Православната църква почита на 27 март паметта на св. мъченица Матрона Солунска.
Тя била сираче, слугиня в къщата на един евреин в Солун, била робиня на една иудейка, на име Павтила, жена на солунския военачалник. Жена му хулела Матрона заради нейната Христова вяра и я принуждавала да се отрече от нея и да отиде в синагогата.
Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява, и тайно се молела на Исус.
Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата.
Матрона кротко й отговорила: "Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил." Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала.
Бог дал сили на светицата да прекара в своя затвор без храна и вода четири дена.
На другия ден еврейката намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката.
Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.
Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали.
Епископ Александър пък, като узнал за чудесата, които се извършват при гроба на светата мъченица, издигнал там църква в нейна чест.
А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, случайно подхлъзвайки се, тя паднала на камъните на улицата и се убила.
