Открийте ни и в

Спорт

Стоичков: „Падал съм и съм ставал, никога не съм се оплаквал“ (ВИДЕО, СНИМКИ)

Камата представи биографичната си книга в Чикаго

публикувано

на


Галина Петрова: Какво е за теб да се срещнеш с толкова българи в Чикаго, да им представиш „Историята”? Каква е емоцията за теб?

Христо Стоичков: Емоцията ми е много голяма, защото тук започна всичко с българския футбол – първата победа на Световното през 1994 г., тук играх 3 години в Chicago Fire, тук завърши моята кариера на Soldier Field. Тук започнах и тук завърших.

Невероятна, невероятна вечер. Искам да благодаря на всички и на организаторите, които направиха това мероприятие. Страхотно беше. Видях едни щастливи хора, едни щастливи и горди хора, благодарение на тях ние сме израснали и сме минали по този път, радвали сме ги по стадионите, когато сме побеждавали, когато сме вкарвали голове.

ГП: Тази книга тежи 1 килограм. Труден ли беше пътят на тази „История“? Трудно ли беше да се стигне дотук?

ХС: За мен беше лесно, защото съм го изживял, но за Владо (Владимир Памуков – съавторът на книгата, б.р.) беше трудно, защото в продължение на 2 години не е лесно да пишеш, да се сещаш за стари неща. Имаше някои неща, които не можех да се сетя, той ме е подсещал.
ФОТОГАЛЕРИЯ: СТОИЧКОВ В ЧИКАГО

Сн.: Георги Бошнаков
Сн.: Георги Бошнаков
Сн.: Николай Василев/chicago.bg
Сн.: Димитър Танов
Сн.: Димитър Танов
Сн.: Димитър Танов
Владо много от времето го е прекарвал с мен по самолети, по хотели, по лагери, по мачове. Много от нещата ги знаеше, но все пак 2 години труд не е лесно, защото искахме да покажем на хората кой съм. Вътре в книгата има и хубави неща, и лоши неща. Не съм спестил на никого нищо, защото ако го спестиш, това няма да си ти. Аз не обичам да спестявам неща. За някои хубави, за някои лоши – както ги приемат.

ГП: На премиерата на книгата в Чикаго те уважиха много хора, имаше изненада за теб – твои съотборници, с които си играл в Chicago Fire. Как се почувства в момента, в който те влезнаха в залата?

ХС: С повечето говоря, с мои бивши колеги, с които сме играли в Chicago Fire. Естествено че ми е приятно да ги видя отново, да сме заедно. Също много голяма изненада за мене беше Божидар Искренов, който кара повече от 15 часа, за да дойде. Най-сърдечно благодаря и на Благой Иванов-Багата за това, че намери сили да дойде. Знаем колко е трудно в такъв момент да се концентираш, да се готвиш за такъв бой, който му предстои в Чикаго. Това са неща, които са хубави да се видят, че и ние, спортистите, можем да бъдем между хората.

ГП: Какво си пожелаваш след „Историята“? Как да продължи?

ХС: Тя моята история е начертана още когато съм бил дете, та до ден днешен. Пътя съм си го вървял. Къде съм падал и ставал, не съм се оплаквал, продължавал съм напред. Старал съм се винаги да бъда себе си. Това, което съм си поставил като моя цел и мой сън, се сбъдна.  Оттук нататък гледам си внучката, правя си кефа, по-малко зор, защото времето си минава.

Само мога да бъда благодарен, че играх с такива големи футболисти в детските ми години, защото първите стъпки са най-важни. В „Марица“ Пловдив, в Харманли, в националния отбор, в ЦСКА, в Барселона, в Парма, в Япония, в Америка, за малко в Саудитска Арабия.

Това е един много голям път, но без моите колеги едва ли можеше да постигна нещо, което всеки футболист би искал да постигне. Затова казвам, че трофеите, които са индивидуални, те са на много хора. Те са на семейство, на приятели, на треньори, на масажисти, на доктори, на шофьори, на публика. На всички хора, които са били на стадиона и са ни подкрепяли.

Може би нас ни направи спортисти този режим. Това, че искаха всеки ден да бъдем прецизни на тренировка, това, че искаха всеки ден да побеждаваме. Това трябваше да го доказваме всеки ден. Затова казвам, че съм щастлив. Аз моята равносметка отдавна съм я направил. Хората са го преценили кой къде е. Не искам да ме сравняват с никого. Също не е хубаво да сравняват тези млади футболисти с мен. „Новият, новият“ – тези новите нямат да дойдат, само ще чакаме нещо такова.

ГП: Те си имат собствена история може би?

ХС: Те си имат собствен живот, първо. Когато нямаш нещо начертано и нямаш цели, е много трудно да го постигнеш.

ГП: Това ли е най-важното – да си поставиш целите?

ХС: Още като много малък, може би когато видях за първи път кой спечели Златната топка през 1977 година – Кевин Кийгън, си казах: “Защо и аз да не я имам един ден!” И започнах да преследвам тази цел. Но тези цели са постигнати с много труд.

Когато за пръв път видях българин със Златната обувка да я държи в ръцете, лека му пръст на Гошо Славков, тогава си казах: “Бат Гошо е от Пловдив, и аз искам такава обувка!” И моята цел беше също като неговата, да вкарвам повече голове и да имам Златната обувка.

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Спорт

Опълчението донесе изненадата в ШЛ: Атлетико удари Ливърпул в Мадрид

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимка: БТА

Атлетико Мадрид напомни на всички, че е хитър отбор. Грозно играещият според всички любители на футбола тим на Диего Симеоне успя да спечели с 1:0 първия мач от 1/8 финалите в Шампионска лита срещу европейския и световен клубен шампион Ливърпул.

Здрава защита и ефективност се оказаха отново златното оръжие за „дюшекчиите“.

Гостите определено не изиграха добър мач и регистрираха една от много малкото си загуби през този сезон.

В четвъртата минута Атлетико изпълни корнер, получи се разбъркване, топката се удари в крака на Фабиньо и стигна по земя до Саул, който беше фронтално срещу вратата на два метра от гол линията и спокойно реализира за 1:0.

В 20-ата момчетата на Диего Симеоне създадоха много добра възможност. Топката беше центрирана отляво, тупна коварно и Андрю Робъртсън в последния миг успя да я избие пред погледа на Мората.

Мощен натиск на Ливърпул в началото на второто полувреме. Хитреците на Диего Симеоне обаче продължаваха да се бранят добре, окопани в своята половина. Това, което умеят най-добре.

В другия мач от тази вечер Борусия Дормунд успя да спечели с 2:1 срещу Пари Сен Жермен и също завърза интригата в тази двойка.

Чудото Хааланд откри в 69-та минута, Неймар изравни в 75-та. Домакините успяха да стигнат до победата с гол отново на Хааланд две минути по-късно.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Спорт

Ударът, за който футболният свят говори. Дали Зинедин Зидан го боли? (ВИДЕО)

публикувано

на

Виж цялата статия
Кадър: Twitter

Реал Мадрид не успя да победи Селта и трябваше да се задоволи с 2:2 в домакинския си мач от 24-ия кръг в Ла Лига.

Въпреки представянето на двата тима, всички футболни фенове говорят за една необичайна ситуация от средата на второто полувреме, при която пострада треньорът на Кралския клуб Зинедин Зидан.

Джозеф Айду бе готов на всичко за победата в мача. Защитникът на галисийците се бореше и гонеше всяка топка по терена. Дори присъствието на Зидан край тъчлиничта не успя да го смути.

При опит да запази топката в игра 24-годишния ганаец се раздаде до краен предел, но се препъна в коженото кълбо и падна. Приземяването му обаче бе зрелищно.

Падайки, Айду изрита грубо Зидан в лицето, а кадрите от донякъде комичната ситуация са истински хит в социалните мрежи.

За щастие, и Зидан и Айду се разминаха без наранявания. Някои фенове обаче са убедени, че французинът е почувствал част от болката на Марко Матераци от финала на световното първенство през 2006 г. в Германия, когато Зидан удари с глава италианския си съперник.

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Спорт

In memoriam: Тимът на Леброн спечели Мача на звездите за Коби, легендата

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимка: NBA

Отборът на Леброн Джеймс спечели 69-ото издание на Мача на звездите в НБА срещу селекцията на Янис Адетокумбо.

Двубоят се изигра в Чикаго и беше проведен при нов регламент и под знака на легендата Коби Брайънт, който загина в катастрофа с хеликоптер в края на януари.

Победителят беше решен в последната четвърт, която се получи удивително оспорвана, но в крайна сметка отборът на Леброн се наложи с крайното 157:155 (53:41, 30:51, 41:41, 33:22).

За най-полезен играч бе избран Кауай Ленърд, а тази награда занапред вече ще носи името на Коби Брайънт.

Това бе 69-ото издание на Мача на звездите, което протече по нов регламент. Резултатите на двата отбора във всяка от първите три четвъртини беше зануляван, а победителят във всяка от отделните части получаваше по 100 хиляди долара премия, която впоследствие ще бъде разпределена за благотворителност на организации в Чикаго.

Преди началото на срещата друга легенда на НБА – Меджик Джонсън, говори за Брайънт като отбеляза постиженията му в баскетбола и живота след спорта. След края на прочувствената му реч зрителите дълго скандираха: „Коби, Коби“.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada