Два от големите проблеми, с които чуждестранните инвеститори се сблъскват в България са върховенството на закона и корупция в инфраструктурата и енергетиката. Това са основните заключения в редовния доклад на Държавния департамент на САЩ за инвестиционния климат в държавите по света. „Корупцията е ендемична, особено по отношение на големите инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“, пише в документа. Други проблеми, възпрепятстващи инвестициите, са непредсказуемост на средата поради чести регулаторни и законодателни промени, както и бавната съдебна система. Държавният департамент е притеснен доколко българското правителство е готово да спазва договорите си, включително с американски инвеститори. Очевидно се имат предвид договорите с американските централи, за които кабинетът даде знак на няколко пъти, че иска да се опита да ги развали. Освен това, според доклада неназована американска компания се сблъсква с "продължителни регулаторни пречки" в опитите си да навлезе на енергийния пазар в България и да се конкурира с руския държавен монопол. "Много инвеститори разглеждат България като привлекателна дестинация с държавни стимули за нови инвестиции. Страната продължава да предлага една от най-евтината работна ръка в ЕС и ниски и фиксирани корпоративни такси и данъци върху доходите. Въпреки това, постоянното покачване на заплатите, значително изпреварващо темпа на растеж на производителността на труда, може постепенно да наруши това конкурентно предимство", пише Държавният департамент, цитиран от mediapool. Докладът отбелязва приемането на България в чакалнята на еврозоната - ERM II, като се подчертава, че приемането на еврото би премахнало напълно валутния риск и би помогнало за намаляване на транзакционните разходи с някои от ключовите търговски партньори на страната. Отбелязва се липсата на законови ограничения за чуждестранната собственост или контрол върху фирмите и ръста в разработването на софтуер, аутсорсинг на бизнес процеси и изграждане на услуги за техническа поддръжка. IТ и бек офис аутсорсинг секторите привлякоха редица американски и европейски компании в България и много от тях създадоха глобални и регионални центрове за услуги в страната. Американските и чуждестранните инвеститори са били заинтересувани през последните години от автомобилния сектор. Като цяло не съществуват ограничения за чуждестранни и местни частни субекти да създават и притежават бизнес в България, пише в доклада. Законът за офшорните компании изброява 28 дейности (включително държавни поръчки, експлоатация на природни ресурси, управление на национални паркове, банкиране, застраховане), забранени за компании, регистрирани в офшорни зони с повече от десет процента чуждестранно участие. Отбелязва се, че този закон обаче позволява на тези компании да правят бизнес, ако физическите собственици на фирмата-майка са български граждани и са известни на обществеността, ако акциите се търгуват публично или ако фирмата майка е регистрирана в държава, с която България има споразумения за избягване на двойно данъчно облагане. България няма конкретен закон или установен механизъм за проверка на отделни чуждестранни инвестиции. Една потенциална чуждестранна инвестиция може да бъде разгледана въз основа на потенциалния риск за националната сигурност или чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари. Към април 2020 г. България не е предприела конкретни действия за прилагане на директивата на ЕС от април 2019 г. за скрининг на инвестициите, се подчертава в доклада. В него се посочва още, че държавната Българска банка за развитие (БРР) се ангажира да подкрепя малкия и средния бизнес в България, но неотдавнашното предоставяне на кредити на големи предприятия поставя това под въпрос. Според доклада регулаторната среда в България се характеризира със сложност, липса на прозрачност и произволно или слабо прилагане. Тези фактори създават стимули за корупция. Българското законодателство предвижда 38 дейности, които подлежат на лицензиране. Правилата за обществени поръчки понякога са съобразени с определени местни бизнес интереси. Законът изисква всички разпоредби да бъдат обосновани (по отношение на националната сигурност, опазването на околната среда или личните и материални права на гражданите) и да бъде направен анализ на разходите и ползите на всеки предложен нормативен акт. Това обаче често се пренебрегва, когато парламентът разглежда законопроекти. Бюджетът на страната се оценява като прозрачен и в съответствие с международните стандарти и принципи. Данните за държавния дълг са публично достъпни, но данните за дълговете, натрупани от държавни компании, не са, пише в доклада. Съдебната власт продължава да бъде една от институциите с най-малко доверие в страната, с широко разпространени твърдения за непотизъм, корупция и неправомерно политическо и бизнес влияние. Въпреки някои подобрения, най-натоварените съдилища в София продължават да страдат от сериозно изоставане, ограничени ресурси и неефективни процедури, които пречат на бързото и справедливо правораздаване, а съдебните процеси често отнемат години. Въпреки че България разполага с адекватни средства за прилагане на имуществени и договорни права в съответствие с местното законодателство, на практика държавното управление на инвестиционни спорове е бавно и често се налага намеса от най-високо ниво. Инвеститорите смятат, че съдебната практика е непоследователна и че националното законодателство се използва за възпиране на конкуренцията от чуждестранни инвеститори. Държавният департамент отделя специално внимание на Комисията за защита на конкуренцията, която има за задача да наблюдава конкуренцията на пазара и спазването на Закона за защита на конкуренцията. Според доклада Законът за защита на конкуренцията се прилага непоследователно, а КЗК е възприемана като обект на влияние, превишаваща своите правомощия. По отношение борбата с корупцията се подчертава, че има известен напредък при справянето с дребната корупция. Широко разпространената корупция на по-високо ниво, особено при обществените поръчки и използването на средства от ЕС, продължава да бъде един от най-трудните проблеми в инвестиционния климат в България. Каналите за трафик на хора, наркотици и контрабанда допринасят за корупцията в страната. Въпреки че разполага с необходимото законодателство и специализирани институции за борба с корупцията, капацитетът за разследване на правоприлагащите органи остава ограничен и властите често избират лесни за доказване дела на ниско ниво. В резултат на това България все още не е осъдила висш корумпиран служител. Има няколко случая от висок обществен интерес, като например предполагаемо източване на милиони от държавната хазна или фондове на ЕС, по-специално такива, които включват публични търгове за големи енергийни и инфраструктурни проекти. Провежданите съдебни разследвания често се възприемат като избирателни или политически мотивирани и обикновено завършват с оправдателни присъди след продължителен съдебен процес.
