Открийте ни и в

Български истории

Сребрин Анастасов – българинът в US мафията при Сухия режим

Той бил арестуван във Филаделфия при разбиването на най-големия престъпен синдикат

публикувано

на

Полицията открива нелегално производство на алкохол. Сн. Wikipеdia

В мрежите от нелегален алкохол, които оплитат Америка по време на Сухия режим, има и един българин. Той се казва Сребрин Анастасов, а името му се споменава многократно в доклад на ФБР от края на 20-те години на миналия век като един от най-важните хора в престъпния свят на мафията, заливащ най-големите градове на Щатите с нелегален алкохол.

Сухият режим в САЩ е останал в историята с 13-годишната забрана за производство на алкохолни напитки в Америка. От 1920 до 1933 г. на територията на всички щати не се позволява и транспортирането и продажбата на напитки със съдържание над 0,5% алкохол. Целта на забраната е да се ограничи пиенето в Америка, превърнало се в един от най-вредните навици благодарение на имигрантите.

Но замисленото дава краткотраен резултата. В началото престъпленията след употреба на алкохол наистина намаляват, но скоро ограниченията се оказват идеална среда за нелегална търговия със спиртни напитки, а това е идеален повод мафията да разшири влиянието си в страната. Тя започва да контролира вноса и износа на алкохол, както и нелегалното производство в Ню Йорк, Чикаго, Детройт, Кливланд, Филаделфия, Сейнт Луис, Минеаполис, Сейнт Пол и Лос Анджелис. В този процес значителна роля изиграва и Сребрин Анастасов.

Той е човекът, открил метода за превръщането на отровния денатуриран алкохол в напълно безвреден и подходящ за производство на спиртни напитки. Разследващите мощния престъпен синдикат по онова време установили, че българинът и неговите съучастници са отклонили около 7 млн. литра алкохол и така са

спечелили $50 милиона

Това е наистина космическа сума, която след приспадането на инфлацията се равнява на днешните $720 милиона.

В престъпната мрежа са замесени 31 американски фирми и участват 65 души, включени са и корумпирани полицаи, институции и държавни служители на високо ниво. Най-голямата мафиотска структура за нелегален алкохол е разбита от ФБР при операция на 10 февруари 1930 г. Най-напред са арестувани собствениците на две големи компании, базирани в Спрингфийлд, Илинойс – Corn Products Refining Company и Fleischman Yeast Company. Тяхната дейност са състои в производството на мая и царевичен сироп, които са основните съставки при направата на някои сортове бира и уиски. Следват още арести. Във Филаделфия са задържани управителите на Glenwood Distilling Company, която произвежда нелегален алкохол. В ареста са пратени и трима бивши агенти на ФБР, които са помагали за пласирането на напитките на черния пазар. Обвинението към тях е в отклоняването на около 500 хиляди литра денатуриран алкохол на стойност около 1 милион долара.

По същото време и отново във Филаделфия е арестуван и Сребрин Анастасов. В информациите за ареста му в американската преса той е описан като една „мистериозна персона“.

В действителност животът му е изпълнен с много и интересни факти.

Преди да се захване с нелегалната дестилация на алкохол в Америка, българинът се подвизава като парфюмерист в Париж, пише lifebites.bg. През 1923 г. заминава за Чикаго по покана на нюйоркската козметична компания Joubert Cie. Той запазва българското си гражданство и още същата година основава компания за производството на дезинфектанти. Докато работи в нея, открива метод за извличането на ароматните масла от тоника за коса, дезинфектантите и парфюмите, с цел изолиране на чистия алкохол.

В следващите години Анастасов развива

мрежа от контакти с 80 държавни служители

от специализираните органи, разрешаващи търговията с денатуриран алкохол.

Компанията му Revelation Chemical Company получава разрешение да закупува огромни количества индустриален алкохол. Анастасов го пречиства и препродава за производството на нелегални спиртни напитки. Българинът, разбира се, не е първият, който успява да пречисти денатуриран алкохол и да го направи годен за пиене. Това е правено и преди, но в крайния продукт винаги е оставал неприятен вкус, който дори тонове с есенция не могат да прикрият. Методът на Анастасов елиминира този проблем.

Интересни фигури има и сред героите, успели да разбият тази най-голяма престъпна група за нелегален алкохол в Америка. Инициатор на саморазправата с мафията е Александър М. Джейми. Той е зет на агента от ФБР Елиът Нес (1903-1957), който вкарва Ал Капоне в затвора през 1931 г. Нес и успехът му се превърнаха в холивудски сюжет – те бяха изиграни блестящо от Кенид Костнър и се превърнаха в класиката „Недосегаемите“. Джейми е един от т.нар. тайни шестима. Това е група агенти на ФБР, които успяват да разкрият 595 случая на нелегално производство и търговия на алкохол. Те съдействат за осъждането на

55 души на общо 428 години затвор

Той и сътрудниците му работят в продължение на половин година и накрая стигат до града, от който се ръководи синдикатът за производство на нелегален алкохол – Чикаго.

През 30-те години на миналия век Чикаго е една от столиците на организираната престъпност в Щатите. В града живея около 3,3 милиона души, а по улиците му често се водят гангстерски престрелки между различни групировки, търгуващи с нелегален алкохол. Когато най-голямата мрежа, в която участва и българинът Сребрин Анастасов, е разбита, осъдителните присъди са произнесени от илинойския адвокат Уолтър Провайн, който по това време е и главен прокурор на САЩ. В съдебната зала присъства лично и Джеймс М. Доран, комисарят, който отговаря за спазването на закона за забрана на производството и търговията с алкохол.

Сухият режим в Америка е премахнат две години след разбиването на престъпния синдикат, в който участва и българинът Сребрин Анастасов. Това става с 21-вата поправка, обещана преди изборите от спечелилия по-късно президентската битка Франклин Рузвелт.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

BG лекар в Ню Джързи: Като войници без бронежилетка и каска сме

публикувано

на

от

Виж цялата статия
д-р Мишел Бакърджиев, Сн. Frognews

Най-големият проблем пред всички болници в САЩ е липсата на предпазни облекла за лекарите. Често се налага медиците да използват една маска по няколко пъти, като я почистват между пациентите.

Реалността в американските лечебни заведения описа една българска лекарка на фронта в Ню Джързи – Мишел Бакърджиев. От две години тя работи в спешното отделение към медицинския център в Мористаун. Майка й и баща й са българи, а самата тя често пътува до България. Мишел е един от основателите на неправителствената организация Medipath International, която провежда безплатни конференции, уъркшопи и конгреси за студентите по медицина в България.

Сега обаче тя е в епицентъра на заразата – САЩ вече са най-засегнатата страна от коронавируса, а в североизточната част на страната, където е българката, ситуацията е сред най-динамичните.

„Болницата, в която работя, има отделени 7 етажа за пациенти с COVID-19. Много здравни заведения

изчерпват наличните си респиратори

Има много пациенти в критично състояние. Поради тази причина властта в Ню Йорк позволи един обдишвател да се използва за двама пациенти, ако се наложи“, разказва Мишел Бакърджиев пред Frognews.

Тя е категорична, че драстичните мерки ще помогнат за спасяването на колкото се може повече човешки животи, но и не крие, че лекарите са изложени на голяма опасност заради липсата на предпазни облекла. Според българката това е най-големият проблем.

„При един пациент в критично състояние има лекар, сестра, респираторен терапевт, асистент, който помага при интубацията. Това са четирима души освен пациента. Предпазното облекло трябва да се хвърли незабавно, след напускане на стаята, в която се намира пациентът. Запасите ни обаче започват да свършват и сме стигнали до момент, в който използваме няколко пъти една и съща маска и я почистваме между пациентите. Сякаш искат от нас да жертваме живота си, за да спасим живота на пациентите – решение, което никой не би трябвало да взима. Обичаме работата си и осъзнаваме риска, но ситуацията е все едно да помолиш войник да влезе в битката без бронежилетка или каска“, споделя Мишел Бакърджиев.

Тя разказва и че карантината е променила изцяло живота й не само в болницата, но и личния.

„Много от хората в момента работят по домовете си. Семейството ми също си е вкъщи. При мен нещата са различни – аз работя на „бойното поле“. Когато се прибирам от работа,

трябва да се събличам в гаража

за да не разнеса коронавируса в дома си. Меря постоянно температурата си, чистя всичко, което нося у дома“, споделя тя.

Колегите на Мишел в болницата са се превърнали в нейно второ семейство. Не спират да се подкрепят, помагат си и дори се опитват да се шегуват, за да разведрят обстановката.

Българката подкрепя карантината и смята, че това е единственият начин заразата да се забави и колкото се може повече хора да могат да получат медицинска помощ.

„Можем да забавим разпространението и по този начин няма да се заразят толкова хора. Болниците няма да са претъпкани от резкия брой на пациентите. Ако не го направим, това ще пренатовари здравните заведения. Ще трябва да включваме по двама пациенти към един респиратор и да правим тежки избори за това кого да интубираме и кого да оставим да умре. Това няма да е „новото нормално“ завинаги. Но ще продължи поне през следващите няколко месеца, докато успеем да овладеем вируса“, категорична е д-р Бакърджиев и заключава: „Това е много по-добре от това да се сбогуваме завинаги с човек, когото обичаме“.

Българката подкрепя въведената от правителството карантина и това, че се опитва да осигури повече предпазни облекла. Според нея обаче трябва да се наблегне на вътрешното производство.

„Фабриките в страната трябва да произвеждат повече защитно оборудване и да се концентрират върху доставките. Броят на заразените излиза извън контрол много бързо и трябва да защитим онези, които се грижат за тях. Ако здравните работници пострадат, няма да има кой да помага“, убедена е тя.

Въпреки тежките моменти Мишел Бакърджиев успява, макар и трудно, да види и нещо позитивно.

Лекарите се обединиха

Хората от квартала ми също се обединиха. Създадохме заедно онлайн блог, за да помогнем на хора в нужда – пазаруваме стоки от първа необходимост и ги оставяме пред вратите на съседите. В болницата ми постъпват дарения – предпазни екипировки, храна, пари… Това ме радва – зад нашата общност застават хора, социални групи и надигат вой за нашите проблеми. Покриваме смени на колеги, ако се наложи. Всички здравни работници са заедно в това“.

Тя е благодарна и на пациентите си, че е част от живота им в такива критични времена и че успяват да я научат как да е по-добър лекар.

„Млади и стари падат под ударите на тази болест и всичко това ме свали на земята. В края на краищата ние имаме семействата си, приятелите си. Благодарна съм за своите. Ще преборим това и ще излезем от ситуацията по-силни и по-мъдри“, надява се българката.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

BG изобретение „преглежда“ заразени с коронавирус от разстояние

публикувано

на

от

Виж цялата статия
д-р Бойчо Бойчев Сн. „За Казанлък“

Българска медицинска разработка може да проследява заразени с коронавирус дистанционно и да предупреждава кога е нужна лекарска намеса. Изобретението е на д-р Бойчо Бойчев от Казанлък и изгражда модел от стотици изследвания, които се правят в реално време. С помощта на разработената от него система преди евентуално влошаване на пациентите лекари могат да реагират. Уникалната българска разработка вече привлича интереса на световни медицински гиганти и правителства по света.

Кметът на София Йорданка Фандъкова обяви преди дни, че планира общинските болници в българската столица да бъдат оборудвани с медицинското изобретение. Общински съветници от Казанлък пък направиха дарение и осигуриха устройството в болницата в града.

Устройството Сн. OFFNews 

Системата за реално проследяване първоначално е разработена за кардиологични наблюдения. На пациентите се поставя специално конструирано и патентовано от д-р Бойчев устройство. Спасило е хиляди човешки животи. Сега се използва за борба с COVID-19 и

следи редица показатели

„Артериално налягане, средно артериално налягане, пулсово налягане, сатурация, това е насищане на кръвта с кислород, респирация, това е динамика на дишане, честота на дишане на пациента, температурата на тялото, положението на тялото в пространството има много изведени показатели“, каза д-р Бойчо Бойчев пред NOVA.

Системата е конструирана за непрекъснат дистанционен телемониторинг в реално време. Всичко се случва на практика пред нашите очи.

Към системата проявяват интерес световни медицински гиганти, така също и правителства. 300 болни от коронавирус под карантина се проследяват в Румъния и дават възможност за бърза реакция на лекарите.

„Разстоянието няма значение, т.е. в коя държава е пациентът, за нас няма никакво значение. Може би 6 до 12 часа преди влошаване на състоянието, наблюдавайки трендовете на основните физиологични показатели, можем да предвидим възможността за такова влошаване и да реагираме доста по-рано, отколкото ако изчакаме да се прояви самата клинична картина на заболяването“, каза още д-р Бойчо Бойчев.

Дистанционното проследяване Сн. OFFNews

При това наблюдение пациентите, които са с негативно развитие на заболяването, се насочват за изследване и евентуална хоспитализация.

Системата позволява

на всеки 5 секунди да се подават резултати

от измерванията на редица показатели. Над 4500 са параметрите, които се следят за денонощие. Вече се натрупват база данни за поведението на COVID-19 върху пациентите. „Ние сме създали една сложна матрица, която мога да нарека спокойно електронен геном на човека и която сега тепърва ние я внедряваме в нашата практика, което ще ни даде възможност да създаваме модели не само за COVID-19, но за много други заболявания“, заяви д-р Бойчо Бойчев.

Кметът на София Йорданка Фандъкова поиска тази система да работи не само по време на кризи и се зарече да търси варианти това да стане. „Тази система не трябва да работи само по време на криза, а се разработва, за да могат общинските болници да имат по-високо ниво на качество на здравеопазване. Тя дава шанс на лекарите да ползват консултация на водещи специалисти“, каза кметът на София.

Д-р Бойчев разработва системата Чек пойнт кардио дълги години с лекари, програмисти и математици. Той има близо 30-годишен опит в клиничната медицина.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

От центъра на COVID-19 в Италия: BG гримьор на „Долче и Габана“ дарява кръв (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Боян Николов
БОРЯНА АНТИМОВА

„Може да се чувстваш уютно и в Милано, дори и днес“, казва Боян. Не е истина… В центъра е на големия коронавзрив, но е искрен. Дори и по гласа му по телефона личи, че се усмихва широко. Преди малко се е върнал от кръводаряване. Видял за тази инициатива в Инстаграм и без да се замисли, отишъл и дарил кръв.

Споделя с близка своя приятелка, българка, апартамент в центъра на Милано, на площад „Република“. „Срещу нас е „Бърза помощ“, смее се Боян на изненадата, която предизвиква. Близостта със смъртта не ги плаши. Дори двамата с Деси са оставили телефонните си номера на портиерите на блока, в случай че някой възрастен съсед има нужда от помощ да му напазаруват. Всеки ден стриймват йога медитация с приятна разтоварваща музика, за да внасят успокоение в паникьосаните души на приятелите си.

„Музиката въздейства много силно. Всичко, което е изкуство, е като лекарство за душата – каза пред BG VOICE българинът. – В този момент е още по-важно човек да практикува каквото и да е. Дори и да няма талант, просто да рисува нещо, да слуша хубава музика – това въздейства точно на позитивното мислене и човек се чувства по-добре…“

Страхотно е да си доброволец

и да помагаш на хората – казва Боян. – Преди известно време раздавах безплатни прегръдки на площада в Милано. Като се прибрах след това вкъщи, бях изпълнен с безрезервна любов и заразих много хора с желанието и те да направят нещо добро. През декември миналата година бях любопитен дали българите ще реагират на такава инициатива и раздавах прегръдки пред НДК.“

В този град, скован от паника, някой се смее… „Това е най-страшното – паниката – казва с въздишка Боян. – Тя влияе негативно на всеки, млад или стар. Много зависи доколко са отворени кръгозорът му и сърцето му към хората. В момента най-важното, което може да направи човек за себе си, е да продължава да мисли позитивно и да създава нещо, все едно какво. Да води приятни разговори и да се отдалечи максимално от новините.“

Своята душевна трансформация художникът Боян Николов е претърпял много преди сянката на „короната“ да надвисне заплашително над планетата. От света на най-голямата суета – модата, се е „преселил“ в света на картините. Още преди две години. След осем години работа като гримьор на „Долче и Габана“. „Въобразявах си, че това е моята мечта – да стана известен гримьор. Но в момента на реализирането осъзнах, че не е“, казва той.

От съвсем малък обожава да рисува в родния си Шумен. Помни първата си рисунка, когато е едва 3-годишен. Вижда бяло зайче у съседите, връща се вкъщи и го рисува с химикал. „Вероятно тогава се е зародила любовта ми към рисуването, без още да го осъзнавам“, казва художникът. От този момент не спира да рисува – баби и дядовци, кучето си, пейзажи по пътя. Просто спира, сяда на тротоара и рисува. Винаги когато ходи някъде от училище или от университета, носи блокче и рисува навсякъде – във влака, в кафенето с приятели, в парка. Обожава

тесните улички на Созопол и Несебър

и лодките край брега и ги рисува.

Завършва училище с художествена паралелка и Варненския свободен университет – рисуване със специалност мода и грим. Една година работи в София като гримьор в център за красота, но Италия, и по-точно Милано, го привлича неудържимо от дете. „Още докато учех в университета, си бях написал на лист как се виждам в бъдеще – като преуспял гримьор или художник в Милано“, споделя Боян.

Когато пристига в Милано, започва усилено да общува с италианци, за да научи добре езика. След 3 месеца си намира работа в ресторант. Работи там около 6 месеца, докато една среща в клуб не преобръща живота му. Към него се приближава мъж, букер в една от водещите модни агенции. Оставя му визитната си картичка и го кани на кастинг за модел.

Когато на интервюто разбират, че е художник, завършил и грим, сменят офертата и му предлагат работа като гримьор. Боян помни деня, в който му се обаждат за ангажимент през 2009-та. Съобщават му, че пускат на пазара нова линия грим и го канят на интервю. Оказва се, че е избран за лансирането на първия щанд в света на „Долче и Габана“ в Милано, в „Ринашенте“ – най-големият луксозен магазин на площад Дуомо. През 2009 г. двамата дизайнери за пръв път пускат грим с тяхната марка, а Боян Николов е сред първите избрани мейк-ъп артисти, на които те се доверяват.

Първите 2 години той

обикаля цяла Италия

за демонстрация на продуктите и постепенно отварят нови щандове в различни градове. През 2011 г. печели наградата за най-добър гримьор на годината на „Dolche & Gabbana“ за Северна Италия.

Работи и в представителния бутик на модната къща в Милано. Там има шанса да се запознае лично с Доменико Долче и Стефано Габана. По време на работата му с тях Боян асистира и се учи на тънкостите на изкуството на макиажа от известния Аарон Хенриксон, който днес е личен гримьор на Мадона. За ексцентричните си шефове Боян е лаконичен. „Отношенията ни не излизаха от рамките на работата, но от двамата Доменико е по-човечен и по-приятен“, споделя артистът.

Дали модата не е най-голямата суета на този свят, гледана от днешна дата, на фона на човешкото нещастие? Боян е на друго мнение: „Винаги съм гледал на модния грим като на изкуство. За мен женските лица бяха канавата, а гримовете – моите бои. Харесваше ми да създавам едно ново лице чрез грима“.

Работи и за ревюта на „Дизел“ на Седмицата на модата в Милано като асистент на Аарон Хенриксон. Гримира и за ревютата на известната марка козметика „Diego Dalla Palma“. „На ревютата няма много изкуство, просто ти казват какъв грим искат – тъмни очи, светло червило или обратното“, коментира художникът.

През 2017 г. му се случва нещо като в приказките. Поканен е в Мадрид на мюзикъла на Уолт Дисни „Цар Лъв“. А това му е любимата анимация от дете. На вечерята срещу него седи непознат мъж и Боян му разказва за страстта си по рисуването. В онзи период той рисува животни от саваната – зебри, лъвове, и показва на непознатия мъж снимки на картините си в телефона. Мъжът е заинтригуван и предлага на Боян да нарисува Чупет, любимото кученце на съпругата му Каяли, като подарък за рождения й ден. Когато си оставя визитката, Боян е изумен – току-що е

говорил с вицепрезидента на „Уолт Дисни“

за Европа, Близкия изток и Африка – Томас Спилер!

Спилер кани Боян в Брюксел, където живее със съпругата си, и му осигурява апартамент на 100 м от къщата му, в който да рисува кученцето. И понеже е изненада за съпругата, всеки ден Боян взема тайно от нея кученцето, рисува и го връща. На рождения ден на г-жа Спилер, който е в един огромен замък, с гости от цял свят, картината на Боян предизвиква фурор у гостите, а рожденичката се разплаква.

Веднъж преди 2 години, докато рисува с чашата кафе в ръка, една капка капва върху рисунката му и дава нова посока на творчеството му. Ефектът му харесва. Заравя се в интернет и открива, че техниката за рисуване с кафе е позната много отдавна. Месеци наред се усъвършенства, открива все нови нюанси и направо се влюбва в нея. Сега на работната му маса има много купички с различни нюанси кафе, като някои са от 2 години. Рисува само с мока кафе, приготвено в кафеварка.

Първата му самостоятелна изложба в Милано е през 2016 г. по време на Седмицата на модата. Рисува серия животни в саваната и наименува колекцията „Сафари фешън парк“. Декорира с кристали Сваровски частите от телата на животните, заради които те биват убивани – рогът на носорога, бивните на слона. Един деликатен намек на артиста колко е жестоко да се унищожават тези красиви животни заради прищевките на хората.

От 2 години артистът с творчески псевдоним Boyart с успех продава свои творби в

Дубай, Катар, Австралия, Белгия, Маями

а картините му, рисувани с кафе, се ценят високо. „Сам съм си създавал контактите, нямам зад гърба си галерист или човек, който да ми помага за рекламата на картините“, споделя Боян. Вече може да каже, че се издържа от изкуството си. Но продължава да работи като гримьор няколко дни в месеца за козметичната линия на „Том Форд“, тъй като не е лесно да живееш в един от най-скъпите градове в света Милано.

Преди две седмици е започнал нова колекция. Решава да смеси двете си любими техники – кафе и акрилни бои. Откакто е под карантина, е нарисувал една пчела и една муха с многозначителното заглавие на серията „BePatient“ – намек към хората да са кротки, да си седят вкъщи и да спазват стриктно карантината.

Откакто е оставил проекта „Долче и Габана“, си е наваксал изгубеното време с родителите, брат си, племенниците и близките си, като често е пътувал до България. Но е решил по време на кризата да остане в Милано. „Дали ме обзема паниката понякога? Не, но на моменти ми става тъжно. Тогава си припомням успехите си досега и си казвам: „Уау! Колко много съм постигнал!“. Така се зареждам с позитивизъм и сменям посоката на мислите си“, споделя артистът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada