Открийте ни и в

СВЯТ

Смърт на руска атомна подводница и много въпроси

публикувано

на

Изваждането на авариралата подводница

14 моряци загинаха при пожар в руска ядрена подводница със секретна мисия, за която властите в Москва съобщиха малко. В същото време те признаха, че със смъртта си 14-имата са предотвратили “катастрофа с планетарен мащаб”.

Погребението на загиналите моряци

Това бе обявено от командира на руския флот Сергей Павлов на погребението им седмица след инцидента в Баренцово море, за който руските власти информираха с ден закъснение и за който дни наред не даваха подробности.

“С живота си те спасиха животите на колегитe си и плавателния съд и предотвратиха катастрофа от планетарен мащаб”, бяха точните думи на Павлов, предадени от петербургското издание “Фонтанка”.

Руският президент Путин и военният министър Шойгу

Кремъл, който първоначално говореше за научноизследователски апарат, потвърди дни след инцидента, че става дума за ядрената подводница АС-12 (“Лошарик”). Тогава бе добавено, че мисията на моряците (необичайно голям брой офицери на борда) има строго секретен характер, но министърът на отбраната Сергей Шойгу уточни, че пожарът по никакъв начин не е бил свързан с “ядрената енергийна установка на този апарат” и са взети всички необходими мерки “за защита на реактора” при действията на екипажа.

Потърсен за коментар, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че не са му били известни думите на Павлов на погребението. Според него обаче нямало индикация, че инцидентът е бил по-голяма заплаха. “Що се отнася до реактора, няма проблеми с него”, каза той, цитиран от “Блумбърг”.

Няколко дни след инцидента стана ясно, че на борда на авариралата подводница е имало цели

седем капитани първи ранг

почти толкова с по-нисък и един подполковник.

Защо толкова много капитани са били събрани на една подводница с научноизследователска мисия? За “Телевизия 24” експерти обясняват, че дейността им е била достъпна само за хора с огромен опит в подводната служба. За изданието “Медуза” обаче наблюдатели на военния сектор правят други предположения – от тест на военно оборудване до проучване на отломки и кабели по морското дъно.

Според Михаил Ходарьонок, военен наблюдател в “Газета.ру” и бивш служител на Генералния щаб на въоръжените сили, обяснението вероятно е по-просто – “военни, с които успях да поговоря, казват, че това е научноизследователски апарат. Никакви бойни задачи не е решавал”, казва той. “Морското дъно е слабо изучено, затова дейността на апарата е била много важна за дейността на военноморския флот. Затова и има такива кораби в състава на Северния морски флот.”

Ходарьонок същевременно твърди, че според военните подводницата не е била атомна и това изглежда като истина. Часове след думите му Кремъл обяви, че става въпрос за ядрена подводница.

Според Павел Фелгенгауер – военен наблюдател от “Новая газета” – вероятно е извършвана

проверка на “някакви системи”

или “изпитания, пускови работи, (проверка) на новото оборудване”. Няма други мисии за военноморски съдове в Баренцево море, което е много плитко и подводницата “Лошарик” не би трябвало да има задачи там. На мястото на спускането дълбочината е около 200-300 метра, а тази подводница е пригодена за “километрови дълбочини”.

“Става въпрос за съвършено секретна военна част, която се формира, като се изхожда не от общи съображения, съществуващи в руската армия”, казва военният наблюдател Александър Голц. “Защото капитан 1-ви ранг е длъжност на старши офицер. Обикновено хора с такива длъжности командват или атомни подводници, или големи атомни крайцери и така нататък. Всичко това говори за необичайния (характер) на тази част.”

Голц не смята, че е възможно екипажът да се е занимавал с “боева работа” най-малкото защото няма на кого да противодействат в териториалните води на Русия. Фактът, че има толкова висши офицери обаче, “говори за това, че манипулациите, които извършват, са достъпни само на хора, които имат гигантски опит в подводната служба”.

Това може да се нарича научна дейност, но не е “чиста наука”. Може да става дума за събиране на информация и това засяга всичко (отломки от изпитания на оръжия, каквито издирват всички разузнавания по света и кабели например), което лежи на морското дъно.

Освен това на по-голяма дълбочина страните оставят сензори, които могат да указват пътя на подводниците на потенциалния противник. Дълбоко има и кабели за връзка и ако те бъдат проследени, “може много да се открие”, а при военни действия “унищожаването на тези кабели прекъсва възможността на потенциалния противник за комуникация”.

СВЯТ

Може ли Иран да победи САЩ?

публикувано

на

от

Говорителят на иранското външно министерство обяви самоуверено, че Иран ще отблъсне всеки опит за нападение от страна на САЩ: “Няма да допуснем нарушаване на иранските граници и ще се противопоставим решително на всяка американска заплаха”, казва Абас Мусауи.

Той направи това изявление само часове след като американският президент Доналд Тръмп отмени в последната минута военен удар срещу Иран.

На пръв поглед една война срещу Иран

не би трябвало да е кой знае какво предизвикателство

за Вашингтон: САЩ имат 44 пъти по-голям брутен социален продукт от този на Иран, отделят 70 пъти повече средства за отбрана, броят на техните бойни самолети надвишава 15 пъти този на техния потенциален противник, се посочва в анализ на Дойче веле. Да не говорим, че бойната авиация на Иран е прекалено остаряла: тя се състои предимно от стари модели американско, китайско и съветско производство. Закупените някога от САЩ самолети F-14 например са още от времето отпреди Ислямската революция от 1979 година. Същото важи и за военноморските сили на Иран. Продължаващите вече 40 години санкции си казват думата.

В същото време обаче Иран притежава мощен арсенал от ракети с прецизно насочване, крилати ракети и бойни дронове. Дори и само заради тях една война срещу Иран може да се превърне в огромно предизвикателство за САЩ. В случай на война Техеран навярно ще ги използва не само срещу американски военни цели, а и срещу граждански обекти в региона – например срещу корабите, преминаващи през Ормузкия проток. “С този боен арсенал Иран би могъл да застраши корабоплаването в Персийския и Оманския залив, както и в Каспийско море. Например чрез използването на подводници, интелигентни торпеда, радиоуправляеми или закотвени мини, както и противокорабни ракети, разположени на сушата, на острови или на кораби”, пише военният експерт Теодор Карасик. Бойният арсенал на Техеран се допълва още от дистанционно задвижвани лодки, бързоходни катери, подводни торпеда и безпилотни бойни самолети. С тях могат да се атакуват танкери, пристанища и офшорни съоръжения. Ефективността на такива нападения може да се повиши значително с използването на отряди от камикадзета.

Техеран би могъл да използва тези оръжия и групирано, а с помощта на касетъчни бомби – да извади от строя и части от противниковата противовъздушна отбрана. А новите методи за водене на електронна война биха позволили на Иран да поразява също командните и комуникационните центрове на врага, както и неговите разузнавателни средства, допълва Карасик. С подобни средства Иран би могъл поне отчасти и поне за определено време

да блокира глобалния транспорт на петрол

Една пета от всички произвеждани в света количества от тази суровина се транспортират през Ормузкия проток. Ако тесният морски проток между Иран и Арабския полуостров се окаже несигурен за корабоплаване, това ще се усети много сериозно не само в САЩ, но и в редица други страни по света. Съответно голям ще е тогава и натискът над САЩ бързо да прекратят военните действия, или изобщо да не ги започват.

Освен това не е ясно как би изглеждала една евентуална американска победа над Иран: дали ще е достатъчно само да бъдат унищожени иранските бойни самолети и кораби, което не би затруднило особено американците. С това обаче те не биха постигнали кой знае какво, защото Техеран все още ще разполага със значителна част от своя ракетен арсенал, който навярно ще използва за поразяването на “меки” цели.

Тогава САЩ ще се видят принудени да навлязат и по суша, за какъвто сценарий обаче иранската армия се готви от години. Иран ще заложи на т.нар. мозаечна отбранителна стратегия и на воденето на партизанска война. „Това би изложило на многобройни заплахи всеки завоевателен поход към столицата Техеран и би осуетило потенциалната окупация на страната, се казва в изследване на корпорацията RAND.

Освен това Иран е наясно, че САЩ ще се опитат на всяка цена да избегнат започването на сухопътна офанзива”, се посочва в анализ на частната компания 5 Stones intelligenc, която консултира и американското правителство. В анализа се казва още, че широкомащабни военни офанзиви – като тези в Ирак или Афганистан – вече не са по силите на западните държави най-малкото заради високите разходи за тях.

Извън границите на страната Иран би могъл също така да мобилизира различни милиции, които го подкрепят. Да припомним например включването на бойци от ливанската организация „Хизбула“ във войната в Сирия. Да не говорим, че някои групировки в структурите на „Ал Кайда“ поддържат близки контакти с Техеран. Така например за някои джихадистки акции на „Ал Кайда“ се знае, че са били планирани и финансирани именно от Иран, допълват от 5 Stones intelligence. А за това, че Иран залага на воденето на асиметрична война, говорят красноречиво и изявления от рода на: “Врагът не трябва да знае какво може да очаква от нас.”

Продължете по-нататък

СВЯТ

Бомби на дронове – новите оръжия на руските войници

публикувано

на

от

Дронове с бомби на бойното поле! На това ще разчитат руските войници в операциите си занапред. Малките безпилотни летателни апарати (БЛА) вече са проучени от руските експерти като възможно оръжие, разработва се и система за справяне с новата заплаха.  Руското Министерство на отбраната има намерение да оборудва с мини-БЛА по един взвод в сухопътните войски, военновъздушните сили, морската пехота и спецназ. И както стана ясно, те ще се използват не само за разузнаване, но и за поразяване на цели с миниатюрни бомби.

До няколко години куадрокоптери – малки дронове с четири мотора – ще са на разположение в дивизии на сухопътните войски и военновъздушните сили, а освен това ще се използват и от пехотинци и специалните части. Експерти отбелязват, че в близкото бъдеще малките безпилотни летателни апарати ще се превърнат в

изключително ефективни оръжия

Характерът на част от военните действия в Близкия изток е това, което вероятно е довело до нововъведението. Именно в Сирия руските военни сили се сблъскват с масовото използване на безпилотни летателни апарати срещу себе си.

Бунтовниците в страната ги сглобяват от компоненти, поръчани онлайн, и ги използват както за разузнаване, така и за миниране на терени и дори бомбени нападения.

Първите образци от новия апарат вече са били получени от 58-а общовойскова армия (Владикавказ). Спрямо резултатите от анализа на тяхната употреба дроновете ще бъде “доизпипани” от производителя и ще бъдат изпратени първо в отряди от въздушните сили и специалните части, а впоследствие и сред сухопътните войски. Очаква се руските ВВС да се сдобият с куадрокоптерите по-късно през тази година.

Първоначално дроновете ще бъдат използвани за разузнаване. Според военни източници след време те ще получат и нападателни възможности, тъй като специално за тях

се разработват миниатюрни бомби

Традиционните куадрокоптери са устройства с четири мотора, които могат да вдигнат тежест не по-голяма от 1 кг, пише webcafe. Това ще е достатъчно за осколочна граната или малко експлозивно устройство. По-тежките мини-БЛА, които са с шест или осем мотора, могат да пренасят по-големи товари – до 20 кг. За момента обаче не са ясни характеристиките на куадрокоптерите, които руската армия планира да използва, и какъв товар ще могат да пренасят.

Според военния експерт Антон Лавров вече са правени експерименти с добавен гранатомет, огнехвъргачка и спускане на амуниции. Дори малките БЛА, които не могат да носят тежък товар, ще са от полза, защото могат да се използват за разузнаване и са по-подходящи от големите си събратя, когато става дума за проучване на градски терени.

Използването на дронове в бойни действия е нещо, с което армиите по света вече са се сблъсквали. Милиции в Сирия и Ирак през последните години опитват да използват малки дронове като военно оръжие, на които руската армия е лепнала прякора “джихад авиация”. Няколко десетки танкове и бойни машини в Сирия са повредени именно от такива летящи апарати, екипирани с импровизирани бомби.

Най-известният случай за използване на импровизирани дронове с бомби е от началото на 2018 г. Тогава за пръв път в историята е използвана тактиката на

масово нападение с дронове

срещу руски военни сили в Сирия.

Над 10 подобни летателни апарата, напълнени с експлозиви, са изпратени срещу базите в Хмеймим и Тартус. Руската противовъздушна отбрана се справя с част от дроновете, а другите са изведени извън строя.

Подобни нападения са базирани на надеждата, че защитните системи няма да имат достатъчно време да засекат и да свалят всички въздушни цели и така поне един БЛА ще може да пробие защитите и да нанесе щети.

А с оглед на ниската цена на дроновете дори едно успешно попадение може да “изплати” цялото начинание.

Продължете по-нататък

СВЯТ

5 години след свалянето на малайзийския самолет в Украйна – какво знаем?

публикувано

на

Днес се навършват пет години от свалянето на малайзийския пътнически самолет с ракета над Източна Украйна – трагедия, коствала живота на 298 души.

На 17 юли  “Боинг” на авиокомпания Малейжа еърлайнс, изпълняващ полет от Амстердам за Куала Лумпур, беше поразен над зоната на конфликта между украинските правителствени сили и проруските сепаратисти.
По-голямата част от отломките на самолета бяха открити близо до украинското село Грабове. Части от тела и отломки от самолета обаче бяха разпръснати в радиус от километри.

В дните след драмата лидери от цял свят осъдиха свалянето на малайзийския “Боинг”. Тогавашният украински президент Петро Порошенко каза, че

Cтава дума за “терористичен акт”.

Барак Обама, по онова време президент на САЩ, заяви, че самолетът е бил поразен от ракета, изстреляна от зоната, контролирана от проруските сепаратисти, и това е станало “заради подкрепата на Русия”.

Няколко дни след трагедията ЕС прие тежки икономически санкции срещу Русия, насочени срещу енергетиката, отбраната и финансите. Холандия и Австралия, която загуби при свалянето на самолета 38 свои граждани, обвиниха открито през май 2018 г. Русия, че е отговорна за катастрофата и получиха в тази насока подкрепа от НАТО и ЕС. Москва отрича да е замесена и прехвърля вината на Киев. Миналия месец страните от ЕС засилиха натиска над Русия, като я призоваха “да сътрудничи напълно” на разследването и удължиха санкциите срещу нея.

В първи доклад, от септември 2014 г., международните следователи, ръководени от Холандия, казаха, че самолетът е бил “надупчен по време на полет от обекти, летящи с висока скорост”. През август 2015 г. те идентифицираха елементи, които вероятно са били част от ракетна система земя-въздух “Бук”, с каквато разполагат Москва и Киев. През септември 2016 г. следователите казаха, че са “получили” неоспорими доказателства, за да установят, че с

Самолетът е бил свален от ракета “Бук”, пристигнала от Русия.

През май 2018 г. следователите установиха, че ракетата, свалила самолета, е дошла от 53-а противовъздушна бригада от руските въоръжени сили, базирана в Курск, Западна Русия.

На 19 юни тази година следователите обявиха, че са идентифицирали

Четирима заподозрени

които ще бъдат съдени от холандската прокуратура за убийство. Това са руснаците Сергей Дубински, Игор Гиркин и Олег Пулатов, и украинецът Леонид Харченко – високопоставени кадри на проруските сепаратисти в Източна Украйна. Те са обвинени, че са ескортирали системата “Бук” и че са причинили разбиването на самолета. Процесът срещу тях ще започне на 9 март 2020 г. в съд в Схипхол, близо до летището, откъдето потегли разбилият се самолет. Малко вероятно е заподозрените да присъстват на делото. Русия и Украйна не екстрадират своите граждани, съдени в чужбина. Те може да бъдат съдени задочно. Следователите не изключват в бъдеще да бъде заведено дело и срещу други заподозрени. Те издирват членовете на екипажа за управление на системата “Бук” и хора, които са били брънка от веригата на руското командване.

Близките на загиналите при разбиването на самолета отделно поискаха от Европейския съд за правата на човека да “признае отговорността на Москва” за катастрофата.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено