Открийте ни и в

Български истории

Сузана, една арфа женска

bgvoice

публикувано

на

Тя говори, полуизлегната царствено на креслото си като нимфа, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка и в компанията на арфата, „надничаща“ от съседната стая. Като преди това е изприпкала на един дъх по стълбите до четвъртия етаж на апартамента си на бул. „Васил Левски“, в късата си пъстра и весела рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…

С първата арфа на България проф. д-р Сузана Клинчарова говорим за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни световни сцени, без да губиш детското в себе си и вкуса към бурния живот на макс…

„Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна робия е това – разказва Сузана. – Аз обаче, откакто съм си „отворила очите“ – не преувеличавам! – знаех, че искам да стана пианистка. Точка. Имам „флашове в паметта“ от онези години, когато преди още да съм проговорила, исках майка ми да ми изсвири нещо.

И знаех какво – Шопен, Валдщайн

 За да си мине пазарлъкът, да си легна да спя. И тя естествено ме пробваше тук-там по слух и ритъм, знаеше си работата, нали беше преподавател по музика.“

Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. „Блъскала“ с малките си ръчички нещо по пианото като на въображаем концерт под умилителния поглед на баба си. Майката, за да се отърве, й обещала, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че дотогава малката Сузана ще забрави това. Но точно на 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и казала: „Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите.“ „Майка ми ме погледна така особено и попита: „Ама ще работиш ли?“ Казах: „Ще работя.“ И започнах да свиря с такова настървение, че на 12 години вече си бях причинила тендовагинит на китките. На 12 години вече свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор“, спомня си Сузана.

По това време вече е в Музикалното училище, а майка й казва: „Ти с тия болни китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано.“ Повтаря й, че не е задължително да става музикант, че училището й се удава с лекота, може да учи нещо друго.

„Човек, като хване веднъж вируса, какво има да мисли?“

– казва Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я привлича толкова. И понеже арфата има все пак този обем като пианото, я омагьосва от първото докосване. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави заедно с първата си учителка проф. Малина Христова.

„Влюбих се в тази нейна дълга звучност, която омагьосва, и когато изсвириш нещо и то отзвучи и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време след като останалите не го чуват“, обяснява дамата.

Големият й шанс идва на 19 години, когато заминава да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. „Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са уникални при арфата“, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитори като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг период на концертиране в България с много записи за радиото и телевизията.

За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на човека на този деликатен инструмент Сузана казва, че много лесно човек може да се сдобие с „тенис лакет“.

Да не говорим за мазолите

които никога не изчезват (тя показва върховете на пръстите си отвътре, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). „Като престанеш да свириш известно време, през лятото например, после такива мехури ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един момент на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от колегите от „Софийски солисти“ точно беше „минал“ през стъклена врата в Япония, каза: „Стой тука, не мърдай!“ Изтича до вкъщи и донесе някакви специални лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално.“

Струните на арфата са толкова, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, но всяка модулация се прави с педалите и ако сбъркаш дори един от тях, една малка нищожна грешка може да прелее в голям гаф.

Арфата е специален инструмент и се прави само в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се правят и струнните инструменти „Страдивари“. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специална механика в Швейцария, в часовникарския район Сент Кроа. Най-старата фирма за арфи е „Ерар“ във Франция. В Германия се правят „Обермайер“, малко на брой и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по различен начин и затова избира арфа според собствения си натюрел.

Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро

Но има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.

„Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но иначе по време на концерт си непрекъснато на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква емоция да те отнесе. Трябва да си искрен в емоцията, за да я предадеш, но не трябва да се подхлъзнеш, защото това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, но при арфата това ти струва страшно много напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцената, докато ние правим всичко на сцената на живо“, споделя дамата.

Сега тя живее между три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят любимата й сцена е Карнеги хол. „Там акустиката някак си вдъхновява. Във Франция има чудесни сцени, също в Токио, Брюксел, това са незабравими изживявания.“ Сега се е концентрирала върху концерти само по местата, където я влече и където има специална връзка с публиката. „Човек не може да се разпилява прекалено много, особено когато има и преподавателска дейност. По ми е интересно на трите места –

Ню Йорк, Париж и София

Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – казва Сузана. – Обичам много и си държа на това, което правим съвместно с Нов български университет, програмата „Арфата – извор на вдъхновение“. Имам тук много свестни млади хора, с които постигам много добри резултати. Дали бих искала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от желание и няма нищо друго, което да ме радва повече.“ Проф. д-р Сузана Клинчарова е обявена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.

В Карнеги хол в Ню Йорк

„Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора“, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е основно от верни приятели от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е извънредно важен. Човек може да се отличава със съвсем различни идеали и ценности, но се обкръжава с хора, с които може да ги сподели, смята дамата.

За семейната си среда казва: „Моето омесване е от хора на духа, съзнателно или несъзнателно продължавам делото на няколко поколения български хуманисти и будители.“ Дядо й, юристът Иван Клинчаров защитава докторската си титла в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си дейност прави първите изследвания и написва първите книги за Ботев, Левски и поп Богомил. В най-ранната си младост създава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане паметници на хайдутите.

 Майка й, пианистката Вера Панова

я въвежда в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и публицист Евгени Клинчаров издава огромен труд – тритомника „Пантеон на българската култура“. „Когато баща ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, защото живея на три места и ми беше трудно да събера и да пазя семейния архив. Тогава Светлин Русев, който много ценеше баща ми, предложи да предам всичко в Държавния архив и аз го направих преди година. За кашоните с ценни писма на дядо ми само три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги изследвам“, вълнува се Сузана.

„От малка слушам как трудностите те карат да узряваш, и все си мисля дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е много важна. Не живея затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец между ангажиментите, си позволявам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без абсолютно никакви угризения“, смее се Сузана.

От майка си е получила в наследство много ценни неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бягай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш с часове и да повтаряш упражнения до повръщане. И след това вече тотална свобода от момента, в който има доверие в мен.

„Сузана, вие сте един свободен човек!“ – тя се смее на това определение и

признава, че свободата й е много важна

„Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната свобода. Извънредно важно е човек се научи да не се взема прекалено насериозно, да не досажда на другите с тази сериозност и да таи емоции в себе си за лична употреба. Важно е и да има достатъчно други центрове на интерес или други стойности, за да не се „задъни“ в това, което прави и смята за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където „да изпусне парата“, за да има въздух в това, което прави.“

 

Царица на сцената, в студиото и зад катедрата

Тя е покорила всички големи световни сцени: Карнеги хол, Симфони спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийската филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, „Софийски солисти“ и много други. Професор доктор Сузана Клинчарова завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира, като получава наградата „Супериор“. Печели конкурса „Тенуто“ в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория, както и Майсторски клас в България.

Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови конкурси, между които конкурсът за арфа в Израел. Освен в Нов български университет проф. Клинчарова провежда майсторски класове в Европа и САЩ – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…

Проф. Клинчарова има

мащабна звукозаписна дейност

– обикновено рядкост в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги хол.

Нейни изпълнения, интервюта и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. Включени са в колекцията на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Българин бяга на маратона в Чикаго за децата в Родината

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Георги Кърджалийски на маратона в Чикаго

Тази година маратонът в Чикаго се проведе за 42-ри път. Състоя се в неделя, на 13 октомври. Участваха 42 000 маратонци от над 100 страни. Сред тях беше и нашият сънародник Георги Кърджалийски, който живее в Бостън и който си беше обещал, че ще бяга на 5 маратона в САЩ. Той вече завърши 4-те други бягания.

„Класирах се за Чикаго не по време, а от лотарията, но бях много въодушевен, че ме избраха и ще представлявам България“, каза Георги в деня преди бягането. Рано сутринта той беше преминал през последния етап от подготовката си – тичане от 5 км по трасето във Ветровития град. „Готов съм, има и малко притеснение, разбира се, но съм сигурен, че ще има и сълзи на щастие“, сподели още сънародникът ни преди старта.

Българин ще бяга на 5 маратона в САЩ

В неделя Георги беше в група Н, която тръгна в 9 сутринта. „Първите групи тръгнаха още към 6-7 часа сутринта – каза Георги. – Това беше първият ми маратон от големите серии (Abbott Major Major Series).

Преживяването беше страхотно

 Хората по улиците създадоха невероятна атмосфера със забавни плакати, които ме разсмиваха, докато тичах. Всички ни окуражаваха, бяха отделили от времето си да подкрепят познати и непознати, някои раздаваха банани и шоколадчета“, допълва той.

Георги бяга с благотворителна кауза за осигуряване на по-добро образование на децата в България независимо от социалния им статус. Каузата е в полза на фондация „Заедно в час“. Досега Георги е събрал около 3000 долара. Кампанията му ще продължи и след маратона. „Израствайки в семейство от средната класа в малък град като Септември, родителите ми винаги ме подкрепяха и напътстваха да следвам интересите си и да развивам потенциала си, дори това да е било с цената на лишения от тяхна страна”, казва Георги.

Той вярва, че иновативното образование, което е получил в математическата гимназия в Пазарджик, му е помогнало да кандидатства успешно в САЩ и иска и други деца да имат подобен шанс с добра подготовка от класните стаи в родните школа.

Сънародникът ни финишира за малко повече от 5 часа. „Имах чувството, че последните 2 километра нямаха свършване. Събрах последни сили и продължавах да тичам. Чух дикторът да се опитва да произнесе името ми, преди да прекося финала, и след това минах финиша. Постигнах целта си.

Много съм горд и щастлив

от постижението си, особено защото е в подкрепа на организация като “Заедно в час“. Силно вярвам в тяхната кауза и смятам, че образованието е начинът България да просперира. Дори да живея далеч от България, не съм се отделял в мислите си от нея. Това е моят начин да предам нататък доброто, което съм получил. Благодаря на всички за подкрепата за кампанията”, сподели развълнувано той.

В понеделник Георги носеше гордо медала, който получи, из центъра на Чикаго, заедно с всички други маратонци. „Поздравявахме се по улиците, беше страхотно“, разказва той. Чикагският маратон е четвъртият по големина в света по брой финиширащи участници. Георги е подал молба за участие на маратоните в Токио и Берлин. Не са го избрали за Токио, но се надява да отиде в Берлин.

„Започнах да тичам през февруари 2017 г. Първо на фитнес пътеката, а след това по състезания на разстояния 5 км и 10 км“, разказва Георги. „Изтичах първия си полумаратон (21 км) в Кеймбридж, Масачузетс, през ноември 2017-а и първия си маратон в Торонто през октомври 2018 г. В Торонто завърших за 5 часа и 17 минути“ спомня си Георги.

Българинът пристига в САЩ през 2009 г. Получава стипендия от Worcester Polytechnic Institute, където учи управление на информационните системи. Завършва през май 2013 г. През декември 2017 г. завършва и магистърска степен по бизнес администрация в Cambridge College. В момента работи в софтуерна компания в Марбъро, Масачузетс, като продуктов мениджър.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка проби с бижутата си в известен мол в Чикаго

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Tеодора пред щанда си в мола, сн. Теодора Дякова

В Чикаго един от най-популярните молове е този в предградието Розмът. Той се казва Fashion Outlets of Chicago. На пръв поглед изглежда абсурдно в него да има български представител, но отскоро там се помещава бизнесът на една симпатична българка.

Тя ще ви помогне да бъдете по-щастливи, по-малко стресирани, повече в хармония със себе си и природата. Целият този позитивизъм е „заключен“ в бижутата, които сънародничката ни продава, тъй като те са направени с енергийни камъни. Ще намерите нейния щанд Solo.Art Jewelry на втория етаж на Fashion Outlets of Chicago.

36-годишната

Теодора Дякова изработва бижутата сама

Поръчва камъни от специални доставчици, които търсят енергийни камъни от цял свят. „Работя с една жена от Калифорния, една от Индия, една от Тайланд и една от България. Сега имам всички енергийни камъни“, разказва Теди. „Когато правя бижута вкъщи или сред природата, изпадам в едно безвремие, много е приятно. Сега си пренесох работилничката в мола и също е интересно за мен“, споделя тя.

Огърлица с оранжев авантюрин (носи късмет), сн.: Solo.Art Jewelry.com

Самата Теди вярва в това, че има камъни за благополучие и такива, които предпазват от злото. „В момента аз самата нося три гривни с енергийни камъни. Червена от рубин, който помага за позитивизма, но и предпазва. Може да се каже, че рубинът е един центриран камък. Другата ми гривна е черна, с оникс, който предпазва от „лоши очи“, и третата ми гривничка е с хематит и розов кварц. Хематитът помага с кръвообращението, а розовият кварц е камъкът на любовта“.

„Колкото по-блед и прозрачен е един камък, толкова повече слънчева енергия е събрал в себе си. Може и да не е толкова прозрачен – зеленият камък също е в тази категория. Някои камъни черпят енергия и от луната“, казва Теди. „И когато такива камъни са заключени в бижу, те дават от своята енергия на човека, който ги носи. Може и да е един камък. Има камъни против стрес, за придобиване на самоувереност, зодиакални камъни“, обяснява още тя.

Теодора от малка се занимава с направата на аксесоари като хоби. Ходила е на народни танци и е правила аксесоарите за костюмите на танцьорите. Преди 6 години открива колко красиви и полезни могат да бъдат камъните от природата. „Тогава дъщеря ми беше на една година и аз поръчах разноцветни топчета, за да си правим бебешки гривни. Вместо това дойдоха едни много красиви камъчета. Започнах да се интересувам от различни неща, свързани с природата, и от енергийните камъни“, спомня си тя.

Две години след това Теодора идва в Америка със семейството си със зелена карта. Установява се първо в Мичигън. Започва да прави бижута с енергийни камъни и

създава собствена марка и сайт

 „Кръстих компанията си Solo.Art, защото си бях наложила да се съсредоточа върху правенето на едно нещо – освен с народните танци, бях минала през йога и какво ли още не и така ми дойде идеята за думата соло като символ за едно нещо“, издава подробности около бизнеса си Теди.

„Обществото в Мичигън много ми помогна. Започнах първо с бижута за мама и бебе, за мама и малки госпожици и участвах на коледните базари, на които всички ме приемаха прекрасно. Когато се преместихме в Чикаго, започнах първо да подарявам бижута на приятелки, а постепенно и да продавам на тесен кръг от хора. Така започна цикълът производство-продажба/производство-търсене“, казва българката.

Гривна с ангелит за спокоен дух, сн.: Solo.Art Jewelry.com

Преди година италиански фризьорски салон в Чикаго предлага на Теди да продава при тях и да направи цяла витрина вътре. Директният контакт с клиентите се оказва много по-удачен начин хората наистина да се докоснат до специалните камъчета и да се убедят във фината изработка на бижутата й. Тази година тя решава да предложи подобна идея на мола в Розмънт. „Ръководството много хареса идеята и целият процес, преди да започна при тях, протече много гладко“, разкрива българката.

Откриването на Solo.Art Jewelry в Розмънт бе в началото на октомври. Редовно там спират хора от Индия, които са запознати с науката за енергията на камъните. „Много лесно се говори с тях. Вече има и българи, които също проявяват интерес. Хората се спират много, когато правя бижута на място. Учудващо е колко много хора напоследък се обръщат към природата – дали ще е растение, дали ще е камък, дали ще е само една разходка в парка и правилно дишане, както и йога“, обяснява Теди.

Тя съветва всеки, който си купи бижу с енергиен камък,

 първо да го „занули“

 „Камъкът се заравя в почва от природата, чиста и дива. Аз го правя също с моите камъни. Заравям камъните и те стоят там между 24 и 48 часа. След това ги оставям на слънце за 4 до 6 часа“.

Дъщеричката на Теди също се е запалила по науката за камъните и постоянно носи на майка си такива, които е намерила навън, за да бъдат проверени дали са енергийни. За в бъдеще Теди се надява да може да участва в благотворителни каузи или в инициативи за правене на бижута в група.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Си бемол за „Гинес“: Българка има най-ниския глас на планетата (ВИДЕО)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Марияна Павлова, Сн: „24 часа

Българка има най-ниския глас на планетата. Това бе доказано официално и Гинес вписа още един български глас в книгата си за рекорди.

Преди няколко месеца гласът на народната певица Смиляна Захариева бе вписан като най-мощния глас в света с невероятните 143 децибела. Сега друга българка, отново народна певица, постави рекорд по най-нисък глас. Тя е Марияна Павлова от Смолян и е дъщеря на друга известна родопска певица – Христина Лютова.

Новината за успеха дошла преди дни. Условието, за да бъде поставен рекордът, било Марияна да започне от произволен тон и

без въздух, на полутонове, да стигне до тона

за който кандидатства – си бемол на контра октава.

„Това отнема не повече от час. Аз съм перфекционист, исках да бъде брилятно, исках да е чисто. Но в рамките на под час приключи всичко“, сподели тя.

Пътят до рекорда бил дълъг и труден. Марияна първо направила опит да го запише в България. За това обаче не намерила подкрепа. След това заминала да живее и работи като музикален педагог във Великобритания. Там миналата година направила опит, но не успяла по формални причини. Забравила да впише в апликациите, че по време на рекорда не е вземала стимуланти – хапчета, бонбони, за да постигне тези ниски тонове. Рекордът отишъл при Хелън Лий Хей, но родопчанката я измести тази година, тъй като изпява с една терца по-надолу.

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата (ВИДЕО, СНИМКИ)

Постижението е било осъществено на 3 юни т.г. при Анди Брук – тонрежисьор и собственик на студиото „The Brook” в южните квартали на Лондон, който работи с известната група Status Quo.

Свидетели на рекорда на българката

стават композиторът, диригент и педагог Дерек Джоузеф Куунг и цигуларят Уилям Фицморис.

Павлова винаги е била най-ниският глас в хорове и формации. “За мен специално композитори са писали най-ниските тонове. На концерти винаги са питали кой е мъжът във вашия хор”, спомня си певицата. От рода й назад само тя и майка й са отдадени на музиката.

Марияна не крие, че е истински щастлива от постижението.

„Исках това да е дирята, която ще оставя след себе си – за да се гордеят децата ми и моята внучка“, каза тя пред Bulgaria ON Air.

Новината дошла късно в четвъртък миналата седмица, след като певицата получила потвърждение от организацията, че е титуляр с най-ниския контраалт в света.

Тя сподели още, че любимата й песен е родопската.

„В Родопите има магия, тя живее и в мен. Тя е в силния дух, хубавата песен, високата планина“, споделя певицата.

Иначе песента, която лично нея я вдъхновява и сваля на земята, е „Бела съм, бела, юначе“.

Марияна Павлова е работила 16 години в ансамбъл „Родопа“ в Смолян, пяла е и в „Космическите гласове“, „Драгостин Фолк Национал“, „Големите български гласове“, в камерни формации, квартет „Славей“, Каба трио „Родопея“. Марияна Павлова е „златен глас“.

“Щастлива съм и се чувствам горда с успеха на дъщеря ми Марияна, притежаваща дълбок и обертонов глас“, коментира новината и известната народна певица Христина Лютова. Според нея дъщеря й показала по брилянтен начин, че българите са едни от най-талантливите хора на земята.

„Тъй като музиката е нейно призвание, да остави дълбока диря след себе си като творец, музикант и човек“, пожела Лютова на дъщеря си от профила си във Facebook.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada