Открийте ни и в

Български истории

Сбогом и благодарим!

Повече от 48 часа болницата не се свързва с близките на отец Грую. Българите в Чикаго го изпращат с двудневни церемонии.

публикувано

на

Българите в Чикаго останаха без обичания си свещеник отец Грую от църквата “Св. София“

Изненадващата смърт на обичания и уважаван свещеник Грую Цонков от църквата “Света София“ шокира българската общност в Чикаго и не само. Тъжната вест дойде след два дни, в които семейството на отеца и полицията го издирваха.

Първият знак за неизбежната трагедия идва в петък следобед, след като никой не може да се свърже с отец Гери, както галено го наричат. Телефонът му е изключен, което е нетипично за винаги достъпния свещеник.

Камерите в храма показват, че той е бил там до около 11:10 ч. На записите се вижда как върши обичайните си дейности, влиза в олтара. Той говори със съпругата си Пепа и казва, че има да върши задачи из града за предстоящо събитие в църквата. След това отецът закарва племенника си на летище O’Hare, където следите му се губят.

В следващите 48 часа семейството на отец Грую се опитва да го открие всячески – звъни в местни болници, полицейски участъци, но без успех. От мобилния оператор научават, че телефонът му е изключен в 11:40 в петък.

Разследването по-късно ще установи, че свещеникът се е почувствал зле и стига до спешното отделение на болница Humboldt Park Health, след като сам паркира колата си. Лекарите се борят за живота му, но неуспешно. Смъртта му е констатирана в 2 РМ в петък.

От болницата 48 часа не се свързват със семейството

на Грую Цонков, въпреки чe в него има документи за самоличност и мобилен телефон. В неделя полицията намира колата му, разбира какво се е случило и уведомява семейството.

Неочакваната кончина на един от дългогодишните стожери на българската общност в Чикаго предизвиква мигновен шок и мъка сред десетките хиляди миряни, които са се венчали, молили, кръщавали, търсили утеха и помощ в храма “Св. София“ в чикагското предградие Дес Плейнс.

„Днес е изключително тъжен ден за българската общност в Чикаго и САЩ. Напусна ни любимият на всички нас свещеник, поп Грую. Едва ли има православно семейство, мъж, жена или дете, което да не познава или да не е било на свещенослужение на поп Грую. За мен той беше доброжелателен, мъдър и обичащ службата си към Бог човек. Но освен добър мирянин и свещеник, той беше и приятел на всеки, прекрачил Храма или потърсил неговата помощ и съвет“, пише генералният консул на Чикаго Светослав Станков.

Отец Грую е роден на 7 юли 1953 година в Карлово и е потомствен свещеник – баща му е служил в Калоферския манастир. Завършва Семинарията в София, след което служи като свещеник в Карлово и Пловдив. През 1990 г. идва в Съединените щати, първоначално в Детройт, а пет години по-късно се мести в Чикаго.

Сн.: Николай Василев

„Безспорно голяма загуба за църквата „Света София“. Това е човекът, който от пристигането си през 1995 година, когато дойде тук от Детройт, заработи за развитието на църквата „Св. София“. Преместването на църквата от Лонгдейл в Дес Плейнс беше изцяло негова идея. Строителството, дори и след това всичко, което виждате – стъклописи, изписване. Един човек, който беше любим енорийски свещеник на всички, човек с голяма душа и сърце, който беше главният мотор, движещ напред църквата. Голяма загуба за цялата българска общност, не само за църквата“, каза пред BG VOICE д-р Михаил Николов, председател на църковното настоятелство към църквата „Света София“.

Отец Грую е сред радетелите и главни действащи лица при изграждането на новата сграда на българската църква в Дес Плейнс. В нея се помещава и училището към църквата „Света София“, откъдето тръгват и всички останали наши школа във Ветровития град. Ето защо

тялото му ще бъде положено в двора на храма

след изричното разрешение на градските власти на Дес Плейнс по искане на църковното настоятелство. Това ще стане след два дни на церемонии, в които българите в Чикаго ще могат да си кажат последно сбогом със свещеника (през целия ден в сряда) и специална свещеническа служба в четвъртък, отслужена лично от митрополита за САЩ, Канада и Австралия Йосиф и уважена от десетки свещеници от всяка точка на страната.

Според доктор Николов отец Грую би искал най-вече църквата „Света София“ да пребъде.

„Да се завърши отвътре цялото изографисване и църквата да остане като средище на българската духовност в Чикаго, защото тя е единствената църква, която е към нашия български Свети Синод в Чикаго. Винаги сме гледали на църквата като на едно място за духовно и национално самосъзнание и развитие и запазване на българския дух. Затова имаме и библиотека, и училище, и всички тези неща, и той успяваше да намери време за всичко това“, казва д-р Николов.

През годините двама български президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, много министри от различни правителства, депутати, представители на държавни учреждения и организации при посещенията си в Чикаго идват в църквата и в училището към нея.

Десетилетия наред отец Грую е там, където българската общност има нужда от него.

„Знаете, всички знаят, че той винаги си беше на мястото и беше един изключително отзивчив човек, изключителен свещеник. Мястото му няма кой да го заеме, има един отец Грую и за съжаление той си отиде“, казва още д-р Николов.

Отец Грую е наследен от съпругата му Пепа, син Димитър и внук.

Екипът на BG VOICE изразява най-искрените си съболезнования на семейството и близките на отец Грую.

 

*По темата работи и Павел Хаджиев

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Как българска фризьорка от САЩ се опълчи на Тодор Живков

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Семейство Ярловски в Роквил, Мериленд, правите на снимката са Васил и Веска. Сн.: Архив на автора
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Васил Ярловски е от София. Той е български емигрант, доктор на науките, инженер, който има успешна реализация в САЩ. Оказва се обаче, че неговата съпруга Веска също има своя собствена история, която е не по-малко интересна и показателна за времената, в които се случват описаните по-долу събития. Веска е от Панагюрище, работила е като фризьорка в София, а сетне и в САЩ – в Роквил, Мериленд, където живее със семейството си. Не е известно повече за това кога тя заминава за Америка, дали преди политическите промени от 9 септември 1944 г. или след това, известно е обаче какво се случва в годините, когато на власт в България идва Тодор Живков. Той управлява страната ни до 1989 г., когато е свален от власт от своите. Преди това той е първи секретар (1954–1981 г.) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981–1989 г.), председател на Министерския съвет на НРБ (1962–1971 г.) и председател на Държавния съвет на Народна република България (1971–1989 г.).

Някъде в тези години Веска решава да напише

писмо лично до него

в което го обвинява за положението в България и за всичко, което се случва с хората в Родината й. Разбира се, това от една гледна точка е наивно и дори малко глупаво, защото на какво се е надявала жената, когато дисиденти с опит не са могли да направят нищо, за да променят нещата в страната си.

Всъщност, въпреки че не знаем подбудите на Веска да пише писма до генералния секретар на ЦК на БКП в онези години, не можем да пропуснем факта, че тя всъщност въобще не е направила нещо лошо, дори напротив, тя е заявила истината – че българите са потиснати, че не могат да пътуват, че са онеправдани спрямо останалите народи по света, които са свободни и независими. Именно това е казала Веска на Тодор Живков, а той от своя страна очевидно е предал писмата на тайните служби, които завеждат тези писма като провокация на Запада спрямо социалистическа България.

Но Веска продължава да пише писма, още повече, че братът на мъжа й е наказан без право да упражнява професията си на адвокат. Едва години по-късно той ще може отново да е адвокат, но само по определени дела, предимно имотни, без да му се дава право да води дела, които са престижни и могат да доведат до някаква известност за него. Той един път е дамгосан от това, че брат му е емигрант, при това не къде да е, а именно в САЩ, втори път неговата снаха – жената на брат му, го „прославя“, като се обръща с писма лично до Живков.

20 септември 1971 г. Семейство Ярловски приема гости от България в дома си в САЩ. Сн.: Архив на автора

Веска обаче вече е написала писмата си, ако спре, това означава, че е признала вина, а тя е в свободния свят, където такива ограничения няма. От друга страна пък, ако продължи, тя вероятно си дава ясна сметка, че

може да навреди още повече

на Бойка и Димитър в София.

Веска избира да е честна и открита докрай. Тя не се отмята от думите си, но все пак в един момент спира да пише писма до Тодор Живков, вероятно вече осъзнала, че това е безсмислено, защото тя сама няма как да успее да промени каквото и да било в комунистическа България.

Дали Веска Ярловска от Роквил, Мериленд, се е свързала с някакви опозиционни организации, дали е продължила по някакъв начин съпротивата си на режима в София в онези години? Едва ли! Тя е една обикновена жена, която обаче успява да се противопостави на вездесъщия и облечен в прекомерна власт и „слава“ Тодор Живков. Една обикновена българка – фризьорка от САЩ, се опълчва срещу „полубожеството“ на тоталитарния режим в България и това влудява тайната политическа милиция, която се опитва да накаже роднините в София, като ги репресира заради роднината им отвъд океана. Надеждата им е те да озаптят своите близки в САЩ да не пишат повече писма. Това е един от класическите начини на действие на този тип репресивни служби в тоталитарните държави – притискайки роднините, да действат пряко срещу враговете на режима. В случая „Ярловска“ те не успяват!

Бойка и Димитър Ярловски на гости на свои близки в село Бистрица, Софийско, 8 август 1978 г., правите на снимката са Бойка и Димитър. Сн.: Архив на автора


У дома, но не съвсем…

Не е ясно какви точно са били подбудите на Веска от Панагюрище, която по това време, когато пише писмото си, вече е съпруга на Васил в САЩ. От една страна, тя може би се е надявала, че по този начин ще отмъсти за всички потиснати хора в България, от друга страна, не се е замислила, че по този начин може да навреди на семейството на Васил, което е в София.

Става дума за брата на Васил, Димитър, който е столичен адвокат. Заради писмата на Веска до Тодор Живков, защото изглежда това не е бил само единичен акт, Димитър е принуден да се откаже от професията си и започва работа като общ работник. Така отношенията на Димитър и Васил се влошават, а двете жени на двамата братя – Бойка и Веска – не искат нито да се чуят, нито да се видят. Така стоят нещата и когато години по-късно Димитър и Веска посещават София. Те отсядат в хотел до „Паметника „Левски“. Това е съвсем близо до дома на Димитър. Двамата се виждат, но отношенията са хладни. Жените им не се виждат.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Сафие от България – пилот на най-големия пътнически самолет

Тя преследва мечтата си да управлява летяща машина между Шумен, Турция и САЩ

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: „Марица“

Въпреки премеждията в живота й, тя не се отказва от мечтата си да стане пилот и да управлява самолет. Сафие Адемоглу Тюркйълмаз я преследва между България, Турция и САЩ и днес не само управлява най-големия пътнически двуетажен Airbus A-380 в Турция, но и е един от най-известните пилоти там.

Преди години турската авиокомпания засне рекламен филм, който направи красавицата с българска кръв известна. Той бе озаглавен „Истинска история за успех“ и към днешна дата е гледан от милиони зрители.

Сафие Адемоглу Тюркйълмаз е родена е в малкото село Менгишево, община Върбица, Шуменско. Семейството й се е изселило в Турция по време на Възродителния процес през 1989 г.

Родителите й я описват като палаво

момиче, възпитавано като момче

с чувство за ред, дисциплина и съвестно изпълнение на възложените вкъщи задачи.

Малката Сафие обичала да се катери по дърветата. Стояла там с часове. Опитите да я накарат да слезе се оказвали неуспешни след признанието на момичето: „Обичам да съм нависоко“.

„Израснах в малко село в България. Родителите ми отглеждаха крави и зайци“, разказва Сафие, цитирана от „Марица“. Спомня си с носталгия за катерушката ракета на детската площадка. „Често си представях как я управлявам. Просто исках да стана пилот“, казва без колебание Сафие.

На 12-годишна възраст тя пристига в Турция със семейството си. Там обаче има проблеми с адаптирането. Сафие учи в една от най-добрите гимназии в Истанбул. Продължава в престижен университет в столицата Анкара. Мечтата да стане пилот обаче не я напуска нито за миг.

Сн.: Travelnews.bg

Открива се възможност да учи в Академията за пилоти на Турските авиолинии (THY). И мечтата й става реалност. Изпращат я в Маями, САЩ. Оказва се, че е единствената жена сред 119 мъже – бъдещи пилоти. Следват тестове по математика и физика, по интелигентност и по летене.

И така Сафие започва да лети.

„Много се радвам, че успях. Дано да бъда

пример за младите жени

от Турция, България и света. Искам да им кажа, че когато има вяра, посвещение и много работа, няма невъзможни неща. Даже и да плачеш, нямаш право да се отказваш“, е формулата за успех на капитан Сафие Адемоглу.

Младата дама по нищо не отстъпва на над 3000 пилоти в престижната авиокомпания. Макар че сред колегите си все още е известна с прозвището „бебето пилот“.

По-късно Сафие преминава на работа в Emirates. Там продължава образованието си и става първата жена пилот, управлявала най-големия пътнически двуетажен самолет Airbus A-380.

Гласът на Сафие е спокоен и ведър. В него не звучи нищо прекалено или излишно: „Постоянно искам да съм в небето, защото там се чувствам щастлива.“ „Когато летя, виждам света като една държава и това ме кара да се чувствам щастлива“, допълва тя.

Вече преминала 40-те, Сафие споделя опита си и вдъхва позитивизъм и от платформата TEDx Talks, канена е много пъти в телевизионни формати.

„За нас е гордост, че нашата Сафие, обикновено момиче от с. Менгишево, община Върбица, Шуменско, днес е известно име сред пилотите на такива престижни авиокомпании“, заяви кметът на Върбица Мердин Байрям.

„По време на Възродителния процес през 1989 г. семейството се изсели в Турция. И останаха там. Устроиха се добре“, уточни градоначалникът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Красимира Хендри към върховете на BBC

Как една българка развива успешна кариера в медийната корпорация на Острова

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

Една българка извървя стъпка по стъпка трудния път до успешна кариера в медийния гигант BBC. Сега, когато са минали 20 години от първия й ден там, Красимира Хендри е главен редактор на Международни новини в BBC World Service и BBC News.

Тя е журналист с дългогодишен стаж, който започва в България. В Родината професионалният й път тръгва в Българското национално радио, преминава през Ефир 2 и БНТ. След това продължава в чужбина в CNN и Al Jazeera-Лондон. През 2019 г. ръководи няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в BBC, както и програма за професионално развитие на жени журналисти. Година по-късно разработва майсторски клас „Дезинформация и подвеждаща информация в социалните медии“, който води в НБУ и УНСС.

Красимира е родена в София, завършва Факултета по журналистика в СУ, специалност Радио. Постигнала е много, преминала е през трудни битки, пълна е със стотици истории. Една от последните е за

интервю с Бил Гейтс

което твърдо определя като един от най-напрегнатите моменти в кариерата си. Красимира е продуцент, а подготовката за срещата с милиардера й отнема месеци. Разговорът трябва да се състои по време на световна конференция за климата, което се оказва голямо предизвикателство. „Неговият екип недооцени колко сложна може да се окаже средата за такова интервю, ако то е направено в публично пространство. Как се интервюира Бил Гейтс по средата на зала „Армеец“ например? Буквално секунди преди записа прецених, че позицията ни не е сполучлива и че трябва да намеря по-добро място. Да де, ама как се намира затворено и тихо пространство по време на световна конференция за климата? Намерих. Трябваше лично да му кажа, че ще се забавим с 10 минути. Той беше изключително спокоен. Отговори, че е идеално и че няма нищо против, защото се нуждае от почивка. Няма думи, с които да опиша този половин час от живота ми. Но в крайна сметка всичко проработи, както трябваше“, разказа Красимира пред БТА.

Красимира Хендри

Тя живее от 22 години във Великобритания и признава, че се чувства като в огледалния свят на Алиса – раздвоена между България, където са родителите й и една част от приятелите й, и Лондон, където е семейството й, работата й и друга част от приятелите й. Но сега нещата изглеждат променени, защото тя започва работа по различни проекти в Родината. „Надявам се да бъда полезна. Радвам се, когато мога да предам опита си на колеги в България“, споделя тя.

Журналистката разказва, че е напуснала България по политически причини, а в BBC попада след конкурс. Тя вече работи на свободна практика в българската секция на корпорацията, когато се явява на конкурс за продуцент в BBC News. „И го спечелих. Печелех всеки конкурс след това и така прогресирах в кариерата си. Важно е да вярваш в себе си, да знаеш какъв е твоят unique selling point. На български казано, кое е това твое качество, което те прави незаменим за определена длъжност“, споделя Красимира Хендри.

 

Първият й ден на Острова е първи април. И досега се усмихва широко на тази дата и още пази някъде билета за обратен полет с БГА „Балкан“, който така и не използва.

А в първия й работен ден в BBC казва, че се е вълнувала много. „Но в крайна сметка, когато печелиш място с конкурс и удариш 50 човека в земята, това ти дава криле“, споделя българката. Най-трудно й е било да свикне с размера на корпорацията и с количеството работа, което трябва да се свърши. „Добрата новина е, че моето ръководство винаги ме е подкрепяло, до ден-днешен. Важно е да знаеш, че си оценяван. Всеки ден, с всеки проект“, категорична е Красимира.

В BBC тя ръководи няколко успешни инициативи. Един от проектите й е „Future Voices“, чиято цел е била да намери следващата генерация двуезични репортери за BBC. Всеки от тях е трябвало да говори освен английски и един от 42-та езика, на които медията излъчва. Българският не е сред тези езици, защото няма българска секция, но сред талантите на Красимира има млада и изключително талантлива българка, която говори перфектен арабски и английски и е високо ценена в Арабската секция.

Красимира Хендри следи и българските медии на Острова. Те са предназначени за сънародниците ни там и ги информират най-вече за свободните работни места.

Освен с работата си, българката се гордее безкрайно и с двете си дъщери. Те наближават 18 години и Красимира споделя, че всеки ден се учи от тях на мъдрост и ясна преценка за нещата. „Те са умни, силни и здраво стъпили на земята. Уча се от тях… на трудно достижими цели и на онова сухо чувство за хумор, което само умните хора имат. Да бъдеш майка е прекрасно преживяване. Наслаждавам се на всеки момент с тях“, добавя журналистката.

А за България казва, че не й липсва. „Аз я нося в сърцето си. Когато много ми залипсва, скачам в самолета и за три часа съм в София. Все пак, ако трябва да съм откровена – телешкото варено на мама, да запаля свещ в църквата „Света Петка Самарджийска“ до нас и да посетя гроба на баба ми на Задушница. Е, и виното с приятели в някой софийски ресторант, разбира се. Нормалните неща за всеки щастлив емигрант“, споделя Красимира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА