Кабинетът "Петков" ще продължи да изпълнява рамковата позиция за Северна Македония от 2019 г., която е изпълнена с червени линии и няма да обвързва напредъка на Скопие към ЕС със срокове, а с постигането на реални резултати. Около това се обединиха участващите в Консултативния съвет по национална сигурност парламентарни партии при президента Румен Радев.Заседанието при държавния глава приключи след 6 часа, а позицията на София спрямо Скопие остава без промяна. То бе проведено седмица преди планираното посещение на премиера Кирил Петков в Скопие.От решението се вижда, че премиерът Петков не може да обещава срокове, в които да бъде разрешен спорът със Северна Македония и България и да вдигне ветото си за начало на преговорите за присъединяване на западната ни съседка към ЕС.етири години след подписването на договора от 2017 г. Република Северна Македония не направи необходимото за неговото изпълнение, а и не дава гаранция за изпълнение на поетите ангажименти.Радев подчерта, че правата на македонските българи трябва да бъдат равни с тези на останалите народи, посочени в конституцията на Северна Македония и това не може да бъде обект на преговори.Държавният глава бе категоричен, че преди 30 г., на 15 януари 1992 г. България първа в света признава днешна Македония за новосъздадена независима държава."България никога не е отричала правото на гражданите на Северна Македония да се самоопределят на база собствено самосъзнание и да ползват своите езици. В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите народи на Северна Македония. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са български граждани, в последно време ескалира", заяви той.Участниците в КСНС се обединиха, че са необходими всеобхватни и целенасочени действия за възстановяване на доверието във всички области от взаимен интерес, обясни Радев.  "От особено значение са инфраструктурните, транспортни и енергийни проекти с акцент на коридор номер 8. Това ще донесе до преодоляване на противоречията и ще даде импулс за ускоряване на преговорния процес", каза президентът.Новината е, че няма новина. Българската позиция остава същата, заяви на излизане от президентството съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.„Няма промяна в позицията. Има пълен консенсус на база на декларацията, която последно приехме в декларация в 44-то Народното събрание и Договора със Северна Македония. Позицията остава консолидирана, ясна и последователна и единна“, каза той. Радев отказа да разкрие повече подробности от дискусиите, но увери, че Съветът е бил "конструктивен"."На практика беше препотвърдена Рамковата позиция, решението на 44-ото Народно събрание и решението на Министерския съвет. За всеки държавник няма по-голяма оценка от това да се препотвърди неговата позиция, в този смисъл се радвам, че останалите колеги в КСНС оцениха приноса на 44-ия парламент и на правителството на кабинета "Борисов" 3 по отношение на асоциирането на Северна Македония", заяви председателят на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова след заседанието. Тя бе категорична, че е имало консенсус по всички въпроси. Атанасова не пожела да коментира дългата среща на КСНС. 

"Дъжд от камъни, ако няма референдум"    

В началото на КСНС от ВМРО проведоха и мирна демонстрация под прозорците на президентството. Войводите призоваха да не се пренебрегва българската история и националния интерес за сметка на икономическите интереси с Република Северна Македония.Евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че ако България промени позицията си по въпросите за Северна Македония, от ВМРО ще поискат свикване на референдум по темата.Скандиранията им бяха: "И преди, и сега, Македония е българска!". "Ние настояваме, лицата които имат това право по закон и конституция да свикат референдум, като президента, като Народното събрание, да го направят. Ние настояваме, че българската позиция по отношение на преговорите със Северна Македония трябва да бъде подкрепена с Национален референдум", каза Джамбазки. Те бяха категорични, че засега ВМРО не протестира."Все още не е протест, но може да стане, ако има отстъпление от националната позиция. Затова сме събрали да ги предупредим абсолютно мирно и разумно, че огромната част от българското общество подкрепя позицията за това, че Северна Македония трябва да започне преговори с ЕС, само след като изпълни изчерпателно разписаните и гласувани от предишното НС и правителство решения", посочи Джамбазки.Лидерът на партията Красимир Каракачанов бе категоричен, че протестите от 2020 г. ще са като "сън в лятна нощ" в сравнение с евентуални протести на ВМРО."Няма да излезем с яйца, гарантирам ви. Сега ще има дъжд от камъни", заяви Каракачанов. От ВМРО казаха, че не са против членството на Северна Македония в ЕС, но настояват да се спазват добрите отношения с нашата държава и да се зачитат правата на българите в западната ни съседка.

Какво се иска от Скопие, за да се махне блокадата

България блокира в края на 2020 г. началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз с няколко искания към страната. Темата е ключова за коалиционното правителство, което обеща да работи за разрешаването на спора между двете страни без да загърбва българския интерес и да работи за подобряването на бизнес отношения между двете страни.За да се започнат преговорите между Северна Македония и ЕС за членство, е нужно съгласието на всички държави членки, но България единствена гласува против.Аргументът на България беше, че рамката за преговорите между Скопие и ЕС от 2019 г. не отразява исканията на София. В нея се посоча, че Северна Македония, че трябва - да прилага ефективно Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 г.; да се придържат стриктно и обективно македонските власти към тълкуване на историческите събития; да се въздържат от насърчаване на претенции за признаване на т.нар. македонско малцинство в България; да се придържа стриктно към установената клауза за официалния език на Северна Македония; да прилагат постигнатите договорености за промени в учебните програми да се прекрати всякаква форма на език на омразата; да се възстановяват и опазват българските военни паметници и гробища на територията на Северна Македония.