Открийте ни и в

Български истории

Сузана, една арфа женска

bgvoice

публикувано

на

Тя говори, полуизлегната царствено на креслото си като нимфа, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка и в компанията на арфата, „надничаща“ от съседната стая. Като преди това е изприпкала на един дъх по стълбите до четвъртия етаж на апартамента си на бул. „Васил Левски“, в късата си пъстра и весела рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…

С първата арфа на България проф. д-р Сузана Клинчарова говорим за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни световни сцени, без да губиш детското в себе си и вкуса към бурния живот на макс…

„Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна робия е това – разказва Сузана. – Аз обаче, откакто съм си „отворила очите“ – не преувеличавам! – знаех, че искам да стана пианистка. Точка. Имам „флашове в паметта“ от онези години, когато преди още да съм проговорила, исках майка ми да ми изсвири нещо.

И знаех какво – Шопен, Валдщайн

 За да си мине пазарлъкът, да си легна да спя. И тя естествено ме пробваше тук-там по слух и ритъм, знаеше си работата, нали беше преподавател по музика.“

Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. „Блъскала“ с малките си ръчички нещо по пианото като на въображаем концерт под умилителния поглед на баба си. Майката, за да се отърве, й обещала, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че дотогава малката Сузана ще забрави това. Но точно на 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и казала: „Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите.“ „Майка ми ме погледна така особено и попита: „Ама ще работиш ли?“ Казах: „Ще работя.“ И започнах да свиря с такова настървение, че на 12 години вече си бях причинила тендовагинит на китките. На 12 години вече свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор“, спомня си Сузана.

По това време вече е в Музикалното училище, а майка й казва: „Ти с тия болни китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано.“ Повтаря й, че не е задължително да става музикант, че училището й се удава с лекота, може да учи нещо друго.

„Човек, като хване веднъж вируса, какво има да мисли?“

– казва Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я привлича толкова. И понеже арфата има все пак този обем като пианото, я омагьосва от първото докосване. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави заедно с първата си учителка проф. Малина Христова.

„Влюбих се в тази нейна дълга звучност, която омагьосва, и когато изсвириш нещо и то отзвучи и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време след като останалите не го чуват“, обяснява дамата.

Големият й шанс идва на 19 години, когато заминава да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. „Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са уникални при арфата“, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитори като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг период на концертиране в България с много записи за радиото и телевизията.

За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на човека на този деликатен инструмент Сузана казва, че много лесно човек може да се сдобие с „тенис лакет“.

Да не говорим за мазолите

които никога не изчезват (тя показва върховете на пръстите си отвътре, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). „Като престанеш да свириш известно време, през лятото например, после такива мехури ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един момент на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от колегите от „Софийски солисти“ точно беше „минал“ през стъклена врата в Япония, каза: „Стой тука, не мърдай!“ Изтича до вкъщи и донесе някакви специални лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално.“

Струните на арфата са толкова, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, но всяка модулация се прави с педалите и ако сбъркаш дори един от тях, една малка нищожна грешка може да прелее в голям гаф.

Арфата е специален инструмент и се прави само в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се правят и струнните инструменти „Страдивари“. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специална механика в Швейцария, в часовникарския район Сент Кроа. Най-старата фирма за арфи е „Ерар“ във Франция. В Германия се правят „Обермайер“, малко на брой и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по различен начин и затова избира арфа според собствения си натюрел.

Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро

Но има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.

„Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но иначе по време на концерт си непрекъснато на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква емоция да те отнесе. Трябва да си искрен в емоцията, за да я предадеш, но не трябва да се подхлъзнеш, защото това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, но при арфата това ти струва страшно много напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцената, докато ние правим всичко на сцената на живо“, споделя дамата.

Сега тя живее между три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят любимата й сцена е Карнеги хол. „Там акустиката някак си вдъхновява. Във Франция има чудесни сцени, също в Токио, Брюксел, това са незабравими изживявания.“ Сега се е концентрирала върху концерти само по местата, където я влече и където има специална връзка с публиката. „Човек не може да се разпилява прекалено много, особено когато има и преподавателска дейност. По ми е интересно на трите места –

Ню Йорк, Париж и София

Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – казва Сузана. – Обичам много и си държа на това, което правим съвместно с Нов български университет, програмата „Арфата – извор на вдъхновение“. Имам тук много свестни млади хора, с които постигам много добри резултати. Дали бих искала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от желание и няма нищо друго, което да ме радва повече.“ Проф. д-р Сузана Клинчарова е обявена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.

В Карнеги хол в Ню Йорк

„Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора“, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е основно от верни приятели от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е извънредно важен. Човек може да се отличава със съвсем различни идеали и ценности, но се обкръжава с хора, с които може да ги сподели, смята дамата.

За семейната си среда казва: „Моето омесване е от хора на духа, съзнателно или несъзнателно продължавам делото на няколко поколения български хуманисти и будители.“ Дядо й, юристът Иван Клинчаров защитава докторската си титла в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си дейност прави първите изследвания и написва първите книги за Ботев, Левски и поп Богомил. В най-ранната си младост създава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане паметници на хайдутите.

 Майка й, пианистката Вера Панова

я въвежда в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и публицист Евгени Клинчаров издава огромен труд – тритомника „Пантеон на българската култура“. „Когато баща ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, защото живея на три места и ми беше трудно да събера и да пазя семейния архив. Тогава Светлин Русев, който много ценеше баща ми, предложи да предам всичко в Държавния архив и аз го направих преди година. За кашоните с ценни писма на дядо ми само три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги изследвам“, вълнува се Сузана.

„От малка слушам как трудностите те карат да узряваш, и все си мисля дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е много важна. Не живея затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец между ангажиментите, си позволявам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без абсолютно никакви угризения“, смее се Сузана.

От майка си е получила в наследство много ценни неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бягай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш с часове и да повтаряш упражнения до повръщане. И след това вече тотална свобода от момента, в който има доверие в мен.

„Сузана, вие сте един свободен човек!“ – тя се смее на това определение и

признава, че свободата й е много важна

„Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната свобода. Извънредно важно е човек се научи да не се взема прекалено насериозно, да не досажда на другите с тази сериозност и да таи емоции в себе си за лична употреба. Важно е и да има достатъчно други центрове на интерес или други стойности, за да не се „задъни“ в това, което прави и смята за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където „да изпусне парата“, за да има въздух в това, което прави.“

 

Царица на сцената, в студиото и зад катедрата

Тя е покорила всички големи световни сцени: Карнеги хол, Симфони спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийската филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, регионални оркестри във Франция, „Софийски солисти“ и много други. Професор доктор Сузана Клинчарова завършва Кралската консерватория в Брюксел с Първа награда и специализира, като получава наградата „Супериор“. Печели конкурса „Тенуто” в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория, както и Майсторски клас в България.

Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови конкурси, между които конкурсът за арфа в Израел. Освен в Нов български университет проф. Клинчарова провежда майсторски класове в Европа и САЩ – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…

Проф. Клинчарова има

мащабна звукозаписна дейност

– обикновено рядкост в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги хол.

Нейни изпълнения, интервюта и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на БНТ. Включени са в колекцията на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Leave a Reply

Български истории

40 училища посрещат българчетата в Щатите и Канада за 15 септември (ВИДЕО, СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

И тази година календарът неусетно се премести на септември. По традиция българските училища зад граница започват учебната година на или около 15 септември.

Ако преди имаше българи, които смятаха, че първият учебен ден в неделните училища в Америка и Канада не преминава с нужния дух и държаха децата им да чуят първия звън в някое школо в Родината и да учат там известно време, то сега няма повод за притеснения. Всички български школа в Северна Америка посрещат тържествено първия учебен ден с прекрасни тържества и децата се представят със свои изпълнения.

В почти всяко училище вече има автентичен учебен звънец, с който директорите приканват малчуганите да прекрачат прага на класните си стаи.

Вълненията и трепетите са като тези в България. Празнично облечени родители и деца, носещи букети с цветя, изпълват двора и мястото за тържеството. Възможно е да са обиколили поне два магазина, за да набавят цветята, защото в някои от търговските обекти този артикул се изчерпва заради многото пазаруващи българи. Учители и директори с радост посрещат нови и стари ученици. Освен занимания по български те са подготвили и

класове по изкуства, народни танци, пеене и други

„Поклон за това, което правите“, каза бившият футболист на ЦСКА и “Манчестър Юнайтед” Димитър Бербатов на последния форум на Асоциацията на българските училища в чужбина. “Аз самият съм родител на две деца. Трудно ми е да си представя как може едно дете да бъде накарано да ходи и на второ училище по собствено желание. Това, което правите, е нещо специално. За някои от децата в чужбина България е Отечество, а не Родина. Вие правите така, че България да е територия на духа за всички нас, които сме тук и които са по света, но се чувстват българи”, допълни той.

Класните стаи очакват българчетата в собствената сграда на Малко Българско Училище в Чикаго

43 училища в Америка и Канада ще учат българчетата на четмо и писмо. И тази година Чикаго е градът първенец по брой на български учебни средища – цели 11. Министерството на образованието подпомага организационно и финансово общо 356 български неделни школа в чужбина. От тях 205 са включените в Списъка на българските неделни училища в чужбина, а 151 – по националната програма “Роден език и култура зад граница”.

3,085 деца на гурбетчии пък са се завърнали да учат в България през миналата учебна година, сочат данни на просветното министерство, предоставени на „Монитор“. Най-много от тях са започнали да ходят на училище в Пловдив – 396. По над 200 има и в областите Стара Загора, Пазарджик, Бургас и Варна.

BG VOICE пожелава спорна учебна година на всички български учители, ученици и родители в Щатите и Канада.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Юлиан Костов с летящ старт в Холивуд (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

БОРЯНА АНТИМОВА

Холивуд го изстреля директно, с летящ старт в няколко продукции – филми, сериали. Преди Америка той постигна небивал за българин успех в Лондон. На 25 август красавецът навърши 30 години и е пълен с идеи за нови проекти.

Наричат харизматичния, с обезоръжаваща усмивка и завладяващо екранно присъствие Юлиан Костов „младия Робърт де Ниро“ заради физическата прилика и впечатляващите му актьорски превъплъщения. Така го оценява критиката в популярната онлайн киноплатформа HeyUGuys. Авторитетни издания като The Empire Magazine му предричат бляскаво бъдеще.

„Българската следа в Лондон“ пренася на Острова шампионския си манталитет от плуването – в България той печели 10 златни медала. Учи бизнес мениджмънт в Холандия, но избира актьорството. Сред 5300 кандидати от цяла Англия попада в

 160-те приети в Националния младежки театър на Великобритания

 На Острова актьорът има поредица от силни роли в ленти като „Син от друга майка“, екшъна „Код: Лондон“, хоръра „Ледърфейс“, в сериали като американския „24“ с Кийфър Съдърланд, фентъзито „Аз, вещицата“, „Пресагентът“ с носителката на „Оскар“ Ана Пакуин и в поредицата на Hístory Channel – Barbarians Rising.

За главната си роля в „Син от друга майка“ му казват, че е избран 2 седмици преди началото на снимките и за това време сваля 10 кг чрез зверска диета. За ролята му на руски военнопленник се изказва много ласкаво партньорът му във филма Ронан Кийтинг, с когото остават приятели и след снимките. Заради този филм Юлиан отказва снимки в друга лента с Антонио Бандерас и Бен Кингсли.

Най-голям успех в Щатите му донася късометражният The Conversation („Разговорът“), където е в ролята на американския шпионин Сам Куентин, смятан за мъртъв, предаден от неговата агенция и търсещ отмъщение. Филмът е наситен с екшън сцени и каскади, които Юлиан прави лично. В една от тях скача назад със засилка от 4,5 м, изблъскван от каскадьорката, с която се „бие“, и падат върху матрак метър на два. Скокът е през нощта и правят 7 дубъла. За ролята печели няколко награди „Най-добър актьор“ на филмови фестивали в Щатите и по света, като LA Life Film Festival и Lucky Strike Film Festival.

Номиниран е и за „Изгряваща екшън звезда“

и „Най-добър екшън изпълнител на годината“ в най-големия екшън фестивал в света в Лас Вегас – Action On Film.

„Има една приказка: „Не ходи в Холивуд, ако не си поканен – казва Юлиан. – Аз бях „поканен“, но ми отне 8 години да стигна дотук.“ През юни 2018-а той ходи на срещи с мениджъри там. Разговаря с 4 компании и си набелязва бъдещия мениджър – дама от 3 Arts, една от водещите мениджърски компании в света, купена от Lions Gate. Те оценяват възможностите му не само като блестящ актьор, но и като бъдещ продуцент със свежи идеи. Помагат му за работната виза. Докато е в Ел Ей, получава и записва кастинг за сериала „Централа Берлин“, сезон 3.

Одобрен е от „Парамаунт“ и няколко седмици по-късно започва да снима в Будапеща и Берлин „Централа Берлин“ (излъчва се и у нас по НВО и HBO GO). Ролята му на злодея Сергей Басаров трябва да е в няколко епизода, но продуцентите харесват работата му и веднага разширяват участието му в сериала. „Накрая ми написаха страхотен монолог в 3 страници, точно преди героят ми да се самоубие с бръснарско ножче, докато е в плен на ЦРУ“, смее се Юлиан.

На 1 октомври 2018 г. му излиза визата и на 2 октомври вече лети към Лос Анджелис, да се мести да живее там. Но точно преди да замине, се явява в Лондон на кастинг за Wild Bill, сериал с Роб Лоу за ITV. И още на втората седмица в Ел Ей му съобщават, че трябва да се върне в Европа, за снимки за Wild Bill. Сериалът е от 6 епизода, криминална драмедия, като ролята на Юлиан е полски бизнесмен Марек Рудника, заподозрян за убийството на бившата си приятелка. „Роб Лоу е много точен пич – казва Юлиан. – Имаше ситуация, в която се застъпи за мен и спряхме снимки, докато охраната не отцепи площада в Бостън (Не този Бостън), където снимахме, защото разни местни диванета започнаха да свирят и крещят, разваляйки сцената ни, а за моите близки кадри оставаха само 5 минути.”

„Смисълът да си артист е

 да обичаш несигурността

иначе няма как да стане“, казва Юлиан. Той разказва как се явява за кастинги на Strike Back, сериал по HBO Cinemax. „За него ходя от 3 години на кастинги, за ролите на главните злодеи в последните им три сезона и все стигам почти до края – казва Юлиан. – Тази година пък пътувах на собствени разноски от Лос Анджелис до Лондон, за да тествам за злодея в последния им сезон – босненски психопат джихадист.” Стига до последния кръг и ролята е между него и друг актьор… Не го избират и се връща обратно в Ел Ей.

След 20 дена му съобщават, че е стигнал до втори кастинг за друг нов сериал на HBO. „Агентът ми звънна в 8 ч. сутринта, купих самолетен билет за същата вечер, изнесох цялата си къща за 3 часа и половина и вечерта в 7 ч. вече летях за Лондон, за да пристигна на другата вечер и на сутринта да съм на кастинг с режисьорката Лина Дънам и продуцентите на сериала. Мина блестящо. В продължение на месец бях фаворит за ролята и накрая отиде при друг актьор. Трудно е, но човек трябва да гледа позитивно в тези моменти. Трябва да приеме като победа всеки такъв случай, защото така инвестираното време и средства в собственото развитие все пак се е отплатило с някакъв вид положителна обратна връзка“, убеден е актьорът.

„Искам моите млади колеги да разберат, че и при мен успехът не е дошъл от самосебе си, а с много труд, кураж и постоянство. Не бива да се обезсърчават, когато не ги изберат на много поредни кастинги, защото причината може да е съвсем прозаична – примерно, че приличат на бившия партньор на продуцента или просто не е била тяхната роля. Аз може да съм имал 20 роли, но сигурно съм се явявал на над 300 кастинга“, коментира актьорът.

Той от години подкрепя младите български актьори при първите им стъпки в Лондон или в Холивуд. Заедно със своя най-добър приятел Мартин Медникаров, също актьор, замисля голям проект – агенция за менторство и мениджмънт и школа за млади български таланти, с основна цел

 да ги подпомогнат в по-добрата им реализация зад граница

Юлиан иска да използва опита си от неколкогодишното посещение на лондонския филиал на най-добрата актьорска школа в Лос Анджелис – AMAW, с която вече 4 години организира интензивни курсове и в София, като следващият ще е тази есен.

„Актьорството е бизнес, в който ти самият продаваш себе си, независимо че имаш агенти и мениджъри, трябва да си наясно какъв типаж си, как да се държиш на кастинг, как те вижда индустрията, владееш ли акцентите на националностите, на които приличаш и т.н. Искам школата да подготвя актьорите ни как да научат бизнеса на професията, да играят със свобода и без задръжки и остарели методи, да се самопродуцират; да ги научим как да бъдат щастливи въпреки трудните години, които им предстоят.“ Той иска да протегне мост между България и Лондон, а по-късно между България и Холивуд, за младите български артисти.

За себе си казва, че е успял да спечели толкова роли освен с постоянно развиване на актьорския си инструмент, но също и защото разбира маркетинга си. Изглежда като южно- и източноевропеец, а и независимо от визията всеки може да е англичанин или американец. Владее английски с американски акцент, дотолкова, че не се познава, че не му е майчин, и английски с британски, френски, испански, италиански, израелски и най-различни източноевропейски акценти. „Езиците винаги са ми се удавали, като дете проговорих английски, гледайки анимации по Cartoon Network. После пък учих в испанската гимназия във Варна, което ми даде солидно разбиране за романските езици, а фонетиката ми е безкрайно интересна”, казва Юлиан.

Най-висшата си роля актьорът вижда в това, да вдъхновява младите българи. Двама от актьорите, които с Медникаров в момента менажират, са Християн и Искрен Пееви. Талантливите близнаци от Варна, които са трета година актьорско майсторство в Лондон, вземат решението да гонят кариера в чужбина след случайна среща с Юлиан в София. „Често млади момчета и момичета ми споделят, че заради мен са успели да убедят родителите си да дойдат да учат актьорство в Лондон”, казва той.

Актьорите и танцьори Християн и Искрен Пеев, чиито мениджъри са Юлиан Костов и Мартин Медникаров

Междувременно първият му филм като копродуцент, заедно с Ярив Лърнър, CEO на „Ню Бояна“ – The Dare, имаше световна премиера на 9 август, на хорър фестивала Popcorn Frights Film Festival във Форт Лодърдейл, Флорида, и преди няколко дни спечели „Наградата на публиката“. Филмът е американски, сниман е в София с английски, американски и български актьори. В него участват имена като Ричард Брейк от „Игра на тронове“ и Барт Едуардс от „Фантастични животни и къде да ги намерим“, The Witcher.

За последния си голям ангажимент – участие в дългоочаквания сериал, вдъхновен от хита за супершпионина Джейсън Борн, Юлиан не може да говори на този етап. Известно е само, че се включва във втория и деветия епизод на поредицата. Подробности за ролята му се пазят в тайна, като в момента е известно само името на персонажа – Юрий Леньов. Последната си сцена актьорът засне наскоро в Будапеща. Сериалът с име Treadstone излиза през октомври.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За Димитрина от Добрич: 3 медала на холивудска сцена

bgvoice

публикувано

на

от

Тя е талантлива, красива и заредена с много хъс за успех. И той вече я преследва. Преди по-малко повече от месец Димитрина Германова от Добрич се качи на сцената не къде да е, а в прочутия Холивуд, и слезе от нея с три медала. Така българката се превърна в един от успешните участници в Световния шампионат на сценичните изкуства, който се проведе в Лос Анджелис.

За да постигне успеха, Димитрина се пребори с огромна конкуренция, разказаха от арт компанията „Нови звезди“, която вече трета поредна година е официален представител за България на шампионата.

В световния шампионат на сценичните изкуства WCOPA се представят няколко

хиляди участници от повече от 60 страни

Всеки от тях показва своя талант в различни изкуства.

Димитрина участва в 4 конкурсни номинации в направление „Вокал“. В нейната възрастова категория се бориха повече от 200 изпълнения. Нашата участничка спечели сребърен медал в номинация Contemporary, сребърен медал в номинация World Music и бронзов медал в Pop Music.

Димитрина Германова е получила лична покана за разговор с продуцент от журито, който е заявил, че е впечатлен от нея, че тя може да пробие в световния шоубизнес и да постигне големи успехи, а той има желание да напише авторска песен за нея.

Всички професионални ангажименти в програмата на шампионата бяха съчетани и с туристическа обиколка на Лос Анджелис. Димитрина и сестра й Весела

се разходиха по Алеята на славата

Те се снимаха с известния надпис Hollywood, насладиха се на плажовете и кея Санта Моника, посетиха Аквариума и други знакови места за региона.

Арт компания изказа благодарност за доверието на семейството на Димитрина, на нейния вокален педагог Елена Карабельова и всички, които я подкрепиха да сбъдне своята холивудска мечта.

“Изминалите дни бяха изпълнени с много емоционални преживявания, срещи с невероятни хора на чудесни места. Наистина съм горда, че взех участие в 23-тото издание на Световния шампионат по сценични изкуства в Холивуд”, коментира Димитрина след победата си пред „Монитор“. Тя допълни, че е изключително щастлива от постигнатото, тъй като се състезавала с участници, които имат огромен потенциал. “Много от тях вече са реализирани изпълнители в държавите си. Придобих ценен опит и увереност, но и осъзнавам колко много още имам да уча“, разказа още тя.

След като се завърна на родна земя, Димитрина си позволила само ден почивка.

„Сега предстои

завръщане на българската конкурсна сцена

където конкуренцията не е по-малка”, допълни тя.

„Победа по холивудски! Талантливата Димитрина Германова се пребори с огромна конкуренция и спечели 3 медала за своите 4 конкурсни номинации. Надяваме се, че ще продължим заедно напред към реализиране на пълния потенциал на това безкрайно талантливо момиче и ще имаме още много поводи за гордост“, коментираха в социалните мрежи от арт компанията “Нови звезди“.

Талантливата добричлийка е получила покана за престижното събитие, след като спечели Гран при на 14-ия международен фестивал “Кръстопът на музите”. Тя е прекарала няколко месеца в усилена подготовка за Световния шампионат в Холивуд.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada