия театър в Чикаго, в един друг театър, „Виктори Гардънс“, турне… Всичко отива на кино.

Екипът на премиерната постановка „Любовни истории“ в Габровския театър, заедно с автора Иво Сиромахов (в средата).

На Бродуей и в цяла Америка театралните постановки са отменени до септември. Засега. Златомир обаче не се предава. Идва си лятото, виждат се с Иво Сиромахов и решават да поставят „Любовни истории“ в България. Предлага я на Габровския театър. С директора Петко Петков се познават от деца, заедно са в детската трупа на Владимир Николов от 6-годишни. „Много харесвам тази трупа в Габрово от млади надъхани актьори, с интересни идеи и готови на всякакви предизвикателства. А Петко направо попита кога почваме, представяш ли си? – вълнува се Злати. – Ако знаеш с какъв хъс и мерак започнахме тези репетиции в средата на ноември, като невидели!“

Амбицията им е тази пиеса да обиколи България, а от „Магура“ ще организират гастрола на

габровската трупа в Чикаго

и където още ги поканят из Америка. Когато това стане възможно… Иво Сиромахов пък е написал нова пиеса за театър „Розова долина“, ще се постави на английски в Америка. Също когато карантината позволи… „В нашия актьорски занаят е нормално да е трудно, иначе става повърхностен. Нужна е много борбеност и амбиция, да не се отказваш, да се пробваш“, коментира Златомир.

В Габрово 3 пъти преместват премиерата на „Любовни истории“ заради пандемията – първо от края на януари за 14 февруари. „Надявам се премиерата на 28 февруари и на 4 март най-после да се осъществи“, казва Златомир, за когото представянето на българската драматургия по света от идея неусетно се е превърнало в кауза. „Всички мои лични проекти са свързани с България“, казва той. Запазил е абсолютно чист и непокътнат българския си език, като през всичките си емигрантски години не е спрял да се интересува от българската култура и да чете българска литература.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Прокуратурата публикува документи за шпионската дейност на Николай Малинов

Прокуратурата публикува част от доказателствения материал за шпионската дейност в полза на Русия, която развивал председателят на движение "Русофили" Николай...

Затвори