За ромите и тяхната волна душа може да се каже и напише много. Техните празници, обичаи, легенди, песни и танци изпълват въображението с пъстри картини и са неделима част от живота ни въобще.

На 14 януари ромите празнуват единия от двата най-големи празници – Василица или още Банго Васил.

При различните етнически групи роми наименованието и ритуалите на празника са различни, както и разположението им във времето. Василица се празнува на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил.

Приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има определен ритуал.

Легендите преминават една в друга и раждат митологията, към която ромите се придържат. Според една от тях, те намерили в гората къпини и така яли от тях, че се оцапали до уши. Видял ги Дяволът и решил, че те ще станат по-дяволи от него и намислил да ги изтреби.

Подмамил ги да тръгнат по мост, който започнал да се руши зад тях, и те щели да се удавят, ако не се явил Банго Васил (Куцият Васил) и с молитва, отправена от него към Бога, мостът бил възстановен, а родът на ромите бил спасен. Други казват, че Банго Васил е овчар, реална личност, който спасил ромски деца от удавяне.

Каква е ролята на св. Василий? Някои казват, че Дяволът се побоял от ромите и решил да ги удави в морето. Тогава светията пратил ято диви гъски и те отнесли давещите се роми на брега – заради това оттогава те славят името му.

А друга легенда свързва св. Василий със св. Георги, най големият светия на ромите. Решил Господ да затрие ромите, но двамата се смилили и единият прибрал момче, другият – момиче, и ги опазили. Дошъл празник и на небето се събрали всички светии. Но нямало веселие, нямало музика – тогава двамата светии показали двете деца, които започнали да танцуват и пеят, станало много весело и ромският народ бил спасен.

Василица, денят, който ритуално съответства на Коледа, се празнува на 14 януари, но като дата се пада на Васильовден (1 януари), който по стар стил се пада именно на 14 януари. Общото между християнските празници около Коледа и Василица може да бъде открити в много от ритуалите. Това отново трябва да покаже колко тясно са се вплели в годините ромските и българските обичаи.

Нощта на 13 януари срещу 14 януари съответства на християнската Бъдни вечер. Ромското семейство се събира, никой не бива да скита сам навън, къщата се заключва, дори на двора не се излиза. На масата трябва да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като символ на спасението на ромите от смъртта.

То е символ на късмета и трябва поне една нощ да пренощува в дома. Най- възрастната жена приготвя баница или пита, „кулак”, както и другите ястия – сарми с дрянови пъпки за късмети, птицата за св. Васил. На някои места домакинята шета в пълно мълчание. В баницата или в кулака се слага пара, която е специална за тази цел. Другите жени чистят и лъскат дома, нареждат масата, а мъжете приказват, но без много веселие.

Пият за наздраве и така се почва веселбата, която трае двата дни – 14 и 15 януари. Ромската веселба е всеизвестна – на оркестъра не му е нужна репетиция, а свирнята може да трае повече от денонощие, без да спре и за минута.

На третия ден се прави „крива” вита баница, да се почете Куцият Васил и да няма сакати хора и животни. В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е подобен на православния Игнажден – т.нар. „Полазване”.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК