Открийте ни и в

СВЯТ

Свят на промени

публикувано

на

2018-а се записа с първата в историята среща между американски президент и лидер на сталинистка Северна Корея

2018-а трябваше да е годината на Уолстрийт. Данъчната политика на президента Доналд Тръмп изведе котировките до рекордно високи равнища през лятото преди протекционистичната му политика и предизвестените повишения на дефицитите да сринат движението на най-скъпите акции. Данъчната реформа, обявена от Доналд Тръмп, щеше да изстреля нагоре печалбите на американските компании и да подхрани активното изкупуване на акции и повишението на дивидентите на Уолстрийт.

Един от водещите индекси на борсата – S & P 500, трябваше да се повиши с 23 на сто през 2018 година, а купените акции да достигнат 1 трилион долара. На практика Уолстрийт отчиташе рекорди до лятото и отбеляза най-продължителния период на повишение на котировките в историята си. След това обаче замъкът от карти се разпадна. От рекордното си равнище, достигнато на 29 август, технологичният индекс Nasdaq се срина с 24 на сто и навлезе в мечи пазар, а S & P 500 изгуби 20% от максималните си стойности, отчетени през септември.

„Търговската война между САЩ и Китай без съмнение бе най-неочакваният елемент и най-главният за пазарите, констатира Жан-Жак Фридман от банката „Натиксис“. – В началото пазарите приеха, че това е реторика против глобализацията, но с времето конфликтът придоби реални измерения. Освен това той отбеляза края на медения месец между пазарите и Доналд Тръмп, който изгуби образа си на „човек, който прави сделки”, какъвто имаше в началото на мандата си.”

Това обаче само показа колко политически подплатена се оказа икономиката през 2018 г. Светът отново си спомни за забравеното преди много години явление – търговска война. От Опиумните войни между Великобритания и Китай през ХIХ век до Банановата война между Европа и Латинска Америка през 90-те години на ХХ век, държавите неведнъж са прибягвали до митнически и немитнически ограничения, за да контролират вноса и да защитят чувствителни сектори на икономиката си от агресивна външна конкуренция. Сблъсъкът, който се развихри през последната година, обаче въвлече всички големи икономически сили в света, изправяйки един срещу друг довчерашни съюзници и сближавайки заклети противници, и достигна внушителен обхват по стойност и засегнати сектори.

Жълтите жилетки върнаха усещането за френската комуна и старите революционни страсти

Митата на САЩ от 25 на сто върху вноса на стомана и 10 на сто върху вноса на алуминий разтърсиха международната общност, засягайки някои от най-верните американски съюзници. САЩ са най-големият вносител на стомана в света и според администрацията на Тръмп притокът на евтин внос от чужбина ощетява американските производители и работници. Основната мишена на мярката бе Китай, чието свръхпроизводство заля световния пазар. Пострадаха обаче и съюзниците от Европа, Канада и Мексико. Извън наказателните мита останаха само Южна Корея, Бразилия, Австралия и Аржентина, които се съгласиха да ограничат износа си на метали за американския пазар.

Освен от американските удари под кръста Европа пострада и от своите си вътрешни проблеми. Средата на декември определено бе запомняща се. Париж „гореше“, „Брекзит“ се превърна в „психодрама“, а автокрацията започна да се завръща. „Европа трябва да се промени или рискува да умре“, заяви еврокомисарят Пиер Московиси. „Проектът е в смъртна опасност“, каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер през септември, опитвайки се да спечели одобрение за проектобюджета на ЕС.

Скорошното решение на Меркел да се оттегли като лидер на партията си изведе напред множество „Касандри“ (Касандра е пророчица в гръцката митология, на чиито предсказания никой не вярвал – бел. ред.) на Европа. Напускането на Меркел не просто представлява значително предизвикателство за ЕС, то може да има „тежки последици“, предупреди „Гардиан“, припомняйки 30-те години на миналия век.

Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция пък пробудиха страхове, че ще се завърне гилотината и революция ще помете Европа. Други, най-вече германците, не са доволни от реакцията на президента Еманюел Макрон, особено от решението му да потуши проблема с пари – сякаш целият континент ще се сгромоляса, ако Франция (или Италия) надвиши задължителната цел за дефицита в страните от ЕС от 3%.

Европейските либерали в същото време се опитват да спасят френския президент. За някои той е новото евро: „Ако Макрон се провали, Европа ще се провали“, предупреди известният германски академик Хенрик Ендерлайн в „Дер шпигел“.

Отиващата си година може да се каже, че ще остане в историята на турската държава като повратна за нейното развитие в същия смисъл, в който беше и 2016 г., когато се състоя неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган. Но освен победа за Ердоган президентските избори, които го превърнаха буквално в султан с неограничена от никого власт, показаха една промяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а именно, че управляващите от Партията на справедливостта и развитието вече не са така убедени в безусловния си успех. Затова и те бяха принудени да изменят изборното законодателство, за да си гарантират сигурна победа.

Поне пък в Северна Корея засега всичко изглежда по-спокойно. След месеци на нападки и закани лидерът Ким Чен-ън и президентът Доналд Тръмп се срещнаха, усмихнаха се, май се харесаха и подписаха нещо като хвърчащ лист. В него нямаше нищо конкретно, нито срокове за изпълнението му, но пък КНДР спря ядрените си изпитания и дори взриви зрелищно един от полигоните си. Вярно – мнозина твърдяха, че той и без друго бил стар и непотребен, но поне жестът бе впечатляващ. До момента нито Америка е премахнала санкциите срещу Пхенян, нито Северна Корея е унищожила ядрените си запаси. Но поне всички се правят, че нещата са наред. Война със Северна Корея, поне за момента, е малко вероятно. Дори само това е вече положителната новина от 2018-а.

Не така изглежда събитията в тревожна Великобритания. Тереза Мей, която в миналото бе горещ привърженик на оставането на страната в Европейския съюз, като премиер зае точно обратната поза – не просто е най-върл застъпник за развода с Брюксел, но дори е против втори референдум. Сделката, която тя подготви, за напускането на ЕС обаче се оказа противоречива и неприемлива. И повечето й съпартийци, и опонентите й ясно заявиха, че няма да гласуват за нея. Основният препъникамък се оказа залегналата в нея клауза, според която цяла Великобритания излиза от ЕС в края на март, но Северна Ирландия остава под юрисдикцията на Брюксел.

За да не загуби вота и евентуално премиерския си пост, Тереза Мей пренесе гласуването на спорното споразумение за първите дни на януари. Но резултатът е ясен отсега – то ще бъде отхвърлено, а Великобритания я чака твърд „Брекзит“ без договор, без ясни уговорки, без нищо. Не е известно дори дали и как ще летят самолетите до Лондон или пък ще се движат влаковете под Ламанша. Но това са проблеми на следващата година. Миналата успя да й ги прехвърли, освобождавайки аналите си от тяхното бреме.

СВЯТ

Немската полиция закри сайт за самоделни бомби

публикувано

на

от

Около 1000 полицаи участваха във втирник в мащабна операция срещу киберпрестъпността, осъществена в девет от 16-те германски провинции, а също в Литва и Хърватия.

Полицията съобщи, че е закрила онлайн платформата за продажба на експлозиви xplosives.net, предлагала подробни инструкции за изработването на експлозиви и за производството на синтетични наркотици.

В изявление силите на реда посочиха, че уебсайтът съществува от 2006 г. и има около 3000 регистрирани членове, като 360 от тях били активни през 2018 г.

При операцията, която била координирана от град Гьотинген в Централна Германия, са били претърсени 34 сгради, разпитани 22 заподозрени и иззети 127 кг химикали, използвани за направата на експлозиви, както и детонатори.

Полицията е открила също оръжие, боеприпаси и химически вещества за производство на синтетична дрога.

Сега се разследват операторите на платформата и потребителите й по подозрения в престъпления, свързани с оръжие, експлозиви и наркотици.

Продължете по-нататък

СВЯТ

Пътища в България са в челната петица на най-смъртоносните в ЕС

публикувано

на

от

България попадна в поредната тревожна статистика на Евростат. Пътищата в два български региона са сред петте най-смъртоносни в ЕС. Става въпрос за Северозапдна България и Северен централен район.

Според данни на Евростат през 2016 г. в Северозападна България на 1 млн. жители са станали 153 катастрофи с фатален край, което отрежда незавиднто първо място в класацията по този показател.

На пето място е Северен централен район. Там произшествията, в които има загинали, са 132 на 1 млн. души население. На второ, трето и четвърто място в класацията са области в Португалия, Белгия и Гърция.

България е първа в ЕС и по катастрофи с жертви, в които участват само автомобили – общо 64 на 1 млн. души население. Според статистиката подобен тип произшествия са три пъти повече спрямо средното ниво за Евросъюза.

Според данните за инциденти с мотоциклети обаче, в България не е имало нито една таккава катастрофа, която да е завършила фатално. По този показател България попада в дъното на класацията заедно с Естония. Най-опасно да караш мотор според данни за 2017 г. пък е в Гърция, с 20 смъртни случая на 1 милион жители.

Продължете по-нататък

СВЯТ

Заложническа криза в Бразилия: Въоръжен похити автобус с пътници

публикувано

на

от

Въоръжен мъж отвлече пътнически автобус и взе 18 души за заложници в Рио де Жанейро.

Похитителят заплашва да го запали в средата на моста, свързващ бразилския мегаполис с Нитерой.

Полицията е отцепила района и трафикът към и от моста е спрян.

Властите съобщават, че маскираният нападател вероятно е член на военната полиция. Той се качил в автобуса и, заплашвайки шофьора с оръжие, му наредил да се отправи към моста.

Към момента са освободени четирима от заложниците. Водят се преговори, а мотивите на нападателя са неясни, посочват от полицията.

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама