Открийте ни и в

Български истории

Сузана, една арфа женска

публикувано

на

Тя говори, полуизлегната царствено на креслото си като нимфа, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка и в компанията на арфата, „надничаща“ от съседната стая. Като преди това е изприпкала на един дъх по стълбите до четвъртия етаж на апартамента си на бул. „Васил Левски“, в късата си пъстра и весела рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…

С първата арфа на България проф. д-р Сузана Клинчарова говорим за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни световни сцени, без да губиш детското в себе си и вкуса към бурния живот на макс…

„Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна робия е това – разказва Сузана. – Аз обаче, откакто съм си „отворила очите“ – не преувеличавам! – знаех, че искам да стана пианистка. Точка. Имам „флашове в паметта“ от онези години, когато преди още да съм проговорила, исках майка ми да ми изсвири нещо.

И знаех какво – Шопен, Валдщайн

 За да си мине пазарлъкът, да си легна да спя. И тя естествено ме пробваше тук-там по слух и ритъм, знаеше си работата, нали беше преподавател по музика.“

Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. „Блъскала“ с малките си ръчички нещо по пианото като на въображаем концерт под умилителния поглед на баба си. Майката, за да се отърве, й обещала, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че дотогава малката Сузана ще забрави това. Но точно на 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и казала: „Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите.“ „Майка ми ме погледна така особено и попита: „Ама ще работиш ли?“ Казах: „Ще работя.“ И започнах да свиря с такова настървение, че на 12 години вече си бях причинила тендовагинит на китките. На 12 години вече свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор“, спомня си Сузана.

По това време вече е в Музикалното училище, а майка й казва: „Ти с тия болни китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано.“ Повтаря й, че не е задължително да става музикант, че училището й се удава с лекота, може да учи нещо друго.

„Човек, като хване веднъж вируса, какво има да мисли?“

– казва Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я привлича толкова. И понеже арфата има все пак този обем като пианото, я омагьосва от първото докосване. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави заедно с първата си учителка проф. Малина Христова.

„Влюбих се в тази нейна дълга звучност, която омагьосва, и когато изсвириш нещо и то отзвучи и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време след като останалите не го чуват“, обяснява дамата.

Големият й шанс идва на 19 години, когато заминава да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. „Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са уникални при арфата“, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитори като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг период на концертиране в България с много записи за радиото и телевизията.

За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на човека на този деликатен инструмент Сузана казва, че много лесно човек може да се сдобие с „тенис лакет“.

Да не говорим за мазолите

които никога не изчезват (тя показва върховете на пръстите си отвътре, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). „Като престанеш да свириш известно време, през лятото например, после такива мехури ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един момент на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от колегите от „Софийски солисти“ точно беше „минал“ през стъклена врата в Япония, каза: „Стой тука, не мърдай!“ Изтича до вкъщи и донесе някакви специални лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално.“

Струните на арфата са толкова, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, но всяка модулация се прави с педалите и ако сбъркаш дори един от тях, една малка нищожна грешка може да прелее в голям гаф.

Арфата е специален инструмент и се прави само в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се правят и струнните инструменти „Страдивари“. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специална механика в Швейцария, в часовникарския район Сент Кроа. Най-старата фирма за арфи е „Ерар“ във Франция. В Германия се правят „Обермайер“, малко на брой и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по различен начин и затова избира арфа според собствения си натюрел.

Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро

Но има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.

„Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но иначе по време на концерт си непрекъснато на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква емоция да те отнесе. Трябва да си искрен в емоцията, за да я предадеш, но не трябва да се подхлъзнеш, защото това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, но при арфата това ти струва страшно много напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцената, докато ние правим всичко на сцената на живо“, споделя дамата.

Сега тя живее между три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят любимата й сцена е Карнеги хол. „Там акустиката някак си вдъхновява. Във Франция има чудесни сцени, също в Токио, Брюксел, това са незабравими изживявания.“ Сега се е концентрирала върху концерти само по местата, където я влече и където има специална връзка с публиката. „Човек не може да се разпилява прекалено много, особено когато има и преподавателска дейност. По ми е интересно на трите места –

Ню Йорк, Париж и София

Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – казва Сузана. – Обичам много и си държа на това, което правим съвместно с Нов български университет, програмата „Арфата – извор на вдъхновение“. Имам тук много свестни млади хора, с които постигам много добри резултати. Дали бих искала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от желание и няма нищо друго, което да ме радва повече.“ Проф. д-р Сузана Клинчарова е обявена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.

В Карнеги хол в Ню Йорк

„Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора“, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е основно от верни приятели от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е извънредно важен. Човек може да се отличава със съвсем различни идеали и ценности, но се обкръжава с хора, с които може да ги сподели, смята дамата.

За семейната си среда казва: „Моето омесване е от хора на духа, съзнателно или несъзнателно продължавам делото на няколко поколения български хуманисти и будители.“ Дядо й, юристът Иван Клинчаров защитава докторската си титла в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си дейност прави първите изследвания и написва първите книги за Ботев, Левски и поп Богомил. В най-ранната си младост създава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане паметници на хайдутите.

 Майка й, пианистката Вера Панова

я въвежда в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и публицист Евгени Клинчаров издава огромен труд – тритомника „Пантеон на българската култура“. „Когато баща ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, защото живея на три места и ми беше трудно да събера и да пазя семейния архив. Тогава Светлин Русев, който много ценеше баща ми, предложи да предам всичко в Държавния архив и аз го направих преди година. За кашоните с ценни писма на дядо ми само три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги изследвам“, вълнува се Сузана.

„От малка слушам как трудностите те карат да узряваш, и все си мисля дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е много важна. Не живея затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец между ангажиментите, си позволявам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без абсолютно никакви угризения“, смее се Сузана.

От майка си е получила в наследство много ценни неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бягай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш с часове и да повтаряш упражнения до повръщане. И след това вече тотална свобода от момента, в който има доверие в мен.

„Сузана, вие сте един свободен човек!“ – тя се смее на това определение и

признава, че свободата й е много важна

„Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната свобода. Извънредно важно е човек се научи да не се взема прекалено насериозно, да не досажда на другите с тази сериозност и да таи емоции в себе си за лична употреба. Важно е и да има достатъчно други центрове на интерес или други стойности, за да не се „задъни“ в това, което прави и смята за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където „да изпусне парата“, за да има въздух в това, което прави.“

 

Царица на сцената, в студиото и зад катедрата

Тя е покорила всички големи световни сцени: Карнеги хол, Симфони спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийската филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, „Софийски солисти“ и много други. Професор доктор Сузана Клинчарова завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира, като получава наградата „Супериор“. Печели конкурса „Тенуто“ в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория, както и Майсторски клас в България.

Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови конкурси, между които конкурсът за арфа в Израел. Освен в Нов български университет проф. Клинчарова провежда майсторски класове в Европа и САЩ – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…

Проф. Клинчарова има

мащабна звукозаписна дейност

– обикновено рядкост в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги хол.

Нейни изпълнения, интервюта и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. Включени са в колекцията на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Протестиращи вандали разбиха BG Bistro във Вегас и наша пицария в Сейнт Луис (СНИМКИ)

публикувано

на

Виж цялата статия

Вандали, използващи протестите след смъртта на Джордж Флойд по време на арест, разбиха два български ресторанта – BG Bistro в Лас Вегас и пицария на българин в Сейнт Луис, Мисури.

Малко след като BG Bistro отваря в четвъртък, вандали започват да мятат столове по високите над 3 метра прозорци.

„Няколко човека са започнали да трошат, със железните столове от градината ни, които са отпред. Взели са ги и са започнали да ги хвърлят по прозорците. Всичко е започнало от банката, която е на нашата плаза.“, разказва собственикът на BG Bistro Румен Стефанов. По това време той не е там, но в офиса е неговата съпруга и тяхното бебе.

„Не мога да разбера какво искат от нас – нито продават маратонки, нито ролекси.“, чуди се Румен.

Вандалите обаче не са очаквали реакцията на българските мъже.

„Двама от нашите клиенти са подгонили тези хора, хванал единия. Междувременно момичетата са се обадили на полицията и те се появили до 4 минути и са го арестували. Но другите за съжаление са избягали.“, разказва Стефан. Той е твърдо решен да търси правата си по съдебен път.

Инцидентът идва след като заведението три месеца работеше само с доставки заради ограниченията от епидемията с COVID-19.

„Добре, че не сме били много заети в този час, че ако тези стъкла паднат върху хората, щеше да стане голяма беля.“, казва Румен.

BG Bistro  има вечерна охрана, но никой не е очаквал, че вандалите ще посегнат на бизнеса им през деня.

„Искам това да е предупреждение към всички българи с бизнеси, да си ги пазят и да внимават.“, казва Румен.

Във вторник през нощта, 2 юни, пък протестиращи чупят прозорците на пицарията на Пламен Пенчев в Сейнт Луис, Мусури. Заведението е част от веригата Little Ceasars.

„Първо се опитали да счупят големите витрини, но не са успели. Тогава явно решават да счупят прозореца на вратата и влизат през него.“, казва Пламен.

По-рано вечерта той гледа на живо във Facebook как мародерите трошат и грабят други магазини на плацата където се намира ресторанта му, който работи основно с доставка и to go.

„Взели са  един кашон чушки и може би един кашон със сос за пица, коли и фанти.“,  казва Пламен. Вандалите обърнали витрини, потрошили техника.

Сега за Пламен предстоят разправии със застрахователни компании и плащането на  deductable, което ще е изпитание в условията на пандемия и ограничения за ресторантите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Ранената BG полицайка Петя: Излизаш с мисълта, че може да не се прибереш (ВИДЕО)

публикувано

на

Виж цялата статия

Дестки полицаи са ранени при протестите в Съединените щати през последната седмица. По неофициална информация на Българо-американската полицейска асоциация трима български служители не реда са били ранени при сблъсъци с протестиращите.

Сред ранените е и Петя Балабурова, която от две години работи в полицейското управление в Сан Хосе, Калифорния. Миналият петък, както хиляди други полицаи, отива да охранява протестите.

„Хората мятаха бутилки, камъни, каквото намериха и една бутилка ме удари в левия крак, не ме поряза, но се получи лек, подкожен кръвоизлив.“, разказва Петя. Тя се разминава леко, но един от колегите й е в безсъзнание.

„На втория ден ми беше малко по-притеснено, защото виждаш хората колко са ядосани и колко ги е страх и тях и виждаш какво се случва в другите части на страната.“, казва Петя.

Протестите в над 20 града на САЩ избухнаха след смъртта на чернокожия Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис.

„По никакъв начин не мога да се съглася с тази постъпка като полицай. Аз съм се заклела да помагам на хората.“, категорична е Петя и съжалява, че сега тя и колегите й трябва да носят отговорност за случилото се в Минеаполис.

В София Петя тренира 8 години спортна стрелба и завършва Националната спортна акамедия. Ето защо тя казва, че да стане полицай е нещо естествено.

Раната на Петя може и да е лека, но показва риска, на който хиляди полицаи се подлагат всеки ден по време на протестите.

„Излизаш готов обаче в същото време излизаш с мисълта, че може да не се прибереш или може да се прибереш с половин крак или половин ръка, не напълно цял. Това мисля, че е по-лошо за семейството ти, за мъжа ти, за съпругата ти, отколкото за самия тебе.“, казва Петя.

От Масачузетс до Хавай – български полицаи в служба на реда (ВИДЕО)
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Как и кога ще отворят българските детски градини в Чикаго

публикувано

на

Виж цялата статия

Карантината изправи на нокти българските родители в Чикаго, тъй като децата си стояха вкъщи и трябваше да учат дистанционно. Ето как две български детски градини ще отворят при постепенното отваряне на щата.

 „Малка детска академия“ на Живка Петрова

която се намира в предградието Елк Гроув Вилидж, попада в категорията домашна детска градина за малки групи. Губернаторът на Илинойс даде право на такива градини да работят по време на пандемията, ако осигуряват грижа за не повече от 6 деца. Те бяха освободени от лиценз, но трябваше да спазват строги санитарни мерки.

„Радваме се, че успяхме да помогнем на семейства на българи, работещи на жизненоважни позиции като продавачи в магазини и собственици на бизнеси“, споделя Петрова. „Благодарим на родителите за подкрепата да спазват часовете за оставяне и взимане на децата, както и да ни уведомяват, ако събират децата си в по-големи семейни групи, за да имаме предвид, че са имали по-широки контакти“, допълва тя.

„От понеделник (1 юни – бел.ред.) имаме право да работим с пълната бройка деца, за която сме лицензирани по принцип. Тъй като досега не сме спирали да функционираме и всичко е преминало безопасно, властите в Илинойс ни дават право да отворим отново с нормалния ни капацитет“, обяснява Петрова.

В градината са въведени по-строги мерки за дезинфекция на твърдите повърхности и играчките, за миене на ръцете на децата (на почти всеки 30 минути), за мерене на температурата, за по-честа смяна на кърпите за бърсане.

Децата са на разстояние едно от друго

и са длъжни да измиват ръцете си още с влизането. Наблюдават се да не разменят играчки помежду си. При спането леглата също са на разстояние, както се изисква. „Всичко свързано с хигиената е както преди, само че утроено“, каза Петрова.

От юни децата в „Малка детска академия“ ще трябва да идват с маски. Когато са извън детската градина и има възможност за спазване на социална дистанция, няма да носят такива. В градината също ще има маски, които да се ползват при нужда от децата и родителите, а персоналът ще трябва да носи предпазните средства винаги.

Детска градина „Малка детска академия“ в Елк Гроув Вилидж.

„През този период на строга карантина предлагахме домашно приготвена храна, за да ограничим контактите с хора отвън. Но по принцип имаме две български фирми, от които поръчваме прясно приготвена храна, и сега ще продължим да работим с тях“, обяснява Петрова.

Скоро се очаква да има летни програми за деца и в „Малко българско училище“ в предградието Дес Плейнс, ръководено също от Петрова. Там също ще се спазват всички изисквания от щата и местата за децата ще бъдат по-малко.

Детските градини от типа център трябваше да затворят, ако нямат лиценз за това, че се грижат за деца на основни работници (essential workers). Тъй като сред родителите на малчуганите в

детска градина „Синьото мече“

 няма essential workers, заведението затвори с обявяването на карантината в Илинойс. „Всички 70 деца искат да се връщат вече и ние нямаме търпение да ги видим отново. Много ни липсват всички“, каза директорката Росица Дамянова.

У настоятелството на църквата в Дес Плейнс, в която се помещава градината, е имало голямо притеснение как и за кого ще се отвори сградата. Дамянова обаче е показала, че за нея и колегите й най-важното е всички да са здрави и има начини за връщане към работа. Също така за момента в Илинойс нещата се развиват добре и статистиката сочи намаление на заболелите и починалите от коронавирус и от църковното настоятелство са дали разрешение за отваряне на градината, като тя ще бъде на горния етаж, а долният остава за църквата.

За да заработи градината „Синьото мече“, тя трябва да получи изрично разрешение от специалиста от департамента по обществено здраве, отговарящ за заведението. „Изготвили сме детайлен план, както се изисква, и сме го изпратили. Обучението ни ще бъде почти изцяло навън, ще мерим температурата, ще караме децата да си мият ръцете при влизане и също през деня. Ще дезинфекцираме много по-често. Учителите ще носят маски. Пространството вън е голямо и позволява за отделяне на групи. Нашите стаи също са големи и имаме възможност да спазваме дистанция и вътре, както при игри и други дейности, така и при спането.

Дамянова казва, че

децата ще рисуват, ще танцуват, ще учат

 нови неща, ще слушат приказки и други. Обядът ще е с прясно сготвена храна от българска фирма.

„Надяваме се да отворим по-рано от края на трета фаза, която може да свърши на 26 юни“, споделя директорката. „Надяваме се евентуално за средата на юни. Имахме много планове за това лято. Искахме да направим компютърен кабинет за петгодишните, защото децата сега са много напред с технологиите. Не сме се отказали и като се оправи всичко, ще продължим с проектите. Децата са от ново поколение и искат да им се случват нови и интересни неща и ние се стараем да им ги осигурим“, прибавя тя.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada