Открийте ни и в

Български истории

След 18 г.: Българка от Холивуд взе американски паспорт

Вера Йорданова бе част от „Хотелът на ужасите 2“ на Тарантино

bgvoice

публикувано

на

Сн.: Facebook и verajordanova.com

Българка от Холивуд получи американско гражданство. Вера Йорданова, която преди месеци се се превърна в звезда в България с участието си в хитовия сериал „Белези“, от години живее в Ню Йорк. Преди това обаче бе в Лос Анджелис, а пробивът й в Холивуд бе в продуцирания от Куентин Тарантино филм „Хотелът на ужасите 2“.

„Да. След 18 години в тази красива страна най-накрая пристигна“. Това написа Вера преди дни в профила си в социалната мрежа по повод получаването на американския си паспорт.

За актрисата обаче у дома е плаващо понятие, защото тя се възприема като гражданин на света. Не изключва вероятността и един ден да се завърне в България.

„Сега в България ми е най-приятно. При майка ми винаги се чувствам като у дома. В живота невинаги става така, както го планираш, и за мен в момента има няколко отворени врати“, коментира наскоро красавицата пред „Монитор“.

Вера в сцена от „Белези“.

Вера е родена в Хелзинки в семейство на български музиканти, които са били на турне там. Пътува много с тях, от 7- до 14-годишна възраст живее в България, след което се завръща във Финландия. Още като тийнейджър е забелязана от моден агент и скоро се появява

на корици на списания

и в каталози, след което заминава в Милано и Париж, откъдето стартира международната й кариера.

И макар че е закърмена с музика, никога не се е занимавала професионално с нея. Обича изкуството, рисуването, свири на пиано, но мечтата й е да бъде актриса. Затова се записва на уроци по актьорско майсторство в Лос Анджелис, където живее по-късно, и започва да се явява на кастинги. Така мечтата й да се занимава с кино се сбъдва.

Вера Йорданова е участвала в различни финландски сериали и филми. Първата й голяма роля е в Hostel 2 – „Хотел на ужасите 2“. Режисьор на хоръра е Илай Рот и продуцент – самият Куентин Тарантино.

„Снимахме за три месеца в Прага. Беше ми интересно да видя как се прави холивудска продукция, беше много хубаво преживяване“. Българската актриса успява да се срещне с легендарния кинаджия малко след снимките на филма.

„Видяхме се с Тарантино в студио, когато правихме записи за филма, след това се срещнахме и на премиерата. Седнахме с целия екип и говорихме. Куентин Тарантино е изключително талантлив, гений, вижда се в речта му. Голям кавалер, много приятен и добър човек“, споделя тя.

Премиерата на „Хотел на ужасите 2“ е през 2007 г., но и досега филмът се радва на голям интерес от почитателите на хоръри.

Срещата с Куентин Тарантино не е единствената й със световноизвестни личности. Животът на Вера Йорданова й поднася много приятни

и запомнящи се запознанства

разказва преди време „24 часа“. Още на 14-годишна възраст, Вера, много висока и слаба, има предложение да започне да работи като модел. Тя се съгласява, за да си спечели допълнителни пари през лятото, и това нейно решение й отваря вратите към света.

Едва 17-годишна, тя се премества в Париж за пет години. Живяла е в Барселона, в Южна Африка – Кейптаун, в Италия, Латинска Америка, последните години в Съединените американски щати – Лос Анджелис, Ню Йорк, Маями. Благодарение на работата й като модел се среща с модни величия като Карл Лагерфелд, моделите Наоми Кембъл, Клаудия Шифър. „Срещала съм се с много големи личности в модата, например с великия фотограф Хелмут Нютон, което за мен беше чудесен момент“, обяснява Вера.

Другата й голяма страст е кулинарията. Като цяло обича „всички неща, свързани с това да създадеш някаква емоция у другите хора“. Преди няколко години Вера издава собствена кулинарна книга във Финландия, в която описва 100 рецепти и няколко истории към тях от своя живот. Те са свързани с кухнята на държавите, в които е живяла.

Страстта на актрисата към готвенето тръгва от нейната баба. Когато Вера е на 6-7 години, родителите й я оставят при баба й в България, за да я гледа. „Тя беше вегетарианка и правеше невероятни гозби, малко по-различни от останалите. Разбираше от това, което сега наричаме здравословно хранене, практикуваше го още тогава. От нея получих

първото си вдъхновение

След това, когато бях на 12-13 години, започнах сама да си готвя, правех баници и разни други неща. Майка ми също е невероятна готвачка и за мен прави най добрата храна на света. Много обичаме да се събираме на партита заради някакви празници, двете заедно обмисляме менюто и какво да приготвим на гостите. Това е нашият начин да се забавляваме“, разказва актрисата.

Любимото й място и до днес е къщата на майка й в село Капитан Димитриево, между Пазарджик и Пещера. До него има хубава пътека, откъдето се виждат Родопите. Там тя е тичала като малка, а сега води 4-годишния си син Кийран.

Момченцето все още не знае добре български, защото баща му е колумбиец и вкъщи му говорят на испански и английски. Според Вера Йорданова синът й не прилича на нея, защото тя е интровертна личност, а той е много социален и не се срамува от никого.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Бумът на емигрантските оркестри в САЩ

Сред тях е първият български оркестър в Америка

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Мартин Герхард от Стилтън, който е бил и музикант в „Bulgarian Balkan Band и легендарният емигрантски диригент Дионисио Зала.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото, така да се каже, се явява малкото градче, предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г.

На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година… Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард, собственик на Герхард Студио, беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в Централна Пенсилвания. Той беше създаден през септември 1911 г. и в него бяха само петима души. Под ръководството на Дионисио Зала оркестърът постигнал голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.

Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и е

ангажиран да свири на няколко парада

които се провеждат по онова време. За това разказва информация в местната преса на Харисбърг през 1913 г.

В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията, с център отново град Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на град Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.

Град Стилтън, Пенсилвания, пощенска картичка от 1910 г.

Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на град Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на редица селекции за други музикални формирования и групи.

През 1914 г. два оркестъра на Стилтън се обединяват и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.

„Двата оркестъра бяха основани в рамките на последните две години и имат успех. Дионисио Зала, популярен диригент на оркестъра в Стилтън, е диригент и на Либърти банд. Планът на хората, които предлагат обединението, е той да стане диригент на обединения оркестър. Беше посочено, че обединеният оркестър ще има

по-високи музикални стандарти

 под неговото управление. Мартин Герхард, мениджърът на Либърти бенд, написа писмо до мениджъра на Ийст енд банд, в което изрази воля за обединение. Стана ясно, че диригентът на Ийст енд банд, Шели, също има готовност двата бенда да се обединят“, съобщава местната преса в Харисбърг, Пенсилвания.

В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на град Стилтън, който е един от най-добрите диригенти аматьори, непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд, бе избран за търговски директор, а Джоузеф Куняк бе избран за президент“.

На това място, а вероятно и в някое от тези помещения, които днес са складове на гарата в Стилтън, на брега на реката, някога вероятно се е помещавал оркестърът на Стойо Крушкин „Bulgarian Balkan Band“.

Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбург Телеграф“ от декември същата година. Това показва как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916-а и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския

капелмайстор Стойо Крушкин

 в неговия „Bulgarian Balkan Band“.

Вестник „Харисбург Телеграф“ от 15 май 1914 г. съобщава, за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били и Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Величество в София.

Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат първия български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

На червения килим в Кан: Мария Бакалова и Нина Добрев

Известните български актриси озариха с красота филмовия фестивал

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Български блясък озари Международния филмов фестивал в Кан тази година. Актрисите Мария Бакалова и Нина Добрев огряха червения килим на кинофестивала в Кан.

Двете българки, които покориха Холивуд, споделиха обща снимка от церемонията по връчването на наградите.

Мария Бакалова бе във филмовото градче на Лазурния бряг заради

„Жените наистина плачат“

Българската лента с нейно участие се състезаваше във втората по сила категория – „Особен поглед“. Статуетката обаче грабна руски филм. Присъствието й обаче не остана незабелязано. Мария бе част от десетки фотосесии за репортерите, а нейни интервюта се появиха в редица престижни издания на Стария континент.

Бакалова и Нина Добрев бяха сред 400-те гости на гала вечерта, която се провежда от 27 години насам. Двете дами впечатлиха и с тоалетите си.

Всяка от тях представи под ярките светлини на прожекторите визия, накарала присъстващите да разпалено да говорят за нея. Звездата от сериала „Дневниците на вампира“ Нина Добрев позира пред фотографите в дръзка и драматична

черна рокля с етикет „Mônot

Дрехата, дело на една от бързо налагащите се марки в средите, превръщащи се в сериозна конкуренция на останалите модни къщи, прикова всеобщото внимание със своята кройка, отличаваща се голи рамене, смело V-образно деколте, заострено в двата си края, както и висока странична цепка на полата, разкриваща голяма част от плътта на Добрев.

Това със сигурност бе най-смелият избор на тоалет, който брюнетката някога е правила, без значение, че неведнъж е присъствала на подобни събития, събрали на едно място някои от най-големите величия в шоубизнеса, коментира dir.bg. Заради начина, по който изглежда обаче, тя определено може да си го позволи. Завършвайки външния си вид, Нина се бе спряла на ефектна огърлица, обувки на висок ток „Jimmy Choo“ и дамска чанта-клъч.

Мария пък, която пристигна на Френската Ривиера няколко дни по-рано, за да представи на форума лентата „Жените наистина плачат“, изневери на

любимия си бранд „Luis Vuitton“

залагайки на елегантна рокля, дело на „Armani“, вдъхновена от носталгията по златните години на Холивуд. Тоалетът приковаваше погледа с дълбокото си, но стилно деколте и множеството лилави камъни, обсипващи презрамките й. За разлика от облеклата, на които се довери в първата си вечер в Кан, както и на премиерата на филма с нейно участие, това следваше извивките на тялото й, подчертавайки добрата й фигура. Блондинката, номинирана за награда „Оскар“ по-рано през тази година, качи снимка в личния си Инстаграм акаунт, на която е в компанията на своята колежка. Пред обектива двете показват близки и топли отношения.

„Сърцето ми е изпълнено“, гласи посланието на бургазлийката към кадъра, събрал над 56 хил. харесвания

Самата Нина Добрев също сподели изображението като 24-часова история в платформата заедно с думите „Най-после“, свидетелстващи за това, че е чакала с нетърпение мига, в който ще може да се запознае със своята сънародничка.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Давид Наков – духовният лидер на емигрантите в САЩ

Той е съветвал и подпомагал българите в Новия свят

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Отец Давид Наков е един от изявените български свещеници в диаспората ни в Северна Америка и неформален лидер на редица патриотични инициативи, организации, движения и мероприятия в началото на миналия век. Той е учител от Македония, а по-късно става свещеник в един от центровете на емиграцията ни в САЩ – Стилтън, щата Пенсилвания. Заплатата му е била 40 долара на месец, при осигурена квартира, отопление и осветление. През 1915 г. той поема църквата „Свето Благовещение в „малиот Прилеп“, както наричали град Стилтън, защото повечето емигранти тук били именно от град Прилеп. В България освен учител, Давид бил дякон и архиерейски наместник, който оглавил борбата за прилепските манастири през 1910 г. и покръстил много помаци в Тракия.

„Българската православна църква в САЩ събра

2000 долара в помощ на армията

На патриотична среща, проведена в българската православна църква на улиците „Фронт“ и „Франклин“, енориашите решиха да дадат 2000 долара за третия заем „Либърти“. Членовете на тази църква са жители на Уест сайт /на гр. Стилтън/ и въпреки че всички са чужденци, те са лоялни към страната и много активни по отношение на войната. Преподобният отец Давид Наков, енорийски свещеник на църквата /в Стилтън/, ръководи кампанията и отправи апел към богомолците. Други изтъкнати дейци на църквата също говориха за „Либърти“ заема“. Това съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ в броя си от 29 април 1918 г.

Първото българско училище в Америка се открива към българо-македонската православна църква „Св. Благовещение“ в град Стилтън, Пенсилвания, на 15 октомври 1921 г. отново от него, протойерей Давид Наков. Броят на учениците е 22-ма.

Църковното настоятелство на храма „Св. Благовещение“ в Стилтън, Пенсилвания.

Те успяват бързо да популяризират дейността на училището сред българската колония, в която мнозина не вярвали, че в Америка

може да има българско школо

Занимания се провеждали три пъти седмично, девет месеца в годината. Към храма „Свето Благовещение“ била достроена голяма зала, която била приспособена за училище.

Поради близостта на храма до столицата Вашингтон, той често е посещаван от първия ни посланик в САЩ – Стефан Панаретов, както и от останалите служители в легацията.

Четвъртата българска православна църква в Медисън, Илинойс, построена през 1910 г.

„Извънредният Министър Стефан Панаретов от България в САЩ и целият екип на българската легация във Вашингтон присъстваха на службите в Стилтън вчера по повод отбелязване на паметта на екзарх Йосиф в българската православна църква. Екзархът е починал на 3 юли в България. Службата беше проведена в българската православна църква на улиците „Фронт“ и „Фратклин“ от отец Давид Наков“. Това ни съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ от 12 юли 1915 г.

Вторият български православен храм в Америка – „Св.св. Кирил и Методий“, в Гранит сити, Илинойс, 1909 г.

Отец Давид Наков се оказва не просто един от свещениците ни в Новия свят, но и нещо като неформален лидер, патриот от нов тип, който обединява българите и ги възпитава и в духовен, и в национален аспект. С това името му остава в историята на родната ни емиграция в Северна Америка. Той активно участва в социалния живот на общността в град Стилтън и в останалите щати, където по-късно служи като свещеник. Предвожда бдения, води емиграцията ни на национални празници, произнася слова. Така постепенно той се превръща в нещо като кмет на тези хора. Той е техният истински

духовен отец, изповедник, съветник

подпомага ги, ръководи ги, напътства ги и най-важното – насочва ги в пътя на националното самосъзнание, за да останат българи, дори и далече от родината, въпреки трудностите и несгодите, които понякога се налага да изтърпяват в нелекото си ежедневие като емигранти.


Българските корени в „малиот Прилеп“

Град Харисбърг е административният център на щата Пенсилвания, а основният печатен орган в града е именно вестник „Харисбърг Телеграф“, който многократно пише за българската диаспора, като дори създава рубрика, озаглавена „Стилтън и близката околия“, където регулярно се публикуват новини за българските емигранти.

Отец Давид Наков е и председател на македонско събрание, проведено в Чикаго през декември 1918 г., както съобщава отново вестник „Харисбърг Телеграф“.

„Под ръководството на преподобния Давид Наков – енорийски свещеник, службите в българската църква „Свето Благовещение“ в „малиот Прилеп“ – Стилтън, се провеждат ежедневно. Българската православна църква не разполага с пейки и паството участва в службата право“, съобщава още вестник „Харисбърг Телеграф“ в броя си, посветен на православния Великден, от 20 април 1916 г.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Гешев остава (ОБЗОР)

Според Янаки Стоилов Иван Гешев е извършил тежки нарушения, които уронват престижа на съдебната власт

Затвори