Открийте ни и в

Българи в Америка

Стоичков зарадва фенове часове преди премиерата на “Историята” в Чикаго (СНИМКИ)

публикувано

на

С много внимание и желание Христо Стоичков подписа снимки, картички и тениски на своите фенове в Чикаго. Футболната легенда е в града за премиерата на биографичната си книга “Христо Стоичков – Историята”. Генерален спонсор на посещението на Христо Стоичков в Чикаго е транспортната компания “Amerifreight Systems”

Деца от Малко Българско Училище бяха подготвили плакати

В събота преди обед Камата се срещна с деца и гости на Малко Българско Училище в Елк Гроув Вилидж, които пък го поканиха да присъства на манифестацията им за 24 май. От сцената той разказа на учениците за новото си амплоа на спортен журналист за телевизия “Юнивижън”. Феновете пък му задаваха въпроси за живота му, кариерата и за приятелите и близките му. Присъстващите успяха да видят и милионера Шевкет Чападжиев, който също разказа за пътя на успеха си.

Стотици малчугани с тениски на барселона, народни носии и огромни усмивки “нападнаха” Стоичков, за да се докоснат до  истинска футболна легенда.

Всички имаха възможност да се докоснат до “Златната топка”, и да си купят от копие на книгата, която тежи почти 1 килограм.

 

След като прекара часове на снимки и раздаде автографи Христо Стоичков отиде и в шоурума на “Valda USA” където го очакваха още фенове.

Официалната премиера на биографичната книга “Историята” отвъд Океана на 4 май в банкетната зала Hanging Gardens. Сред специалните гости са Божидар Искренов- Гибона, Благой Иванов-Багата, Цветан Йончев, Димитър Попов и Шефкет Чападжиев.

 

Българи в Америка

От Пловдив до шериф в Америка – сбъднатата мечта на Георги Андреев

публикувано

на

от

„Америка наистина е страна на неограничените възможности, сам се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски мечти – станах полицай, пожарникар и професионален шофьор. Постигнах всичко с много труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.

В Америка пристигнал през 1998 г. със съпругата си Таня и 10-годишната им дъщеря Люба. Младото семейство кацнало на летището само с 6 куфара, като

Георги не знаел нито дума английски

Тогава той е на 33 г. и след завършване на полицейската школа в България и 4 години работа като надзирател в затвора в Пловдив, току-що е получил предложение за издигането му в командир на отделение. Съдбата обаче му отрежда друго – да започне от нулата и сбъдне детската си мечта, но не в България, а зад Океана.

„След като жена ми спечели зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз – нещастен! Не знаех нито дума английски, нито къде отивам, а и една от мечтите, за които се борех с години – да стана полицай в България, трябваше да изоставя”, разказва Георги.

Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.

Георги със съпругата си, сн.; фейсбук

За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със съпругата си започнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги приятели на летището и помогнали на Георги да си намери първата работа. Започнал като мияч на автомобили в автосалон, но с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.

За негов късмет се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че иска да стане полицай в Америка. Още повече че имал известен опит от България. Помогнали му с лични контакти и добра препоръка. Макар че тогава е вече на 35 г., бившата млада надежда в леката атлетика от Спортното училище в Пловдив с лекота покрива физическите тестове и издържа писмения изпит. Така през 2000 г. Георги започва работа като

Полицай към шерифа в Норфолк

С упорит труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват охраната на арестанти и потушаването на безредици зад решетките.

Георги Андреев (вляво), сн. Фейсбук

Тук Георги преживява и първата си рискова акция. В затвора избухва сбиване между две гангстерски групи. Той и още 16 негови колеги, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, трябва да се изправят срещу 40 разгневени затворници, като рискуват да се превърнат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на конфликта започва, Георги и останалата част от бойното ядро успяват в последния момент да издърпат свой колега, за да не се превърне в заложник.

Първият сблъсък на Георги с американското правосъдие

се оказва пак покрай работата. Принуден е да дава обяснения защо при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да сломи съпротивата на нарушителя, шерифът бил принуден да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е действал в рамките на правомощията си и не е нарушил правата на задържания.

„Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и трябва да обясниш защо и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, разказва Георги. И допълва, че да си надзирател в Америка, е по-рисковано, отколкото в България. Причината е, че в затворите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а затворниците – с повече права.

Както в американските филми, професията надзирател не е безопасна в САЩ. Георги обяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, но никога не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал заплаха от затворник. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го спаси.

След 6 г. в шерифството Георги решава, че е дошло време да постигне следващата си детска мечта – да стане пожарникар. След като издържа тестовете, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, ала в същото време са и парамедици, оказващи първа медицинска помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До днес работи там. Харесва работата си, но обяснява, че това, с което не се свиква, е

Да се изправяш лице в лице със смъртта

Досега не може да забрави дежурство, при което е повикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът  се оказва пометен от кола, която е минала през кръста на момичето. „През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й , че ще живее, и с колегата направихме всичко необходимо по обездвижването. Закарахме я до близката болница, ала по-късно разбрахме, че е починала. Почувствах се зле, бях  дал надежда, а после разбирах, че не е могла да се пребори”, разказва той.

Екип на пожарната в Норфолк в действие

 

Разбира се, не липсват и комични ситуации по време на работа. При едно от дежурствата Георги и колегите му са изпратени на адрес, където дъщеря открила майка си „припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че жената просто спи дълбоко. Щом чула суетенето около себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома. След това ги помолила да подадат чаша вода, и без това са дошли на крака.

За да си пожарникар в Америка и на ниво, ти се налага да учиш и работиш непрекъснато. Всяка година огнеборците покриват физически тестове, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За целта във всяка служба има силов кът за тренировки.

При въвеждането на ново оборудване или екипировка пък всеки служител се запознава с нея първо теоретично, след това на живо, минава през тестове за работа с нея, покрива сертификати, които са важни за оставането му в професията.

Засега Георги не мисли да се връща в България, казва, че това може да стане като се пенсионира.

Продължете по-нататък

Българи в Америка

Модерното звучене на българката народна музика (ВИДЕО+СНИМКИ)

публикувано

на

Българският електронен Ди-джей Иван Шопов и момичетата от дует „Авигея” посетиха Северна Америка, за да представят общия си проект “Канатица” през българите от тази страна на Океана. В Чикаго тримата дойдоха по покана на център “Българика”, а участието им се овенча с огромен интерес. Няколко поколение българи се хванаха на дълги хора и се насладиха на народна музика миксирана с модерно електронно звучене.

Иван Шопов и “Авигея” на гости в Чикаго

„Фактът, че сме тук, че самият албум отвори невероятни врати пред нас говори, че тази музика се приема много добре. Особено от младите хора”, казва Сибина Раденкова от “Авигея”. Мисията на триото е да привлекът все повече хора към красотата на българския фолклор. „Нашата музика е точно това. Тя дава на младите хора възможност да се запознаят с корените си. Някои от тях споделят през сълзи, че са открили нов свят, който не са подозирали, че съществува”, казва Иван Шопов.

Иван Шопов и “Авигея” по време на фестивала КУКЕР в Сан Диего

Иван Шопор и Авигея преставиха “Канатица” през българите в Торонто, Чикаго, Лос Анжелис и взеха участие в големия български фестивал на западното крайбрежие “Кукер”

На сцената на фестивала КУКЕР в Сан ДиегоНа 18 май тримата музиканти ще представят в България и нов вариант на албума “Канатица” с ремикси направени от чуждестранни ди-джей.

 

 

 

Продължете по-нататък

BG емигранти

Деян Михайлов по стъпките на Стивън Хокинг

публикувано

на

от

Един млад българин върви по стъпките на гения на съвремието ни Стивън Хокинг. Той е на 29 години, астрофизик е и се казва Деян Михайлов. Българинът е най-младият лектор в университета в Кеймбридж.

Как е възникнала Вселената и кои са тайните на Космоса? Това са въпросите, които най-често си задава Деян и на които не спира да търси отговорите.

Роден е през 1990 г. в София, завършва Математическата гимназия, но България се оказва тясна за търсенията му. След средното си образование заминава да учи физика в университета в Оксфорд, а след това магистратура и докторска степен в университета Кеймбридж.

Докторската му дисертация е върху

използването на гравитационните вълни

за изследване на фундаменталните закони на физиката.

През 2015 г. става най-младият лектор в Кеймбридж още със започването на магистратурата си. Интересите му са  насочени към използване на квантови алгоритми за програмиране на изкуствен интелект.

„Когато реших да кандидатствам в университет след средното си образование, се замислих кое е нещото, което най-много ме вълнува и което искам да направя в живота си. Това за мен беше да разбера повече за Вселената и да помогна за общото познание в тази област”, разказва той.

Деян Михайлов помни много добре първата лекция, която е изнесъл.

„Забележителното беше това, че аз бях доста по-млад от повечето хора, които я посетиха. Тогава съм бил на 22-23 г.”, посочи той. „Доста хора и тогава, и сега ме подценяват. Не им отговарям нищо, просто продължавам да водя лекцията”, коментира младият астрофизик.

Една от причините да избере Кеймбридж за своята доктoрантура е

именно Стивън Хокинг

„Тогава той беше активна част от научното общество, все още водеше лекции и участваше в научни разработки“, спомня си днес Деян. Той не е имал възможността лично да работи с великия учен, но е имал честта да разговаря с него и да обсъди някои от идеите си.

„Дори преди няколко години той присъства за кратко на един мой семинар”, разказа Деян Михайлов.

„Чувствах се изключително възторжен, но също така осъзнавах и голямата отговорност, която поемам”, спомня си младият българин.

Той признава, че не вярва в Бог, но знае, че много световноизвестни физици са вярващи.

„Kогато претегля аргументите „за” и „против” съществуването на Бог, не мога за себe си да аргументирам съществуването на някаква висша сила, която стои зад Вселената, затова аз не съм религиозен”, каза Михайлов.

Вярва в това един човек

сам да чертае пътя си

а не да разчита на това, че целият му живот е предначертан от висша сила и той няма мощта да пренареди съдбата си.

„Бях на не повече от 6-7 години, когато много се интересувах защо и как Вселената е безкрайна. Това ме подтикна към изучаването на физика”, заяви още астрофизикът.

Деян обича да свири на китара, да спортува и да пътува. Поставил си е за задача да изкачи няколко върха в България.

„Преди няколко години изкачих връх Ботев, за тази година съм си поставил като цел може би Вихрен и след това Мусала”, заяви той.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено