Открийте ни и в

BG театър

Татяна Лолова – комедията и трагедията на театъра

публикувано

на

Любимана актриса ще вземе награда на името на Георги Калоянчев

Татята Лолова, една от любимите актриси на българите, ще вземе награда на името на един от незабравимите й партньори на сцената – Георги Калоянчев.

На 7 април Държавният сатиричен театър “Алеко Константинов” ще връчи “Златен кукерикон” на онези творци и спектакли, които най-добре са успели да развеселят публиката през последната година. Татяна Лолова наскоро навърши 85 години, а повече от 60 от тях е посветила на сцената.

Наградата стана поредният повод за спомени, свързани с театъра и с голямата актриса.

Татяна Лолова влиза официално в театъра през 1956 година, когато подписва заповедта си за назначение в Сатирата.

„Поначало се имам за много драматична актриса. Така съм започнала – аз бях актрисата в училище. Още не мога да настигна нивото на актьорското си майсторство от ученическите години. Имах великолепни учители и една невероятна учителка – Анастасия Балабанова, която беше направила много хубав драмсъстав”, разказа Татяна Лолова.

„Аз винаги казвам, че съм влязла без връзки, защото моят баща почина, когато бях на 16 години. Майка ми поиска да напусна училище, за да помагам в отглеждането на брат ми. И тогава я извикаха от учителския комитет да й кажат, че

в мен има някаква дарба

която трябва да се развива и тя трябва да ме остави. И тя ме остави”, сподели актрисата.

„Първата ми роля беше много мъчителна. Играех Фосфоричната жена в “Баня”, това е много трудна роля. Професорът ми Стефан Сърчаджиев беше ангажирал Любомир Бобчевски, един прекрасен актьор, от време на време да се занимава с мен. Щом ме оставеше, и ролята спихваше. Чудеха се какво да направят. Боядисаха ми косата червена за първи път, а като се изми, стана розова.

„Нещото, което ме кара да се радвам, че съм избрала тази професия, най-неочаквано е пиесата на Самюел Бекет „Щастливи дни”. Много хора питаха: „Защо Татяна Лолова, тя е комедийна актриса? Защо в тази тежка, абсурдна…” Пък има ли нещо по-абсурдно от България? Та ние сме царете на абсурда. Ние сме точно за тези пиеси. Успях да репетирам дълго време и съм щастлива, че направих тази роля”, споделя Татяна Лолова.

„Веднъж, тръгвайки си по ул. “Цар Освободител”, ме настигна едно младо момиче с бял карамфил с червени ръбчета. Това не са най-красивите карамфили, но той ми е

толкова скъп на сърцето

защото тя ме докосна. Остави ми карамфила и ми каза: “Искам да знаете, че Вие сте много важна в моя живот.” Тази пиеса, която е уж много тежка, всъщност на някои хора е действала изцеряващо. Ето това момиченце, което ми подаде белия карамфил с червения кант, няма да го забравя никога. Наистина разбрах, че е имало смисъл девет месеца да се мъча с ролята. 61 пъти съм го играла, можех да го играя до безкрай. Но е много тежка пиеса, нека да я има и за други актриси”, допълва Лолова.

Наградата на името на Георги Калоянчев я кара да си спомни, че

с Калата е играла

от основаването на театъра. “Калата още като студент беше гениален. На стълбите можеше да го спреш и да започне да играе. В мига, в който пипнеше текста, той вече е героят. През 1959 г. поканиха Калата да играе по телевизията и аз му партнирах. И от това първо играене на Кулата се породиха телевизионният театър, новогодишните програми и тези прекрасни комедийни и трагедийни материали, които сме играли по телевизията. Това ни направи много важни в очите на хората”, разказва Татяна Лолова.

 

BG театър

Фахрадин Фахрадинов – говори бързо, живее буйно и е луда глава

публикувано

на

от

Името на Фахрадин Фахрадинов  (кръстен е на дядо си) означава на арабски Красиво слънце. Той е много динамичен, говори бързо, живее бързо, а понякога и доста буйно. Спонтанен и не може да брои до десет, преди да реагира или да избухне.

Винаги е следвал мечтата си да стане актьор, макар че е работил от 14-годишен всичко, за да се издържа: продавал е дини, разтоварвал вещи, бил градинар (и знае, че това е секси), занимавал се с напоителни системи. Родом е от Котел, учил е и живял в Сливен, Търговище и Варна, а сега в София. Известно време прекарал и в Италия, където заминал като модел – снимал се в реклами на остров Капри, а после си намерил работа и останал, за да научи италиански и да усети хората там. И за да прекара известно време с майка си, която живее от години на Ботуша.

Той е луда глава, от онези, които, щом решат да полетят – летят. За малко да го направи по лошия начин. “Благодарение” на това си качество веднъж висял на една скала между Рилските езера и Мальовица 3 часа. Не му се видяла много висока и се опитал да я изкатери тайно една вечер. Бил на почивка с леля си и нейни приятели и се притеснявал, че ще се опитат да го спрат. Не успял да намери екипировка. На едно място по средата се оказало, че няма за какво да се хване, за да продължи. След три часа, вледенен от студ, се прилепил към скалата и се спуснал надолу. Приземил се целият надран. Когато се прибрал, вдигнал температура 41° С и го закарали с линейка до близката болница в Самоков. Това не го е отказало да опитва

да прави същите лудории

Той е и вегетарианец, но е добър готвач.

Има самочувствие.

„Аз от малък знам, че ще съм актьор. Пилот на самолет или космонавт ги е имало. Но от детската градина знам. Гледах много филми и телевизия. Аз си мислех, че анимационните филми са с истински персонажи. После дойдоха екшън героите. Исках да бъда като Жан Клод ван Дам или Джеки Чан. Но не казвах, че искам да съм каратист, а актьор.” Целта е била напълно ясна – актьорско майсторство в НАТФИЗ. Приемат го от третия път. Предните два пъти е бил сред резервите и не му е достигнал малко късмет. После става едно от най-популярните лица от екрана със„Забранена любов” и VIP Dance. Едно от последните му превъплъщения е като продуцент на постановката „Горката Франция“:

 

Горката Франция“ е комедия за сблъсъка на поколенията

Бихте ли ни разказали малко повече за постановката Горката Франция”, на която сте продуцент?

– В основата сме аз и режисьорът Богдан Петканин. В началото започнахме да мислим за определен текст и определени актьори. Целта ни беше да съберем творчески екип, с който да създадем спектакъл, който да бъде продаваем не само в столицата, но и в големите областни градове на България.

Защо решихте да се спрете именно на този текст?

– Избрахме заглавието заедно с режисьора Богдан Петканин, защото постановката е изключително забавна, поднесена е много фино, типично по френски. Мога да кажа, че буквално всяка втора реплика е смешна. Преди премиерата в Кърджали се страхувах, защото не знаех как ще бъде приета от публиката. Тя обаче се забавлява много и наистина хареса представлението. Спектакълът е поставен доста театрално. Богдан Петканин е млад режисьор, но вече е поставил много постановки, включително и в Русия. Работи много фино, като в работата му има много истинност и психология. Конкретно за „Горката Франция” ще отбележа, че няма евтини смешки, което го прави подходящ за всички възрасти и хора. Това е комедия за сблъсъка на поколения, сексуална ориентация, ценностни стойности, идеали и любов. Като основната тема е, че в името на любовта човек отстоява правото си на свобода и избор.

Kои актьори играят в постановката?

– Актьорите са изключително талантливи. В спектакъла се изявяват Сашо Дойнов, който е изключително смешен и добър актьор. Участие взе и синът на Катето Евро, Алексанър Кадиев, който има зад гърба си две номинации за „Аскеер“. Той се изявява в театър „Зад канала”. Интересно е и участието на Албена Михова, която е родена в морската столица и е много силна комедийна актриса.

А трудно ли е да се осигури спонсорство и да се намерят пари за реализирането на подобен проект?

– Много е трудно, много. Истината е, че се учудих, че намерих хора, които да помогнат в реализацията на спектакъла. Бях изключително амбициран и не само успях да осъществя проекта, но и всичко свързано с него – да направим наш декор, да платим на актьорите и да организираме началото на спектакъла. Костваше ми много труд и от началото на проекта не съм спирал да работя.

От финансова гледна точка колко струва да се реализира проект като Горката Франция”?

– Зависи.. Варира, може да е спектакъл без декори за 5-6 хиляди лева. С по-масивни декори представлението може да струва около 15-20 хиляди. За нещо наистина грандиозно са необходими между 50 и 100 хиляди лева, което е и максимумът за България. На Бродуей цената на един спектакъл варира от 500 хиляди до 1 милион долара.

Вие станахте известен  най-вече с ролята ви в телевизионния сериал Забранена любов”, сега ви виждаме да се изявявате и на театралната сцена. Къде се чувствате в свои води?

– На сърцето ми са театърът и киното. Телевизията не ме изкушава, но смятам, че тя е нещо, през което всеки един актьор трябва да премине, за да се научи как се случват технически нещата. Телевизията е голяма школа, но предпочитам театъра или киното. В театъра е трудно, защото всичко се случва тук и сега и от тази гледна точка той е и най-сложен за актьора.

 

 

В едно изречение

  1. Моят източник на смелост е… самият аз. Смел съм, без да съм провокиран от каквото и да е.
  2. Не излизам, без… да проверя дали не съм забравил нещо.
  3. Обичам да чета… много неща. Толкова много неща, че просто няма нещо, което да е характерно. Последно си препрочитам „Ричард Втори” на Шекспир.
  4. В себе си бих променил… аз променям всеки ден. Най-близката цел за промяна – повече търпение.
  5. В света бих променил… чрез професията си аз съм посланик на житейски опит по някакъв начин. Пресъздавам съдби и човешки образи. И ми се иска зрителите да се отъждествят с героя. Искам да ги провокирам. И така те да решат да променят нещо в себе си. Това е моята кауза.
  6. Зависим съм от… пет вида наркотици, а алкохолът вече ми е ей така (дружен смях). Истината е, че съм зависим от водата.
  7. Въодушевяват ме… ситуация от живота, която ми прави впечатление на момента, или пък някакъв грандиозен проект. Последното, което ме разпали, беше трейлърът на Nine, изглежда ми невероятно.
  8. Ако можех да живея във филм… сигурно щях да съм лош герой, който се превръща в положителен.
  9. Идеалният флирт… да е спонтанно, да е различно от всякакви познати ситуации.

 

Продължете по-нататък

BG театър

В Ню Йорк гледат Пенко и Анастасия в ,,Паякът”

публикувано

на

Нюйоркският седмичник за култура и изкуство ,,Да вилидж войс” публикува мили отзиви за Пенко Господинов и съпругата му Анастасия Лютова. Изданието класира техния спектакъл ,,Паякът” на челно място измежду 10 топ пиеси, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Северна Америка – Ню Йорк интернешънъл фриндж фестивал. ,,Актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова говорят на скорострелен български, но дълбочината на тяхното смело и сурово представление преминава отвъд езика”, е коментарът на театралния критик Линда Лийзман. ,,Текстът се появява с английски субтитри на екрана зад тях, написан е от Димитър Димитров и Йордан Славейков, които също са и режисьори на пиесата. Езикът е пестелив и силен, изследва същността на отношенията във връзка, която е уродлива, колкото и интимно съпреживяна”, продължава журналистката. А за финал възкликва: ,,Пиеси като ,,Паякът” са причина номер едно да отидете на театър!”

17-ото издание на Международния театрален фестивал “Фриндж” се провежда от 9 до 25 август. 185 театрални формации от 13 държави и 17 US щата изнасят над 1,200 представления на 20 емблематични за Ню Йорк сцени. ,,Паякът” е първото българско заглавие в историята на фестивала, представено пред нюйоркчани. То е и единственото чуждо сред всички останали 10 пиеси в класацията на ,,Да вилидж войс”, които са американски. Общо 5 представления със субтитри имат в програмата Пенко и Анастасия. От американска страна са се погрижили да осигурят ваната, където се случва действието.

Това е трети международен фестивал за ,,Паякът”, след като през 2011 г. взе участие в Международния фестивал на камерните театри и малките форми ,,АртОкраина”, Санкт Петербург, Русия. През юни тази година беше представен и на десетия юбилеен Международен фестивал на камерните театри и малките театрални форми ,,Славянский венец” в Москва. Проектът беше отличен с престижната награда за най-добър актьорски дует.

 

 

Продължете по-нататък

BG театър

„Ветрената мелница” на Елин Пелин оживя в Ню Йорк

публикувано

на

Снимки: Гергана Ганчева

Образът на българското село, фолклорната традиция и жизненият дух на българина, които Елин Пелин майсторски описва и изобразява в разказа „Ветрената мелница”, бяха отново показани на сцена. Този път обаче постановката включваше и музикални мотиви. Мястото на събитието бе културният център 92 Street Y, а домакини – възпитаниците на българското училище „Христо Ботев” в Ню Йорк. Децата дообогатиха оригинала с народни песни, ръченица и хора, които Елин Пелин споменава в разказа. „Ние се водехме изключително по текста, където има отпратки към народната музика, просто решихме кое за нас ще е най-веселото хоро и го включихме”, разказва Поли Брандов, програмният директор на постановката.

Нетипично за училищните театрални постановки, сцената на „Ветрената мелница” включваше богат декор: мелница, вретено, хора, които плетат и шият, дори и река под формата на синьо тънко одеяло, което две деца люлееха. „Визуално беше прекрасно,” каза Джоана Лавенджър, която работи в 92 Street Y. „Всички костюми бяха уникални. Не е нещо, което аз като американка, която е израснала тук, дори и в Ню Йорк, съм виждала преди.” Лавенджър каза, че все пак най-много я е впечатлило пеенето. „Толкова различно от всичко, което може да сте чували от класическа музика или какъвто и да било тип американска музика. Странно е, но интересно странно.”

Представлението бе втората част от проекта „Roots and Origins”, който започна през октомври с творческа работилница и изложба на предмети от бита на българското село от времето, по което е писан разказът на Елин Пелин. Някои от танцьорите в постановката бяха от Elea Gorana Dance Collective, на които Елисавета Йорданова е директор и хореограф.

„Децата надминаха себе си”, радва се Йорданова. „Те никога не са правили театър. А много от тях са между 5 и 10 години. Те са малки, родени тук и си ходят за 10 дни в България. Трябваше всичко да им бъде показвано и обяснено. Най-малките бяха най-въодушевени да видят това, за което им се разказва или четат в училище”, каза Йорданова.  

Следващата стъпка след този проект е да се направи изложба на традиционни български носии и други дрехи.

 

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено