Открийте ни и в

Спорт

Стоичков: „Падал съм и съм ставал, никога не съм се оплаквал“ (ВИДЕО, СНИМКИ)

публикувано

на


Галина Петрова: Какво е за теб да се срещнеш с толкова българи в Чикаго, да им представиш „Историята”? Каква е емоцията за теб?

Христо Стоичков: Емоцията ми е много голяма, защото тук започна всичко с българския футбол – първата победа на Световното през 1994 г., тук играх 3 години в Chicago Fire, тук завърши моята кариера на Soldier Field. Тук започнах и тук завърших.

Невероятна, невероятна вечер. Искам да благодаря на всички и на организаторите, които направиха това мероприятие. Страхотно беше. Видях едни щастливи хора, едни щастливи и горди хора, благодарение на тях ние сме израснали и сме минали по този път, радвали сме ги по стадионите, когато сме побеждавали, когато сме вкарвали голове.

ГП: Тази книга тежи 1 килограм. Труден ли беше пътят на тази „История“? Трудно ли беше да се стигне дотук?

ХС: За мен беше лесно, защото съм го изживял, но за Владо (Владимир Памуков – съавторът на книгата, б.р.) беше трудно, защото в продължение на 2 години не е лесно да пишеш, да се сещаш за стари неща. Имаше някои неща, които не можех да се сетя, той ме е подсещал.
ФОТОГАЛЕРИЯ: СТОИЧКОВ В ЧИКАГО

Владо много от времето го е прекарвал с мен по самолети, по хотели, по лагери, по мачове. Много от нещата ги знаеше, но все пак 2 години труд не е лесно, защото искахме да покажем на хората кой съм. Вътре в книгата има и хубави неща, и лоши неща. Не съм спестил на никого нищо, защото ако го спестиш, това няма да си ти. Аз не обичам да спестявам неща. За някои хубави, за някои лоши – както ги приемат.

ГП: На премиерата на книгата в Чикаго те уважиха много хора, имаше изненада за теб – твои съотборници, с които си играл в Chicago Fire. Как се почувства в момента, в който те влезнаха в залата?

ХС: С повечето говоря, с мои бивши колеги, с които сме играли в Chicago Fire. Естествено че ми е приятно да ги видя отново, да сме заедно. Също много голяма изненада за мене беше Божидар Искренов, който кара повече от 15 часа, за да дойде. Най-сърдечно благодаря и на Благой Иванов-Багата за това, че намери сили да дойде. Знаем колко е трудно в такъв момент да се концентираш, да се готвиш за такъв бой, който му предстои в Чикаго. Това са неща, които са хубави да се видят, че и ние, спортистите, можем да бъдем между хората.

ГП: Какво си пожелаваш след „Историята“? Как да продължи?

ХС: Тя моята история е начертана още когато съм бил дете, та до ден днешен. Пътя съм си го вървял. Къде съм падал и ставал, не съм се оплаквал, продължавал съм напред. Старал съм се винаги да бъда себе си. Това, което съм си поставил като моя цел и мой сън, се сбъдна.  Оттук нататък гледам си внучката, правя си кефа, по-малко зор, защото времето си минава.

Само мога да бъда благодарен, че играх с такива големи футболисти в детските ми години, защото първите стъпки са най-важни. В „Марица“ Пловдив, в Харманли, в националния отбор, в ЦСКА, в Барселона, в Парма, в Япония, в Америка, за малко в Саудитска Арабия.

Това е един много голям път, но без моите колеги едва ли можеше да постигна нещо, което всеки футболист би искал да постигне. Затова казвам, че трофеите, които са индивидуални, те са на много хора. Те са на семейство, на приятели, на треньори, на масажисти, на доктори, на шофьори, на публика. На всички хора, които са били на стадиона и са ни подкрепяли.

Може би нас ни направи спортисти този режим. Това, че искаха всеки ден да бъдем прецизни на тренировка, това, че искаха всеки ден да побеждаваме. Това трябваше да го доказваме всеки ден. Затова казвам, че съм щастлив. Аз моята равносметка отдавна съм я направил. Хората са го преценили кой къде е. Не искам да ме сравняват с никого. Също не е хубаво да сравняват тези млади футболисти с мен. „Новият, новият“ – тези новите нямат да дойдат, само ще чакаме нещо такова.

ГП: Те си имат собствена история може би?

ХС: Те си имат собствен живот, първо. Когато нямаш нещо начертано и нямаш цели, е много трудно да го постигнеш.

ГП: Това ли е най-важното – да си поставиш целите?

ХС: Още като много малък, може би когато видях за първи път кой спечели Златната топка през 1977 година – Кевин Кийгън, си казах: “Защо и аз да не я имам един ден!” И започнах да преследвам тази цел. Но тези цели са постигнати с много труд.

Когато за пръв път видях българин със Златната обувка да я държи в ръцете, лека му пръст на Гошо Славков, тогава си казах: “Бат Гошо е от Пловдив, и аз искам такава обувка!” И моята цел беше също като неговата, да вкарвам повече голове и да имам Златната обувка.

Спорт

Фенове на “Левски” във футболно меле в Братислава (СНИМКИ, ВИДЕО)

публикувано

на

от

Феновете на “Левски”, участвали в сбиване в Бартислава в сряда вечерта, не са пострадали сериозно, заяви председателят на Националния клуб на привържениците Степан Хиндлиян.

Феновете на сините, които бяха в Братислава на път към Ружомберок за мача от първия квалификационен кръг на Лига Европа, са били нападнати от засада. Те са участвали в сбиване с фенове на полския “Краковия” и холандския “Аякс”.

45 българи са били задържание заради сбиването в словашката столица. “Най-актуалната информация е, че всички наши момчета са освободени и няма нито един задържан в арестите в Братислава. Задържани са били 45 българи вследствие на това, което се е случило снощи. Всички те са вече свободни. Словашката полиция е действала бързо и веднага е установила, че те са жертва на засада”, обясни Хиндлиян пред сутрешния блок “Здравей, България” по “Нова”.

Той допълни, че “няма информация за пострадали българи, напротив. Групата български привърженици е била атакувана от двойно, дори повече от това, на брой поляци и холандци”. “Познавам почти всички, говорих с доста голяма част от момчетата. Доколкото знам, те ще стигнат до стадиона и ще подкрепят “Левски”, каза още Хиндлиян.

 

Това е вторият път, в който фенове на “Левски” участват в сбиване при гостуване на отбора в Европа. Преди две години сблъсъци имаше в Хърватия преди мач с “Хайдук” (Сплит).

 

“Искам да уточня, че българските фенове са били нападнати от полски и от холандски футболни запалянковци. Този инцидент се случва в центъра на Братислава, има много хора, там е пешеходна зона. По наша информация няма да бъдат повдигнати обвинения”, заяви посланикът на България в Словакия Йорданка Чобанова пред БНР.

Продължете по-нататък

Спорт

Българин ще бяга на 5 маратона в САЩ

публикувано

на

С българското знаме на финала в Торонто

Чикагският маратон е четвъртият по големина в света по брой финиширащи участници. През миналата година 44 508 души са тичали на него и са го завършили. Тази година сред участниците ще има и наш сънародник – 28-годишният Георги Кърджалийски. Освен в Чикаго той ще бяга и на още четири полумаратона от 21 км, които ще му служат като подготовка за трасето във Ветровития град.

„Започнах да тичам през февруари 2017 година. Първо на фитнес пътеката, а след това по състезания на разстояния 5 км и 10 км“, разказва Георги. „Изтичах първия си полумаратон (21 км) в Кеймбридж, Масачузетс, през ноември 2017-а и първия си маратон в Торонто през октомври 2018 година. В Торонто завърших за 5 часа и 17 минути. Маратонът в Торонто беше голям, с много бегачи, но в Чикаго ще има още повече. В Чикаго може би ще завърша за 4 часа и половина. По-малко от Торонто, защото през миналата година тичах с контузия. В България не бях от тичащите,

но се радвам, че открих този спорт в Америка

Тук има много тичащи хора по улицата и може би самата култура ми повлия да започна да се занимавам с това“, казва той.

Георги ще бяга с благотворителна кауза за осигуряване на по-добро образование на децата в България независимо от социалния им статус. Каузата е в полза на фондация „Заедно в час“. „Израствайки в семейство от средната класа в малък град като Септември, родителите ми винаги ме подкрепяха и напътстваха да следвам интересите си и да развивам потенциала си дори това да е било с цената на лишения от тяхна страна”, казва Георги.

Той вярва, че иновативното образование, което е получил в математическата гимназия в Пазарджик, му е помогнало да кандидатства успешно в САЩ и иска и други деца да имат подобен шанс с добра подготовка от класните стаи в родните школа. „В гимназията се почувствах в ролята на догонващ и назад спрямо съучениците си не само заради академичната подготовка, но и заради това, че идвах от по-малък град и по-скромно семейство. Учителите ми помогнаха да се справя с това – програмата даваше възможност за преподаване, съобразено с индивидуалните нужди на всеки ученик“, обяснява още българинът.

Георги пристига в САЩ през 2009 г. Получава стипендия от Worcester Polytechnic Institute, където учи управление на информационните системи. Завършва през май 2013 г. През декември 2017 г. завършва и магистърска степен по бизнес администрация в Cambridge College. В момента работи в софтуерна компания в Марбъро, Масачузетс, като продуктов мениджър. За подготовка за маратонските бягания той тича по 5 или 10 км

преди или след работа поне 5 пъти в седмицата

В свободното си време се занимава и с доброволческа дейност.

„Маратонските бягания са много вълнуващи. Тичат много хора, всеки е тренирал много време и показва издържливост, радва се, когато финишира. Винаги намираш нови приятели. В Торонто преди финала най-сладкият момент за мен беше да развея българското знаме. Досега друго нещо не ми е доставяло такова удоволствие. Важно е за мен да мога да представя и България по този начин, не само себе си като индивидуален състезател“, споделя Георги. „Бягането и маратоните ми помагат да съм по-продуктивен, по-съсредоточен. Аз пиша и кратки истории и когато бягам, ми идват нови идеи“, добавя той.

Всеки, който иска да помогне на каузата на Георги,  може да дари средства тук. Целта му е да събере 5 хил. долара. Досега е събрал малко над 900 долара.

Продължете по-нататък

Спорт

Български състезател подобри рекорд на „Гинес” в картинга

публикувано

на

По време на състезанието, сн. Фейсбук

Вече ви разказахме за Станислав Йовчев, който участва в картинг състезания в Америка и e победител в отборната надпревара в състезанието 24 Hour America от 2017 г.

Станислав (втори от ляво на дясно) с тима си – Силвана (най-вляво), Росен Бояджиев и Антония Букова

В края на юни тази година той застана на старта на същото състезание в градчето Ню Касъл, щата Индиана. Само че соло, не както преди с петима други състезатели. „Целта ми е да завърша преди всичко. Надявам се да вляза в петицата за моя клас“, каза преди състезанието той.

Състезателят ни не само завърши, но стана и първият българин с такова постижение. Освен това подобри досегашния рекорд на „Гинес” за най-дълго разстояние, изминато на открита картинг писта. „Постижението ми е неофициално, но много се гордея с него. Не знаех, че някой ще подобрява такъв рекорд. Другият състезател изглежда беше поканил представители на „Гинес”. Успях и да удържа на предизвикателството да надмогна себе си“, казва Станислав. В крайна сметка постижението на другия пилот Марко Радисик също се води неофициален рекорд.

Станислав от своя страна

направи общо 1102 обиколки, които се равняват на 870,58 мили

(0,79 мили/обиколка). Предишният рекорд за Гинес е на австралиеца Жейк Сейл  през 2017 г. със 856 мили. „Това мое постижение нямаше да бъде възможно без съдействието на моят тим – съпругата ми Силвана, времена и тактика, без механика ми Росен Бояджиев и асистента ми по логистиката Тони Букова. Благодарен съм на всички тях за невероятната и безупречна подкрепа“, сподели след тежкото състезание Станислав. Българинът е подпомогнат и от Росен Терзиев от магазина за гуми Rosen Tire в Гери, Индиана, Иван Ангелов – актьор, Веселин Панчев – фитнес гуру , Васил Лалов-Хектор и много други. На всички тях Станислав също изказва благодарност за съдействието.

„Откритите писти са много по-трудни от закритите. Там условията се променят много повече – става тъмно, може да вали“, разкрива той.

При картинга много от нещата са като във Формула 1

казва Станислав. „Концепцията е една и съща при аеродинамиката, а също и реакциите на водача трябва да са толкова бързи, както и при състезателите от Формула 1. В обикновената кола имаш време да шофираш и да мислиш за всекидневни неща, да си правиш планове. При картинга и Формула 1 нямаш и секунда за подобни неща, защото най-дългото време, което прекарваш на пистата по права линия, е сигурно не повече от 5 секунди“, уточнява състезателят. За 24 Hour Amerika правилата изсикваха пилотите сами да сглобят катовете си. За целта всеки получи гуми, шаси и двигател от две различни фирми.

Станислав е родом от Разград. Запалва се по картинга, когато е на 8 години. Тренира този спорт около година. „Въпреки че имах най-добрите времена в клуба, не ме одобриха за републиканско състезание и се отказах“, спомня си с малко тъга българинът. После отива в колоезденето. Взема и участие на различни състезания на Съюза на българските автомобилисти.

 

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено