От следващата седмица личните лекари най-после ще издават направления за PCR тест. Това стана възможно, след като в сряда Българският лекарски съюз обяви и подписа анекса към рамковия договор, уреждащ въвеждането на тази мярка. Остава той да бъде обнародван в “Държавен вестник”. Стартът трябваше да е още на 1 ноември, но се забави с близо месец, защото лекарският съюз и НЗОК спориха по няколко точки - дали да има лимити на направленията, за антигенни или PCR тестове да са и каква да е цената им, както и при колко симптома личният лекар да праща на тест. От БЛС са успели да договорят да няма лимити и цената на теста да остане 60 лв., а не 25 лв., както предлагаше касата. Направленията пък ще са за PCR тест, който ще може да бъде направен във всяка една от определените от здравния министър лаборатории по избор на пациента. Ще се дават при 2 от симптомите - температура, кашлица (предимно суха), силна отпадналост, загуба на вкус или обоняние, затруднено дишане, мускулни болки, главоболие, диария, гадене и повръщане, гърлобол, кислородно насищане по-малко от 92 на сто (или по-малко от 88 на сто за пациенти с хронична обструктивна белодробна болест).

Дали веднага ще може да се стартира с електронното направление, за което също настояваха лекарите, от БЛС не можаха да кажат. “Имаме уверението от “Информационно обслужване”, че всичко е готово и проблеми няма, но очакваме да видим”, коментира шефът на съюза д-р Иван Маджаров. Облекчени изисквания към болниците за сключване на договор за клиничните пътеки, свързани с лечението на COVID, договориха още лекарите. Отпада условието в лечебното заведение задължително да работи пулмолог. Ще се сключва договор и със специалист по вътрешни болести. “Постигнаха се неща, но по много труден начин, всичко трябваше да стане по-бързо”, коментира доц. Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари, който припомни, че оттам са настоявали за конкретни действия още през август. Според него антигенните тестове трябва да станат основание за карантина и болничен, но това в анекса не е разписано и е решение, което трябва да вземат институциите. На коментарите защо в доболничната помощ все още липсва протокол за поведение и лечение, който лекарите да следват при пациенти с COVID, доц. Киров обясни, че досега не е бил ясно разписан пътят на пациента, за да може да се направи протокол. Сега обаче от сдружението подготвят такъв, който стъпва на опита на джипитата досега. “В момента събираме данни предимно от общопрактикуващите лекари, но са се включили и други специалисти от доболничната помощ - кардиолози, УНГ, спешна помощ. Според данните, които събираме от 3 дни, пациентите търсят помощ между втория и петия ден. При около 60% от пациентите усложненията настъпват след 8-ия ден, а при 30% - на 5-ия”, представи събраните данни доц. Киров.