Открийте ни и в

Български истории

Асен Вапцаров, синът на Къци, прави музика за филми в Холивуд

Люба Момчилова

публикувано

на

Асен Вапцаров всеки ден пише музика за филми, реклами и компютърни игри

Най-големият син на Къци Вапцаров – Асен – смело си проправя път в Холивуд. Неговата стихия обаче е не актьорската игра, а музиката.

Роден и отраснал в семейство, което харесва всякакви видове музика, Асен носи голяма възхита и любов към музиката и емоцията, която се съдържа в нея. След години свирене и композиция, еклектичният му вкус го подтиква да открие филмовата музика. Там намира призванието си и скоро открива път към Лос Анджелис, където през последните пет години работи в сферата на филмовата индустрия, пише музика и за телевизионни продукции, реклами и трейлъри.

Асен е най-големият от тримата синове на продуцента и тв водещ Къци Вапцаров

Подкрепата, която получава от родителите си, е от голямо значение за младия творец. „Баща ми е изключителен професионалист, до ден днешен ми помага. Като продуцент пише често сценарии и понякога и на мен ми дава идеи.

Най-ценните уроци от баща ми

обаче са винаги да държа на идеята си и никога да не правя компромиси с нищо. Много искам да приличам на него, особено по някои неща. Татко никога не се предава, винаги е силно позитивен”, разказва младият композитор.

„Музика”! Това е думата, с която може напълно точно да се опише животът на Асен Вапцаров, едно българско момче и неоспорим талант – както в родината му България, така и сега в мечтания от много музиканти Лос Анджелис, САЩ. В Меката на киното основното, което прави, е да композира музика за филми. „Това е нещото, което искам да правя цял живот. За мен писането на музика е равно на съществуването ми. Музиката е моят живот, това искам да правя занапред”, обяснява младият композитор.

За Асен любовта към музиката идва още в ранното му детство, когато майка му често му е пеела, а баща му е свирил любителски на китара. “Започнах да се уча да свиря на китара при Цветан Недялков, когато бях на 14 г. Той ми показа азбуката на музиката”, каза Асен.

Струнният инструмент обаче попада в детските му ръце още на прощъпалника и до ден днешен е навсякъде с него. В тийнейджърските години се запалва по фламенкото от дискове на Ал Ди Меола и Пако де Лусия, но свири и в метъл банда заедно със съученици. Имат авторски песни и дори печелят конкурс за най-добра младежка група, а сред оценяващите е Звезди от “Ахат”.

След като завършва Американския колеж в София,

с китара в ръка и нови мелодии в главата,

Асен заминава в Бостън, където започва да учи композиране в музикалния колеж “Бъркли”. “Кандидатствах и в още няколко университета в Щатите, но от “Бъркли” ми дадоха стипендия за писане на музика. А колежът е от най-добрите. Там са се учили композитори като Пат Матини, Стив Вай и Хауърд Шор, който е писал музиката за “Властелинът на пръстените”. Понякога много от големите имена в музиката преподават в университета като гост-лектори”, разказва Асен.

През януари 2017 г. младият композитор прави концерт в Русе, където свири популярни арии с рок китара

Отначало учи китара, но по-късно специализира в писането на киномузика. След като завършва, се мести в Меката на киното – Лос Анджелис. Там Асен започва двумесечен стаж при най-търсения композитор в Холивуд – Ханс Цимер. „За да станеш част от стажантите на написалия музиката за блокбастъри като “Гладиатор”, “Генезис” и “Интерстелар”, е нужно да се бориш с много кандидати. Чрез приятел получих имейла на един от координаторите на студиото на Ханс Цимер. Там винаги има по 100-ина желаещи, от тях след интервю избират 20 души – разказва Асен. – В студиото работят около 50 композитори, на които можеш да помагаш в работата им”.

Създава музиката за трейлър на холивудски филм

Става дума за новоизлезлия трейлър на научнофантастичния трилър „Encounter” – „Сблъскване” – с участието на Люк Хемсуърт, който е режисиран от Пол Саламов и чиято премиера беше на 1 октомври 2019 г. Композиторът, който се представя с творческия си псевдоним Ace Vaptsarov, също не скрива вълнението си. „Радвам се да кажа, че композирах музиката за този удивителен трейлър. След като гледах Люк Хемсуърт в „Крипто”, а и тъй като съм голям фен на „Западен свят”, трябва да кажа, че с нетърпение очаквам и този як филм“, споделя младият талант.

Той вече има зад гърба си няколко успешни филма, чиято музика е негово дело. Един от тези филми е „Над мъртвото му тяло”. „Историята е музикална и разказва за момиче, което винаги е искало да пее, но баща й я спира – разказва Асен. – Филмът намери одобрение и в САЩ, където участва и в няколко фестивала, включително и в Интернационалния кинофестивал в Сан Франциско”, говори с вълнение младият български талант.

„Изцяло съм се фокусирал върху правенето на филмова музика, но вече

имам и над 20 музикални проекта

които освен киноленти, включват и реклами и тв сериали”, обяснява Асен.

Сред успехите в своята кариера, Асен Вапцаров успява да композира и продуцира оригинална музика и саундтракове за многобройни награждавани филми, телевизия, рекламни кампании и театър. Съвсем наскоро той композира музика в рондо форма към спектакъла „Лъвът през зимата“, създаден от Александър Морфов, един от водещите творци в театралната сфера на Европа и България.

Вапцаров написва и продуцира музиката на „Над мъртвото му тяло“, награждаваният късометражен филм от режисьора Рамон Торес, който печели първа награда като „Изборът на публиката“ на Международния филмов фестивал в Ринкон, Пуерто Рико, познат като „най-знаменития и най-честван фестивал в страната“.

На върха в областта на видеоигрите, Асен написва музиката за трейлър кампанията на играта „Overwatch“. Тя получава 10/10 рейтинг от престижни списания и критици като GameInformer, IGN, GameSpot и Playstation Lifestyle, като натрупва над 2 милиарда долара приходи и над 40 милиона редовни играчи.

Асен с режисьорката на филма „Лилаво” Жасмин Сингх

Като международно признат композитор, Вапцаров колаборира с някои от най-високо признатите имена в музиката като Пенка Кунева, виртуозен композитор и оркестраторка в Холивуд за повече от 25 години, която написва музиката за имена като Prince of Persia, World of Warcraft с Нийл Акри, The Mummy VR, и инсталацията Heroes and Legends в Kennedy Space Center за НАСА, както и с Емилио Каудерер, композитор за над 80 филма, включително спечелилия „Оскар” филм „The Secret in Their Eyes”.

Работата на Асен е отличена в публикации по целия свят, включително bТV, водещата медийна компания в България, както и „24 часа”, вестник „За жената”, „Пик”, които са между най-прочутите новинарски емисии и публикации в България.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Дани, вдъхновителката на българките в чужбина

Учила се е на мода в Ню Йорк, сега живее във Виена и представя световни брандове бельо

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Жените трябва повече да обичат тялото си и да носят красиво и провокативно бельо заради самите себе си, а не заради мъжете“, казва Дани. Не е някаква заклета феминистка, просто има желанието да вдъхва повече кураж на нежния пол. А и бизнесът на Дани Сандберг е да представя най-качествените световни марки бельо, бански и аксесоари.

Родена е в Ловеч. Расте в уютен дом с аристократични порядки в стария квартал Вароша. Нейният прапрадядо Василий Марченко е един от първите белогвардейски офицери емигранти в България. След Октомврийската революция той е част от онези белогвардейци от руската интелигенция, които напускат Украйна и търсят убежище в България. Заселват го в Ловеч, защото по онова време градът има нужда от повече хора.

Дани е отгледана от украинката Христофорка Марченко, потомка на белогвардейския емигрант, омъжена за българин. „Баба ми се налага в решението тя да ме отгледа, по всички правила на руската интелигенция и аристокрация“, казва Дани. Тя расте с чайовете от самовара от сребро, възпитана е да се храни културно със сребърни прибори. На 4 години я записват на балет.

Отрасла е с четене на руските класици в оригинал, с посещаване на Третяковската галерия. Почти всяка година баба й я води на постановки на Марининския театър за опера и балет в Санкт Петербург, за да получава инспирация за балета. „Бях много лудо дете и да отида на балет беше против волята ми. После обаче много ми хареса и много години се занимавах любителски с класически балет в детски школи“, разказва Дани пред „Труд“.

Тя завършва магистратура по социална психология и поведение във Великотърновския университет – първи випуск психология – и много години работи в големи корпоративни компании като директор човешки ресурси. Една година работи

на същата позиция и в Канада

Докато не среща мъжа на живота си Улф Сандберг, швед. Живеят 5 години в Будапеща, преди да се прехвърлят във Виена. Градът привлича възпитаничката на аристократката украинка точно заради аристократизма, който излъчва, и възпитанието на хората. „Има много култура тук, много стрийт фешън, а аз се занимавам с мода последните 10 години. Харесва ми да живея в пулса на този град“, казва тя. Живее извън Виена в затворен комплекс с езера.

Съпругът й Улф я подкрепя за избора на Виена, защото е австрийски възпитаник. Неговата майка също навремето решава, че ще премести децата си да учат от Швеция в Австрия заради по-доброто католическо образование там. По-късно и тя самата се установява в Австрия. „Роднините на Улф твърдят, че съм все едно възродената му майка – като начин на мислене, на реакции, на поведение, на действия“, смее се Дани.

Със сина Алекс

През 2014-2015 г. тя завършва програма по моден мениджмънт в университета по дизайн и мода „Парсънс“ в Ню Йорк. Днес нейната компания е ексклузивен представител на немска фирма – „F1 Generation“. Тя е дистрибутор на повече от 50 модни марки в Европа. Дани Сандберг отговаря за пазари като България, Румъния, страните от цялата бивша Югославия, Чехия, Словакия. Дистрибутира брандове на бельо, бански и аксесоари – чорапи, жартиери. „Секси и провокативно бельо и бански, но с марки от висок клас като „Майкъл Корс“, „Москино“, уточнява тя. Има шоурум и в София.

Създала е и онлайн магазина My Lingerie by Provoke, който е много удобен за дамите по време на корона кризата. „Програмата в „Парсънс“ много ми помогна. А и моят ментор, собственикът на фирмата Андреас Хьотенхьолшер, немец, почти целия си живот работи мода и умее много добре да насочва хората“, казва дамата.

Бельото е истинско предизвикателство за Дани, а тя самата отделя много време да вдъхва самочувствие у жените. „Трябва да обръщаме

повече внимание на бельото си

казва Дани. – Според мен чисто психологически, когато една жена носи качествено бельо, то й дава друго усещане, засилва женствеността й, дори променя начина, по който тя ходи и вижда себе си.“

„Жените все още купуват бельо за специални поводи, но аз се стремя да им покажа, че трябва да се чувстват специални всеки ден с или без повод. Бельото е да напомня на жените, че женствеността ги прави силни и специални всеки ден. Знам, че много жени се срамуват да влязат в такъв магазин, защото например имат малко коремче или гърдите им не са като на жените от рекламите… Жените от рекламите са там, за да ни вдъхновяват, да ни карат да се грижим за телата си. Те не са там, за да ни казват: „Ти не приличаш на мен, не можеш да носиш такова бельо“, коментира дамата.

Дани и Улф са запалени по колоезденето.

„За мен е ужасно да се твърди, че жена на 50 години не може да си сложи снимка по бански в социалните мрежи. Аз самата съм на 46 години и не виждам проблем в това“, казва българката.

От много години като активист тя се бори с явлението боди шейминг, или срам от тялото. „Женското тяло е като храм и трябва да го уважаваме и да го ценим – казва Дани. – За мен е по-важно хора, които имат платформа и глас, да говорят за здравословно хранене и активен начин на живот. Жените да не спират да се движат, да се поддържат, да се гримират, да изглеждат добре.“

След ужасната година на пандемия много хора напълняха и се обездвижиха и се притесняват как да отидат на плажа. „Има бански и бельо, които могат леко да удължават краката, да прибират тук и там неща, които не са много приятни“, казва Дани. Този сезон например модните корифеи предлагат добрия стар цял черен бански, но украсен със секси разрези на различни места.

„Важно е да сме много активни. Аз самата

не спирам да спортувам

карам ски, колело, тичам, играя пилатес, йога. Катеря планини без значение лято ли е, зима ли е. Това е начинът да поддържаме тялото си“, коментира българката.

Признава, че невинаги е била с високо самочувствие и че мъжът й Улф е човекът, който й е помогнал преди години да се цени и уважава такава, каквато е. „Улф говори малко, но знае точно какво да ми каже, за да имам самочувствие на красива и секси жена – споделя Дани. – Да си на 46 години има своите предимства. Едно от тях определено трябва да бъде, че вече няма нужда да изглеждам така, сякаш съм на 20. Хората ни приемат, обичат, дори намират за красиви и привлекателни по начин, който е подходящ за нашата възраст.“

Тя има договор с агенция като best age фотомодел, защото е миньон – висока е 157 см. Снимат я известни фотографи за техни портфолиа, участва в различни проекти за печатни реклами. Включва се и в дивърсити проекти, които сега са много актуални. Снимки на жени, които са извън стереотипите за общоприета красота – например над 40 или с белези от операции, или oversize модели, жени с бели коси. Проекти, които идват да покажат на младите момичета, че е нормално да си различен.

В момента има много голямо търсене на по-възрастни и овърсайз (по-пълни) модели за бельо. „Известен е фактът, че хората над 50 години представляват 40% от потребителските разходи, а доскоро 95% от рекламата се фокусираше върху хората под 35 години. Друг момент, подкрепящ важността на фокусирането върху възрастните хора, е, че в този сегмент има пари и е готов да ги похарчи, а това е ключов фактор за потенциалната привлекателност на този зрял пазар, коментира Дани, която е и специалист по моден маркетинг.

Дани Сандберг от години е вдъхновяваща за българките в Европа. По време на пандемията, заради невъзможността от срещи на живо, тя решава да събере вдъхновяващи българки като нея, живеещи в чужбина, в една фейсбук група. Нарекла я е „Жените, които вдъхновяват – българки в чужбина“. Групата е затворена, за да осигури комфорт на участничките, като им спести всякакъв спам и отровна информация от хора, които използват групите като платформа за какво ли не.

„Искам групата да е място за представяне на жени

които са постигнали нещо

дават ни добър пример, мотивират ни да успеем, да опитваме, докато не се получи“, вълнува се Дани. В групата се влиза с препоръки от други членове, членуват българки от цял свят. Споделят успехите си или информация, която би им помогнала, събития, на които могат да поканят приятелите си, като концерти, изложби. И, разбира се, се вдъхновяват и се радват на успехите на другите дами в групата.

Българката признава, че най-големият й успех и гордост не е бизнесът, а 23-годишният й син от първия брак с българин – Алекс Големанов. Той е завършил много добър бизнес университет в Америка и в момента работи успешно в US Bank. Занимава се с хедж фондове и инвестиционно банкиране.

След толкова години в чужбина тя поддържа много чист, правилен и красив български език. Казва, че с Алекс си пишат само на кирилица. Чете много български книги, които й пращат приятелки от Родината. „Трябва да поддържаме хигиената на езика, с който сме родени. За мен това е уважение към Родината ти“, казва българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин описа друг на страниците на The New Yorker

Портрет на екстравагантния артист Иво Димчев бе направен от Димитър Кенаров

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българският музикант Иво Димчев влезе в едно от най-популярните списания в САЩ и в света, The New Yorker, и вече няколко дни е водеща тема в сайта на изданието. Портретът на екстравагантния българин е написан от друг наш сънародник – Димитър Кенаров. Той е журналист, известен с публикациите си в сериозни американски издания като списанията Esquire, The Nation, Foreign Policy, Boston Review, The International Herald Tribune. В България Кенаров е популярен и с поезията си, а от почти година и като една от жертвите на полицейско насилие при антиправителствените протести миналото лято.

„Написах портрет на моя любим български музикант/съвременен артист, изключителния Иво Димчев за The New Yorker. Рядко съм се забавлявал толкова много, работейки върху текст. Красивите снимки са на талантливата Михаела Аройо“, съобщи Димитър в профила си във Facebook преди дни.

The New Yorker излиза един път в седмицата и включва коментари, критика, есета, художествена литература, сатира, карикатури и поезия.

Изданието е на 96 години

и е добре известно с вниманието си към съвременната художествена литература, политически и социални въпроси и анализи на популярната култура.

Текстът за Димчев, написан от Кенаров, е със заглавие „Екстравагантното изобилие на Иво Димчев“. Материалът разказва за различните етапи през кариерата на артиста, от пърформансите до музиката и авторските песни, както и за неговите възгледи. Портретът описва и нестандартния начин, по който Димчев продължава да изнася концерти в България дори по време на пандемията. Когато всички заведения и зали са затворени, той се впуска в домашни концерти. „Не искам да свиря онлайн… Искам да свиря в домовете на хората… Те седят на техния диван, а аз на стол на няколко метра от тях… След 30-40 минути си тръгвам“, е цитиран да казва Димчев в The New Yorker. За заплащането има само едно изискване – да бъде купена една негова тениска. Тези необичайни малки частни концерти донесоха голяма популярност на Иво. По време на пандемията той пее в луксозни къщи и изтърбушени апартаменти, изнася концерти и в ромски семейства, на които дори плаща за това. Има обаче и заможни почитатели – бизнесдама наема помещение в един от небостъргачите на София за изпълнението на Димчев, а по време на него 40 светещи дрона изписали името на най-големия му хит – „Баница“. В американското списание се уточнява, че това е най-популярното тестено изделие в България, както и че видеото в Youtube е гледано от 1 млн. души при население в страната около 7 млн.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Българите от 1948 г. в САЩ и едно двойно убийство

И още за престъпленията за вярата, или страстите български в Пенсилвания

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Георги Патов - член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Снимки: Фотоархив на автора
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Георги Патов е член на църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ. Данни за това откриваме в изследването на българската емиграция в САЩ – „История на българската емиграция в Северна Америка. Том 1: Поглед отвътре – 1860-1944 г.“ на д-р Иван Гаджев. Патов е и един от музикантите в един от първите, може би дори и първият български оркестър в САЩ, известен още от 1915 г. – „Bulgarian Balkan Band“, с капелмайстор маестро Стойо Крушкин от софийското село Бистрица.

Оказва се обаче, че Георги Патов става неволен свидетел на едно брутално убийство в залата при църквата в Стилтън. Деянието е извършено през далечната 1948 г., на 4 април. Тогава е свикано събрание на църковното настоятелство, на което трябва да се обсъди въпросът с привикването на български свещеник в църквата. Православната македоно-българска църква в Стилтън, Пенсилвания, е обект на разкол в продължение на почти двадесет години. Двете групи враждуват помежду си и именно през април 1948 г. се събират, за да разгледат въпроса, свързан с идването на свещеник от София. Чете се писмо от същия духовник. Именно тук Георги Патов, от страната на бъдещия

подсъдим за убийство

протестира за курса, който се следва при представянето на писмото. Настъпва суматоха, в която Джордж /или Георги/ Миноф, на 51 г., застрелва в изблик на ярост Коче Ацеф на 24 г. и Борис Миоф на 32 г. Случаят е описан много подробно в решение на Върховния съд на щата Пенсилвания, издадено на 14 ноември 1949 г.

Емигрантският оркестър „Bulgarian Balkan Band“

Този тип взаимоотношения на религиозна основа не са били рядкост, а понякога разделението е било и на политическа основа, особено във и след въпросната 1948 г., когато става пределно ясно, че комунизмът в България вече е незаобиколим фактор. Именно тогава спира и издаването на емигрантския вестник „Народен глас“ в Гранит Сити, окръг Медисън, щата Илинойс. Издателите са наясно, че вече няма как да водят регламентирана борба с този тип политическа система, която не ползва конвенционални методи за спор, а се противопоставя тотално на всичко, което не подкрепя техните вярвания и разбирания за живота, икономиката, политиката и целия обществен светоглед.

Няколко месеца по-късно, на 24 август 1948 г., Патов омъжва дъщеря си Джоан, на 23 г., за Стив Майк – месар от Стилтън, който работел при Патов – впрочем също месар.

Храм „Св. Благовещение“ в град Стилтън, щата Пенсилвания, САЩ

Интересна е и съпругата на Патов – Катерина (или Катарзина, което е име от полски произход), която се оказва австрийка по потекло и е носила фамилията Манчах. Данните за това откриваме в сайта ancestry.com в раздела Pensilvania, Mariage.

Според данни от ancestry.co.uk става ясно, че Георги Патов умира през 1980 г., а съпругата му Катерина умира през 1965 г. Данните са от индекса за смъртността в Dauphin, Pensilvania, USA, събирани в периода 1935-2014 г. Това показва, че вероятно е роден около края на ХХ в. и макар и значително по-млад от капелмайстора Стойо Крушкин, той намира своето важно място в емигрантския оркестър „Bulgarian Balkan Band“.

Тези податки и исторически фрагменти показват един епизод от бита и живота на един обикновен българин, или македоно-българин, както са се наричали те в онези години. Така са живели

нашите сънародници в САЩ

а и не само там – бурно и енергично във всички смисли на думата. Живели са сякаш на един дъх.

Дори тези убийства от невъздържаност, които все пак са определени като предумишлени, тоест – от първа степен по наказателния Закон на щата Пенсилвания от 24 юни 1939 г., показват, че общността ни в САЩ не е била еднородна. Успоредното пренасяне на обществените нагласи от България в емиграцията ни са довели до същото действие при резултатите от обществените процеси, макар и потопени в една чужда културно-политическа среда.

 


„Заради различия по доктриналното учение“

В официален документ от съда в Пенсилвания от 1949 г. се съобщава също, че убийствата в град Стилтън са предизвикани от „лошото чувство между двете групи, заради различия по доктриналното учение“, където очевидно става дума за различия в разбирането за някои основни правила в православието.

Именно поради тази причина църквата в Стилтън е била без свещеник от 1944 г. и е била обслужвана от пътуващ свещеник, при това от време на време.

Едва в края на 1947 г. „македоно-българите“ от Стилтън, Пенсилвания, стигат до общото мнение, че въпреки разногласията си, те трябва да се обединят пред необходимостта от придобиването на свещеник на пълно работно време, тоест – църквата да работи, както се полага – постоянно.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Почина световноизвестният дизайнер Патрик Луи Вюитон

Модният дизайнер Патрик Луи Витон, правнук на основателя на модната къща Louis Vuitton, почина във Франция на 68-годишна възраст. Причините...

Затвори