Църквата почита днес, 20 май, св. мъченик Талалей.

Свети Талалей бил родом от Киликийска област. Като презрял светската суета, отначало дошъл в обителта на преподобни Сава Освещени. И като възлюбил постническите подвизи на монашеското житие, той приел ангелския образ и за добродетелния си живот се удостоил със сана презвитер.

След няколко години отишъл в Гавала, един от сирийските градове, който принадлежал към Лаодикийската митрополия. На разстояние двайсет стадия от града имало голяма могила. На нея имало старо езическо капище, заобиколено от древни гробници. Там обитавали множество нечисти духове.

Всички, които минавали оттам, се боели от това място, защото нечистите духове не само плашели пътниците с привидения, но често дори ги нападали и причинявали много злини на хора и на животни. Като чул за това, преподобният отишъл и се поселил на могилата. 

Построил си там неголяма палатка и живял в нея, подвизавайки се в пост, умъртвявайки плътта си с лишения, молейки се непрестанно денем и нощем.

Нечистите духове не могли да понесат това съседство. Като се събрали цяло пълчище, те се устремили с голяма ярост към светия мъж, стараели се да го уплашат с диви гласове, заканвали му се и с всякакви козни се опитвали да заставят светеца да напусне това място, което той отдавна считал за свое. Но преподобният, като се ограждал с молитва и с кръстно знамение, стоял бодро като храбър и непобедим воин и потъпквал немощната сила на злите духове.

Така светецът дълго време, денем и нощем, мъжествено се борил с нечистите духове и накрая с Божия помощ ги победил. Те избягали със срам, като не били в състояние да надвият непобедимия Христов воин. Талалей бил родом от Ливан.

Смело изповядал своята вяра в Христос, затова съдия заповядал на двама палачи – Александър и Астерий, със свредел да продупчат коленете му и като проврат въже вътре през продупчените кости, да го обесят на дърво.

Палачите обаче, вместо Талалей, продупчили една дъска и я окачили на дървото. Когато мъчителят узнал това, помислил, че палачите умишлено се подиграват с него и веднага заповядал да ги подложат на изтезания.

Тогава Александър и Астерий сред мъченията извикали: - Жив е християнският Господ! Отсега ние ставаме християни, вярваме в Христа и страдаме за Него.

Като чул това, мъчителят заповядал да ги посекат с меч, а сам взел свредела и се помъчил да продупчи коленете на Талалей. Но изведнъж ръцете му се схванали и той трябвало да моли Талалей да го спаси, което незлобивият мъченик Христов направил с молитвата си. 

По-късно Талалей бил хвърлен в морето, но не се удавил. Останал невредим, той бил хвърлен на зверовете, но те кротко ближели нозете му и се умилквали около него. Най-после св. мъченик Талалей бил посечен с меч и се преселил във вечния живот в 284 година.