Открийте ни и в

Новини

След Брекзит: 220 000 българи искат да останат във Великобритания

С какво България помогна на сънародниците ни в чужбина през 2020 година

публикувано

на

Над 220 000 българи са поискали да останат във Великобритания след Брекзит. Това става ясно от документ на българското Външно министерство.

Тези български граждани са подали заявления до британските власти за получаване на Статут на уседналост или Временен статут към октомври тази година. Статутът е необходим, за да могат сънародниците ни да останат в Обединеното кралство и след края на 2020 година, когато изтича преходният период след Брекзит.

Информацията е част от кратък отчет на МВнР за свършеното от него през изминалата 2020 г., която от ведомството определят като „необичайна и за дипломацията“, пише „Сега“.

Подчинените на Екатерина Захариева се хвалят, че са помогнали на 7000 български граждани от 89 държави по света да се върнат у дома след началото на здравната криза. „Още от първите дни на разрастване на пандемията през март министерството бе ангажирано в осигуряването на „зелените коридори“ за граждани и транспортни фирми. Създадохме денонощен информационен център с 6 директни телефонни линии. Консулските ни служители нееднократно посещаваха на място българи,

блокирани по магистрали и летища

по света, като им оказваха съдействие и ги снабдяваха с храна и вода“, изтъкват от министерството.

МВнР обявява за своя инициатива законовите промени, чрез които се удължава с 6 месеца срокът на валидност на личните документи, изтичащи в периода от 13 март 2020 г. до 31 януари 2021 г. И напомня, че по негова молба 48 държави по света са решили, че ще признават изтекли в разгара на пандемията лични документи на български граждани.

Като свой плюс дипломатическата служба отчита, че полага грижа за българските общности зад граница. „Български външен министър – Екатерина Захариева, за първи път от 5 години през 2020 г. посети Украйна. Сред договореностите бе в срочен порядък да се работи за откриване на училище с преподаване на български език в Одеса. Благодарение на конструктивния диалог с украинските власти при провеждане на административно-териториалната реформа в Одеска област, запазихме Болградски район, в който живее най-компактното и с най-висока численост население от български произход, като не бе допуснато разводняване на българския етнос“, дават пример от ведомството.

По отношение на позицията на българската държава да не приеме преговорната рамка на ЕС със Северна Македония, от ведомството накратко обясняват: „С позицията си България цели да преодолее проблемите, а не да забави присъединяването на Република Северна Македония. България се придържа към Рамковата позиция на Министерския съвет от 09.10.2019 г., подкрепена с Декларация на Народното събрание от 10.10.2019 г.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Новини

Байдън призна: Няма да се разберем за пакет от $3,5 трилиона. Ще е за по-малко

Байдън настоя в изложението си, че САЩ не могат да останат конкурентни в 21 век, ако не инвестират.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Президентът Байдън призна, че няма да може да се пребори за пълния размер на амбициозния си пакет от социални инвестиции за 3,5 трилиона долара. В реч в център за детски грижи в в Хартфорт, Кънектикът, той очерта и някои полета за възможен компромис по отношение на мащабния план, чието финансиране трябва да бъда разпределено в 10 години.

„Убеден съм, че ще свършим това. Няма да получим 3,5 трилиона. Ще получим по-малко. Но ще го вземем. И ще се върнем за останалото“ – каза президентът на САЩ при първата си спирка от визитата, имайки предвид вървящите преговори за пакета.

Байдън ще се срещне с папата и ще настоява за глобален минимален данък на срещата на Г-20 в Рим

Байдън настоя в изложението си, че САЩ не могат да останат конкурентни в 21 век, ако не инвестират.

„Твърде много народ във Вашингтон не осъзнава, че не е достатъчно да инвестираме във физическата си инфраструктура. Трябва да инвестираме и в хората“ – каза той.

Президентът присъства на специална церемония в Dodd Center for Human Rights към Университета на Кънектикът.

Преди потеглянето се на визитата в този щат Байдън се въздържа да говори пред журналисти, както започна да постъпва напоследък. Висш служител от администрацията обясни мълчанието му с нежелание да каже нещо, което да постави в опасност преговорите с Конгреса за законодателните му планове.

При напускането на Кънектикът в петък вечер обаче президентът говори пред журналисти и потвърди, че е наясно, че не е вероятно Конгресът да одобри пълния размер на предложения от неговата администрация инвестиционен план за 3,5 трилиона долара.

„Вижте, ясно е, че няма да са 3,5 трилиона. Въпросът е колко от важните неща ще влязат в законопроекта“ – каза Байдън.

Той обаче отказа да съобщи с кои законодатели е говорил до тази седмица, като се аргументира, че „това няма да е правилно“, тъй като „преговорите още вървят“. Байдън обаче уточни, че „има прогред и ще продължим да говорим с още хора днес, утре и в понеделник“.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Новини

Парите от българските емигранти почти секнаха

До юли получените в Родината средства са с $230 млн. по-малко в сравнение с 2020 г.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Парите, които българските емигранти изпращат на свои близки в Родината, стават все по-малко. Миналата година бе регистриран рекорден спад от над 7 пъти, когато през март коронакризата удари неочаквано бизнесите по целия свят. Сега ситуацията изглежда още по-мрачна. Средствата, които сънародниците ни зад граница са изпратили в България през първите шест месеца на годината, са едва 98,7 млн. евро или 114.9 млн. долара.

Данните показват, че това е сума, която е пристигала в България от емигрантите само в рамките на един месец преди пандемията. Получените от януари до юли 2021 г. средства са с близо 200 млн. евро (230 млн. долара) по-малко спрямо същия период на миналата година и с 646 млн. евро (-87%) по-малко спрямо 2019 г.

Спадът идва на фона на рекордния ръст на емигрантските пари, който бе регистриран в България през 2019 г. Тогава българите зад граница бяха посочени като инвеститор номер 1 в доклад на Световната банка. През 2019 г. работещите в чужбина сънародници изпратиха в страната си рекордните 4 милиарда лева.

Сред причините потокът от емигрантски пари към България през последните месеци да пресъхне е това, че много от сънародниците ни

се завърнаха в Родината

а ннякои от тях загубиха работата си. Други продължават да се трудят от разстояние и така работят за задгранични компании, но от България.

Онези, които загубиха работата си, бяха в голямата си част служители в ресторанти и хотели – бранш, който беше най-силно засегнат от кризата. Дори и да са останали на работа в чужбина, много българи регистрираха спад на доходите си и затова изпращат по-малки суми на близките си.

Българите, които получават средства от свои близки емигранти, най-често използват парите за плащане на сметки, за дрехи, храна и ремонти у дома. Липсата на тези средства се усеща от хиляди домакинства. Това води до свиване на потреблението и ограничава ръста на икономиката. Най-много средства изпращат българите в Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Парите идват от същите места както преди пандемията, но са в пъти по-малко.

До юли месец тази година българите в Германия са изпратили 17.4 млн. евро или около 20 млн. долара в Родината. През миналата година за този период сумата е била малко над 58 млн. евро. Сънародниците ни в Испания са пратили 8.6 млн. евро (почти 10 млн. долара) за първите шест месеца на тази година, а българите във Великобритания – 8.1 млн. евро.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Канада

Ограниченията в капацитета на барове и ресторанти в Квебек падат от 1 ноември

Клиентите обаче все още ще трябва ад представят ваксинационен паспорт и да носят маски, когато се движат вътре в заведението.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Здравният министър на Квебек, Кристиан Дюбе, обяви, че от първи ноември ресторантите и баровете в провинцията ще могат да работят с пълния си капацитет. През същия месец ще бъде възстановено и нормалното работно време на тези заведения, така че те ще могат да сервират алкохол до 3 часа през нощта.

Сега баровете могат да работят с до 50% от местата си, да сервират алкохол до 1 часа през нощта и трябва да затворят до 2 часа през нощта.

Ресторантите вече ще могат да работят с дистанция между масите от минимум един метър, вместо от 2 метра, а ако тя е още по-малка, трябва да има прегради. На всяка маса може да седят не повече от 10 души, ако са от не повече от три различни домакинства. Груповите резервации за много хора ще бъдат разрешени, но те трябва да са настанени на отделни маси в съответствие с правилото за 10 души.

Квебек даде крачка назад: Медиците имат още месец да се ваксинират напълно

Клиентите обаче все още ще трябва да представят ваксинационен паспорт и да носят маски, когато се движат вътре в заведението.

Министър Дюбе окачестви разхлабването на мерките като „глътка свеж въздух за жителите на Квебек“, но за съдържателите на барове е ресторанти разхлабването на ограниченията никога не е достатъчно скоро. Много от тях настояваха за промяната, откакто правителството на провинцията реши да свали ограниченията на спортни обекти като хокейния стадион „Бел Сентър“, който може да посрещне над 20 000 души.

Разхлабването е наистина глътка въздух за някои бизнеси в ресторантския бранш, но за други не носи реална полза – дискотеките и караоке баровете няма да видят облекчение, защото пеенето и танцуването в заведения остава забранено.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА