Открийте ни и в

Български истории

Стефан, който прослави страната си в Холивуд

Филмът на режисьора, актьор и модел „България в 4 сезона“ е с версии на 10 езика
bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

С убийствения поглед на сините си очи и мускулестото тяло – все неща, от които жените примират, той би могъл да си живее добре като модел в Холивуд. Стефан Апостолов обаче има много по-възвишени и вдъхновяващи цели и каузи. Цели 4 години продължи одисеята на режисьора по заснемането на филма „България в 4 сезона“. Лентата беше представена с голям успех и в Холивуд. За създателите това е нещо повече от филм – инициатива, която да разкрие не само красотата на българската природа, величието на българския дух през вековете и днес, но и колко древна е българската земя. Проектът представя реалните човешки връзки, които се изграждат по пътя на комуникацията и мотивират човека да преследва мечтите си.

Обединяващата фигура във филма е 6-годишно момченце, изправено пред голямо предизвикателство –

да спаси момиченце, пропаднало в мост

в ждрелото на река Ерма. „Сцена е направо като във филм за Индиана Джоунс“, шегува се Стефан. На момченцето се явява дядо му, починал преди няколко месеца, с когото са имали много силна връзка. А той му е разказвал много истории за героите от миналото и настоящето. „Дядо, какво да правя?“ – пита объркано момченцето и чува гласа му, записан от самия Васил Михайлов. „Как го навих? Той не поема вече никакви ангажименти, но го грабна идеята и въпреки здравословните си проблеми участва“, сподели режисьорът.

Над 3000 българи се обединяват около идеята да заснемат този вълнуващ филм, обединени около каузата да мотивират българите и да покажат на света страната ни в много по-положителна светлина. Повечето участници са реално заснети хора – кукери, нестинарка, розоберачки, народни певци в носии, дъновисти, танцуващи паневритмия на Седемте рилски езера. В гладиаторските битки от тракийско време са ангажирани професионални каскадьори под ръководството на хореограф. Боевете на Шипка са заснети с 20 статисти и 20 каскадьори. Във филма са снимани и „съвременните герои на България“, както ги нарича режисьорът: спортистите Йордан Йовчев, Сани Жекова, Ивет Лалова, Станка Златева, ансамбълът ни по художествена гимнастика, Петър Стойчев и Николай Бухалов.

Цели 4 години продължава епичната „битка“ да се реализира този грандиозен проект с минимален бюджет и много ентусиазъм. През 2014 г. Стефан снима 5-минутен филм за Пловдив с дрон. Видеото става viral в социалните мрежи и това амбицира младия режисьор да направи нещо по-голямо за България. През 2015 г. Апостолов и най-добрата му приятелка Валентина Куцева, която е изпълнителен копродуцент на филма, правят краудфъндинг кампания за набиране на средства. Пускат в популярната платформа Indiegogo много въздействащо видео, което също много бързо става viral в социалните мрежи. Гледано е 2 милиона пъти. „Две хиляди души дариха за филма кой колкото може,

някои по $1-2, други по 100, 200, 300

 Беше готино да видиш как хората се мотивират. Гледаш една вълна се надига: „Хора, хайде да правим нещо заедно, нещо готино за страната ни!“, вълнува се Стефан. Събират около 40 хиляди долара, които след удръжките остават 30 хиляди.

Силната кауза на Апостолов печели и силни партньори в лицето на филмово студио „Ню Бояна“, което помага с техника, костюми и реквизит. Най-големите компании от Щатите за снимачна техника, като Panavision предоставят за безвъзмездно ползване най-добрите обективи в света, струващи по 150 хиляди долара единия. Затова визията на филма е много красива и въздействаща, с качеството на холивудска продукция.

По време на снимките на филма „България в четири сезона

По време на снимките на филма „България в четири сезона

Филмът ще бъде пуснат и във фейсбук в края на годината. Международното му име е различно от българското Life In Four Seasons („Живот в четири сезона“). Идеята е филмът да достигне до 1 милиард хора по света, като се пусне по социалните мрежи в поне 10 версии – на български, английски, мандарин, японски, корейски, немски, руски, италиански, испански и португалски. „Искаме всяка версия да стане viral в социалните мрежи – не крие амбициите си режисьорът. – Ако бяхме казали на хората просто: „Това е България, гледайте“, не всеки би се заинтересувал. Но като кажеш: „Това е филм, който ще промени живота ти“, е друго.“

През май се състоя световната премиера на филма, която бе на Югоизточния европейски

филмов фестивал в Laemmle Music Hall в Лос Анджелис

Седмица по-късно последва и втора премиера за Американския кинотеатър в „Театър Аеро“ в Санта Моника.

– С актрисата и певица Мария Елена Инфантино и генералния консул на България в Лос Анджелис Веселин Вълчев на премиерата на „България в четири сезона“ в Лос Анджелис

„Българската премиера в Пловдив на 4 юни беше много вдъхновяваща – сподели режисьорът. – Направихме я на Римския стадион в Джумаята, имаше истински червен килим и дойдоха Сани Жекова, Йордан Йовчев, Николай Бухалов и ансамбълът по художествена гимнастика, близки, приятели и хора от екипа, с които снимахме заедно. Беше много емоционално, някои плакаха по време на прожекцията. Втората българска премиера беше в София, по-скромно, в кино „Одеон“.

Пътят на младия пловдивчанин тръгва от английската гимназия в родния му град. „Моите страхотни родители винаги са ми давали свободата да се занимавам с каквото искам. Единствено са държали да уча здраво и да продължа в чужбина“, споделя Стефан. Откакто се помни, мечтата му била да живее в Лос Анджелис. Той покрива изпитите по SAT и TOEFL, кандидатства в няколко висши училища в Щатите и печели пълна стипендия в университета на Ню Хемпшир. Учи там актьорско майсторство, театър и танци, участва в пиеси. Междувременно започва да се снима като модел. Работил е в цял свят – Южна Африка, Ню Йорк, Милано, където е участвал и в Седмицата на модата.

„Добре е да изкарваш някой допълнителен лев – смее се Стефан, – но моделството никога не ми е било страстта.“ Доста скромно казано за секс символа и

един от най-желаните модели в света

 Започва с рекламни кампании за American Apparel и Maceoo, работи с най-добрите модни агенции в света – Next Model Management (Лос Анджелис), Elite Model Management (Маями), Управление на 3D (Кейптаун, Южна Африка), Еволюционен мениджмънт (Лондон, Англия), Brave Models (Милано, Италия) и Модна агенция „Ивет фешън“ (България). Снима се в реклами и модни ревюта на едни от най-големите имена в модата като Dolce & Gabbana, Corneliani и Quest Apparel, за марки като Alexander McQueen, Brunello Cucinelli, Burberry, Zegna, Salvatore Feragamo, Gucci, Prada, Tom Ford. Появява се в сп. Elle и в много тв реклами за известни марки като Samsung, Hyundai и Playboy, лицето му залива билбордовете в цяла Германия…

Обаче момчето мечтае да се реализира като актьор в Холивуд и през 2014 г. се установява там. Снима се в няколко късометажни ленти и в 2 пълнометражни. „Нищо голямо, но доста хора ме избираха, и то без да имам агент, сам се обаждах и ходех на прослушвания“, казва актьорът. Скоро след успеха на късометражния филм за Пловдив магията на режисурата го поглъща… и така до днес.

Сега работи като изпълнителен и креативен директор на видеострийминг платформата www.zonia.com. Построява целия софтуер от нулата, в Пловдив, с местни IT специалисти, а

офисите на компанията са в Лос Анджелис

 Има 25 оригинални предавания с над 500 епизода. Разглежда се всеки аспект на здравето – физически, духовен, интелектуален. Има 2 готварски шоута, фитотерапия, йога, пилатес… Всичко на тема здраве и здравословен начин на живот. С удоволствие ги режисира и менажира, защото темата живо го вълнува. „Не генът, а начинът на живот, изборите, които правим всеки ден, са основен фактор за това да бъдем здрави – убеден е Стефан. – Всичко зависи от нас! Хората днес имат възможност да избегнат всякакви заболявания, включително и рак, ако водят здравословен начин на живот, включващ не само хранене, но например и начините, по които може да се справиш със стреса.“

Казва, че работи яко, по 19 часа, без почивен ден, вече 4 години. Живее в центъра на Холивуд, офисът му е близо, не пилее време в пътуване. За моделство рядко му остава време. Сега смята да почине с филмите няколко месеца и да се концентрира върху платформата, където има много амбициозни планове. После ще снима следващия си филм, който ще е пълнометражен, игрален, пак на българска тема, но социална.

Двете най-важни жени в живота му – сестра му и майка му

Родината не липсва много на космополита, тъй като от 2016 г. се прибира поне по 3 пъти годишно в България – в София, където са му приятелите, и в родния си дом в Пловдив, при родителите и баба си. „Покрай снимките на филма обиколих цяла България, 26 локации – места, в които не съм бил никога, като Ханкрумския скален манастир, Очите на Бога… Уникални красоти!“, казва българинът.

„Дали съм имал тежки моменти в началото? О, да,

бил съм и с по няколко долара в джоба

Първата ми работа още в колежа беше omelet guy („момче за омлети“). Сервирал съм, бил съм барман. Една приятелка видяла мои моделски снимки във фейсбук и се пошегува: „Кой би предположил, че omelet guy ще стане толкова известен модел? Е, надявам се да говорят така и за филмите ми“, смее се Стефан.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Никола – принцът с българска кръв, роден във Филаделфия

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Той е роден във Филаделфия, работи като представител на BMW за Северна Америка и e наследник на британската корона с българска кръв. Той е потомъкът на Сакскобургготската династия с българска кръв, роденият от българка внук на Мария-Луиза Никола Лайнинген. Принцът е син на княз Борис фон Лайнинген, първородният син на княгиня Мария-Луиза и първата му съпруга – българката Милена Манова.

Никола, или както му казват в САЩ, Ник, се явява правнук на цар Борис ІІІ и праправнук на италианския крал Виктор Емануил III.

Принцът е и пряк

 потомък на кралица Виктория

и по този начин 120-ти в реда на приемственост на британския трон. По другата линия пък младият княз се явява наследник и на последния руски император Николай IIІ.

Баба му княгиня Мария-Луиза е първото дете на цар Борис III и царица Йоанна. Неин кръстник става Александър Малинов. Баща й умира през 1943 г. и на трона се възкачва по-малкият й брат цар Симеон II. След комунистическия преврат през 1944 г. и проведения референдум през 1946 г. царското семейство напуска страната и живее първо в Египет, а след това в Испания.

Никола с майка си и баща си като малък

През 1957 г. княгиня Мария-Луиза се омъжва в замъка Аморбах за принц Карл Владимир Ернст Хайнрих цу Лайнинген – вторият син на принц Карл фон Лайнинген и Великата княгиня Мария Кириловна. Женят се с православен ритуал в руска православна църква в Кан. От този брак се раждат двама синове: Карл Борис Франк Ларкварт (1960) и Херман (1963). Карл Борис има два брака, разказва „168 часа“. Първият е с българката Милена Манова, от който се ражда Ник – принц Никола Александър Карл Фридрих.

 

Карл Борис и Милена се запознават в САЩ след преместването на княгиня Мария-Луиза и съпруга й там.

Милена Манова е

емигрантка, родена в София

през 1962 г. Тя е достатъчно пораснала, когато баща й е командирован в Афганистан като инженер. Двамата с майка й успяват да избягат в края на 70-те години на миналия век и да я „изтеглят“.

На 22 години Милена се сдобива с диплома от университета „Корнел“, вече има короната на „Мис Ню Джърси“, но става принцеса чак когато се омъжва за истински принц. Синът на Мария-Луиза и българката се венчават на свети Валентин през 1987 г.

Милена Манова като „Мис Ню Джърси“

Четири години след това се ражда единственият им син Никола.

Той отраства като типичен американец, наследява бащината любов към спорта, бил е и капитан на отбора по бейзбол в университетския тим на „Свето Сърце“ през 2014 г.

Щастливото семейство е разбито през 2015 г. Тогава Милена умира от коварна болест на 53-годишна възраст в Ню Йорк. Това е и най-голямата загуба на Никола.

В момента според информация в туитър принц Никола работи в престижна компания, представител на БМВ за Северна Америка. Колегите му знаят, че майка му е емигрантка от България, но и не подозират, че Ник е принц и има запазено място в линията на унаследяване на българския, руския и британския престол.

Вторият брак на бащата на Никола е с Черил Риглър – имат син Карл Хайнрих и дъщеря Юлиана.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Асен Вапцаров, синът на Къци, прави музика за филми в Холивуд

Люба Момчилова

публикувано

на

Виж цялата статия
Асен Вапцаров всеки ден пише музика за филми, реклами и компютърни игри

Най-големият син на Къци Вапцаров – Асен – смело си проправя път в Холивуд. Неговата стихия обаче е не актьорската игра, а музиката.

Роден и отраснал в семейство, което харесва всякакви видове музика, Асен носи голяма възхита и любов към музиката и емоцията, която се съдържа в нея. След години свирене и композиция, еклектичният му вкус го подтиква да открие филмовата музика. Там намира призванието си и скоро открива път към Лос Анджелис, където през последните пет години работи в сферата на филмовата индустрия, пише музика и за телевизионни продукции, реклами и трейлъри.

Асен е най-големият от тримата синове на продуцента и тв водещ Къци Вапцаров

Подкрепата, която получава от родителите си, е от голямо значение за младия творец. „Баща ми е изключителен професионалист, до ден днешен ми помага. Като продуцент пише често сценарии и понякога и на мен ми дава идеи.

Най-ценните уроци от баща ми

обаче са винаги да държа на идеята си и никога да не правя компромиси с нищо. Много искам да приличам на него, особено по някои неща. Татко никога не се предава, винаги е силно позитивен”, разказва младият композитор.

„Музика”! Това е думата, с която може напълно точно да се опише животът на Асен Вапцаров, едно българско момче и неоспорим талант – както в родината му България, така и сега в мечтания от много музиканти Лос Анджелис, САЩ. В Меката на киното основното, което прави, е да композира музика за филми. „Това е нещото, което искам да правя цял живот. За мен писането на музика е равно на съществуването ми. Музиката е моят живот, това искам да правя занапред”, обяснява младият композитор.

За Асен любовта към музиката идва още в ранното му детство, когато майка му често му е пеела, а баща му е свирил любителски на китара. “Започнах да се уча да свиря на китара при Цветан Недялков, когато бях на 14 г. Той ми показа азбуката на музиката”, каза Асен.

Струнният инструмент обаче попада в детските му ръце още на прощъпалника и до ден днешен е навсякъде с него. В тийнейджърските години се запалва по фламенкото от дискове на Ал Ди Меола и Пако де Лусия, но свири и в метъл банда заедно със съученици. Имат авторски песни и дори печелят конкурс за най-добра младежка група, а сред оценяващите е Звезди от “Ахат”.

След като завършва Американския колеж в София,

с китара в ръка и нови мелодии в главата,

Асен заминава в Бостън, където започва да учи композиране в музикалния колеж “Бъркли”. “Кандидатствах и в още няколко университета в Щатите, но от “Бъркли” ми дадоха стипендия за писане на музика. А колежът е от най-добрите. Там са се учили композитори като Пат Матини, Стив Вай и Хауърд Шор, който е писал музиката за “Властелинът на пръстените”. Понякога много от големите имена в музиката преподават в университета като гост-лектори”, разказва Асен.

През януари 2017 г. младият композитор прави концерт в Русе, където свири популярни арии с рок китара

Отначало учи китара, но по-късно специализира в писането на киномузика. След като завършва, се мести в Меката на киното – Лос Анджелис. Там Асен започва двумесечен стаж при най-търсения композитор в Холивуд – Ханс Цимер. „За да станеш част от стажантите на написалия музиката за блокбастъри като “Гладиатор”, “Генезис” и “Интерстелар”, е нужно да се бориш с много кандидати. Чрез приятел получих имейла на един от координаторите на студиото на Ханс Цимер. Там винаги има по 100-ина желаещи, от тях след интервю избират 20 души – разказва Асен. – В студиото работят около 50 композитори, на които можеш да помагаш в работата им”.

Създава музиката за трейлър на холивудски филм

Става дума за новоизлезлия трейлър на научнофантастичния трилър „Encounter” – „Сблъскване” – с участието на Люк Хемсуърт, който е режисиран от Пол Саламов и чиято премиера беше на 1 октомври 2019 г. Композиторът, който се представя с творческия си псевдоним Ace Vaptsarov, също не скрива вълнението си. „Радвам се да кажа, че композирах музиката за този удивителен трейлър. След като гледах Люк Хемсуърт в „Крипто”, а и тъй като съм голям фен на „Западен свят”, трябва да кажа, че с нетърпение очаквам и този як филм“, споделя младият талант.

Той вече има зад гърба си няколко успешни филма, чиято музика е негово дело. Един от тези филми е „Над мъртвото му тяло”. „Историята е музикална и разказва за момиче, което винаги е искало да пее, но баща й я спира – разказва Асен. – Филмът намери одобрение и в САЩ, където участва и в няколко фестивала, включително и в Интернационалния кинофестивал в Сан Франциско”, говори с вълнение младият български талант.

„Изцяло съм се фокусирал върху правенето на филмова музика, но вече

имам и над 20 музикални проекта

които освен киноленти, включват и реклами и тв сериали”, обяснява Асен.

Сред успехите в своята кариера, Асен Вапцаров успява да композира и продуцира оригинална музика и саундтракове за многобройни награждавани филми, телевизия, рекламни кампании и театър. Съвсем наскоро той композира музика в рондо форма към спектакъла „Лъвът през зимата“, създаден от Александър Морфов, един от водещите творци в театралната сфера на Европа и България.

Вапцаров написва и продуцира музиката на „Над мъртвото му тяло“, награждаваният късометражен филм от режисьора Рамон Торес, който печели първа награда като „Изборът на публиката“ на Международния филмов фестивал в Ринкон, Пуерто Рико, познат като „най-знаменития и най-честван фестивал в страната“.

На върха в областта на видеоигрите, Асен написва музиката за трейлър кампанията на играта „Overwatch“. Тя получава 10/10 рейтинг от престижни списания и критици като GameInformer, IGN, GameSpot и Playstation Lifestyle, като натрупва над 2 милиарда долара приходи и над 40 милиона редовни играчи.

Асен с режисьорката на филма „Лилаво” Жасмин Сингх

Като международно признат композитор, Вапцаров колаборира с някои от най-високо признатите имена в музиката като Пенка Кунева, виртуозен композитор и оркестраторка в Холивуд за повече от 25 години, която написва музиката за имена като Prince of Persia, World of Warcraft с Нийл Акри, The Mummy VR, и инсталацията Heroes and Legends в Kennedy Space Center за НАСА, както и с Емилио Каудерер, композитор за над 80 филма, включително спечелилия „Оскар” филм „The Secret in Their Eyes”.

Работата на Асен е отличена в публикации по целия свят, включително bТV, водещата медийна компания в България, както и „24 часа”, вестник „За жената”, „Пик”, които са между най-прочутите новинарски емисии и публикации в България.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada