Алек Болдуин погрешка уби при снимките на продукцията „Rust“ 42-годишната Халина Хътчинс и рани режисьора Джоел Соуза и това събуди спомена за друго много подобно нещастие от 1993 година – смъртта на младия актьор Брандън Лий, син на легендарния майстор по бойни изкуства и кинозвезда Брус Лий.

И в двата случая в оръжието е трябвало да има халосен патрон, но излита истински куршум и отнема човешки живот. Засега остава неясно какво точно е станало, за да окаже зареден пистолет в ръцете на Болдуин. Има теория за засядане на гилза от бутафорен патрон без заряд, което било опасно при стрелба с халосен след това. Полицията е съобщила досега, че е изстрелян някакъв „снаряд“ и тече разследване.

Какво е изстреляно официално не е потвърдено, но синдикатът IATSE 44 на експертите по реквизитни оръжия е съобщил на членовете си в имейл, че става дума за истински патрон и куршум, без да е ясно откъде идва тази информация, тъй като членове на организацията не са били на снимките.

Болдуин в истерия: Защо ми дадохте заредено оръжие (ВИДЕО)

Ако това е вярно, очевидно главният въпрос ще бъде как истински боеприпас се е оказал в реквизита. Някои медии писаха, че в отделите на продукцията, отговарящи за реквизита, ефектите и декорите, е имало много новонаети служители от Ню Мексико.

Самият Болдуин няма обяснение, той е шокиран от случая. Актьорът сътрудничи на разследването и е изразил съболезнования и пълната са подкрепа на семейството на загиналата Хътчинс.

Неизбежно случаят предизвика паралел със смъртта на Брандън Лий по време на снимките на фирма „Гарванът“ през 1993 г. Тогава новоизгрялата звезда на екшъна бе застреляна от друг актьор, като в оръжието пак е трябвало да има халосни патрони. Пак имаше същата теория за засядане на предишен патрон. Факт е, че при аутопсията извадиха куршум 44 калибър, заседнал в гръбнака на Лий.

По принцип отговорността за реквизитните оръжия е на оръжейника на продукцията, казват експерти. Засега не е съобщено името на оръжейния специалист в продукцията на Болдуин.

“Като за последно” е вторият нов български филм, който кинолюбителите в района на Чикаго ще могат да гледат на голям екран в културен център “Магура”. Черната комедия е с участието на номинираната за Оскар Мария Бакалова.

Прожекциите са на 29-ти октомври, 13-ти и 28-ми ноември. Сценаристи на филма са Божан Петров, Ивайло Пенчев, Весел Цанков, режисьор е Ивайло Пенчев.

Освен героинята от Борат, във лентата участват цяло съзвездие български актьори- Васил Банов, Филип Аврамов, Малин Кръстев, Антон Радичев, Китодар Тодоров, Герасим Георгиев– Геро, Яна Маринова, Анастасия Ингилизова.

Филмът е черна комедия. Едно момиче трябва да бъде спасено от самоубийство със силата на любовта и това не може да стане без поредица от комични ситуации.

Когато жълтата преса раздухва фалшива сензация, че 70-годишен жив класик е оплетен в брачните мрежи на 23-годишно момиче, няма как да не се появят свещеник заедно с „превъзпитаните“ си питомци от неделното училище в затвора, бивш военноморски капитан в компанията на шеметни старци, враждуващи за наследство сестри и, разбира се, дебело внуче.

Всеки от тях се бори за това, което смята за най-важно – любов, изкупление, пари, наследство, чест, приятелство. Лавина от абсурдни преживявания преобръща живота и взаимоотношенията на героите. Всеки научава по нещо ново за другия, но и за самия себе си. Елате на кино в “Магура”, за да гледате най-добрите български филми. Защото доброто кино е споделено пътуване!

Един на всеки пет вида птици в Европа е пред риск от изчезване. Това сочи публикуваната от BirdLife International Червена книга на птиците в Европа за 2021 г.

Тя прави преглед на регионалния риск от изчезване на 544 вида птици в над 50 държави и територии в Европа и следва категориите и критериите на Червената книга на IUCN.

Данните са публикувани в седмицата, в която в рамките на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие се обсъжда нов план за справяне с кризата, пред която е изправена световната дива природа, пише БГНЕС.

Проверка установи, че липсват 2/3 от животните, за които се иска евросубсидии

Поради чувствителността на птиците към всякакви промени в околната среда, те са идеален индикатор за това как се справя нашата планета. Целият живот на тази планета е свързан, така че когато птиците са в опасност, значи всички ние сме в опасност.

1 от всеки 3 вида птици в Европа е намалял през последните няколко десетилетия. Морските птици, дивите птици, блатарите и грабливите птици са най-застрашените и най-бързо намаляващи групи птици в Европа.

Морските местообитания, както и земеделските земи, влажните зони и пасищата са местообитанията с най-застрашени и/или намаляващи видове.

При някои основни класификационни групи, при които се наблюдава значителен спад са патиците и блатарите.

71 вида (13%) са застрашени в Европа.

Други 35 вида (6%) са почти застрашени.

5 вида все още се водят регионално изчезнали.

Основните фактори за намаляване на популациите на птиците, наблюдавани в европейските местообитания, включват:

Широкомащабни промени в земеползването, интензивни селскостопански практик,  свръхексплоатация на морските ресурси, замърсяване на вътрешните води, развитие на инфраструктурата, неустойчиви и често използвани практики в горското стопанство и много други.

Състоянието на костенурката гълъб продължава да бъде уязвимо, тъй като интензивните земеделски практики унищожават местата ѝ за размножаване, а мощните вредители водят до значително намаляване на наличната храна.

Статутът на големия пъстър кълвач е класифициран като „слаба загриженост“, но популацията му намалява главно поради неустойчиви лесовъдни практики.

„Птиците живеят на тази планета по-дълго от нас, но със скоростта, с която хората експлоатират и разрушават, някои видове са на път да изчезнат. Там, където птиците са в беда, природата е в беда“, каза Анна Станева, временно изпълняващ длъжността ръководител на отдел „Опазване на околната среда“ на BirdLife Европа.

„Популациите на птиците в Европа намаляват главно защото губят местообитанията си, а за това има решения. Широкомащабните възстановителни дейности, както и опазването на малкото останали естествени местообитания в Европа, ще помогнат не само на птиците да оцелеят, но и на човечеството“, коментира от своя страна Клер Ръдърфорд, специалист по опазване на видовете в BirdLife Европа.

„Резултатите показват, че не успяваме да управляваме земите, сладководните басейни и моретата си по устойчив начин. Искаме и се нуждаем Европа да бъде водеща в света във възстановяването на природата, но за да се случи това, не е необходимо нищо друго освен трансформация на нашите икономики. Тази трансформация трябва да започне сега, в рамките на Десетилетието на екологичното възстановяване, наречено така от ООН“, призова Мартин Харпър, регионален директор на BirdLife Европа.