Открийте ни и в

СВЯТ

Свят на промени

Британия на крачка от “Брекзит“, Меркел си отива, Ердоган е официално диктатор
Avatar

публикувано

на

2018-а се записа с първата в историята среща между американски президент и лидер на сталинистка Северна Корея

2018-а трябваше да е годината на Уолстрийт. Данъчната политика на президента Доналд Тръмп изведе котировките до рекордно високи равнища през лятото преди протекционистичната му политика и предизвестените повишения на дефицитите да сринат движението на най-скъпите акции. Данъчната реформа, обявена от Доналд Тръмп, щеше да изстреля нагоре печалбите на американските компании и да подхрани активното изкупуване на акции и повишението на дивидентите на Уолстрийт.

Един от водещите индекси на борсата – S & P 500, трябваше да се повиши с 23 на сто през 2018 година, а купените акции да достигнат 1 трилион долара. На практика Уолстрийт отчиташе рекорди до лятото и отбеляза най-продължителния период на повишение на котировките в историята си. След това обаче замъкът от карти се разпадна. От рекордното си равнище, достигнато на 29 август, технологичният индекс Nasdaq се срина с 24 на сто и навлезе в мечи пазар, а S & P 500 изгуби 20% от максималните си стойности, отчетени през септември.

„Търговската война между САЩ и Китай без съмнение бе най-неочакваният елемент и най-главният за пазарите, констатира Жан-Жак Фридман от банката „Натиксис“. – В началото пазарите приеха, че това е реторика против глобализацията, но с времето конфликтът придоби реални измерения. Освен това той отбеляза края на медения месец между пазарите и Доналд Тръмп, който изгуби образа си на „човек, който прави сделки“, какъвто имаше в началото на мандата си.“

Това обаче само показа колко политически подплатена се оказа икономиката през 2018 г. Светът отново си спомни за забравеното преди много години явление – търговска война. От Опиумните войни между Великобритания и Китай през ХIХ век до Банановата война между Европа и Латинска Америка през 90-те години на ХХ век, държавите неведнъж са прибягвали до митнически и немитнически ограничения, за да контролират вноса и да защитят чувствителни сектори на икономиката си от агресивна външна конкуренция. Сблъсъкът, който се развихри през последната година, обаче въвлече всички големи икономически сили в света, изправяйки един срещу друг довчерашни съюзници и сближавайки заклети противници, и достигна внушителен обхват по стойност и засегнати сектори.

Жълтите жилетки върнаха усещането за френската комуна и старите революционни страсти

Митата на САЩ от 25 на сто върху вноса на стомана и 10 на сто върху вноса на алуминий разтърсиха международната общност, засягайки някои от най-верните американски съюзници. САЩ са най-големият вносител на стомана в света и според администрацията на Тръмп притокът на евтин внос от чужбина ощетява американските производители и работници. Основната мишена на мярката бе Китай, чието свръхпроизводство заля световния пазар. Пострадаха обаче и съюзниците от Европа, Канада и Мексико. Извън наказателните мита останаха само Южна Корея, Бразилия, Австралия и Аржентина, които се съгласиха да ограничат износа си на метали за американския пазар.

Освен от американските удари под кръста Европа пострада и от своите си вътрешни проблеми. Средата на декември определено бе запомняща се. Париж „гореше“, „Брекзит“ се превърна в „психодрама“, а автокрацията започна да се завръща. „Европа трябва да се промени или рискува да умре“, заяви еврокомисарят Пиер Московиси. „Проектът е в смъртна опасност“, каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер през септември, опитвайки се да спечели одобрение за проектобюджета на ЕС.

Скорошното решение на Меркел да се оттегли като лидер на партията си изведе напред множество „Касандри“ (Касандра е пророчица в гръцката митология, на чиито предсказания никой не вярвал – бел. ред.) на Европа. Напускането на Меркел не просто представлява значително предизвикателство за ЕС, то може да има „тежки последици“, предупреди „Гардиан“, припомняйки 30-те години на миналия век.

Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция пък пробудиха страхове, че ще се завърне гилотината и революция ще помете Европа. Други, най-вече германците, не са доволни от реакцията на президента Еманюел Макрон, особено от решението му да потуши проблема с пари – сякаш целият континент ще се сгромоляса, ако Франция (или Италия) надвиши задължителната цел за дефицита в страните от ЕС от 3%.

Европейските либерали в същото време се опитват да спасят френския президент. За някои той е новото евро: „Ако Макрон се провали, Европа ще се провали“, предупреди известният германски академик Хенрик Ендерлайн в „Дер шпигел“.

Отиващата си година може да се каже, че ще остане в историята на турската държава като повратна за нейното развитие в същия смисъл, в който беше и 2016 г., когато се състоя неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган. Но освен победа за Ердоган президентските избори, които го превърнаха буквално в султан с неограничена от никого власт, показаха една промяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а именно, че управляващите от Партията на справедливостта и развитието вече не са така убедени в безусловния си успех. Затова и те бяха принудени да изменят изборното законодателство, за да си гарантират сигурна победа.

Поне пък в Северна Корея засега всичко изглежда по-спокойно. След месеци на нападки и закани лидерът Ким Чен-ън и президентът Доналд Тръмп се срещнаха, усмихнаха се, май се харесаха и подписаха нещо като хвърчащ лист. В него нямаше нищо конкретно, нито срокове за изпълнението му, но пък КНДР спря ядрените си изпитания и дори взриви зрелищно един от полигоните си. Вярно – мнозина твърдяха, че той и без друго бил стар и непотребен, но поне жестът бе впечатляващ. До момента нито Америка е премахнала санкциите срещу Пхенян, нито Северна Корея е унищожила ядрените си запаси. Но поне всички се правят, че нещата са наред. Война със Северна Корея, поне за момента, е малко вероятно. Дори само това е вече положителната новина от 2018-а.

Не така изглежда събитията в тревожна Великобритания. Тереза Мей, която в миналото бе горещ привърженик на оставането на страната в Европейския съюз, като премиер зае точно обратната поза – не просто е най-върл застъпник за развода с Брюксел, но дори е против втори референдум. Сделката, която тя подготви, за напускането на ЕС обаче се оказа противоречива и неприемлива. И повечето й съпартийци, и опонентите й ясно заявиха, че няма да гласуват за нея. Основният препъникамък се оказа залегналата в нея клауза, според която цяла Великобритания излиза от ЕС в края на март, но Северна Ирландия остава под юрисдикцията на Брюксел.

За да не загуби вота и евентуално премиерския си пост, Тереза Мей пренесе гласуването на спорното споразумение за първите дни на януари. Но резултатът е ясен отсега – то ще бъде отхвърлено, а Великобритания я чака твърд „Брекзит“ без договор, без ясни уговорки, без нищо. Не е известно дори дали и как ще летят самолетите до Лондон или пък ще се движат влаковете под Ламанша. Но това са проблеми на следващата година. Миналата успя да й ги прехвърли, освобождавайки аналите си от тяхното бреме.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
24 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

СВЯТ

11 души с тежки присъди за атентата в метрото в Санкт Петербург

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: dailymail.co.uk

Единадесет души получиха във вторник тежки присъди по делото за атентата в метрото в руския град Санкт Петербург през 2017 г., при който загинаха 15 души, предаде Франс прес.

Аброр Азимов, един от организаторите на нападението, бе осъден на доживотен затвор, съобщи военният съд в Санкт Петербург, който разглежда делото.

Заплаха в Москва: минирани са 25 метростанции

Други десетима души, които са участвали в подготовката на атаката, получиха присъди от 19 до 28 години затвор. Сред подсъдимите има и жена, която бе осъдена на 20 години затвор.

Никой от подсъдимите не се призна за виновен.

При атентата загинаха 15 души, а над 70 бяха ранени. Предполагаемият извършител на нападението, 22-годишният Акбаржон Джалилов от Киргизстан, загина при експлозията.

Отговорност за атаката пое малко известната групировка „Батальон на имам Шамил“, за която се твърди, че е свързана с „Ал Каида“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Почина вокалистката на „Роксет“ Мари Фредриксон (ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Солистката на популярния шведски дует „Роксет“ Мари Фредриксон е починала на 61-годишна възраст, съобщиха мениджърите на музикантката.

„С прискърбие съобщаваме, че една от най-големите и любими наши изпълнителки ни напусна. Мари Фредриксон почина в утрото на 9 декември“, заяви мениджъра на „Роксет“ Мари Димберг.

От няколко години Фредериксон се лекуваше от тумор в мозъка в няколко клиники.

Тя беше най-известна с хитовете си „It Must Have Been Love“, Joyride, Listen to Your Heart“ и „The Look“.

Мари Фредриксон има две деца. Родена през 1958 г. в Швеция, нейната активна кариера започва в средата на 70-те години на XX век, но става най-популярна като част от поп-рок дуото „Роксет“, заедно с Пер Гесле. За първи път двамата се срещат в родния си град Халмщад през лятото на 1977 и години по-късно поставят началото на един от най-популярните дуети в Европа в края на XX век.

Певицата бе диагностицирана с мозъчен тумор и се подложи на лечение срещу заболяването през 2002 г. През януари 2003 г., заради заслугите си към развитието на културата и представянето на Швеция по цялото земно кълбо, крал Карл Густав ХVІ награждава „Роксет“ с почетен знак и кралска синя лента. Освен с Роксет, Мари има и богата солова кариера. В годините, когато тя се бори с болестта,  съумява да издаде и солов албум на английски език – „The change“. Той влиза бързо в шведските класации под номер едно и добива златен статут. След дълга пауза заради лечението на Мари, Роксет отново започнаха да изнасят концерти през 2011 г. и дори направиха турне, което мина и през България. През 2016 г обаче, заради лекарска препоръка, дуетът отмени концертите си и на този етап сложи край на кариерата си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

До 2780 лв. за британска виза след Брекзит

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Борис Джонсън обяви плановете си, ако спечели изборите на 12 декември. Първата му задача остава да осъществи Брекзит до края на януари, а втората е да ограничи имиграцията в страната като въведе визов режим за влизащите в страната европейци, пише за „24 часа“ Павлина Трифонова от Лондон.

По думите на Джонсън ще има три вида работни визи. Първата категория ще е за изключителни таланти в областта на науката, културата и икономиката. Той дава за пример примабалерини и първи цигулки, които ще получават бързо разрешително за влизане в Обединеното кралство, дори да нямат сключен договор за работа.

За останалите две категории визи обаче такъв ще е необходим. Освен предложение за работа квалифицираните служители ще трябва да отговарят на изискване и за определено ниво на заплащане, за да получат разрешение за постоянен престой във Великобритания. Такова обаче няма да се дава на нискоквалифицирани работници, дори в определени сектори да има глад за такива, като например селското стопанство, където работят много българи.

Джонсън обясни, че визовият режим ще бъде направен по австралийски модел, като кандидатите се пресяват чрез точкова система, пропускаща само наистина търсени специалисти и хора, които ще допринесат за икономическия ръст на Великобритания и няма да тежат на социалната й система.

Очаква се новата визова система да влезе в сила от 2021 г., ако Великобритания напусне ЕС според договорената сделка с Брюксел. Ако такава не бъде постигната, може да се случи и по-рано.

Намерението на консерваторите е да премахнат привилегиите на европейските граждани за влизане в страната и да ги изравнят с останалите чужденци. Това означава, че ако искат да посетят Великобритания с цел туризам и гостуване на близки, те ще трябва да кандидатстват онлайн за специално разрешително. То ще им осигурява право на престой до 90 дни.

За по-дълъг престой ще е необходима виза. За да я получат, трябва да докажат, че ще работят или ще се обучават на Острова.

Очаква се издаването на визи да става трудно и да не гарантира продължително оставане за европейците във Великобритания, както бе досега. Нискоквалифицираните работници, сред които са много българи, ще имат право само на едногодишна трудова виза, след което ще трябва да се върнат в родината за 12 месеца, преди отново да могат да кандидатстват. Средноквалифицирани работници пък ще трябва да доказват, че имат осигурена работа, която ще им носи доход от 30 000 паунда годишно, за да получат 5-годишно трудово разрешително. В момента цените на британските визи за граждани извън ЕС са между 350 и 1200 паунда, или между 810 и 2780 лв. като най-малко плащат студентите, а най-много – бизнесмените.

Намеренията на Джонсън обаче бяха остро критикувани от представители на бизнеса и икономисти, тъй като не са съобразени с истинските нужди от работна ръка. Това означава, че бизнесът ще бъде затруднен да търси кадри по света, да провежда с тях дистанционни интервюта и да чака избраните да получат виза. А за някои сектори като здравеопазването може да се окаже и фатално, тъй като криза за медицински кадри има на много места по света и конкуренцията за привличането им е голяма.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada