Открийте ни и в

Български истории

Сузана, една арфа женска

публикувано

на

Тя говори, полуизлегната царствено на креслото си като нимфа, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка и в компанията на арфата, „надничаща“ от съседната стая. Като преди това е изприпкала на един дъх по стълбите до четвъртия етаж на апартамента си на бул. „Васил Левски“, в късата си пъстра и весела рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…

С първата арфа на България проф. д-р Сузана Клинчарова говорим за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни световни сцени, без да губиш детското в себе си и вкуса към бурния живот на макс…

„Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна робия е това – разказва Сузана. – Аз обаче, откакто съм си „отворила очите“ – не преувеличавам! – знаех, че искам да стана пианистка. Точка. Имам „флашове в паметта“ от онези години, когато преди още да съм проговорила, исках майка ми да ми изсвири нещо.

И знаех какво – Шопен, Валдщайн

 За да си мине пазарлъкът, да си легна да спя. И тя естествено ме пробваше тук-там по слух и ритъм, знаеше си работата, нали беше преподавател по музика.“

Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. „Блъскала“ с малките си ръчички нещо по пианото като на въображаем концерт под умилителния поглед на баба си. Майката, за да се отърве, й обещала, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че дотогава малката Сузана ще забрави това. Но точно на 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и казала: „Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите.“ „Майка ми ме погледна така особено и попита: „Ама ще работиш ли?“ Казах: „Ще работя.“ И започнах да свиря с такова настървение, че на 12 години вече си бях причинила тендовагинит на китките. На 12 години вече свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор“, спомня си Сузана.

По това време вече е в Музикалното училище, а майка й казва: „Ти с тия болни китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано.“ Повтаря й, че не е задължително да става музикант, че училището й се удава с лекота, може да учи нещо друго.

„Човек, като хване веднъж вируса, какво има да мисли?“

– казва Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я привлича толкова. И понеже арфата има все пак този обем като пианото, я омагьосва от първото докосване. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави заедно с първата си учителка проф. Малина Христова.

„Влюбих се в тази нейна дълга звучност, която омагьосва, и когато изсвириш нещо и то отзвучи и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време след като останалите не го чуват“, обяснява дамата.

Големият й шанс идва на 19 години, когато заминава да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. „Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са уникални при арфата“, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитори като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг период на концертиране в България с много записи за радиото и телевизията.

За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на човека на този деликатен инструмент Сузана казва, че много лесно човек може да се сдобие с „тенис лакет“.

Да не говорим за мазолите

които никога не изчезват (тя показва върховете на пръстите си отвътре, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). „Като престанеш да свириш известно време, през лятото например, после такива мехури ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един момент на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от колегите от „Софийски солисти“ точно беше „минал“ през стъклена врата в Япония, каза: „Стой тука, не мърдай!“ Изтича до вкъщи и донесе някакви специални лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално.“

Струните на арфата са толкова, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, но всяка модулация се прави с педалите и ако сбъркаш дори един от тях, една малка нищожна грешка може да прелее в голям гаф.

Арфата е специален инструмент и се прави само в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се правят и струнните инструменти „Страдивари“. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специална механика в Швейцария, в часовникарския район Сент Кроа. Най-старата фирма за арфи е „Ерар“ във Франция. В Германия се правят „Обермайер“, малко на брой и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по различен начин и затова избира арфа според собствения си натюрел.

Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро

Но има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.

„Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но иначе по време на концерт си непрекъснато на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква емоция да те отнесе. Трябва да си искрен в емоцията, за да я предадеш, но не трябва да се подхлъзнеш, защото това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, но при арфата това ти струва страшно много напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцената, докато ние правим всичко на сцената на живо“, споделя дамата.

Сега тя живее между три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят любимата й сцена е Карнеги хол. „Там акустиката някак си вдъхновява. Във Франция има чудесни сцени, също в Токио, Брюксел, това са незабравими изживявания.“ Сега се е концентрирала върху концерти само по местата, където я влече и където има специална връзка с публиката. „Човек не може да се разпилява прекалено много, особено когато има и преподавателска дейност. По ми е интересно на трите места –

Ню Йорк, Париж и София

Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – казва Сузана. – Обичам много и си държа на това, което правим съвместно с Нов български университет, програмата „Арфата – извор на вдъхновение“. Имам тук много свестни млади хора, с които постигам много добри резултати. Дали бих искала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от желание и няма нищо друго, което да ме радва повече.“ Проф. д-р Сузана Клинчарова е обявена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.

В Карнеги хол в Ню Йорк

„Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора“, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е основно от верни приятели от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е извънредно важен. Човек може да се отличава със съвсем различни идеали и ценности, но се обкръжава с хора, с които може да ги сподели, смята дамата.

За семейната си среда казва: „Моето омесване е от хора на духа, съзнателно или несъзнателно продължавам делото на няколко поколения български хуманисти и будители.“ Дядо й, юристът Иван Клинчаров защитава докторската си титла в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си дейност прави първите изследвания и написва първите книги за Ботев, Левски и поп Богомил. В най-ранната си младост създава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане паметници на хайдутите.

 Майка й, пианистката Вера Панова

я въвежда в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и публицист Евгени Клинчаров издава огромен труд – тритомника „Пантеон на българската култура“. „Когато баща ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, защото живея на три места и ми беше трудно да събера и да пазя семейния архив. Тогава Светлин Русев, който много ценеше баща ми, предложи да предам всичко в Държавния архив и аз го направих преди година. За кашоните с ценни писма на дядо ми само три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги изследвам“, вълнува се Сузана.

„От малка слушам как трудностите те карат да узряваш, и все си мисля дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е много важна. Не живея затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец между ангажиментите, си позволявам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без абсолютно никакви угризения“, смее се Сузана.

От майка си е получила в наследство много ценни неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бягай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш с часове и да повтаряш упражнения до повръщане. И след това вече тотална свобода от момента, в който има доверие в мен.

„Сузана, вие сте един свободен човек!“ – тя се смее на това определение и

признава, че свободата й е много важна

„Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната свобода. Извънредно важно е човек се научи да не се взема прекалено насериозно, да не досажда на другите с тази сериозност и да таи емоции в себе си за лична употреба. Важно е и да има достатъчно други центрове на интерес или други стойности, за да не се „задъни“ в това, което прави и смята за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където „да изпусне парата“, за да има въздух в това, което прави.“

 

Царица на сцената, в студиото и зад катедрата

Тя е покорила всички големи световни сцени: Карнеги хол, Симфони спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийската филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, „Софийски солисти“ и много други. Професор доктор Сузана Клинчарова завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира, като получава наградата „Супериор“. Печели конкурса „Тенуто“ в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория, както и Майсторски клас в България.

Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови конкурси, между които конкурсът за арфа в Израел. Освен в Нов български университет проф. Клинчарова провежда майсторски класове в Европа и САЩ – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…

Проф. Клинчарова има

мащабна звукозаписна дейност

– обикновено рядкост в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги хол.

Нейни изпълнения, интервюта и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. Включени са в колекцията на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Заради Covid-19: Отложиха фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго

С надежда в сърцето организаторите вярват, че събитието ще се състои през октомври

публикувано

на

Виж цялата статия
Константин Маринов – Коцето

10 години трябваше да отбележи този април неповторимият фолклорен фестивал в Чикаго „Верея“. На него идват състави от всички краища на САЩ, както и от Канада. На сцената винаги танцуват и пеят малки и големи, българи, американци, канадци. Главен организатор е Константин Маринов – Kоцето, който като истински войвода събира участницитe и всяка година прави голям празник за българската фолклорна музика и за българските танци.

24 април беше тъжен за Коцето. На този ден щеше да е 10-тото юбилейно издание на „Верея“. Вместо на сцената, заради коронавируса Коцето си беше вкъщи, както и повечето българи в Северна Америка. „Надявам се да е за хубаво“, каза той във видеообръщение във фейсбук и обяви, че датата на фестивала се премества за октомври.

Коцето се надява, че до октомври ситуацията с коронавируса ще е по-добра, че

„Верея“ отново ще разтърси Чикаго

„Ние бяхме напълно готови. Всички бяха резервирали билети да дойдат. Чакахме до последно и когато на 15 март обявиха, че в Илинойс се налага карантина, стана ясно, че не можем да направим фестивала. Обадих се на всички и те ме подкрепиха да се съберем през октомври“, разказва той.

„Верея“ е насрочен за 23 и 24 октомври и ще се състои в полското училище в Чикаго. „Залата е голяма, събира поне 1000 души. Ако разхлабят мерките и позволят на големи групи да се събират, даже има възможност да разположим хората през седалка и пак ще съберем 500 души. Надяваме се всичко да се развие добре. Към средата на септември ще стане ясно“, казва Маринов.

Тази година на фестивала ще участват над 65 състава и над 1500 души. Ще дойдат 4 или 5 нови състава. Програмата е предвидена за два дни. В петък – от 5.30 до 8.30, а събота ще бъде цял фестивален ден. „Всички фестивали са ми любими. Всеки фестивал е уникален сам по себе си“, казва родолюбецът. „Да ги деля на любими и по-любими, би било като да деля децата си – няма как стане“, допълва Коцето.

Константин Маринов

В Северна Америка има 100 състава

казва Коцето, като в 30 от тях танцуват американци и канадци. „Миналата седмица мина европейският фестивал. Tе го направиха виртуално. Бях поканен да поздравя участниците. Видях как мина при тях и ако ситуацията с коронавируса е същата или се влоши, може и „Верея“ така да направим“, разсъждава умислено Коцето.

През годините фестивалът се е провеждал на различни места – в Торонто, в Лондон, и в Стара Загора, където форумът съществува паралелно с този в Чикаго пет поредни години. „Идеята за първия фестивал дойде спонтанно“, казва Коцето. „Искахме да се съберем със състави от други градове в Америка и го направихме. Първия фестивал кръстихме „Празник на хорото“. Оттогава винаги правим фестивала с удоволствие и за хората и явно те затова го харесват“, допълва той.

През април Маринов бе зарадван с грамота от държавната агенция за българите в чужбина, която генералният консул в Чикаго Иван Анчев връчи виртуално. Наградата се дава за приноса на българина за „популяризирането на българските фолклорни традиции в Северна Америка и провеждането на културни събития, обединяващи българите на американска и българска земя“.

И тъй като Коцето е много деен човек и не може да стои, без да прави нищо, е направил клипчета в канала на „Верея“ в Ютуб, с които зрителите могат да проследят историята на фестивала. Освен това той създаде

 читалищна телевизия „Ишлеме Продакшън ТВ“

със съдействието на център „Малката България“ при „Малко българско училище“, която ще показва в ютуб предавания за народното творчество и българската култура. Първият епизод в тази телевизия вече беше излъчен и беше озаглавен „На софрата с бай Коста“.

И все пак запазената марка на Коцето си остава фестивалът, който създаде преди 10 години. Заразени от „Верея“ други българи също правят фолк фестивали в други градове на Щатите, но „Верея“ си остава феномен – една феерия от музика и танци и много приятелства.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Маски на БАН с въглен от кайсии направиха пробив в чужбина

Те предпазват от вируса и са за многократна употреба, уверяват учените

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Проф. Павлинка Долашка

Предпазни маски, разработени от БАН по специална технология, направиха пробив извън България. Те са оборудвани с филтри с активен въглен от костилки на кайсия и наскоро получиха сертификат от италианска специализирана лаборатория. Новината съобщи проф. д-р Павлинка Долашка от Института по органична химия към БАН.

За откритието на българските учени стана ясно още през март, когато се въведе извънредното положение в България. Сега обаче те получават специализиран сертификат и международно признание.

„Епидемията ни научи как като учени можем бързо да реагираме на проблеми“, каза проф. Долашка. Тя си спомни, че когато екипът от БАН бил извикан в кризисния щаб през март, там имало едни изключително притеснени хора.

„Никой по света не знаеше как да реагира. Въпреки че сме работили по антивирусни продукти, реших, че на първо място трябва да намерим начин

да се предпазим от вируса

и чак след това да се мисли за лечение на вече заразените“, разказа още проф. Долашка пред „Блумбърг ТВ България“.

Новото предпазно средство е разработено от екип учени от Българската академия на науките в рамките на Центъра за компетентност за чисти технологии и Националната научна програма БиоАктивМед.

Проф. Павлинка Долашка

„Първо намерихме компания, която да произвежда платове и филтри за маските. После Биологическият факултет трябваше да тества тези филтри. Маските са готови и последните тестове по тях приключиха. Преди няколко дни ние получихме и сертификата от италианската лаборатория“, каза проф. Долашка.

Тя изтъкна и предимствата на тези маски в сравнение с китайските.

„Една маска струва само 5-6 лева, колкото кутия цигари, но може да се използва многократно – да се пере и да се сменя филтърът“, каза ученият. Професорката обясни, че филтърът може да се регенерира със силна струя на водна пара, да се изпере маската и след това той да се поставя отново, което позволява маската да се използва неколкократно.

Маските вече са на българския пазар, още преди да дойде новината, че италианската сертифицирана лаборатория е започнала тестове върху тях. Получаването на сертификата дава възможност да се започне производство и в чужбина. Има много фирми извън България и извън Европа, които вече проявяват интерес да произвеждат родните маски.

„10-дневни изследвания показаха, че

този филтър спира напълно вируса

Многопластов е, а за експеримента е използван вирус, който инфектира хората с големина подoбна на коронавирусите“, обясни преди време деканът на Биологическия факултет на Су „Св. Климент Охридски“ проф. Стоян Шишков.

Той разясни, че филтърът може да се използва непрестанно с часове. После да бъде изваден от маската за еднократна употреба, да се стерилизира под пара, с ютия и да се подсуши, после наново да се използва.

Според проф. Долашка маските на БАН са много икономични. „Аз съм с три маски от началото на пандемията досега“, призна тя.

А началото на всичко проф. Долашка нарича „ужасно“. „Видяхме хора, които са абсолютно безотговорни и поискаха много средства за производство. В същото време една жена ни дари 200 кг активен въглен, друга ни подари специален плат“, допълни ученият. Тя се обърна към депутатите и министрите да решат въпроса с обществените поръчки в науката, които отнемат много от времето на учените.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче – №1 в математическата лига на САЩ

Още две деца от България триумфираха на финала във Флорида.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Димана Праматарова, сн. Фондация „Димитър Бербатов“

13-годишно българско момиче впечатли света от Флорида, където преди дни се проведе Международният финал на Американската математическа лига. Димана Праматарова от Пловдив стана абсолютен шампион в надпреварата с впечатляващо постижение – тя успя да реши 80 задачи за по-малко от 10 минути.

Представянето на България във Флорида бе още по-бляскаво, защото второ и трето място отново са заети от български ученици – Сияна Павлова и Васил Стойков. Заради пандемията от коронавирус състезанието се провежда онлайн, но това не пречи на българските таланти да оставят конкуренцията назад в класирането и да спечелят първо място и в отборното класиране по държави.

Димана е шестокласничка в Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив.

Младата математичка се бори в четири изключително трудни кръга, а накрая й се налага да участва в допълнителен рунд за определянето на големия победител. Ученичката успява да реши сложна задача за 45 секунди и с лекота преборва деца от Индонезия и Казахстан.

Трите българчета се обучават в „Академия ХХI век“, а преподавателите им са във възхита от успеха им.

Цялото състезание продължава около четири часа, през които Димана била толкова напрегната, че дори

не хапнала залък хляб

и не пила вода, тъй като искала да е максимално концентрирана. Децата, класирани за този голям финал, са определени след предварителен национален кръг.

Догодина Дими и останалите призьори са поканени от самия Тим Сандърс да представят страната ни във Флорида.

Състезанието на Американската математическа лига стартира през 1976 г. с цел да се организира турнир между най-изявените ученици по математика в националните гимназии по целия свят. Прави се много сериозен подбор, преди да се стигне до финалния кръг, а победата е символ на престиж.

Състезанието добива популярност през годините и се провежда като международно състезание. Годишно ARML провежда повече от 400 състезания, в които участват повече от 30 000 ученици от САЩ, Филипините, Индонезия, Индия, Грузия, Хавай, Ботсвана, Намибия и др.

Състезателните теми изискват прилагане на стратегии за решаване на задачи и включват задачи от области като теория на числата, статистика, вероятности, комбинаторика, алгебра, геометрия и др

Димана е едно от талантливите

деца на фондацията на Димитър Бербатов

и печели всяко състезание, на която се явява. През 2019 година няма състезание, в което да е участвала и да не е спечелила призово място. Само за изминалата година става първа на ММО на Сингапурските и Азиатските училища (SASMO), квалификацията за Хонконгската ММО (HIKMO), квалификацията за Тайландската ММО (TIMO). Печели с максимален резултат за нейната възрастова група ОМТ „Румен Грозданов“, І НС по финансова математика. Единствена в Пловдивска област до V клас, в областния кръг на НС „Европейско кенгуру“ получава максималния резултат от 100 възможни точки. Заема първите места в XXVI Великденско НС, финалното състезание на клуб „Математически таланти 2019“, XXVIII НМТ „Черноризец Храбър“, XXVII НМТ „Иван Салабашев“, ОМТ „Димо Малешков“, XXVII Коледно НМС.

За поредна година Димана беше наградена с еднократна стипендия от Община Пловдив за постигнати високи резултати в областта на математиката.

Талантът й обаче не се изчерпва само с високите постижения в точната наука.

Тя обожава да прави миниатюрни скулптурки и цели сюжети от цветна полимерна глина. Умее да рисува прекрасни картини с различна техника. В свободното си време създава и уникални 3D макети от картон и пластелин. Обича да чете енциклопедии и да гледа филми за планетите и звездите. Кара ски, обича да плува, да играе футбол и народна топка.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено