Открийте ни и в

Български истории

София, щата Ню Мексико: Едно US селище, основано от българин

Георги Белчев пристигнал с $4, но сбъднал мечтата си да успее

публикувано

на

Едно селище в щата Ню Мексико носи името на отдалечената на хиляди километри от там столица на България. И докато София в България отпразнува своя празник на 17 септември, от София в САЩ идва историята на нейния основател – здрав българин с големи мустаци, избягал от революциите и бедността в родината си в началото на 20 век.

Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив. Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на английски, съвсем сам, със завършен едва трети клас и само с 4 долара в джоба. Но с голямата мечта да успее.

Един от внуците на Георги Белчев публикува преди време снимка от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 г. Снимката е от около 1918-1920 г.

Затова с пристигането си в САЩ той се захванал здраво за работа – в железниците, каменовъглените мини, заводите за стомана… Спестявал пари и през 1908 г. станал гражданин на САЩ, разказва историята му сп. „Албакърки”. По това време сенаторите в щата Ню Мексико приели закон за привличане на емигранти, тъй като на територията му имало много малко местни жители и прекалено много земя. Новите разпоредби гласяли, че всеки заселник можел да получи земя, която да достигне максимален размер до 5000 акра. Георги Белчев дочул за това и поел към новия си живот в Североизточно Ню Мексико, където при обветрения край на високите равнини земи са предоставяни на заселници. Скоро българският смелчага се сдобил със 160 акра земя (около 0,6 кв. км), за които платил 40 долара. Не след дълго

вдигнал каменна къща

и засял шарен боб, но не минало много време, когато разбрал, че няма да се справи сам.

Така един ден Георги Белчев публикувал обяви в българоезични вестници в Чикаго и Сент Луис. Следващите две години започнали да пристигат други българи – Георги Коларов, Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Ристо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови. Едно от семействата, Ристо и Спаса Наумов, заселници от Македония, дошли с тяхната млада дъщеря – Василка. Само четиринадесетгодишна, тя се омъжила за Георги Белчев, който бил тогава на двадесет и девет години. Двамата създали семейство с шест деца, вдигнали още една къща и миризмата на зелеви сърми и баница изпълнила новия дом в прерията. След това звуците от смях, накрая и английският език.

През 1912 г. жителите на селището се събрали на общо събрание, за да изберат име на новооснованото селище. След дълги дебати градчето било кръстено София, на името на столицата на България. Куриозното е, че Георги Белчев никога не е стъпвал в българската столица, но имал представата за нея като за нещо специално. Затова нарекъл основаното от него селище именно на нея, с надежда за благоденствие и успешен живот.

Той издълбал дървена крайпътна табела и я забил в земята близо до Магистрала 64, на 18 км от къщите. Щатът Ню Мексико не харесал саморъчно направения знак, както и името, което било написано на него. Според официалните власти „София“ звучало като име на нечия приятелка. „Не, не! Не Со-ФИИ-Я. СОФ-ия.

Много стар и велик град, Соф-ия!

обяснявал на властите Белчев. И отстоял своето.

София, Ню Мексико, започнала да се разраства. През 1914 г. покрай нея започнала да минава железопътна линия и така го свързала с окръжния център Гринвил. Тъй като новата София била разположена на важен кръстопът, щатските власти в Ню Мексико открили там и пощенска станция. Отворено било и училище, а след настояването на Георги Белчев щатът отпуснал пари за училищни автобуси. В училището освен на английски се учело и на български. През 1916 г. осемте български семейства в София получили правото да владеят усвоените от тях площи. Това вече им позволило с общи усилия да си построят и къщи за всяко семейство.

Към края на Първата световна война всяко семейство в селището вече обработвало от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит позволил на кооператорите да специализират производството си. Произвеждали жито, царевица, боб, просо, картофи, но най-много се сеел боб, от който всеки обработвал по 60 до 70 акра и който имал много добра цена. Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата световна война било голямо. Изкупуването на произведеното осигурявало редовни доходи на жителите на София. Така те успели да си купят 124 селскостопански машини. С тях българите започнали да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя. През 1920 г. заселниците купили земята.

Една част от тях продали дяловете си и през 20-те години се завърнали в България. Останалите

продължили живота си като еднолични фермери

между двете световни войни.

Щастливите времена обаче не продължили вечно. По време на Голямата депресия (1929-1933 г.) землището на София е нападнато от скакалци, бедствието опустошава почти цялата реколта. Много от заселниците напускат София и се връщат в Средния Запад. След Втората световна война селището запада. През 1963 г. е затворено училището. Постепенно останалите български заселници и техните деца напускат София и се преселват в близкия град Клейтън и други градове на Ню Мексико и Тексас.

Георги Белчев останал. Той казвал, че улиците на Америка са павирани със злато и ако си честен и работиш здраво, ще успееш, споделяли синовете му Джорд и Стив. И те, описани от американското списание, както и баща им имали широките лица на източноевропейци, но носовият им тексаски говор припомнял на околните, че са много, много далече от Балканите.

Създателят на София в Ню Мексико починал в Клейтън през 1980 г., на 95 г., притежавайки над 3600 акра земя (14,6 кв. км). Много по-младата от него Люси живяла до 1996 г., когато починала на 98 г. През 2010 г. починал и синът им Джордж, който бил завършил технологични науки в Тексас, играл в баскетболния отбор Red Riders и имал четири деца. Един от внуците на Георги, който носи името на дядо си, Георги Белчев, публикува преди време снимка от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 г. Снимката е от около 1918-1920 г.

Днес София в равнините на Ню Мексико продължава да съществува, но там живеят съвсем малко хора, в центъра му има няколко сгради, а в далечините се виждат няколко стари, поизоставени чифлика, напомнящи за това колко е трудно да се препитава човек там.

Селището сега

 

Завръщане в Родината

През 1969 г. Белчев и съпругата му Василка, която всички наричали Люси, отпътували за първи път обратно към България. Това трябвало да бъде тяхното закъсняло сватбено пътешествие. България вече била част от Съветския блок и Белчев срещнал проблем да пътува свободно из страната, както и в столицата София. „Тайната полиция ги следвала навсякъде. Следвали ги, защото татко постоянно говорел колко велико било в Америка”, споделя Джордж, единият от синовете на стария емигрант. Георги и Василка спрели в родния град на Георги Белчев – Попово, където по-голямата част от хората, включително и децата, работели на държавните полета.

„В САЩ ти можеш да притежаваш своя собствена земя“, разказвал на хората Белчев. „Както изглежда, хората там убедили татко, че е най-добре да си затвори устата. След като си тръгна от България, той никога повече не се обърна назад“, допълва Стив, друг от синовете му. През 1979 г. Белчев и жена му напуснали София и се преместили да живеят в Клейтън.

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Лия от Бостън, заради която вдигнаха трикольора в „Бъркли“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя е поредното доказателство, че българките освен красиви, са и много талантливи. А успехите й в САЩ, където живее от пет години, я приближават бързо и сигурно към докосването на американската мечта.

Лия Ангелова, чийто сценичен псевдоним е LYA, вече може да се похвали с богата музикална кариера. Тя има издадени няколко албума и един миниалбум, които се радват на успех и в САЩ, и в България. Освен това преди по-малко от година талантливата българка завършва най-престижния музикален университет в света, „Бъркли“, заради което при дипломирането й там се вее българският трибагреник. И още – на завършването си българката е делила една сцена с Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, а две години по-рано успява да размени няколко думи с легендата Лайнъл Ричи.

За Лия всичко започва още в детството, когато наследила първотто си пиано от дядо си, който владеел много добре и флейтата, и саксофона. Музиката е в кръвта на малкото момиче и тя проявява таланта си за първи път като част от детския хор „Пим Пам“, чийто диригент тогава бил един от най-известните български композитори Борис Карадимчев. След като завършва гимназия, Лия започва да

преследва мечтата си и идва в САЩ

където учи две години класическа музика в Масачузетския университет в Бостън. Там изучава и много други дисциплини, от които философията й се превръща в любима. Но младата българка не забравя нито за миг, че е в Америка, за да учи музика, и така се решава да пробва късмета си в „Бъркли“. Наясно е, че приемните изпити преминават при изключително висока конкуренция, но въпреки това портфолиото, което е направила специално за случая, впечатлява комисията и й осигурява покана за прослушването. На него Лия изпълнява песен на Уитни Хюстън, която й отваря вратите на „Бъркли“.

Следват няколко пълни с много работа, но и много интересни години. Младата българка твори музика, понякога заедно с колегите си, понякога сама, но винаги работи над усъвършенстването си с редица продуценти. Освен това стажува в бостънско радио и независим музикален лейбъл, а ходи и на клуб по бизнес, което е част от университетската й програма. През миналата година Лия участва и в друго приключение – конкурс за пеене в Америка от типа на Music Idol, който се казваше Opening Act 2019, за което BG VOICE разказа.

По време на стажа си тя посещава някои от най-големите лейбъли за музика и офиси на музикални платформи в Америка и има възможността да разговаря с някои от най-големите шефове в музикалния бизнес и с много успешни композитори, носители на десетки награди „Грами“.

„Посетихме едни от най-големите студиа, в които са

записвали изпълнители като Принс

навсякъде имаше плочи на Тейлър Суифт, на Бионсе. Знаеш, че тези хора са били там, и сядат и говорят с теб очи в очи“, споделя красавицата пред „24 часа“.

И така до момента, когато през май миналата година момичето с ангелски глас се дипломира заедно с някои от големите имена на музикалната сцена. От „Бъркли“ решават на тази церемония да присъдят почетни докторски степени на Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, както и на техния бивш възпитаник Алекс Лакамор, който е продуцент на хитовия американски мюзикъл „Хамилтън“.

Речите им впечатляват българката, особено тази на рапърката Елиът, която разказва за нелекия път към славата, за трудностите, които е срещала като чернокожа жена в Америка.

„Джъстин и Миси се бяха качили на сцената и той се обърна към всеки един от музикантите и се поклони и ни благодари. Беше наистина много специално“, не може да спре да се вълнува Лия.

Освен незабравимата среща с музикалните величия, онова, което трогва момичето, е, че макар да е единствената българка, която се дипломира в своя випуск, на церемонията наред с флаговете на много други националности присъства и този на България.

Две години по-рано, на галавечеря в чест на дипломиращите се тогава, Лия Атанасова пък успява да си размени няколко думи с Лайнъл Ричи, след като е

забелязана от неговия мениджър

а за довиждане получава и целувка по бузата от световната звезда.

В творчески план в най-скоро време на LYA й предстои да пусне своя дебютен видеоклип към песента Never Ending Night, която е част от нейния миниалбум. Заснемането му е отнело два дни по близо 10-12 ч. Концепцията измисля сама и разкрива, че ще се превъплъти в два съвсем различни един от друг образа.

Лия пише песни и на български, има вече една такава издадена – „Друга“. Иска й се при следващото прибиране у дома през юни това лято да организира и свой концерт на по-голяма сцена. Не изключва възможността да я сподели и с други изпълнители.

Фотограф: Изабела Грозлинг

И наравно с признанието, че обича българската музика и Родината, след 5 години живот в САЩ Лия споделя, че харесва американското мислене за ангажираност с повече от една възможност едновременно. „Харесва ми колаборацията между хора. Просто да се запознаеш с някого и да ти бъде подадена ръка“.

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин грабна „визуален оскар“ в Лос Анджелис (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

Вечерта на 29 януари беше особено вълнуваща за един българин – 31-годишния Кирил Мирков. В залата на хотел „Бевърли Хилтън“ в Лос Анджелис, където 2 седмици преди това бяха наградите „Златен глобус“, той получи статуетката за своя персонален „визуален оскар“. Така се наричат престижните награди за визуални изкуства на Световната асоциация за визуални ефекти Visual effect society (VES). От години наградите за визуални ефекти се провеждат на отделна церемония, предшестваща „Оскар“-ите.

Кирил Мирков получи статуетката в най-престижната категория – Oustanding Vissual Effects in a Commercial („Най-добри визуални ефекти в рекламата“), която е еквивалент на „Най-добър филм“ при оскарите. Наградата е за работата му в екип заедно с колегите му Карстън Келър, Селчук Ерген и Уилям Лабем за рекламния филм за световноизвестния ликьор „Hennessy: The seven worlds“ („Хенеси: Седем свята“).

Колегите му от престижното студио Moving Picture Company (MPC) в Лондон печелят общо 5 награди, три от които са за анимационния хит „Цар Лъв“. „Беше голяма чест за мен и голямо вълнение, но никога не съм работил за престижни награди, а защото визуалните ефекти са моята голяма страст – каза пред „Труд“ 3D артистът. – Просто съм щастлив, че

работя това, което най-много обичам“.

Той създава 3D ефекти на компютър, които после се наслагват върху вече сниманите с камера кадри. Например върху кадър как хора вървят по улицата може да се сложи изображението на огромен динозавър, изобразен чрез 3D. Понякога всичко в кадъра може да е направено на компютър, но много важно е да има fine tuning (“фина настройка“) или изпипване на детайлите, цветовете и свързването им в единна хармонична композиция. След завършването на рекламния филм „Hennessy: The seven worlds“ Кирил Мирков е издигнат до най-високата творческа позиция – супервайзър.

„Хенеси: Седем свята“ представя седем красиви свята, като този, който е изградил българинът – Flowing Flame, от изригващи вулкани в огнени краски. Екипът работи под режисурата на легендарния Ридли Скот (“Гладиатор“, „Пришълецът“, „Робин Худ“, „Ханибал“ и много други). „Хенеси: Седем свята“ е своеобразното завръщане на големия режисьор, с неговата продуцентска компания RSA, в света на рекламата. Работата с него е истинско приключение за младия българин. „За разлика от някои холивудски знаменитости, Ридли Скот е много по-земен и отворен към творческия екип и контактуваше директно с нас – казва Кирил. – Той няколко пъти идва на нашите всекидневни оперативки. Беше много съсредоточен и непрекъснато рисуваше, докато говореше, как вижда нещата. В студиото запазихме куп негови скици. Беше много вълнуващо да видиш как гений като него мисли в рисунки.“

Това е вторият „визуален оскар“ за българин, след като миналата година Камен Марков получи същия за участието си в рекламния клип „Момчето и пианото“ с участието на Елтън Джон. Тази година персоналната статуетка е изключителен успех и летящ старт за младия българин Кирил Мирков едва две години след като завършва филмовата академия в Лудвигсбург, Германия.

Той се ражда в София в забележително семейство, свързано с изкуството. Майка му Анна Трифонова-Салабашева е

едно от най-титулуваните момичета

с над 100 корици на наши модни издания през 80-те. Баща му Антони Мирков е оператор в БНТ. Вторият му баща Димитър Салабашев също е голямо име в операторското майсторство. Леля му Екатерина Трифонова и днес е топ модел по световните подиуми и модните списания.

„Не бях свръхамбициозна майка, винаги съм насърчавала децата си да се занимават с това, което обичат – казва майката. – Кирил винаги е бил точен, отговорен, дисциплиниран и целеустремен.“ Той израства в София, отглеждан е от майка си и баба си и първоначално се занимава с музика. И днес обожава знаменитата си баба Татяна Белкина и обича да й ходи на гости. От малък свири на пиано, а голямата му страст е да композира свои парчета на компютърна програма. „Кирил несъмнено се е повлиял от креативното ни семейство, от света на красивото, в който ние бяхме. Той никога не е рисувал, но това, което прави, също е креативност, само че с 3D ефекти на компютъра“, уточнява майката.

Когато е на 11 години, майка му последва втория си съпруг Димитър Салабашев в Дюселдорф. Кирил остава за малко при баба си и през 2001 г. също заминава за Дюселдорф заедно със сестра си Таня.

Стресът от чуждата действителност

е голям. Само 3-4 дни след пристигането си тръгва на училище – в нормална немска гимназия. „Не знаех грам немски, в началото говорех само на английски. Едва след 6 месеца усвоих разговорния немски. Нямах приятели, защото не можех да общувам нормално с децата на техния език, изглеждах им странен. Имало е моменти – разплакваш се и искаш да се върнеш обратно в България“, спомня си той.

На 12 години още не мисли с какво иска да се занимава като порасне. Продължава да композира свои парчета на компютъра, докато един филм не отваря широко очите му за визуалните ефекти – „Матрицата“. „Този филм ме привличаше неудържимо, но най-много ме впечатлиха визуалните ефекти в него. Поисках да разбера как се правят и ми ставаше все по-интересно“, спомня си Кирил.

Тогава в YouTube все още ги няма така туториълс – видеа, в които се обяснява как да се работи по някоя компютърна програма. „В някакъв форум открих видео как се прави един ефект от „Матрицата“ – „Булет тайм“ – разказва Кирил. – Инсталирах си програмата, но всичко беше толкова сложно, че ме хвана шубето. Бях само на 12 години и така се изплаших, че затворих всичко, казах си, а, не, не, това е много техническо, не мога. След година обаче, когато гледах и втория филм „Матрицата“, още повече се запалих. Отново отворих програмите, но си оставих малко време да проумея как се работи с тях. Страхът постепенно изчезна и бях дотолкова погълнат, че само за това мислех и само това правех, като се върнех от училище. Първо пишех домашните, а после сядах на компютъра.“

Когато е в гимназията, Кирил научава, че във филмовата академия в Лудвигсбург е открита

специалност „Визуални ефекти“

Такава няма в Берлин и той кандидатства там. Изискванията са много високи – да владееш правенето на визуални ефекти и да имаш поне една година стаж по това. Този стаж Кирил вече е натрупал. „Като ученик поработих една година във „Virtual Republic“ в Дюселдорф. Бяха едни от най-добрите, всяка втора реклама с хубави визуални ефекти в Германия беше правена от тях. Шефът беше много готин, хареса ме, кефеше го да обучава новаци като мен. Подготви ме много добре за академията и за това, което съм сега“, споделя Кирил.

В академията талантливият българин също става един от любимите студенти на преподавателите. Когато е в III курс, на конференция по визуални ефекти в Щутгарт се запознава със супервайзър от MPC – Лондон, и го канят там да изкара практиката си. „Поработих там една година, много ми хареса и си казах, че като завърша, ще отида в Лондон“, казва Кирил.

Още като студент е номиниран за наградите VES – с дипломната си работа. Тогава издават календар с най-известните „креатури“ или култови герои от холивудски анимации като Годзила, Елиън, Трансформър, Кинг Конг. За рекламата му Кирил и негови състуденти правят видео от минута и половина. Седем месеца екип от 7 души работи за това видео от минута и половина. Няма как да представят всичките 12 герои от календара и избират само един – Гоблин Кинг от „Властелинът на пръстените“, от втория филм „Хобит: Неочаквано пътешествие“. „Гоблин Кинг е едър, с дебела кожа, много грозен, направо отвратителен, обаче го снимат във фотостудио като модел. Това беше готиното – контрастът беше много голям“, смее се Кирил.

След шестгодишно следване той заминава за Лондон и от две години работи в MPC. В определен период е бил изкушен от визуалните ефекти за киното, но когато попада в рекламния отдел на MPC, се запалва за тази работа. „Рекламите стават все по-престижни. Премиерите им се очакват с голямо нетърпение от милиони фенове по света, както филмовите премиери. Там се работи в много по-динамично темпо. Правиш проект, след два месеца друг, ползваш нови програми. Интензивно е дори като въздействие върху хората – да представиш в секунди една идея

един сюжет, една история

При рекламите се работи в много по-малък екип, в който всеки 3D артист може да даде идея, да остави своя почерк, а не само да реализира нечии чужди идеи, както е при филмите“, казва Кирил.

Страстта по музиката все още го държи здраво и отскоро си е купил електронни барабани, със слушалки, за да не притеснява съседите си в Лондон. Така разпуска след напрегнатия ден в студиото. А също и с тенис на маса и на корт, боулинг, дартс. Поддържа тялото си с калистеника – упражнения на лост, лицеви опори, коремни преси.

Кирил признава, че напоследък му остава все по-малко време да лети до Дюселдорф при майка си или до София при баба си. Любимата работа от проект на проект го поглъща до такава степен, че няма време да пътува. „Този дом в София за мен си остава „вкъщи“ и смятам скоро да си дойда. Обичам в България прекрасната природа и че всичко е толкова близко – и планините, и морето“, казва българинът.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Мария Илиева, която не си представя живота без пеенето (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя прелива от енергия, заразява с позитивизъм и покорява с гласа си. За нея казват, че е най-усмихнатата певица на сцената в България. А тя признава, че без пеенето не би могла да живее и дори и някога да има цялото богатство на света, няма да спре да пее. А смисълът на живота й е нейният малък син Александър, който тази година ще навърши две годинки.

Тя е Мария Илиева и само след няколко седмици ще пристигне в Чикаго, за да бъде част от осмомартенското парти, което BG VOICE организира.

Усмихнатата певица често пътува в САЩ, където прекарва дълго време и където има много приятели.

„Обичам България, България ме е направила това, което съм. Често съм в Америка, имам приятели и проекти тук. Всъщност обожавам да пътувам. Почти няма държава в Европа, в която не съм била. Мисля, че границите вече са само в ума ни. Аз съм гражданин на света“, споделя тя.

И за да докаже това отново, в началото на декември Мария посрещна 42-ия си рожден ден в Маями. Заедно с нея в пътешествията й много често е и малкият Александър, за когото певицата неведнъж е казвала, че много обича и който я прави една

наистина щастлива майка

За нея днес няма никаква причина родителите и децата да не са приятели и смята, че майките и бащите трябва да говорят повече с малчуганите и да им отделят повече от времето си.

„Заради динамиката на ежедневието ни забелязвам, че масово родителите не отделят достатъчно време да говорят с децата си. А това е ключът към доверието и свободното общуване в един по-късен етап“, споделя тя.

Дискографията на Мария Илиева е изпълнена с хитове и песни, останали във времето. Сред тях са „Лунен сън“, „Нищо“, „Крадена любов“ в дует с Графа, „Минало“, „Думи“. „What Does It Take“ е първият й англоезичен сингъл, видеото към който е заснето в Лос Анджелис. Парчето се изкачва се до No1 като ново предложение в седмичната класация на телевизия MM „MM Top 20“; а „Думи“ е шесткратно излъчван по MTV Европа в класацията „World Chart Express“.

Мария Илиева е част и от много от риалита в България. Тя е член на журито в първия, втория и третия сезон на музикалното шоу „X Factor“. Бе част и от „Като две капки вода“, където се представи повече от блестящо.

Мария Илиева е канена

да подгрява концертите на световни звезди

като Джордж Майкъл, Симпъл Майндс, Дани Миноуг, Атомик Китън, Garaj Mahal и др.

Била е на сцената редом до изпълнители като Симпли Ред, Скорпиънс, Глен Хюз (Дийп Пърпъл), UB40, Gipsy Kings, Дзукеро, Ким Уайлд, Spike Edney’s All Star Band, Lou Bega, Tony Carreira, James Arthur.

През миналата година тя направи национално турне в България под наслов „Всичко – най-доброто от Мария Илиева“, което премина през Пловдив, Варна, Бургас и София, а през лятото, между датите на турнето си, Илиева отново прекара доста време в САЩ.

За нея казват и че освен с глас и музика, впечатлява и с безупречен стил.

Без значение дали става дума за видеоклип или сценична изява, певицата винаги успява да завладее с чара си. Но нейната обаятелност далеч не се дължи на дрехите или на прическите, с които изненадва хилядите си почитатели. Това е вродено качество, усещането, за което не всеки артист притежава, убедени са феновете й.

Мария определено не е последовател на модните вълни, защото успява сама да създаде уникални визии, с които да добави допълнителен ефект към присъствието си. Тя умело съчетава градския шик в ежедневието си, а на сцената залага на секси тоалети, но звездата никога не прекалява.

С какво ще изненада почитателите си в Чикаго, предстои да видим.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada