Открийте ни и в

СВЯТ

Свят на промени

публикувано

на

2018-а се записа с първата в историята среща между американски президент и лидер на сталинистка Северна Корея

2018-а трябваше да е годината на Уолстрийт. Данъчната политика на президента Доналд Тръмп изведе котировките до рекордно високи равнища през лятото преди протекционистичната му политика и предизвестените повишения на дефицитите да сринат движението на най-скъпите акции. Данъчната реформа, обявена от Доналд Тръмп, щеше да изстреля нагоре печалбите на американските компании и да подхрани активното изкупуване на акции и повишението на дивидентите на Уолстрийт.

Един от водещите индекси на борсата – S & P 500, трябваше да се повиши с 23 на сто през 2018 година, а купените акции да достигнат 1 трилион долара. На практика Уолстрийт отчиташе рекорди до лятото и отбеляза най-продължителния период на повишение на котировките в историята си. След това обаче замъкът от карти се разпадна. От рекордното си равнище, достигнато на 29 август, технологичният индекс Nasdaq се срина с 24 на сто и навлезе в мечи пазар, а S & P 500 изгуби 20% от максималните си стойности, отчетени през септември.

„Търговската война между САЩ и Китай без съмнение бе най-неочакваният елемент и най-главният за пазарите, констатира Жан-Жак Фридман от банката „Натиксис“. – В началото пазарите приеха, че това е реторика против глобализацията, но с времето конфликтът придоби реални измерения. Освен това той отбеляза края на медения месец между пазарите и Доналд Тръмп, който изгуби образа си на „човек, който прави сделки”, какъвто имаше в началото на мандата си.”

Това обаче само показа колко политически подплатена се оказа икономиката през 2018 г. Светът отново си спомни за забравеното преди много години явление – търговска война. От Опиумните войни между Великобритания и Китай през ХIХ век до Банановата война между Европа и Латинска Америка през 90-те години на ХХ век, държавите неведнъж са прибягвали до митнически и немитнически ограничения, за да контролират вноса и да защитят чувствителни сектори на икономиката си от агресивна външна конкуренция. Сблъсъкът, който се развихри през последната година, обаче въвлече всички големи икономически сили в света, изправяйки един срещу друг довчерашни съюзници и сближавайки заклети противници, и достигна внушителен обхват по стойност и засегнати сектори.

Жълтите жилетки върнаха усещането за френската комуна и старите революционни страсти

Митата на САЩ от 25 на сто върху вноса на стомана и 10 на сто върху вноса на алуминий разтърсиха международната общност, засягайки някои от най-верните американски съюзници. САЩ са най-големият вносител на стомана в света и според администрацията на Тръмп притокът на евтин внос от чужбина ощетява американските производители и работници. Основната мишена на мярката бе Китай, чието свръхпроизводство заля световния пазар. Пострадаха обаче и съюзниците от Европа, Канада и Мексико. Извън наказателните мита останаха само Южна Корея, Бразилия, Австралия и Аржентина, които се съгласиха да ограничат износа си на метали за американския пазар.

Освен от американските удари под кръста Европа пострада и от своите си вътрешни проблеми. Средата на декември определено бе запомняща се. Париж „гореше“, „Брекзит“ се превърна в „психодрама“, а автокрацията започна да се завръща. „Европа трябва да се промени или рискува да умре“, заяви еврокомисарят Пиер Московиси. „Проектът е в смъртна опасност“, каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер през септември, опитвайки се да спечели одобрение за проектобюджета на ЕС.

Скорошното решение на Меркел да се оттегли като лидер на партията си изведе напред множество „Касандри“ (Касандра е пророчица в гръцката митология, на чиито предсказания никой не вярвал – бел. ред.) на Европа. Напускането на Меркел не просто представлява значително предизвикателство за ЕС, то може да има „тежки последици“, предупреди „Гардиан“, припомняйки 30-те години на миналия век.

Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция пък пробудиха страхове, че ще се завърне гилотината и революция ще помете Европа. Други, най-вече германците, не са доволни от реакцията на президента Еманюел Макрон, особено от решението му да потуши проблема с пари – сякаш целият континент ще се сгромоляса, ако Франция (или Италия) надвиши задължителната цел за дефицита в страните от ЕС от 3%.

Европейските либерали в същото време се опитват да спасят френския президент. За някои той е новото евро: „Ако Макрон се провали, Европа ще се провали“, предупреди известният германски академик Хенрик Ендерлайн в „Дер шпигел“.

Отиващата си година може да се каже, че ще остане в историята на турската държава като повратна за нейното развитие в същия смисъл, в който беше и 2016 г., когато се състоя неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган. Но освен победа за Ердоган президентските избори, които го превърнаха буквално в султан с неограничена от никого власт, показаха една промяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а именно, че управляващите от Партията на справедливостта и развитието вече не са така убедени в безусловния си успех. Затова и те бяха принудени да изменят изборното законодателство, за да си гарантират сигурна победа.

Поне пък в Северна Корея засега всичко изглежда по-спокойно. След месеци на нападки и закани лидерът Ким Чен-ън и президентът Доналд Тръмп се срещнаха, усмихнаха се, май се харесаха и подписаха нещо като хвърчащ лист. В него нямаше нищо конкретно, нито срокове за изпълнението му, но пък КНДР спря ядрените си изпитания и дори взриви зрелищно един от полигоните си. Вярно – мнозина твърдяха, че той и без друго бил стар и непотребен, но поне жестът бе впечатляващ. До момента нито Америка е премахнала санкциите срещу Пхенян, нито Северна Корея е унищожила ядрените си запаси. Но поне всички се правят, че нещата са наред. Война със Северна Корея, поне за момента, е малко вероятно. Дори само това е вече положителната новина от 2018-а.

Не така изглежда събитията в тревожна Великобритания. Тереза Мей, която в миналото бе горещ привърженик на оставането на страната в Европейския съюз, като премиер зае точно обратната поза – не просто е най-върл застъпник за развода с Брюксел, но дори е против втори референдум. Сделката, която тя подготви, за напускането на ЕС обаче се оказа противоречива и неприемлива. И повечето й съпартийци, и опонентите й ясно заявиха, че няма да гласуват за нея. Основният препъникамък се оказа залегналата в нея клауза, според която цяла Великобритания излиза от ЕС в края на март, но Северна Ирландия остава под юрисдикцията на Брюксел.

За да не загуби вота и евентуално премиерския си пост, Тереза Мей пренесе гласуването на спорното споразумение за първите дни на януари. Но резултатът е ясен отсега – то ще бъде отхвърлено, а Великобритания я чака твърд „Брекзит“ без договор, без ясни уговорки, без нищо. Не е известно дори дали и как ще летят самолетите до Лондон или пък ще се движат влаковете под Ламанша. Но това са проблеми на следващата година. Миналата успя да й ги прехвърли, освобождавайки аналите си от тяхното бреме.

СВЯТ

Светът се размина на косъм от война. Засега

публикувано

на

от

След като Иран свали един американски разузнавателен дрон над Ормузкия проток, президентът Доналд Тръмп първоначално разреши предприемането на ответен удар, но по-късно промени мнението си.

Според неговите изявления и данните в медиите в четвъртък вечер се предвиждало атакуването на няколко ирански цели от типа на радарни инсталации и ракетни системи. Но планът бил отменен още в “начален стадий”. Самолетите вече били във въздуха, а корабите в готовност, но не се е стигнало до нападения. Засега не е известно поради какви причини е бил отменен ударът, освен това не е ясно дали акцията просто не е била отложена.

„Ню Йорк таймс“ съобщи, че в Белия дом е имало ожесточена дискусия между президента, неговите най-високопоставени съветници по сигурността и лидерите на Конгреса. Но нито Белият дом, нито Пентагонът са се съгласили да коментират плановете за нападение в отговор на запитването на изданието. Не е имало обаче и опити за възпрепятстване на публикацията.

Първоначално Тръмп изрази предположение, че атаката срещу дрона може да е човешка грешка. “Не мога да повярвам, че това е било умишлено”, заяви американският президент пред журналисти във Вашингтон. Запитан каква би могла да бъде възможната реакция на САЩ, Тръмп казал само: “Ще видите.”

 Кой казва истината?

Двете страни съобщават противоречиви данни по въпроса къде точно е бил атакуван дронът. Иран твърди, че разполагал с “неопровержими доказателства”, че летателният апарат бил нарушил въздушното пространство на страната. Според Тръмп пък било “научно доказано”, че дронът се намирал в международното въздушно пространство.

Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф оповести координатите при извършването на атаката – пред крайбрежието на провинция Ормузган, но извън иранските териториални води. В туитър той написа следното: “Ние открихме останките на американския дрон в НАШИ териториални води.”

Според разпространена от Пентагона карта мястото на атаката е доста далеч от бреговете на „Ислямската република“ – на 34 километра. Върховният главнокомандващ на американските ВВС в региона генерал-лейтенант Джоузеф Гастела нарече атаката “опасна” и “безотговорна”, представляваща опасност за “невинните цивилни граждани”.

 Забрана за прелитания

 Междувременно американските власти предупредиха пътническите авиокомпании да избягват района. До второ нареждане американски пътнически самолети не бива да преминават през контролираното от Иран въздушно пространство над Персийския и Оманския залив. “Повишената военна активност и изостреното политическо напрежение” представляват риск за гражданската авиация, се казва в документа. Предупреждението важи за всички регистрирани в САЩ авиокомпании.

Иран обяви, че възнамерява да се оплаче в ООН от “агресивното използване на дронове” от страна на САЩ. Позицията на Иран е, че не желае военен конфликт в Персийския залив, но няма “да се колебае и секунда” да защити границите си “срещу ирационалните американски нападения”.

 Този конфликт не е единственият

 Напрежението между Съединените щати и Иран се изостри значително в последно време. Неотдавна Вашингтон обвини ръководството в Техеран за атаките срещу два танкера в залива на Оман. Иран отхвърли обвиненията. Но и споровете около иранската ядрена програма се задълбочават. Преди една година Тръмп оттегли САЩ от постигнатото преди това споразумение с Техеран и наложи нови санкции срещу Иран.

 

Продължете по-нататък

СВЯТ

Денят, от който може да започне промяната в Турция

публикувано

на

от

Ердоган изгуби Истанбул и без преувеличение това е историческо събитие за турската политика. Това е триумфът на Екрем Имамоглу, когото доскоро никой не вкарваше в сметките си. Триумф е за Републиканската народна партия, която сякаш отдавна беше забравила как се печелят избори. Не на последно място, резултатът от кметските избори в Истанбул са победа за турската демокрация, която мнозина обявяваха за нежизнеспособна.

За Реджеп Тайип Ердоган този резултат е може би най-тежкото поражение от началото на кариерата му в националната политика. А изходът от изборите на 23 юни сякаш беше предизвестен още в началото на май, когато Върховният избирателен съвет на Турция взе спорното решение да отмени резултата от гласуването в Истанбул на 31 март и да насрочи повторно провеждане на кметския вот, като практически анулира трудната победа на Имамоглу заради жалбите на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото движение.

Аргументацията на властите за анулиране на вота не прозвуча никак убедително за турското обществено мнение. Напротив, решението беше разчетено като тежък удар по усещането за справедливост и добросъвестност.

Това разочарование породи още по-голяма

симпатия към кандидатурата на Имамоглу

който беше превърнат в жертва на политически произвол.

Въпреки силния натиск срещу опозицията през последните години хората в Истанбул все още вярват, че промяната по демократичен път е възможна.

Хиляди мъже и жени прекратиха планираните си летни отпуски, за да могат да участват в тези избори. И това е силен позитивен сигнал.

Снимка: АП

Увеличаващата се дистанция между Имамоглу и претендента на ПСР Бинали Йълдъръм доказва, че дори онези, които са гласували за проправителствения кандидат през март, са решили да променят избора си на 23 юни. По този начин Имамоглу успя да увеличи гласовете си с над половин милион за по-малко от шест седмици.

Вторият проблем пред партията на Ердоган е задълбочаващата се неспособност да развива нови политики и стратегии, за да разубеди колебаещите се избиратели.

Два дни преди изборите в Истанбул се появи писмо, подписано от лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който призова от затворническата си килия кюрдските избиратели за неутралитет по време на гласуването. Този ход беше разчетен като опит за всяване на раздор между кюрдския лидер и опозиционната Демократична партия на народите, която подкрепи кандидатурата на Екрем Имамоглу.

Тази стратегия очевидно не сработи, напротив, отблъсна още повече националистически гласове, а избирателите на ДПН се

консолидираха зад победителя

На фона на влошаващите се икономически условия ПСР на Ердоган губи цялата си ефективност в контролирането и формирането на общественото мнение.

Турският президент ще трябва да анализира внимателно основните причини за загубата в Истанбул – второто изборно поражение за по-малко от три месеца. Със своите над 10 милиона избиратели Истанбул представлява 1/5 от цяла Турция. Почти всички големи предприятия са разположили централите си в този град. Всяка политическа тенденция, която набере инерция в мегаполиса, ще провокира ударни вълни в останалите региони от страната.

Ердоган ще трябва да се отнася с много по-голяма сериозност към новия кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Победата му на изборите през 2019 г. до голяма степен напомня на възхода на самия Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 г.

През последната половин година Имамоглу се утвърди като умерен, но силен, млад, мъдър, деен и спокоен социалдемократ, като успя да събере подкрепа от всички различни политически и социални групи. Дори в консервативните квартали като Фатих и Юскюдар, смятани за крепости на Ердоган, мнозинството от гражданите са пуснали бюлетина за Имамоглу. А само допреди няколко месеца той беше сравнително слабо познат местен политик. Коалицията, която издигна кандидатурата му,

вероятно ще остане в сила

и за следващите президентски и парламентарни избори, които по план ще се проведат през 2023 г.

Вторият сериозен проблем за Ердоган би възникнал, в случай че дисидентите като Абдула Гюл (президент на Турция през 2007-2014 г.), Ахмет Давутоглу (бивш премиер на Турция до 2016 г.) и Али Бабаджан (бивш министър на икономиката и вицепремиер до 2015 г.) решат да създадат собствена политическа партия и да привлекат част от депутатите от ПСР. Резултатът от изборите в Истанбул вероятно ще окуражи допълнително Гюл и Бабаджан в тази посока.

Като се има предвид, че турската икономика ще се сблъска с нова серия от санкции от страна на САЩ заради придобиването на ПВО системата С-400, всички алтернативни политически движения ще получат доста по-изгодна позиция за откъсване на избиратели от партията на Ердоган.

Ако турският президент иска да избегне допълнително отслабване, вероятно ще трябва да действа доста радикално както в правителството, така и в организационните структури на ПСР.

Преформатирането на външната и икономическата му политика също изглежда неизбежно за постигането на тази цел.

Изборът на Екрем Имамоглу в Истанбул е сигнал за нова много по-различна ера в турската политика. Все още е твърде рано, за да се правят смели прогнози за бъдещето, но е ясно, че почти всичко ще се промени в сравнение с досегашното статукво.

23 юни не е краят на системата „Ердоган“. Но със сигурност я направи още по-нестабилна.

Продължете по-нататък

СВЯТ

67 милиона лири струва монархията на британските данъкоплатци

публикувано

на

от

СН: AP/БТА

67 милиона лири, или 85,2 млн. долара е струвала монархията на бритнаските данъкоплатци през финансовата 2018-2019 година, съобщиха от Бъкингамския дворец. Това е увеличение с 41 процента спрямо предишната финансова година.

Причината за нарастването на сумата е основно в по-големите разходи по наложителния ремонт на Бъкингамския дворец. Резиденцията на британската кралица се ремонтира вече втора година в рамките на 10-годишен проект, след предупреждение от експерти,че инфраструктурата на един от символите на британската столица, е сериозно застрашена.

Общият грант, който кралица Елизабет II и нейното домакинство могат да похарчат, е бил 82,2 милиона лири или 1,24 лири на човек от населението на Острова, като сумата включва 15,2 милиона лири за бъдещите фази на обновяването на двореца.

От Бъкингам съобщиха още, че кралското семейство е участвало в 3200 официални събития и е посрещнало 160 000 гости в дворците си.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено