Открийте ни и в

СВЯТ

СЗО: Европа да се подготви за смъртоносна втора вълна на COVID-19

Хората смятат, че блокирането е приключило. Нищо не се е променило, твърди д-р Ханс Клюге

публикувано

на

Европейските страни трябва да се подготвят за смъртоносна втора вълна от коронавирусни инфекции, тъй като пандемията не е приключила. Това обяви в ексклузивно интервю за „Дейли телеграф“ д-р Ханс Клюге, директор на СЗО за европейския регион. Той отправи остро предупреждение към страните, които започват да облекчават ограниченията си, заявявайки, че сега е „време за подготовка, а не за празнуване“.

Д-р Клюге подчерта, че това, че броят на случаите на COVID-19 в страни като Великобритания, Франция и Италия започва да намалява, не означава, че пандемията приключва. Епицентърът на европейското огнище сега е на изток, като броят на случаите нараства в Русия, Украйна, Беларус и Казахстан.

Според него страните трябва да използват времето до есента разумно и да започнат да укрепват системите за обществено здраве, както и да изграждат капацитет в болници, отделения за спешна помощ и интензивно лечение.

„Сингапур и Япония разбраха рано, че това

не е време за празнуване, а за подготовка

Това правят и скандинавските страни – те не изключват втора вълна, но се надяват, че тя ще бъде локализирана и ще могат да я преодолеят бързо“, каза още Клюге.

Той предупреди, че втората вълна може да съвпадне с избухване и на други инфекциозни заболявания.

„Много съм загрижен за възможността от двойна вълна – през есента може да имаме втора вълна на COVID-19 и друга – на сезонен грип или морбили. Преди 2 години имахме 500 000 деца, които не бяха направили първата си ваксина срещу морбили“, каза той, цитиран от „Сега“.

Много експерти, включително главният медицински директор на Англия, проф. Крис Уити, предупреждават, че втората вълна от пандемията може да бъде дори по-смъртоносна от първата, посочвайки за пример пандемията от испански грип в периода 1918-20 г. Когато испанският грип за пръв път се появява през март 1918 г., той има отличителните белези на типично сезонно заболяване – но след това се връща в още по-вирулентна и смъртоносна форма през есента, като в крайна сметка уби 50 млн. души. Смята се, че придвижването на войските в края на Първата световна война са ускорили разпространението на болестта, която също е имала

трета и четвърта вълна

въпреки че те не са били толкова пагубни.

„От историята знаем, че при пандемии страните, които първоначално не са били засегнати така много, могат да бъдат ударени от втора вълна – каза Клюге. – Какво ще се случи в Африка и Източна Европа? Те са отвъд кривата – като някои държави казват: „Не сме като Италия“. И след това, две седмици по-късно, бум! Те може, за съжаление, да бъдат ударени от втората вълна по-силно тази зима, така че трябва да бъдем много, много внимателни.“

През последните няколко седмици много европейски страни започнаха да рестартират своите замразени икономики и да позволят някаква форма на възобновяване на нормалността.

„Но при липса на ефективно лечение на вируса или на ваксина, казва Клюге, всяко блокиране трябва да бъде придружено от строги мерки за обществено здраве, включително цялостно проследяване на контактите и тестове.

Клюге казва още, че липсата на лечение или ваксина означава, че всяко облекчаване на ограниченията за блокиране трябва да се извършва „постепенно и внимателно“, добавяйки: „Хората смятат, че блокирането е приключило. Нищо не се е променило. Пълният пакет за контрол на болестта трябва да е налице. Това е ключовото послание.“

Той се надява пандемията да покаже, че

здравето вече трябва да бъде на първо място

в политическия дневен ред.

„Винаги сме смятали, че здравето е двигателят на икономическия просперитет, но всъщност е от още по-голямо значение – където няма здраве, няма икономика – добави той. – Това е урок, който не може да бъде забравен. Общественото здраве заслужава място начело на дневния ред. И понякога, когато лидер пострада лично, това помага“.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

СВЯТ

Експлозия в пречиствателна станция в Китай, има много ранени

Взривната вълна е избила стъклата на прозорците в близките сгради

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Най-малко 17 души са ранени при експлозия в пречиствателна станция за отпадни води в провинция Ляонин в Китай, съобщи РИА Новости, позовавайки се на информационна агенция Синхуа.

Инцидентът е станал в окръг Фуксин около 20:40 ч. местно време. Взривната вълна е избила стъклата на прозорците в близките сгради. Не се съобщава за жертви при експлозията.

Всички пострадали са настанени в болници с леки наранявания.

Отбелязва се, че се води разследване. Причината за експлозията се изяснява.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Германия тества нова ваксина срещу COVID-19

Клиничните тестове са едва в начална фаза

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Германия тества нова ваксина срещу коронавируса, като за участие в изпитанията са се записали над 4500 доброволци.

Проучванията се извършват в университетската болница в германския град Тюбинген.

Няма странични ефекти при прилагането на ваксината върху първите 50 доброволци, които участват в изпитанията от средата на миналия месец.

Клиничните тестове са едва в начална фаза.

Според директора на проучването Петер Кремзнер, ако се запази тенденцията на липса на странични ефекти, тестваниЯта ще продължат и върху повече хора.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Според ДНК проучване: Полинезийци и южноамериканци имали връзка отпреди 800 г.

Досега вероятно най-убедителното доказателство за ранен контакт между двете култури е сладкият картоф

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Нови генетични изследвания показват, че е имало смесване между древните коренни народи на Полинезия и Южна Америка, разкривайки епизод на кръстосване преди около 800 години след епично трансокеанско пътешествие.

Но срещата не се е състояла на Рапа Нуи (Великденския остров), най-близкият до Южна Америка остров, както се предполагаше до момента. Вместо това въпросните полинезийци са били от острови на стотици километри по-далеч. Хората от четири островни обекта във Френска Полинезия – Мангарева и Пализер от архипелага Туамоту и Фату Хива и Нуку Хива на Маркизките острови – носят ДНК, показателна за кръстосване с южноамериканци около 1200 г. сл. Хр.

Тези острови са на около 6800 км от Южна Америка.

Тихоокеанските острови на Полинезия са едни от последните места, които се заселват от хората. Започвайки преди около 5000 години, хората са плавали на изток от Югоизточна Азия в Тихия океан и са открили стотици острови, включително Самоа и Маркизите. Най-източният остров, Рапа Нуи (на 2300 км от Южна Америка), е заселен последно, известно време след кръстосването преди 800 години.

Степента на потенциални контакти между регионите е горещо оспорвана област от десетилетия. През 1947 г. норвежкият изследовател и етнограф Тур Хейердал направи пътуване със сал от Южна Америка до Полинезия, за да демонстрира, че пътуването е възможно.

Досега привържениците на взаимодействието между южноамериканците и полинезийците се уповаваха на доказателства като подобни думи, използвани за селскостопански реколти, познати в двата региона, за да показват смесването на двете населения, преди европейците да се заселят в Южна Америка. Опонентите посочваха изследвания с различни изводи и факта, че двете групи са разделени от хиляди километри открит океан.

Все още не е известно в коя посока е било извършено пътуването, но това, което е сигурно, според проучването в Nature, е, че това се е случило стотици години преди европейците да стъпят в който и да е от двата региона и в резултат на срещата във Френска Полинезия са заживели хора с ДНК от Южна Америка.

„Тези открития променят нашето разбиране за една от най-непознатите глави в историята на нашия вид“, каза за АФП Андреас Морено-Естрада, главен изследовател в Националната лаборатория по генетика и биоразнообразие на Мексико.

Хейердал е бил убеден, че хора от Перу са населявали отдалечените тихоокеански острови и с експедицията си иска да покаже, че е това е било технически възможно. На 28 април 1947 г. салът „Кон-Тики“ отплава от Калао, Перу, като на борда са Хейердал и петима негови спътници. Те плават 101 дни, изминавайки 6900 км през океана, преди да се ударят в риф край Туамоту на 7 август 1947 г. Както се оказва, това е един от островите, където се появяват фрагменти от ДНК от Южна Америка.

„По-вероятно е полинезийците да са достигнали Южна Америка, като се имат предвид тяхната технология за плаване и способността им да прекосяват хиляди мили от открит океан“, каза един от авторите на изледването Александър Йоанидис от Университета в Станфорд пред Ройтерс. По това време полинезийците вече са заселили множество острови в триъгълника, образуван от Хавайските острови, Рапа Нуи и Нова Зеландия.

Досега вероятно най-убедителното доказателство за ранен контакт между двете култури е сладкият картоф.

„Растението произлиза от Южна Америка, но въпреки това е намирано на острови на хиляди километри преди европейския контакт“, каза Йоанидис.

Освен това полинезийските думи за сладкия картоф са подобни на тези в коренните американски езици в Андите – „кумала“ в Полинезия и „кумал“ в Еквадор.

Изследователите отбелязват и сходствата между монолитните статуи в Полинезия и други, открити в Южна Америка.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено