Открийте ни и в

Български истории

Сузана, една арфа женска

bgvoice

публикувано

на

Тя говори, полуизлегната царствено на креслото си като нимфа, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка и в компанията на арфата, „надничаща“ от съседната стая. Като преди това е изприпкала на един дъх по стълбите до четвъртия етаж на апартамента си на бул. „Васил Левски“, в късата си пъстра и весела рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…

С първата арфа на България проф. д-р Сузана Клинчарова говорим за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни световни сцени, без да губиш детското в себе си и вкуса към бурния живот на макс…

„Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна робия е това – разказва Сузана. – Аз обаче, откакто съм си „отворила очите“ – не преувеличавам! – знаех, че искам да стана пианистка. Точка. Имам „флашове в паметта“ от онези години, когато преди още да съм проговорила, исках майка ми да ми изсвири нещо.

И знаех какво – Шопен, Валдщайн

 За да си мине пазарлъкът, да си легна да спя. И тя естествено ме пробваше тук-там по слух и ритъм, знаеше си работата, нали беше преподавател по музика.“

Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. „Блъскала“ с малките си ръчички нещо по пианото като на въображаем концерт под умилителния поглед на баба си. Майката, за да се отърве, й обещала, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че дотогава малката Сузана ще забрави това. Но точно на 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и казала: „Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите.“ „Майка ми ме погледна така особено и попита: „Ама ще работиш ли?“ Казах: „Ще работя.“ И започнах да свиря с такова настървение, че на 12 години вече си бях причинила тендовагинит на китките. На 12 години вече свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор“, спомня си Сузана.

По това време вече е в Музикалното училище, а майка й казва: „Ти с тия болни китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано.“ Повтаря й, че не е задължително да става музикант, че училището й се удава с лекота, може да учи нещо друго.

„Човек, като хване веднъж вируса, какво има да мисли?“

– казва Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я привлича толкова. И понеже арфата има все пак този обем като пианото, я омагьосва от първото докосване. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави заедно с първата си учителка проф. Малина Христова.

„Влюбих се в тази нейна дълга звучност, която омагьосва, и когато изсвириш нещо и то отзвучи и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време след като останалите не го чуват“, обяснява дамата.

Големият й шанс идва на 19 години, когато заминава да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. „Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са уникални при арфата“, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитори като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг период на концертиране в България с много записи за радиото и телевизията.

За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на човека на този деликатен инструмент Сузана казва, че много лесно човек може да се сдобие с „тенис лакет“.

Да не говорим за мазолите

които никога не изчезват (тя показва върховете на пръстите си отвътре, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). „Като престанеш да свириш известно време, през лятото например, после такива мехури ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един момент на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от колегите от „Софийски солисти“ точно беше „минал“ през стъклена врата в Япония, каза: „Стой тука, не мърдай!“ Изтича до вкъщи и донесе някакви специални лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално.“

Струните на арфата са толкова, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, но всяка модулация се прави с педалите и ако сбъркаш дори един от тях, една малка нищожна грешка може да прелее в голям гаф.

Арфата е специален инструмент и се прави само в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се правят и струнните инструменти „Страдивари“. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специална механика в Швейцария, в часовникарския район Сент Кроа. Най-старата фирма за арфи е „Ерар“ във Франция. В Германия се правят „Обермайер“, малко на брой и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по различен начин и затова избира арфа според собствения си натюрел.

Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро

Но има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.

„Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но иначе по време на концерт си непрекъснато на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква емоция да те отнесе. Трябва да си искрен в емоцията, за да я предадеш, но не трябва да се подхлъзнеш, защото това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, но при арфата това ти струва страшно много напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцената, докато ние правим всичко на сцената на живо“, споделя дамата.

Сега тя живее между три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят любимата й сцена е Карнеги хол. „Там акустиката някак си вдъхновява. Във Франция има чудесни сцени, също в Токио, Брюксел, това са незабравими изживявания.“ Сега се е концентрирала върху концерти само по местата, където я влече и където има специална връзка с публиката. „Човек не може да се разпилява прекалено много, особено когато има и преподавателска дейност. По ми е интересно на трите места –

Ню Йорк, Париж и София

Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – казва Сузана. – Обичам много и си държа на това, което правим съвместно с Нов български университет, програмата „Арфата – извор на вдъхновение“. Имам тук много свестни млади хора, с които постигам много добри резултати. Дали бих искала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от желание и няма нищо друго, което да ме радва повече.“ Проф. д-р Сузана Клинчарова е обявена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.

В Карнеги хол в Ню Йорк

„Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора“, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е основно от верни приятели от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е извънредно важен. Човек може да се отличава със съвсем различни идеали и ценности, но се обкръжава с хора, с които може да ги сподели, смята дамата.

За семейната си среда казва: „Моето омесване е от хора на духа, съзнателно или несъзнателно продължавам делото на няколко поколения български хуманисти и будители.“ Дядо й, юристът Иван Клинчаров защитава докторската си титла в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си дейност прави първите изследвания и написва първите книги за Ботев, Левски и поп Богомил. В най-ранната си младост създава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане паметници на хайдутите.

 Майка й, пианистката Вера Панова

я въвежда в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и публицист Евгени Клинчаров издава огромен труд – тритомника „Пантеон на българската култура“. „Когато баща ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, защото живея на три места и ми беше трудно да събера и да пазя семейния архив. Тогава Светлин Русев, който много ценеше баща ми, предложи да предам всичко в Държавния архив и аз го направих преди година. За кашоните с ценни писма на дядо ми само три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги изследвам“, вълнува се Сузана.

„От малка слушам как трудностите те карат да узряваш, и все си мисля дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е много важна. Не живея затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец между ангажиментите, си позволявам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без абсолютно никакви угризения“, смее се Сузана.

От майка си е получила в наследство много ценни неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бягай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш с часове и да повтаряш упражнения до повръщане. И след това вече тотална свобода от момента, в който има доверие в мен.

„Сузана, вие сте един свободен човек!“ – тя се смее на това определение и

признава, че свободата й е много важна

„Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната свобода. Извънредно важно е човек се научи да не се взема прекалено насериозно, да не досажда на другите с тази сериозност и да таи емоции в себе си за лична употреба. Важно е и да има достатъчно други центрове на интерес или други стойности, за да не се „задъни“ в това, което прави и смята за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където „да изпусне парата“, за да има въздух в това, което прави.“

 

Царица на сцената, в студиото и зад катедрата

Тя е покорила всички големи световни сцени: Карнеги хол, Симфони спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийската филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, „Софийски солисти“ и много други. Професор доктор Сузана Клинчарова завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира, като получава наградата „Супериор“. Печели конкурса „Тенуто“ в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория, както и Майсторски клас в България.

Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови конкурси, между които конкурсът за арфа в Израел. Освен в Нов български университет проф. Клинчарова провежда майсторски класове в Европа и САЩ – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…

Проф. Клинчарова има

мащабна звукозаписна дейност

– обикновено рядкост в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги хол.

Нейни изпълнения, интервюта и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. Включени са в колекцията на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Между САЩ и Родината: Трима българи създадоха вълшебна боя

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Искрен, Елена и Ясен. Снимки: Escreo

Събрали се в САЩ трима българи създадоха уникална боя, с която се превърнаха в пазарен лидер в Родината. Вълшебната субстанция може да превърне всяка стена в своеобразна бяла дъска, на която може да се рисува с маркер, а след това написаното да се изтрие.

Идеята е на Ясен Русев, Елена Николова и Искрен Митев, които заедно основават ESCREO. Днес тримата българи с основание могат да нарекат компанията си печеливш бизнес проект.

За пет години екипът на ESCREO постига изключителен успех – над 2000 клиенти в България и по света, над

50 000 квадрата боядисани с ESCREO

Продават активно в България, Румъния, Англия и Европа.

Тримата българи се срещат по време на предприемаческа програма в САЩ през лятото на 2013 г. В пространството, в което се провежда обучението, всички стени са изписани. Впечатлени от идеята, младите предприемачи решават да създадат свой продукт – покритие за стени и мебели, което позволява многократно писане и рисуване с маркер.

„Събрахме се като екип, а след това измислихме продукта. Пробвахме различни неща, които поради различна причина не се случиха. Успяхме да привлечем към екипа си и Манол Новаков, който има повече от 16 години професионален опит в производството на бои, и беше в такъв етап в живота си, когато искаше да прави иновативни продукти“, разказва Елена пред „Вдъхновените“ и vesti.bg

Манол разработва собствена

формула за покритие на водна основа

което позволява тониране в различни цветове и така създават вълшебната боя. След редица тестове екипът кандидатства за финансиране.

„Отначало от фонда за рисков капитал Eleven ни казаха няколко пъти „не“, но ние бяхме упорити и постоянни, не се предадохме, което е най-голямата ни сила като екип“, обясни още Елена.

Инвестицията в проекта възлиза на 121 000 евро, като 85 хил. от тях са от Eleven. За кратко време ESCREO удвоява продажбите си, оборудва собствена фабрика в Русе и затвърждава пазарните си позиции.

„Най-много се гордеем със своите клиенти, които са и наши партньори – едни от най-иновативните компании използват нашите продукти. Те продължават да се обръщат към нас, когато търсят продуктивни и креативни решения за своя модерен офис“, посочва Елена.

Тримата българи не губят ентусиазма си въпреки големия успех. Ако в началото ги вдъхновява откритието на нови неща, сега са амбицирани

да продължават със същия интерес

и любопитство. Целта им е да са на нивото, което клиентите им очакват от тях, и да направят така, че да могат да предоставят нужното на един модерен офис.

Ясен, Елена и Искрен са убедени, че всеки, който има предприемчив дух и иска да успее да реализира свой проект, на първо място трябва да се обгради с правилните хора. Те ще бъдат неговото семейство по време на трудностите и успехите. Другата тайна на тримата успели българи е, че човек никога не трябва да се предава, защото трудности винаги ще има, но истината е в постоянството.

 


Факти и цифри

 

Escreo е носител е на няколко награди, сред които „30 под 30“ на Forbes, „Стартъп на годината 2015“ (фондация ABLE) и „Млад мениджър 2016“ (фондация „Еврика“).

Компанията планира разширяване на онлайн дейността си чрез платформата на Amazon.

Планира да стъпи и на немския пазар, като привлече инвеститори и изгради клон на компанията в Германия.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Български актьор в Холивуд – звезда в култова видеоигра

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Видеоигрите са голямо предизвикателство за всеки актьор“, казва Николай. Той е звездата в най-нашумялата в момента видеоигра – Call of Duty. Цифрите при нея са главозамайващи. При старта й през ноември миналата година само за седмица тя донася $600 милиона на създателите си. В ревютата я определят като изключителен иноваторски проект и вече я играят един милиард хора по света. А това носи голяма популярност на българина.

„Видеоигрите сe правят като филмите, толкова са истински и драматични“, казва актьорът. В тази игра той стои не само с гласа си, но и с тялото и движенията си зад голяма част от героите. Даже е разказвачът, който води. „Докато някой играе, гласът ми го преследва отляво, отдясно или при най-неочаквани ситуации“, смее се актьорът. Тялото му е сканирано за така наречените motion capture сцени. Нанасят по него точки, или дигитални маркери, които после се улавят от около 60-70 камери в студиото. На компютърната анимация се изобразяват чертите на Николай, като според ролята може да се добавят мустаци или брада, да го облекат в различни униформи, да нанесат рани от експлозии или да го „взривят“ или „изгорят“. За да бъде всичко максимално натуралистично и автентично, се ангажират топ актьори.

Днес Николай Стоилов е в плен на тази индустрия

и признава, че никога не е делил ангажиментите си на престижни и не толкова престижни. Във всяко свое участие влага много професионализъм и хъс. А животът му е пример за сбъдване не на една, а на поредица от много американски мечти.

Малкият Ники е с разностранни интереси и таланти и всичките му мечти са свързани с Америка. Свири на пиано и акордеон и тъй като по-късно обожава джаза, иска да отиде при корените му отвъд Океана. Рисува вдъхновено и със страст, в някакъв момент иска да стане художник, а в мечтите си вижда свои платна в най-престижните зали на Ню Йорк. Обожава баскетбола и тренира, а къде би го правил по-добре от NBA? Като дете тренира и езда, оттогава се пали силно по конете и бленува за каубойските филми. Още от много малък се качва на ските – другата му голяма страст, а днес е сред медалистите в американския шампионат. Казармата му също е специална – парашутист в отряда на сините барети, където мечтае да е перфектен като американските зелени барети.

На 10 години го избират да играе малкия Наум в „Константин Философ“ – супер продукция в няколко серии, посветена на Кирил и Методий. Наум като малък е обявен за дете-гений, така че Ники всъщност играе себе си. Завършва с пълно отличие и златен медал Първа английска гимназия, предричат му бляскаво бъдеще като юрист, дипломат или лекар, но той избира актьорството. „Какво прави един златен медалист в НАТФИЗ?“, пита го професорът му Николай Люцканов, след като е приет при зверска конкуренция – 5 хиляди кандидата за 10 места за мъже.

Но Ники среща Антъни Хопкинс…

Първо по телевизията, когато дават „Макбет“ с кумира му. По-късно, вече в Холивуд, красавецът Ники е в масовката в няколко филма. При снимките на лентата „Никсън“ на Оливър Стоун среща на живо идола си. „По цял ден не откъсвах очи от него на снимачната площадка, бях като хипнотизиран – спомня си Ники. – На кафето в една от почивките му направих комплимент – че неговият Отело е най-добрият, който съм гледал. А това така го развесели! Каза: „Ех, млади момко, ти ме върна… чакай да пресметна… близо 40 години назад“. Хопкинс беше много любезен, разпитва ме за България и за плановете ми.“

По-късно го среща в един ресторант в „Пасифик палисейдс“ – квартала от Лос Анджелис, където живеят Спилбърг, Том Ханкс, Шварценегер, а също и Хопкинс. „Разговаряхме за работата си – спомня си актьорът. – От него получих един от най-ценните си уроци – за да бъде една роля истинска и убедителна, трябва да се чете много пъти текстът, за да се „превърнеш“ в съответния герой.“

След третата година в НАТФИЗ Николай е приет като първия чужденец в „светая светих“ на британските театрали – академията Guildford School of Acting. На Острова той завършва курса Shakespearean и още на втората година играе Хамлет на английска сцена. Ученикът на Джеръми Айрънс в „Гилфърд“ обаче не иска да чака няколко години за реализация в Обединеното Кралство и заминава за Страната на неограничените възможности.

В САЩ той завършва British American Drama Academy в Станфорд,

където преподават само носители на „Оскар“

и „Тони“. Учи се на актьорство от самия Кенет Брана. Завършва и Marymount Manhattan College в Ню Йорк, а също и Професионалната програма за филм, видео и телевизионна режисура и продукция в UCLA – University of California, Los Angeles. Негови ментори през годините са интересни и неординарни личности като Дерек Джакоби и Хосе Куинтеро – личният приятел и любовник на Тенеси Уилямс.

Когато пристига в Лос Анджелис с купчината престижни дипломи, Николай е Господин Никой. Снима се първо в масовки и в малки роли в сериали. Красавецът с пронизващите зелени очи, тъмна коса и двудневна брада привлича като магнит. След участие в сериалите „Сабрина – младата вещица“ и „VIP“ следват роли в силни продукции като „Военни престъпления: Лос Анджелис“, „Обща болница“. Името му се споменава и при „Оскар“-ите през 2014-та – номинирана е анимацията „Аз, проклетникът 2“, в която Стоилов озвучава пазач на лаборатория. Филмът и до днес остава абсолютният финансов хит на „Юнивърсъл студио“ за всички времена.

Кариерата на Николай Стоилов тръгва рязко нагоре, когато го избират за главната роля във филма „Дъждът на Лана“. Героят на Ники – Дарко – е богат и известен гангстер, мафиот, балканец, тарикат и остроумник. Преследван от врагове, той бяга в Чикаго със сестра си Лана и я кара насила да проституира, за да оцелеят. „На пробните снимки бях един такъв брадясал, отидох направо от летището, и явно съм ги грабнал“, шегува се Николай.

След премиерата отзивите за него са повече от ласкави. Критиците в САЩ са прехласнати, а един от тях – Роджър Ибърт – направо заявява: „Това е следващият Джеймс Бонд!“. Името му дълго след това се спряга за ролята на следващия Агент 007, но така и не го избират. През 2005 г. Николай Стоилов печели наградата TIMMY за най-добър актьор на САЩ за ролята. Следват още повече покани за филми… Снима се в „El Padrino“ – филм в 2 части за кръстника на мексиканската мафия, където отново е в главна роля – на Мустака, очарователен гангстер с гореща кръв.

Николай Стоилов пише и два сценария, единият в съавторство със сина на драматурга ни Станислав Стратиев – Светлин, с когото са приятели от гимназията. „Докторантска история на ужасите“ е преработен на роман и излиза в Щатите и у нас. Сега двамата отново планират да пишат сценарии. „Отскоро имам нов мениджър с много силни връзки и контакти в Холивуд, който беше провокиран от сценариите ни“, споделя Николай.

В момента по CBS с голям успех върви сериалът „Madam Secretary“, в който Стоилов печели ролята на външен министър на Естония след зверски кастинг.

Избира го лично Морган Фрийман

който е изпълнителен продуцент и се снима в сериала. Политическият трилър-драма представя обобщен образ на 3 дами, които са били държавни секретари на САЩ: Мадлин Олбрайт, Кондолиза Райс и Хилъри Клинтън. Режисьор и продуцент е Ерик Столц, направил „Криминале“, „Маската“ и „Анаконда“. Много добър отзвук има и за участието на Стоилов в сериала „I am sorry“, който в момента върви онлайн по Netflix – интелигентна комедия, където българинът играе интересен шофьор на такси Uber.

От години актьорът е подвластен и на друга своя голяма страст – ски алпийски дисциплини. Той е многократен шампион на Щатите за майстори. Купищата златни и сребърни медали и купи вече трупа в кашони. „На 31 януари обаче попаднах на една риба скат на плажа в Санта Моника. Ужилването беше много болезнено, сега се възстановявам и ще пропусна някои състезания“, казва Николай.

Той е и запален колекционер на произведения на изкуството. „Казвали са ми, че по многостранните си интереси много приличам на баща ми Георги Стоилов – един от ректорите на Техническия университет, преподавател по електроника, инженер, доктор на техническите науки и доцент, но и талантлив художник“, разказва Ники. Днес той, съпругата му Вяра и 6-годишната му дъщеря Ирина живеят на гърба на хълма с надписа Hollywood. Главната роля в живота и на двамата с Вяра е Ирина, у която Николай успява да запали интерес към музиката и пианото, учи я да кара ски, да играе тенис и да плува.

Казва, че когато си ходи в България, е отворен за всякакви интересни предизвикателства и любими неща. „Трупам тухличка по тухличка моста, който един емигрант гради от презокеанската държава към своята собствена любима страна, и много се старая той да е стабилен“, казва българинът.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лорд Бризби – съветникът на Елизабет II от Троян

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

България е взела сърцето на не един чужденец. Много запленени от природата и от хората й спират завинаги в нея или пък отделят голяма част от времето и средствата си, за да й помогнат да заблести още повече.

Подобна е историята на лорд Бризби. Той е един от тях, но не съвсем, защото не е чужд на България по рождение. От една страна, е съветник на британската кралица Елизабет II, а от друга, е наследник на…

Той е голям дарител и истински български будител, защото е вдигнал от руините цяло село в Стара планина, направил е училище и дава стипендии на талантливи българчета. Той е част от английския хайлайф, но с повече плам ще ви разкаже, че е

наследник на страшен хайдутин

на един от най-големите дарители след Освобождението и на първия министър-председател. И признава, че сънувал България от дете и че се научил да свири „Хубава си моя горо“ още преди да помирише българския лес. Пристига в България за първи път, когато е на 16 години, а днес сам е голям дарител.

Снимка: troyanexpress.com

„Харесва ми нашата хубава природа и българите. Те са много добри и много чисти хора“, споделя той пред NOVA.

Има английско име, роден е в елита на Лондон и съветва кралицата по правни въпроси. Но казва, че е от България, от една почти забравена махала на Троян – Баба Стана.

„Аз съм малко като хамелеон – когато съм в Англия, аз съм много английски, в България – български“, смее се лордът. Баща му е англичанин и му оставя в наследство мястото в бляскавото общество на Великобритания. Майка му е българка и му завещава потекло на хайдути и песента за гората. По майчина линия лорд Бризби е правнук на първия министър-председател на България Тодор Бурмов, другият му прадядо е милионерът и пословичен дарител Константин Хаджикалчев. Той дарявал книги на читалището и раздавал пари на хората за Коледа.

„Дядо ми е бил изселен след 9 септември. По това време майка ми Лиляна била студентка в Лозана, там се запознала с баща ми. Очевидно и дума не можело да става да се върне в България“, разказва лорд Бризби.

Снимка: troyanexpress.com

Десетилетия по-късно обаче той го прави и успява да съживи замрялата махала,

да възроди улици, къщи и училището

То е вдигнато през 1861 година с дарения от прадядо му Хаджи Калчо Дренски.

„Баща му бил хайдутин, говори се, че е обрал керван, който носел заплатите на турската армия. Дядо ми ги обрал и избягал в тези планини с осем тона турско злато“, разказва семейните предания лордът. С легендарното злато синът му станал търговец, но не забравил махалата си Баба Стана. Както и правнукът му.

„Училището се разпадаше, тук нямаше деца. Разбрах, че общината го продава и го купих. Сега идват деца от цяла България на зелено училище – хем да видят прекрасната природа, хем да учат“, доволен е лорд Бризби.

Той решил, че на България й трябват повече отличници, затова решил да дава стипендии в Троян.

„Когато дойдохме в България след промените, страната беше в страхотна икономическа криза. И се чудехме как да помогнем. И понеже моето семейство дарява пари за образование още от 19 век, просто възстановихме тази традиция“, споделя той.

Снимка: troyan21

Лорд Бризби започнал със стипендии на учениците в училището, което дядо му построил, но сега отличава всички изявени деца в Троян. Има и стипендия в Софийския университет на името на майка му.

Учениците, които сега получават тази награда, леко

шеговито се наричат бризбита

„Не искам да съм най-богатият труп в гробищата. В моето семейство е традиция да даваш на обществото и си мисля, че по-добро от това няма“, споделя още лордът от Троян.

Бризби разказва и за отношенията си с кралицата.

Снимка: lifebites.bg

„Това е голяма чест, означава, че си един от най-добрите адвокати в кралството и Короната разчита на твоите съвети. Но да не си мислите сега, че кралицата ми звъни по пет пъти на ден да ме пита каква шапка да сложи. Постът ми е по-скоро почетен и кралицата има право да иска мнението ми. Е, и да ми се обади по телефона“, споделя той и допълва, че е съветник на кралицата вече 23 години, срещал я е няколко пъти, но тя никога не го е търсила по телефона.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada