Открийте ни и в

Любопитно

Св. Евтимий Търновски удря по земята с пръчка, за да я затопли. Ето кой днес празнува имен ден (СНИМКИ)

В отделни селища на Пиринския край св. Евтим се почита като покровител на чумата

публикувано

на

На днешния ден, 20 януари, Православната църква почита паметта на търновския патриарх Евтимий Велики.

През втората половина на XIV в., щедро подкрепяна от владетел и аристократи, българската култура изживяла своя нов подем. Книжовникът, който допринесъл най-много за културния възход и чието творчество оказало най-силно влияние не само в България, но и извън нейните граници, бил патриарх Евтимий.

Той произхождал от известния болярски род Цамблак. Роден около 1325-1332 г. в Търново, получил първоначалното си образование в манастира „Св. Богородица Одигитрия“, където се и замонашил. Около средата на века бъдещият патриарх се преместил в Килифаревския манастир.

По онова време светата обител била един от центровете на исихазма в България. Евтимий станал последовател и най-близък помощник на известния исихаст Теодосий Търновски. През 1363 г. той придружил учителя си в Константинопол и след смъртта му останал известно време в Студийския манастир във византийската столица.

Св. Евтимий се прощава с гражданите на Търново

Свети Евтимий Търновски е средновековен духовник и книжовник, който е известен в българската история като последния патриарх на Второто българско царство.

Патриарх Евтимий е църковен глава през най-тежкото за българите време – падането под турско робство.

След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели патриарх Евтимий пред градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население.

Духовният водач благословил насъбралите се хора и коленичил с наведена глава, но когато палачът вдигнал брадвата, за да го убие, ръката му се вкаменила.

След това смъртното наказание е било отменено и патриархът е бил заточен според непълните сведения в Бачковския манастир, където починал на 74-годишна възраст.

Според обичая на този ден се коли черно петле във всяка къща, където има момче

В отделни селища на Пиринския край свети Евтим се почита като покровител на чумата. В град Лясковец се вярва, че светецът покровителства родилките и техните рожби. Затова на деня му трябва да се направи курбан.

Според поверието на българите от Демирхисарско „свети Евтим удря земята с пръчка и така я затопля и билките започват да поникват”.

Днес имен ден празнуват хората, носещи имената Евтим и Евтимий. От гръцки името Евтим означава благодушен.

На 20 януари според българската народна традиция се празнува Евтимовден или наричан още Петларовден/Петльовден.

В народната обредност днешният ден се отбелязва като символ на плодовитостта на момчетата. Петльовден е български народен празник, тачен най-вече в Източна България за здраве на момченцата.

С кръвта от петела трябва да се направи кръст върху вратата за предпазване от болести

По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.

Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.

В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от “детешката” и “вънкашната болест” – детски паралич и епилепсия.

В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.

Според обичая на този ден се коли черно петле във всяка къща, където има момче. Кръвта от петела трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. Освен това с кръвта трябва да се направи кръст върху вратата за предпазване от болести и

да се нарисува кръст върху челото на момчето, за да е здраво.

Тази традиция е свързана с легендата за цар Ирод, който заповядал да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос.

В друга история обаче се смята, че заколването на петел по българските земи на този ден е възникнало от времената на турско робство. Тогава българите, в чиито къщи е имало момчета, колили птицата и разпръсквали кръвта й около къщата, за да не взимат децата им за еничари.

Така, когато турците минавали около българските къщи и виждали кръвта, са мислели, че вече са взели детето от този дом.

Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА