Личното доверие към премиера Бойко Борисов е вече 20% – най-ниското ниво в последните няколко години. Недоверието е 68%. Доверието в президента Румен Радев остава високо – 47%, а недоверието е 35%. Доверието в президентската институция като цяло изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация, но въпреки това остава с положителен баланс. Това сочат данните от проучване на “Галъп интернешънъл“, проведено от 30 юли до 7 август сред 811 българи. То е направено преди анонса на Бойко Борисов за конституционен дебат. Непосредствено до Бойко Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие. На практика цялото правителство отбелязва спад в доверието. След като се движеше близо около 30%, сега е около 19%. Недоверието пък е преминало над 70% – за пръв път от години. Сходна е тенденцията и при парламента – доверието е около 15%, а недоверието - 77%. Изгледи в следващото Народно събрание да влязат имат 7 политически формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни. И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. ГЕРБ има 14,5% подкрепа, а БСП - 13,9%. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват. Партията на Слави Трифонов е основен бенефициент от случващото се в страната с растяща подкрепа, достигаща 7,9%. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7% подкрепа. С 5,7% „Демократична България“ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в този микс расте „Да, България“. Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% подкрепа. С 2,3% са и „Обединените патриоти“ с най-видимо присъствие на ВМРО. Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. „Воля“ пък е с 1,6% подкрепа. Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6% подкрепа, а „Глас народен“ – с 0,4%. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и този на Васил Божков засега са с по 0,2%. Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат. Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“ - около 6,6%. Това е още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка. По-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват, коментират социолозите. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували. 62% казват, че подкрепят протестите срещу правителството, а 23,7% не ги подкрепят. 58,9% искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение. Вече 50% смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34,1% са на обратното мнение. Все още обаче не съществува усещането за налична алтернатива. 38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7%, казват, че няма такава. От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на „Отровното трио“. Представителят на другото крило на протеста - Христо Иванов, значително подобри доверието си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9%.