Открийте ни и в

Български истории

Сузана, една арфа женска

публикувано

на

Тя говори, полуизлегната царствено на креслото си като нимфа, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка и в компанията на арфата, „надничаща“ от съседната стая. Като преди това е изприпкала на един дъх по стълбите до четвъртия етаж на апартамента си на бул. „Васил Левски“, в късата си пъстра и весела рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…

С първата арфа на България проф. д-р Сузана Клинчарова говорим за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни световни сцени, без да губиш детското в себе си и вкуса към бурния живот на макс…

„Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна робия е това – разказва Сузана. – Аз обаче, откакто съм си „отворила очите“ – не преувеличавам! – знаех, че искам да стана пианистка. Точка. Имам „флашове в паметта“ от онези години, когато преди още да съм проговорила, исках майка ми да ми изсвири нещо.

И знаех какво – Шопен, Валдщайн

 За да си мине пазарлъкът, да си легна да спя. И тя естествено ме пробваше тук-там по слух и ритъм, знаеше си работата, нали беше преподавател по музика.“

Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. „Блъскала“ с малките си ръчички нещо по пианото като на въображаем концерт под умилителния поглед на баба си. Майката, за да се отърве, й обещала, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че дотогава малката Сузана ще забрави това. Но точно на 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и казала: „Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите.“ „Майка ми ме погледна така особено и попита: „Ама ще работиш ли?“ Казах: „Ще работя.“ И започнах да свиря с такова настървение, че на 12 години вече си бях причинила тендовагинит на китките. На 12 години вече свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор“, спомня си Сузана.

По това време вече е в Музикалното училище, а майка й казва: „Ти с тия болни китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано.“ Повтаря й, че не е задължително да става музикант, че училището й се удава с лекота, може да учи нещо друго.

„Човек, като хване веднъж вируса, какво има да мисли?“

– казва Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я привлича толкова. И понеже арфата има все пак този обем като пианото, я омагьосва от първото докосване. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави заедно с първата си учителка проф. Малина Христова.

„Влюбих се в тази нейна дълга звучност, която омагьосва, и когато изсвириш нещо и то отзвучи и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време след като останалите не го чуват“, обяснява дамата.

Големият й шанс идва на 19 години, когато заминава да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. „Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са уникални при арфата“, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитори като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг период на концертиране в България с много записи за радиото и телевизията.

За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на човека на този деликатен инструмент Сузана казва, че много лесно човек може да се сдобие с „тенис лакет“.

Да не говорим за мазолите

които никога не изчезват (тя показва върховете на пръстите си отвътре, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). „Като престанеш да свириш известно време, през лятото например, после такива мехури ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един момент на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от колегите от „Софийски солисти“ точно беше „минал“ през стъклена врата в Япония, каза: „Стой тука, не мърдай!“ Изтича до вкъщи и донесе някакви специални лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално.“

Струните на арфата са толкова, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, но всяка модулация се прави с педалите и ако сбъркаш дори един от тях, една малка нищожна грешка може да прелее в голям гаф.

Арфата е специален инструмент и се прави само в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се правят и струнните инструменти „Страдивари“. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специална механика в Швейцария, в часовникарския район Сент Кроа. Най-старата фирма за арфи е „Ерар“ във Франция. В Германия се правят „Обермайер“, малко на брой и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по различен начин и затова избира арфа според собствения си натюрел.

Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро

Но има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.

„Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но иначе по време на концерт си непрекъснато на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква емоция да те отнесе. Трябва да си искрен в емоцията, за да я предадеш, но не трябва да се подхлъзнеш, защото това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, но при арфата това ти струва страшно много напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцената, докато ние правим всичко на сцената на живо“, споделя дамата.

Сега тя живее между три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят любимата й сцена е Карнеги хол. „Там акустиката някак си вдъхновява. Във Франция има чудесни сцени, също в Токио, Брюксел, това са незабравими изживявания.“ Сега се е концентрирала върху концерти само по местата, където я влече и където има специална връзка с публиката. „Човек не може да се разпилява прекалено много, особено когато има и преподавателска дейност. По ми е интересно на трите места –

Ню Йорк, Париж и София

Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – казва Сузана. – Обичам много и си държа на това, което правим съвместно с Нов български университет, програмата „Арфата – извор на вдъхновение“. Имам тук много свестни млади хора, с които постигам много добри резултати. Дали бих искала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от желание и няма нищо друго, което да ме радва повече.“ Проф. д-р Сузана Клинчарова е обявена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.

В Карнеги хол в Ню Йорк

„Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора“, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е основно от верни приятели от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е извънредно важен. Човек може да се отличава със съвсем различни идеали и ценности, но се обкръжава с хора, с които може да ги сподели, смята дамата.

За семейната си среда казва: „Моето омесване е от хора на духа, съзнателно или несъзнателно продължавам делото на няколко поколения български хуманисти и будители.“ Дядо й, юристът Иван Клинчаров защитава докторската си титла в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си дейност прави първите изследвания и написва първите книги за Ботев, Левски и поп Богомил. В най-ранната си младост създава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане паметници на хайдутите.

 Майка й, пианистката Вера Панова

я въвежда в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и публицист Евгени Клинчаров издава огромен труд – тритомника „Пантеон на българската култура“. „Когато баща ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, защото живея на три места и ми беше трудно да събера и да пазя семейния архив. Тогава Светлин Русев, който много ценеше баща ми, предложи да предам всичко в Държавния архив и аз го направих преди година. За кашоните с ценни писма на дядо ми само три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги изследвам“, вълнува се Сузана.

„От малка слушам как трудностите те карат да узряваш, и все си мисля дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е много важна. Не живея затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец между ангажиментите, си позволявам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без абсолютно никакви угризения“, смее се Сузана.

От майка си е получила в наследство много ценни неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бягай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш с часове и да повтаряш упражнения до повръщане. И след това вече тотална свобода от момента, в който има доверие в мен.

„Сузана, вие сте един свободен човек!“ – тя се смее на това определение и

признава, че свободата й е много важна

„Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната свобода. Извънредно важно е човек се научи да не се взема прекалено насериозно, да не досажда на другите с тази сериозност и да таи емоции в себе си за лична употреба. Важно е и да има достатъчно други центрове на интерес или други стойности, за да не се „задъни“ в това, което прави и смята за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където „да изпусне парата“, за да има въздух в това, което прави.“

 

Царица на сцената, в студиото и зад катедрата

Тя е покорила всички големи световни сцени: Карнеги хол, Симфони спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийската филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, „Софийски солисти“ и много други. Професор доктор Сузана Клинчарова завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира, като получава наградата „Супериор“. Печели конкурса „Тенуто“ в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория, както и Майсторски клас в България.

Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови конкурси, между които конкурсът за арфа в Израел. Освен в Нов български университет проф. Клинчарова провежда майсторски класове в Европа и САЩ – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…

Проф. Клинчарова има

мащабна звукозаписна дейност

– обикновено рядкост в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги хол.

Нейни изпълнения, интервюта и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. Включени са в колекцията на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).

 

Facebook Коментари

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Лия от Бостън, заради която вдигнаха трикольора в „Бъркли“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя е поредното доказателство, че българките освен красиви, са и много талантливи. А успехите й в САЩ, където живее от пет години, я приближават бързо и сигурно към докосването на американската мечта.

Лия Ангелова, чийто сценичен псевдоним е LYA, вече може да се похвали с богата музикална кариера. Тя има издадени няколко албума и един миниалбум, които се радват на успех и в САЩ, и в България. Освен това преди по-малко от година талантливата българка завършва най-престижния музикален университет в света, „Бъркли“, заради което при дипломирането й там се вее българският трибагреник. И още – на завършването си българката е делила една сцена с Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, а две години по-рано успява да размени няколко думи с легендата Лайнъл Ричи.

За Лия всичко започва още в детството, когато наследила първотто си пиано от дядо си, който владеел много добре и флейтата, и саксофона. Музиката е в кръвта на малкото момиче и тя проявява таланта си за първи път като част от детския хор „Пим Пам“, чийто диригент тогава бил един от най-известните български композитори Борис Карадимчев. След като завършва гимназия, Лия започва да

преследва мечтата си и идва в САЩ

където учи две години класическа музика в Масачузетския университет в Бостън. Там изучава и много други дисциплини, от които философията й се превръща в любима. Но младата българка не забравя нито за миг, че е в Америка, за да учи музика, и така се решава да пробва късмета си в „Бъркли“. Наясно е, че приемните изпити преминават при изключително висока конкуренция, но въпреки това портфолиото, което е направила специално за случая, впечатлява комисията и й осигурява покана за прослушването. На него Лия изпълнява песен на Уитни Хюстън, която й отваря вратите на „Бъркли“.

Следват няколко пълни с много работа, но и много интересни години. Младата българка твори музика, понякога заедно с колегите си, понякога сама, но винаги работи над усъвършенстването си с редица продуценти. Освен това стажува в бостънско радио и независим музикален лейбъл, а ходи и на клуб по бизнес, което е част от университетската й програма. През миналата година Лия участва и в друго приключение – конкурс за пеене в Америка от типа на Music Idol, който се казваше Opening Act 2019, за което BG VOICE разказа.

По време на стажа си тя посещава някои от най-големите лейбъли за музика и офиси на музикални платформи в Америка и има възможността да разговаря с някои от най-големите шефове в музикалния бизнес и с много успешни композитори, носители на десетки награди „Грами“.

„Посетихме едни от най-големите студиа, в които са

записвали изпълнители като Принс

навсякъде имаше плочи на Тейлър Суифт, на Бионсе. Знаеш, че тези хора са били там, и сядат и говорят с теб очи в очи“, споделя красавицата пред „24 часа“.

И така до момента, когато през май миналата година момичето с ангелски глас се дипломира заедно с някои от големите имена на музикалната сцена. От „Бъркли“ решават на тази церемония да присъдят почетни докторски степени на Джъстин Тимбърлейк и Миси Елиът, както и на техния бивш възпитаник Алекс Лакамор, който е продуцент на хитовия американски мюзикъл „Хамилтън“.

Речите им впечатляват българката, особено тази на рапърката Елиът, която разказва за нелекия път към славата, за трудностите, които е срещала като чернокожа жена в Америка.

„Джъстин и Миси се бяха качили на сцената и той се обърна към всеки един от музикантите и се поклони и ни благодари. Беше наистина много специално“, не може да спре да се вълнува Лия.

Освен незабравимата среща с музикалните величия, онова, което трогва момичето, е, че макар да е единствената българка, която се дипломира в своя випуск, на церемонията наред с флаговете на много други националности присъства и този на България.

Две години по-рано, на галавечеря в чест на дипломиращите се тогава, Лия Атанасова пък успява да си размени няколко думи с Лайнъл Ричи, след като е

забелязана от неговия мениджър

а за довиждане получава и целувка по бузата от световната звезда.

В творчески план в най-скоро време на LYA й предстои да пусне своя дебютен видеоклип към песента Never Ending Night, която е част от нейния миниалбум. Заснемането му е отнело два дни по близо 10-12 ч. Концепцията измисля сама и разкрива, че ще се превъплъти в два съвсем различни един от друг образа.

Лия пише песни и на български, има вече една такава издадена – „Друга“. Иска й се при следващото прибиране у дома през юни това лято да организира и свой концерт на по-голяма сцена. Не изключва възможността да я сподели и с други изпълнители.

Фотограф: Изабела Грозлинг

И наравно с признанието, че обича българската музика и Родината, след 5 години живот в САЩ Лия споделя, че харесва американското мислене за ангажираност с повече от една възможност едновременно. „Харесва ми колаборацията между хора. Просто да се запознаеш с някого и да ти бъде подадена ръка“.

 

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин грабна „визуален оскар“ в Лос Анджелис (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

Вечерта на 29 януари беше особено вълнуваща за един българин – 31-годишния Кирил Мирков. В залата на хотел „Бевърли Хилтън“ в Лос Анджелис, където 2 седмици преди това бяха наградите „Златен глобус“, той получи статуетката за своя персонален „визуален оскар“. Така се наричат престижните награди за визуални изкуства на Световната асоциация за визуални ефекти Visual effect society (VES). От години наградите за визуални ефекти се провеждат на отделна церемония, предшестваща „Оскар“-ите.

Кирил Мирков получи статуетката в най-престижната категория – Oustanding Vissual Effects in a Commercial („Най-добри визуални ефекти в рекламата“), която е еквивалент на „Най-добър филм“ при оскарите. Наградата е за работата му в екип заедно с колегите му Карстън Келър, Селчук Ерген и Уилям Лабем за рекламния филм за световноизвестния ликьор „Hennessy: The seven worlds“ („Хенеси: Седем свята“).

Колегите му от престижното студио Moving Picture Company (MPC) в Лондон печелят общо 5 награди, три от които са за анимационния хит „Цар Лъв“. „Беше голяма чест за мен и голямо вълнение, но никога не съм работил за престижни награди, а защото визуалните ефекти са моята голяма страст – каза пред „Труд“ 3D артистът. – Просто съм щастлив, че

работя това, което най-много обичам“.

Той създава 3D ефекти на компютър, които после се наслагват върху вече сниманите с камера кадри. Например върху кадър как хора вървят по улицата може да се сложи изображението на огромен динозавър, изобразен чрез 3D. Понякога всичко в кадъра може да е направено на компютър, но много важно е да има fine tuning (“фина настройка“) или изпипване на детайлите, цветовете и свързването им в единна хармонична композиция. След завършването на рекламния филм „Hennessy: The seven worlds“ Кирил Мирков е издигнат до най-високата творческа позиция – супервайзър.

„Хенеси: Седем свята“ представя седем красиви свята, като този, който е изградил българинът – Flowing Flame, от изригващи вулкани в огнени краски. Екипът работи под режисурата на легендарния Ридли Скот (“Гладиатор“, „Пришълецът“, „Робин Худ“, „Ханибал“ и много други). „Хенеси: Седем свята“ е своеобразното завръщане на големия режисьор, с неговата продуцентска компания RSA, в света на рекламата. Работата с него е истинско приключение за младия българин. „За разлика от някои холивудски знаменитости, Ридли Скот е много по-земен и отворен към творческия екип и контактуваше директно с нас – казва Кирил. – Той няколко пъти идва на нашите всекидневни оперативки. Беше много съсредоточен и непрекъснато рисуваше, докато говореше, как вижда нещата. В студиото запазихме куп негови скици. Беше много вълнуващо да видиш как гений като него мисли в рисунки.“

Това е вторият „визуален оскар“ за българин, след като миналата година Камен Марков получи същия за участието си в рекламния клип „Момчето и пианото“ с участието на Елтън Джон. Тази година персоналната статуетка е изключителен успех и летящ старт за младия българин Кирил Мирков едва две години след като завършва филмовата академия в Лудвигсбург, Германия.

Той се ражда в София в забележително семейство, свързано с изкуството. Майка му Анна Трифонова-Салабашева е

едно от най-титулуваните момичета

с над 100 корици на наши модни издания през 80-те. Баща му Антони Мирков е оператор в БНТ. Вторият му баща Димитър Салабашев също е голямо име в операторското майсторство. Леля му Екатерина Трифонова и днес е топ модел по световните подиуми и модните списания.

„Не бях свръхамбициозна майка, винаги съм насърчавала децата си да се занимават с това, което обичат – казва майката. – Кирил винаги е бил точен, отговорен, дисциплиниран и целеустремен.“ Той израства в София, отглеждан е от майка си и баба си и първоначално се занимава с музика. И днес обожава знаменитата си баба Татяна Белкина и обича да й ходи на гости. От малък свири на пиано, а голямата му страст е да композира свои парчета на компютърна програма. „Кирил несъмнено се е повлиял от креативното ни семейство, от света на красивото, в който ние бяхме. Той никога не е рисувал, но това, което прави, също е креативност, само че с 3D ефекти на компютъра“, уточнява майката.

Когато е на 11 години, майка му последва втория си съпруг Димитър Салабашев в Дюселдорф. Кирил остава за малко при баба си и през 2001 г. също заминава за Дюселдорф заедно със сестра си Таня.

Стресът от чуждата действителност

е голям. Само 3-4 дни след пристигането си тръгва на училище – в нормална немска гимназия. „Не знаех грам немски, в началото говорех само на английски. Едва след 6 месеца усвоих разговорния немски. Нямах приятели, защото не можех да общувам нормално с децата на техния език, изглеждах им странен. Имало е моменти – разплакваш се и искаш да се върнеш обратно в България“, спомня си той.

На 12 години още не мисли с какво иска да се занимава като порасне. Продължава да композира свои парчета на компютъра, докато един филм не отваря широко очите му за визуалните ефекти – „Матрицата“. „Този филм ме привличаше неудържимо, но най-много ме впечатлиха визуалните ефекти в него. Поисках да разбера как се правят и ми ставаше все по-интересно“, спомня си Кирил.

Тогава в YouTube все още ги няма така туториълс – видеа, в които се обяснява как да се работи по някоя компютърна програма. „В някакъв форум открих видео как се прави един ефект от „Матрицата“ – „Булет тайм“ – разказва Кирил. – Инсталирах си програмата, но всичко беше толкова сложно, че ме хвана шубето. Бях само на 12 години и така се изплаших, че затворих всичко, казах си, а, не, не, това е много техническо, не мога. След година обаче, когато гледах и втория филм „Матрицата“, още повече се запалих. Отново отворих програмите, но си оставих малко време да проумея как се работи с тях. Страхът постепенно изчезна и бях дотолкова погълнат, че само за това мислех и само това правех, като се върнех от училище. Първо пишех домашните, а после сядах на компютъра.“

Когато е в гимназията, Кирил научава, че във филмовата академия в Лудвигсбург е открита

специалност „Визуални ефекти“

Такава няма в Берлин и той кандидатства там. Изискванията са много високи – да владееш правенето на визуални ефекти и да имаш поне една година стаж по това. Този стаж Кирил вече е натрупал. „Като ученик поработих една година във „Virtual Republic“ в Дюселдорф. Бяха едни от най-добрите, всяка втора реклама с хубави визуални ефекти в Германия беше правена от тях. Шефът беше много готин, хареса ме, кефеше го да обучава новаци като мен. Подготви ме много добре за академията и за това, което съм сега“, споделя Кирил.

В академията талантливият българин също става един от любимите студенти на преподавателите. Когато е в III курс, на конференция по визуални ефекти в Щутгарт се запознава със супервайзър от MPC – Лондон, и го канят там да изкара практиката си. „Поработих там една година, много ми хареса и си казах, че като завърша, ще отида в Лондон“, казва Кирил.

Още като студент е номиниран за наградите VES – с дипломната си работа. Тогава издават календар с най-известните „креатури“ или култови герои от холивудски анимации като Годзила, Елиън, Трансформър, Кинг Конг. За рекламата му Кирил и негови състуденти правят видео от минута и половина. Седем месеца екип от 7 души работи за това видео от минута и половина. Няма как да представят всичките 12 герои от календара и избират само един – Гоблин Кинг от „Властелинът на пръстените“, от втория филм „Хобит: Неочаквано пътешествие“. „Гоблин Кинг е едър, с дебела кожа, много грозен, направо отвратителен, обаче го снимат във фотостудио като модел. Това беше готиното – контрастът беше много голям“, смее се Кирил.

След шестгодишно следване той заминава за Лондон и от две години работи в MPC. В определен период е бил изкушен от визуалните ефекти за киното, но когато попада в рекламния отдел на MPC, се запалва за тази работа. „Рекламите стават все по-престижни. Премиерите им се очакват с голямо нетърпение от милиони фенове по света, както филмовите премиери. Там се работи в много по-динамично темпо. Правиш проект, след два месеца друг, ползваш нови програми. Интензивно е дори като въздействие върху хората – да представиш в секунди една идея

един сюжет, една история

При рекламите се работи в много по-малък екип, в който всеки 3D артист може да даде идея, да остави своя почерк, а не само да реализира нечии чужди идеи, както е при филмите“, казва Кирил.

Страстта по музиката все още го държи здраво и отскоро си е купил електронни барабани, със слушалки, за да не притеснява съседите си в Лондон. Така разпуска след напрегнатия ден в студиото. А също и с тенис на маса и на корт, боулинг, дартс. Поддържа тялото си с калистеника – упражнения на лост, лицеви опори, коремни преси.

Кирил признава, че напоследък му остава все по-малко време да лети до Дюселдорф при майка си или до София при баба си. Любимата работа от проект на проект го поглъща до такава степен, че няма време да пътува. „Този дом в София за мен си остава „вкъщи“ и смятам скоро да си дойда. Обичам в България прекрасната природа и че всичко е толкова близко – и планините, и морето“, казва българинът.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Мария Илиева, която не си представя живота без пеенето (СНИМКИ)

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Тя прелива от енергия, заразява с позитивизъм и покорява с гласа си. За нея казват, че е най-усмихнатата певица на сцената в България. А тя признава, че без пеенето не би могла да живее и дори и някога да има цялото богатство на света, няма да спре да пее. А смисълът на живота й е нейният малък син Александър, който тази година ще навърши две годинки.

Тя е Мария Илиева и само след няколко седмици ще пристигне в Чикаго, за да бъде част от осмомартенското парти, което BG VOICE организира.

Усмихнатата певица често пътува в САЩ, където прекарва дълго време и където има много приятели.

„Обичам България, България ме е направила това, което съм. Често съм в Америка, имам приятели и проекти тук. Всъщност обожавам да пътувам. Почти няма държава в Европа, в която не съм била. Мисля, че границите вече са само в ума ни. Аз съм гражданин на света“, споделя тя.

И за да докаже това отново, в началото на декември Мария посрещна 42-ия си рожден ден в Маями. Заедно с нея в пътешествията й много често е и малкият Александър, за когото певицата неведнъж е казвала, че много обича и който я прави една

наистина щастлива майка

За нея днес няма никаква причина родителите и децата да не са приятели и смята, че майките и бащите трябва да говорят повече с малчуганите и да им отделят повече от времето си.

„Заради динамиката на ежедневието ни забелязвам, че масово родителите не отделят достатъчно време да говорят с децата си. А това е ключът към доверието и свободното общуване в един по-късен етап“, споделя тя.

Дискографията на Мария Илиева е изпълнена с хитове и песни, останали във времето. Сред тях са „Лунен сън“, „Нищо“, „Крадена любов“ в дует с Графа, „Минало“, „Думи“. „What Does It Take“ е първият й англоезичен сингъл, видеото към който е заснето в Лос Анджелис. Парчето се изкачва се до No1 като ново предложение в седмичната класация на телевизия MM „MM Top 20“; а „Думи“ е шесткратно излъчван по MTV Европа в класацията „World Chart Express“.

Мария Илиева е част и от много от риалита в България. Тя е член на журито в първия, втория и третия сезон на музикалното шоу „X Factor“. Бе част и от „Като две капки вода“, където се представи повече от блестящо.

Мария Илиева е канена

да подгрява концертите на световни звезди

като Джордж Майкъл, Симпъл Майндс, Дани Миноуг, Атомик Китън, Garaj Mahal и др.

Била е на сцената редом до изпълнители като Симпли Ред, Скорпиънс, Глен Хюз (Дийп Пърпъл), UB40, Gipsy Kings, Дзукеро, Ким Уайлд, Spike Edney’s All Star Band, Lou Bega, Tony Carreira, James Arthur.

През миналата година тя направи национално турне в България под наслов „Всичко – най-доброто от Мария Илиева“, което премина през Пловдив, Варна, Бургас и София, а през лятото, между датите на турнето си, Илиева отново прекара доста време в САЩ.

За нея казват и че освен с глас и музика, впечатлява и с безупречен стил.

Без значение дали става дума за видеоклип или сценична изява, певицата винаги успява да завладее с чара си. Но нейната обаятелност далеч не се дължи на дрехите или на прическите, с които изненадва хилядите си почитатели. Това е вродено качество, усещането, за което не всеки артист притежава, убедени са феновете й.

Мария определено не е последовател на модните вълни, защото успява сама да създаде уникални визии, с които да добави допълнителен ефект към присъствието си. Тя умело съчетава градския шик в ежедневието си, а на сцената залага на секси тоалети, но звездата никога не прекалява.

С какво ще изненада почитателите си в Чикаго, предстои да видим.

Facebook Коментари

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada