Открийте ни и в

Български истории

София, щата Ню Мексико: Едно US селище, основано от българин

Георги Белчев пристигнал с $4, но сбъднал мечтата си да успее
bgvoice

публикувано

на

Едно селище в щата Ню Мексико носи името на отдалечената на хиляди километри от там столица на България. И докато София в България отпразнува своя празник на 17 септември, от София в САЩ идва историята на нейния основател – здрав българин с големи мустаци, избягал от революциите и бедността в родината си в началото на 20 век.

Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив. Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на английски, съвсем сам, със завършен едва трети клас и само с 4 долара в джоба. Но с голямата мечта да успее.

Един от внуците на Георги Белчев публикува преди време снимка от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 г. Снимката е от около 1918-1920 г.

Затова с пристигането си в САЩ той се захванал здраво за работа – в железниците, каменовъглените мини, заводите за стомана… Спестявал пари и през 1908 г. станал гражданин на САЩ, разказва историята му сп. „Албакърки”. По това време сенаторите в щата Ню Мексико приели закон за привличане на емигранти, тъй като на територията му имало много малко местни жители и прекалено много земя. Новите разпоредби гласяли, че всеки заселник можел да получи земя, която да достигне максимален размер до 5000 акра. Георги Белчев дочул за това и поел към новия си живот в Североизточно Ню Мексико, където при обветрения край на високите равнини земи са предоставяни на заселници. Скоро българският смелчага се сдобил със 160 акра земя (около 0,6 кв. км), за които платил 40 долара. Не след дълго

вдигнал каменна къща

и засял шарен боб, но не минало много време, когато разбрал, че няма да се справи сам.

Така един ден Георги Белчев публикувал обяви в българоезични вестници в Чикаго и Сент Луис. Следващите две години започнали да пристигат други българи – Георги Коларов, Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Ристо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови. Едно от семействата, Ристо и Спаса Наумов, заселници от Македония, дошли с тяхната млада дъщеря – Василка. Само четиринадесетгодишна, тя се омъжила за Георги Белчев, който бил тогава на двадесет и девет години. Двамата създали семейство с шест деца, вдигнали още една къща и миризмата на зелеви сърми и баница изпълнила новия дом в прерията. След това звуците от смях, накрая и английският език.

През 1912 г. жителите на селището се събрали на общо събрание, за да изберат име на новооснованото селище. След дълги дебати градчето било кръстено София, на името на столицата на България. Куриозното е, че Георги Белчев никога не е стъпвал в българската столица, но имал представата за нея като за нещо специално. Затова нарекъл основаното от него селище именно на нея, с надежда за благоденствие и успешен живот.

Той издълбал дървена крайпътна табела и я забил в земята близо до Магистрала 64, на 18 км от къщите. Щатът Ню Мексико не харесал саморъчно направения знак, както и името, което било написано на него. Според официалните власти „София“ звучало като име на нечия приятелка. „Не, не! Не Со-ФИИ-Я. СОФ-ия.

Много стар и велик град, Соф-ия!

обяснявал на властите Белчев. И отстоял своето.

София, Ню Мексико, започнала да се разраства. През 1914 г. покрай нея започнала да минава железопътна линия и така го свързала с окръжния център Гринвил. Тъй като новата София била разположена на важен кръстопът, щатските власти в Ню Мексико открили там и пощенска станция. Отворено било и училище, а след настояването на Георги Белчев щатът отпуснал пари за училищни автобуси. В училището освен на английски се учело и на български. През 1916 г. осемте български семейства в София получили правото да владеят усвоените от тях площи. Това вече им позволило с общи усилия да си построят и къщи за всяко семейство.

Към края на Първата световна война всяко семейство в селището вече обработвало от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит позволил на кооператорите да специализират производството си. Произвеждали жито, царевица, боб, просо, картофи, но най-много се сеел боб, от който всеки обработвал по 60 до 70 акра и който имал много добра цена. Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата световна война било голямо. Изкупуването на произведеното осигурявало редовни доходи на жителите на София. Така те успели да си купят 124 селскостопански машини. С тях българите започнали да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя. През 1920 г. заселниците купили земята.

Една част от тях продали дяловете си и през 20-те години се завърнали в България. Останалите

продължили живота си като еднолични фермери

между двете световни войни.

Щастливите времена обаче не продължили вечно. По време на Голямата депресия (1929-1933 г.) землището на София е нападнато от скакалци, бедствието опустошава почти цялата реколта. Много от заселниците напускат София и се връщат в Средния Запад. След Втората световна война селището запада. През 1963 г. е затворено училището. Постепенно останалите български заселници и техните деца напускат София и се преселват в близкия град Клейтън и други градове на Ню Мексико и Тексас.

Георги Белчев останал. Той казвал, че улиците на Америка са павирани със злато и ако си честен и работиш здраво, ще успееш, споделяли синовете му Джорд и Стив. И те, описани от американското списание, както и баща им имали широките лица на източноевропейци, но носовият им тексаски говор припомнял на околните, че са много, много далече от Балканите.

Създателят на София в Ню Мексико починал в Клейтън през 1980 г., на 95 г., притежавайки над 3600 акра земя (14,6 кв. км). Много по-младата от него Люси живяла до 1996 г., когато починала на 98 г. През 2010 г. починал и синът им Джордж, който бил завършил технологични науки в Тексас, играл в баскетболния отбор Red Riders и имал четири деца. Един от внуците на Георги, който носи името на дядо си, Георги Белчев, публикува преди време снимка от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 г. Снимката е от около 1918-1920 г.

Днес София в равнините на Ню Мексико продължава да съществува, но там живеят съвсем малко хора, в центъра му има няколко сгради, а в далечините се виждат няколко стари, поизоставени чифлика, напомнящи за това колко е трудно да се препитава човек там.

Селището сега

 

Завръщане в Родината

През 1969 г. Белчев и съпругата му Василка, която всички наричали Люси, отпътували за първи път обратно към България. Това трябвало да бъде тяхното закъсняло сватбено пътешествие. България вече била част от Съветския блок и Белчев срещнал проблем да пътува свободно из страната, както и в столицата София. „Тайната полиция ги следвала навсякъде. Следвали ги, защото татко постоянно говорел колко велико било в Америка”, споделя Джордж, единият от синовете на стария емигрант. Георги и Василка спрели в родния град на Георги Белчев – Попово, където по-голямата част от хората, включително и децата, работели на държавните полета.

„В САЩ ти можеш да притежаваш своя собствена земя“, разказвал на хората Белчев. „Както изглежда, хората там убедили татко, че е най-добре да си затвори устата. След като си тръгна от България, той никога повече не се обърна назад“, допълва Стив, друг от синовете му. През 1979 г. Белчев и жена му напуснали София и се преместили да живеят в Клейтън.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Брони и Роси – BG следата в „Мики Маус“ и „Картуун“ (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Роси и Брони пред неговата картина „Куфар 1” ShockBoxx Gallery, Хермоса Бийч
БОРЯНА АНТИМОВА

Никой, дори първите създатели на сериите за Мики Маус и Мини, не може да каже защо тези две симпатични мишлета така влязоха под кожата на всички деца по света вече почти от век. Създаденият от Уолт Дисни и Уб Айуъркс през 1928 г. герой вече е един от най-разпознаваемите световни символи и на 18 ноември ще отпразнува 91 години от рождението си. Мики Маус е цяла култура, лика му върху всевъзможни предмети от бита и дрехи носят дори и млади хора.

От много години по безкрайната тема Мики Маус има много сериозна българска следа – тази на Брони Ликоманов, аниматор и режисьор на сериали за симпатичната мишка. Неговата съпруга пък – Росица Ликоманова, е уважаван продуцент в анимационния гигант „КартуунНетуъркс“. „Шегуваме се, че в нашето семейство аз съм творецът, а Роси – мозъкът”, смее се Брони.

Той е роден в София. Всъщност, името му е Бронислав, но в кредитите на проектите, по които работи, е Брони. Роден е в семейство, в което никой не се е занимавал с изкуство. Брат му Йордан, с 11 години по-голям от него, тръгва по стъпките на баща им и става инженер. За малкия син Брони родителите също планират подобно бъдеще, но не и той.

Винаги е искал да рисува и го прави със страст още от детската градина. Родителите му го записват на уроци по математика и литература, за да кандидатства в някоя сериозна гимназия, но след месец-два той се отказва и заявява, че

иска да учи в художествена гимназия

 Завършва текстил в Националната гимназия за приложни изкуства и кандидатства анимация във ВИТИЗ. Първата година не е приет и работи във фирма за визуални ефекти и реклами. Затова пък втората година е в класа на знаменития Доньо Донев. Във ВИТИЗ той среща голямата си любов – Роси, която следва „Кинознание и драматургия“ в класа на проф. Неделчо Милев. Тя също е родена в София и тръгва по стъпките на баща си, кинодокументалиста Михаил Лазаров. „Роси е прихванала много от страстта към киното и изкуствата от баща си, пише много хубаво като него“, казва Брони.

Когато се запознават, той е в първи курс, а тя във втори. Споделя й, че се чуди дали да не се прехвърли в изящния факултет на Художествената академия, а Роси е изумена: „Какво ще правиш там? Анимацията е много по-интересна като изкуство, защото съчетава и рисуване, и кино, и музика“. Така Роси оказва много голямо влияние върху развитието му като творец. Преди заминаването им за Америка, Брони работи в анимационно студио в Унгария, а Роси е научен сътрудник в БАН и офис мениджър в едно малко белгийско студио.

Брони изпраща дипломния си проект на един от най-големите фестивали в света за анимация в Анеси, Франция. Проектът му е номиниран сред 10-те най-добри за годината. Във Франция двамата се срещат с рекрютъри („търсачи на мозъци и таланти“ – б.а.) от едно студио в Америка. „Звездите се наредиха много добре за мен. Вече имах зелена карта и получих покана от рекрютърите да работя в Америка“, спомня си аниматорът.

Двамата с Роси и 6-годишната им дъщеря Ивон

заминават за Лос Анджелис

 през октомври 1999 г. и той започва работа като сторибордист в студио „Класки Чупо“, където среща други талантливи български аниматори. „Беше голям късмет за мен, че веднага започнах тази работа“, казва Брони. Сторибордът е нещо като комикс, или визуализиране на сценария на анимацията. Изобразява какви ще са кадрите, композицията, позите на героите. „Останахме в Лос Анджелис, защото тук е мястото за правене на анимация. Тук са големите студиа „Дисни“, „КартуунНетуъркс“, „Сони“, „Уорнър Брадърс“, „Никелодеон“, казва аниматорът.

Роси също си намира работа една седмица по-късно като асистент на една от продукциите в студиото. Брони и дъщеря му срещат проблеми с езика. „Моят английски беше трагичен. Дъщеря ни Ивон пък постъпи в предучилищна група и доста дълго, като я питаха иска ли да яде, кимаше с глава по „български“ и две седмици се прибираше гладна от градината“, смее се Брони.

Близо година след като започва работа като сторибордист, на Брони му предлагат да режисира сериала „Дребосъчетата“, за което по-късно е номиниран за ЕММИ. Режисира и „Rocket Power“.

Междувременно се ражда синът им Александър. Година по-късно Роси започва работа в „КартуунНетуъркс“. Брони от своя страна получава предложение от „Дисни“ да работи по анимационния сериал „Лило и Стич“.

„Дисни“ става негов творчески „дом“

 в следващите 15 години, с изключение на една година, когато отива в „Юнивърсъл“ да работи по сериала „Curious George“.

В „Дисни“ Брони Ликоманов работи по „Мечо Пух“ и други заглавия, но Мики Маус си остава неговата визитна картичка като аниматор и режисьор. „Мики Маус Клъб Хаус“ продължава да е много голям хит тук“, казва той. С най-популярния герой на „Дисни” се правят много на брой сериали, които вървят успоредно и в които главни герои са добре познатите Мики, Мини, Дейзи. В продукцията за Мики Маус Брони Ликоманов започва като сторибордист, после сториборд супервайзър и накрая режисьор.

Как си обяснява тази популярност на мишлетата сред толкова много различни поколения? „Ох, и аз не знам, това е магията на „Дисни” – смее се Брони. – В архивите на „Дисни“ има ранни дизайни на Мики Маус, в които ясно се вижда, че той е бил палав мишок”, коментира аниматорът.

Днес продуцентите на студио „Дисни“ следят изкъсо какво съдържание се поднася на децата, особено на най-малките. Много се внимава героите да не правят нещо лошо, на което малчуганите да подражават. Геройчетата винаги са много добри, много учтиви, правят само добри неща и трябва да са достойни за подражание от малките дечица, разкрива тайни от кухнята на „Дисни“ аниматорът.

Днес той продължава да твори в „Дисни“. От години работи с един екип, което не е често срещано в Холивуд. След Мики Маус режисира сериала „Джейк и пиратите от Невърленд“. Сега работи по едно от най-новите заглавия за мишлето – Mickey and the roadster racers („Мики и приятели състезатели“), или както е новото му име за третия сезон, „Mickey’s mixed up adventures“. Брони работи по този проект с други българи – талантливите сторибордисти Моника Томова и Росен Върбанов.

Росица Ликоманова днес е един от уважаваните

продуценти в гиганта „КартуунНетуъркс“

Продуцира сериала „Чичко Дядко“, в момента работи по SummerCamp Island („Летен лагер на острова“). Работата й е много отговорна, защото при анимациите продуцентите създават правилата на работа в една продукция, организирането на производството на един сериал, наемането на хора и разпределянето на бюджета, отпуснат от студиото.

Старата страст на Брони по изящните изкуства все още не го напуска. „Дълго време не рисувах нищо извън анимационните проекти, по които работя. В „Дисни“ организират сесии с модели, които позират, и аз също започнах да ходя да рисувам. Усетих, че този вид творчество ме зарежда“, споделя Брони. Творбите му са фигуративни композиции върху големи платна живопис. Често се вдъхновява от гръцката митология, от образи като Икар, Дедал, Диоген. Прави и малки скулптури от бронз.

Дъщерята Ивон вече е на 25 години, работи като рекрютър във фирма за наемане на висококвалифицирани IT специалисти. Играе много добре тенис и е била в първите 40 ракети на Калифорния. Наследила е атлетизма от майка си. Синът Александър е на 17 години и животът му е музика, с нея се събужда и с нея заспива, споделя Брони.

Семейството живее в квартала „Студио Сити” в Лос Анджелис. Много от приятелите им са българи, сред които има изявени актьори, музиканти и художници. „Поддържаме връзки и с колеги в България, много от които също са високо изявени творци“, казва аниматорът.

Връзката им с България е все така силна. „Родителите ни, братята и племенниците ни са там. Забелязал съм, че при нас спомените са едва ли не идеализирани. Защото ние не виждаме ежедневните проблеми и някак си всичко лошо се отсява и остава предимно доброто. Тук много българи се записват на народни танци, ходят по фестивали, и то хора, които в родината си дори не са слушали народна музика“, споделя българинът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Емануил Иванов – българинът, спечелил един от най-големите конкурси по пиано

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Той е само на 20 години и спечели един от най-големите и тежки клавирни конкурси в света. Емануил Иванов стана големият победител на 62-рото издание на Международния конкурс за пианисти на името на италианския пианист, диригент и композитор Феручо Бузони.

Конкурсът се проведе в италианския град Болцано. Кандидатите бяха над 420, а след предварителен подбор журито с председател Тил Фелнер одобри 22-ма финалисти. След тежко състезание в няколко тура – полуфинал, солов рецитал и изпълнение на камерна музика в ансамбъл – до големия финал с оркестър достигнаха трима млади пианисти, сред които и българинът.

Емануил Иванов, който на полуфинала представи творба от Панчо Владигеров, а за големия финал беше избрал Концерт за пиано и оркестър №2 от Камий Сен-Санс, свири блестящо в партньорство с оркестър „Хайдн“ на Болцано и Тренто под диригентството на Арво Волнер и беше обявен за

победител в късните часове на 6 септември

На второ и трето място останаха японката Шиори Кувахара и грузинецът Гиорги Гигашвили.

Изключителният наш млад пианист е завършил езиковата гимназия „Бертолд Брехт“ в Пазарджик. Негова учителка в родния му град е Галина Даскалова, а в София учи при проф. Атанас Куртев. В колекцията си има голям брой награди от национални и международни конкурси. От есента на 2018 г. Емануил е студент в Кралската консерватория в Бирмингам при Паскал Немировски и Антъни Хюит.

Победата му в Болцано е изключително постижение. Конкурсът „Феручо Бузони“, основан преди точно 70 години, е смятан за един от най-престижните и взискателни в света на клавирната музика. Сред носителите на първи награди са пианисти като Йорг Демус, Марта Аргерич, Гарик Олсън, Лиля Зилберщайн, Борис Блох, Александър Кобрин и др.

Българските пианисти, оставили своя следа в историята на конкурса, са Иван Дреников (трета награда през 1964 г.), Божидар Ноев (втора, при неприсъдена първа награда през 1965 г.), Боян Воденичаров (трета награда през 1981 г.) и Ралица Пачева (четвърта награда през 1999 г.). Поради високите стандарти, в много от годините първа награда не е присъждана.

Вечерта на 6 септември много българи следят изпълнението му на живо в социалните мрежи и

посрещат с огромно въодушевление новината

за успеха на Емануил Иванов.

Включването на непозната за журито творба като тази на Панчо Владигеров много наблюдатели смятат за риск, но за младия българин тя се оказва шанс.

„Обичам Владигеров и се опитвам често да го свиря. Сонатината му е една от най-представителните, най-добре сътворените композиции. Наистина се чувствам като у дома, когато го свиря“, каза Емануил пред БНР малко след голямата си победа.

След успеха в Болцано за таланливия българин веднага идват много и нови ангажименти. Той вече е в италианското градче Адано, където бе първият му концерт след конкурса, а малко след това ще пътува за Венеция за изпълнение на концерт от Моцарт.

„След това имам четири месеца да си отдъхна и да науча нов репертоар, след което започвам сериозни турнета в Европа и Япония“, обобщи програмата си Емануил Иванов.

За това, че не е завършил музикално училище, а езикова гимназия, младежът казва: „Дано не разочаровам някого, но никога не съм обръщал особено внимание на материала в училище. Това, че съм завършил със сравнително отличен успех, е една мистерия. Винаги – и в езиковата гимназия, и в прогимназията – съм давал предимство на пианото“.

Макар и затрупан с ангажименти, младият пианист ще се завърне и на българска сцена в концерта на носителите на голямата награда от конкурса “Млади виртуози” и с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на фестивала „Пиано Екстраваганца“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Камен, Тончо и Мамалев завършват турнето в Чикаго

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

След девет успешни представления майсторите на комедията Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев и Георги Мамалев ще завършат първото си презоеканско турне тази неделя в Чикаго. Тримата ще представят разширена версия на спектакъла си в красивата зала на Copernicus Center от 6 РМ.

Най-добрите скечове от “Ку-ку”, “Каналето” и “НЛО” ще оживеят на сцената със забавна мултимедия и гарнирани с хитови песни от репертоара на любимите предавания.

Хамалите пробиха и в CNN! Турнето на "Майсторите на комедията" жъне успехи (ВИДЕО, СНИМКИ)

“Този спектакъл е не просто много смешен, но има и носталгичен момент – връща ни във времето, когато гледахме тези предавания по телевизията. Ние израснахме с тези образи, с тези песни. Носят наистина една емоция от България”, казва Златина, която гледа представлението в Бостън миналата неделя.

64 Majstorite (13)
64 Majstorite (1)
64 Majstorite (6)
64 Majstorite (7)
64 Majstorite (8)
64 Majstorite (9)
64 Majstorite (10)
64 Majstorite (11)
64 Majstorite (12)

Според Мамалев винаги ще има носталгия по тези скечове и песни. А хората в САЩ се смеят на същото, на което се смеят и тези в България.
„Не сме привърженици на просташкия хумор. Нашият хумор е много хубав, злободневен, битов, говорим за живота. Един от героите казва – мене ме лекуваха 8 лекари и въпреки това оживях“, каза Мамалев.

„Хората в залата са като хората, които наблюдават всяко едно тв шоу. В това тв шоу има различни водещи. Идват различни персонажи, различни герои. От страната и от чужбина“, каза Воденичаров.

Задържаха Камен Воденичаров за ден на летището в Париж, но вече е в Монреал (ВИДЕО)

Мамалев изтъкна, че скечовете са великолепни.

„Това са нашите образи, които ние сме изграждали и които хората харесват. Говорим за съвременните проблеми. Този спектакъл се променя постоянно. Създаден е така, че да можем да импровизираме“, каза Токмакчиев. И те го правят, както се убедиха хиляди българи, които вече гледаха “Майсторите на комедията” в Канада и САЩ досега.
Любимите актьори на няколко поколения българи получават навсякъде бурни аплодисменти и викове „Още, още“ от пълните зали, а Камен, Тончо и Мамалев продължават серията с още любими песни от репертоара на „Ку-ку“, „Каналето“ и „НЛО“.

Преди Чикаго тримата актьори ще гостуват на сънародниците ни в Сиатъл и Ванкувър.

 

Датите до края

  • 11 октомври, петък – Сиатъл
  • 12 октомври, събота – Ванкувър
  • 13 октомври, неделя – Чикаго

Инфо и билети на www.bg-voice.com/maistorite

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada