Открийте ни и в

История на имиграцията

Тайната на кореспонденцията със САЩ и света

Заради едно писмо човек можеше да изгуби дори и живота си

публикувано

на

Тайната на кореспонденцията със САЩ и света
Георги и Елена на летището в Лос Анджелис, на път към България - ноември 1971 г. Сн.: Фотоархив на автора

Преодолявайки десетки перипетии, изкуствено създадени от комунистическата власт в България, през 1971 г. семейството на Георги и Елена заминават най-сетне при сестрата на Георги, Цветанка, която живее в САЩ заедно с баща си и своето семейство. Георги обаче има приятел, който живее в Сидни, Австралия. Цветан е от Брезник. Той е бедно момче, дошло в София да търси препитание. Емигрира още като войник.

Георги носи писма от съпругата на Цветан в България и от дъщеря му, които да пусне до Австралия от САЩ. Това се налага, защото по това време писмата от България са цензурирани по един или друг начин. Така хората не могат да разчитат на неприкосновеност на личната си кореспонденция и се принуждават да дават писмата си на други хора, които пътуват в „нормалния“ свят, където хората са свободни и никой не се интересува от факти в личната им кореспонденция с техни близки.

Още преди да замине за Америка, Георги е посетен в дома си и от други българи, които се възползват от това, че той ще пътува,

за да му предадат писма

за техните близки в САЩ и не само в САЩ. Така хората са сигурни, че ще могат да споделят напълно откровено своите мисли и преживявания със своите роднини и близки, без да се притесняват, че ако писмата им бъдат цензурирани от тайните служби в България, може да пострадат заради това, че са си позволили да бъдат откровени в кореспонденцията си.

Георги пуска писмата до Цветан в Австралия. След това обаче решава да започне лична кореспонденция с него, вероятно след отговор от мъжа. Така двамата започват да си пишат редовно. Цветан е любопитен каква е ситуацията в България, той пита Георги, а Георги, възползвайки се от това, че е в свободна държава, каквато е САЩ, започва да разказва в писма всичко, което интересува новия му приятел за България.

Тайната на кореспонденцията със САЩ и света

Цветан пред къщата си в Сидни, Австралия. Сн.: Фотоархив на автора

Той свободно разказва за всичко, което счита за важно, за властта, позволява си критики, оценки и констатации, които иначе в писма от България никога не би написал под страх от политически репресии.

Цветан се интересува и от семейството си в България. Георги му разказва онова, което знае за тях. Споделя и трудностите, които съпругата му и дъщеря му в България търпят заради недоимък, заради това, че са поставени

под особено наблюдение

от властите, защото Цветан се води за отклонил се от военната си служба дезертьор. Освен това върху него тегне още една дамга и това е зловещото прозвище, с което наричат в онези години хората, които емигрират – „невъзвращенец”. Това носи особено негативния смисъл на факта, че говорим за човек, който „няма да се върне“ – невъзвращенец, който е напуснал родината си и по този начин я е предал според комунистическата пропаганда в страната в онези години.

След месеци престой в Америка Георги и съпругата му се прибират в България.

Минават години и Цветан умира. В България обаче комунизмът все още не е паднал и семейството му няма как да осъществи една нормална връзка с властите в Сидни, за да получи повече информация за смъртта му. Понеже той няма друго семейство в Австралия, общината събира

личните му вещи

и решава да ги изпрати на близките му в България. Това е жест на уважение към паметта на един починал човек, който не е местен. Така в България пристигат личните вещи на Цветан, сред които са и писмата, които той си е разменял с Георги, докато последният е пребивавал в САЩ при своята сестра.

Тайната на кореспонденцията със САЩ и света

Георги и Елена във Вашингтон – 19 септември 1971 г. Сн.: Фотоархив на автора

Оказва се, че Цветан е запазил тези писма, защото това е била най-точната и истинска информация, която е можел да получи от българин, който живее в България, но по силата на обстоятелствата се е оказал отвъд „Желязната завеса“, макар и само за няколко месеца.

На Георги не му става особено приятно, когато разбира, че писмата му, които са лична кореспонденция, достигат до България. Притеснява се да не би те по някакъв начин да достигнат до тайната политическа полиция в България, която може да му окаже някаква форма на насилие заради това.

Слава Богу, не се стига до репресии, а днес подобни тайни кореспонденции може и да ни изглеждат забавни, но някога, преди години, когато светът беше разделен на сфери на влияние, заради едно писмо човек можеше да изгуби дори и живота си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено