Открийте ни и в

Интересно

Тел Авив – неочакван и свеж

Този град държава е и сред топ кулинарните дестинации на света
bgvoice

публикувано

на

ВЕНЕТА ПОПОВА

Тел Авив е като лимонана (така в Израел наричат лимонадата с много фреш от лимон и прясна мента) – неочакван, освежаващ и силен. Не може да те остави безразличен.

Уикендът в този град, който наистина никога не заспива, е великолепно преживяване за всички сетива, а като кулинарна дестинация е в топ класациите не само на Близкия изток, но и в света.

Ако кацнете в петък в Тел Авив, ще имате възможност да усетите града на “ръба на нервна криза” – началото на шабат, уикендът е само на няколко часа, семейната традиционна петъчна вечеря трябва да се подготви, а плановете за нощ навън са все още млади. Задръстванията са сериозни, но с помощта на апликацията Waze (която местните използват дори когато отиват за хляб) или наемане на един от хилядите велосипеди или е-тротинетки придвижването не е проблем дори в час пик и благодарение на градската инфраструктура – user-friendly (приятелска) за възрастни и деца.

Плаж в Тел Авив

В този ден първото място, което си струва да се посети, е фермерският пазар на Namal – пристанището

с доковете в новия Тел Авив

В хангар N 12 през цялата седмица на вътрешните щандове, а само в петък и навън до следобедните часове и с участието на много производители, можете да усетите истинския вкус на Израел – поне 5 вида чери домати (изобретени именно тук), щанда с пресните сокове с безброй комбинации, подправките на региона, които осигуряват автентичния вкус на всяко ястие тук, месото и зеленчуците, които обикновено идват от някой кибуц, както и най-добрите фурми в света, за които локалният фолклор твърди, че кралят на Саудитска Арабия е откупил ексклузивно цялата реколта на една от плантациите.

В този хангар през цялата седмица можете да опитате и легендарните сандвичи с corn beef (варена пастърма), вариации на прясна паста, великолепна селекция от сирена, колбаси, риба, кафе. Всъщност не мисля, че бихте могли да се разочаровате от което и да е кафене в града. Израелците обичат кафето си силно и горещо.

Namal е локация и за разходки, откакто старите доковете бяха ремонтирани преди повече от 10 години. Децата имат огромно пространство за игри, каране на всевъзможни превозни средства и забавления, докато родителите пазаруват за шабат или релаксират. В един от хангарите се намира концептуалният магазин Comme il fau, който не бива да се пропуска.

Вечерта можете да посетите другия Namal, но в стария град Jaffo. Освен интересен подбор от ресторанти и кръчми старите хангари са превърнати в

арт средище с гостуващи събития

на местни творци.

В друга посока на града е една локация, която е само петъчна – арт пазарът за ръчно изработени изделия Nachlat Binyamin. Този жанр в Израел винаги ми се струва на ръба на кича, но без непременно да прескача границата. Всеки петък (понякога и вторник) посетителите имат достъп до безброй креативни хрумки за какво ли не – бижута, изделия за дома, дрехи, ръчен сапун…

Ако отидете дотам, непременно хапнете в някоя от кръчмите около зеленчуковия пазар Carmel хумус с пита и израелска салата, фалафел, туршия и кебап. Самият пазар е задължителен за разходка.

Отново ако сте в този район, се разходете по булевард “Ротшилд” – “витрина” на баухаус архитектурата в града. Много добри кафенета и ресторанти в тази част не само не липсват, но и са емблематични за Тел Авив.

Едно от популярните заведения в града

Всъщност освен кафето, което е “религия” в Израел, закуската е издигната в култ. На закуска се сключват сделки, водят се преговори, създават се приятелства. Почти всички ресторанти и кафенета в Израел имат свое “закуска меню”. Обикновено е вариация от яйца, малка салата, мезета, сирена – лебане или фета, великолепна селекция от прясно изпечен хляб, маслини, масло. Има, разбира се, френски тост, сандвичи и леки коктейли, а кафето избирате от всички познати видове.

Така че закуските са закон. Аз бих пропуснала поне една в хотела, за да хапна навън. Така лесно и естествено разбираш как функционира

този град и държава

Поне половин ден и цяла вечер изкарайте в Jaffo – Стария град е сам по себе си музей на открито, автентично място във всеки смисъл. Около и до вековния Пазар на бълхите има поредица типични заведения, в които вечер може да се срещне уникално разнообразие от езици, нации и типажи. Едва ли бихте сгрешили в избора си, но Puaa и Raisa bar са добра идея по всяко време на деня. Великолепни салати, типичната шакшука (вариация на нашия миш-маш), кюнефе (кадаиф с прясно козе сирене и шам фъстък), риби от улова на рибарите на близкия пазар, сандвичи с разнообразни меса или авокадо с яйце.

В Тел Авив знаят как да използват старите места, да им намерят нова посока и да ги превърнат в топ локация и социална мрежа. Всичко това се случва с помощта и визията и на общината освен на частните предприемачи. Така освен старите докове (Namal) в новата и старата част на града, към които прехвърлиха нощни заведения и магазини, през последните 5 години бе реставрирана и старата жп гара Hatachana. Едно от заведенията там – Vicky Cristina, доби сериозен рейтинг заради великолепната винена (Cristina) и коктейлна и тапас листа (Vicky,) както и заради късния час на затваряне – 2 след полунощ. На гарата са разположени и магазините на някои местни дизайнери на дрехи и бижута, които също се отличават от европейските тенденции.

Друго място, което препоръчвам, е било

населено от немци колония

Те са основали и изградили един от първите модерни квартали по тези земи през XIX век (къщите са реставрирани и могат да се видят). Днес Сарона е великолепен иновативен модел на пазар за храна с десетки кафенета и ресторанти. Sarona market работи от почти 4 години и там могат се открият продукти от цял Израел и света, разположени на над 8000 кв. м. Там имат свои клонове – култовото заведение за закуска, което работи 24/7 Benedict, както и Max Brener – царството на шоколада във всички форми и метаморфози, включително на пица.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
23 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Интересно

Една вечер на 1979 г.: Скандалът на скандалите на US Open

bgvoice

публикувано

на

от

Помните ли финала на US Open между Серина Уилямс и Наоми Осака през миналата година? Скандален! Обиди, сълзи и реплики, които ще се помнят години напред.

Но прочутият американски турнир от Големия шлем помни друга още по-скандална история. От една мрачна вечер през далечната 1979 година.

Онази вечер в Куинс, на стария тенис стадион “Луис Армстронг”, е шумна, а на корта са двама непримирими бойци. Някои и до днес ги наричат кресльовци и ужасни дразнители – Илие Настасе и Джон Макенроу.

Те се срещат във втория кръг и никой не би си представил, че мачът между тях ще е една от най-страховитите вечери на турнира.

“Цял ден бях наелектризиран за мача, още от сутринта – спомня си Макенроу. – Вечерните двубои още бяха нововъведение, хората имаха време след работа да обърнат по няколко питиета и идваха на трибуните в настроение. Беше забава, но и шумно, напрегнато.”

Настасе по това време би следвало да е улегнал ветеран, а вместо това си е все същият скандалджия. Той, шампион в Ню Йорк седем години по-рано, е същият кибритлия. Няколко негови класически изпълнения са да се кара с публиката, да забавя играта умишлено, както и да ругае звучно на поне два езика арбитрите. А, да –

веднъж си събу гащетата пред феновете

които го освиркват. Но това е друга история.

В онази вечер, която ще се помни още дълго, румънецът усеща рано-рано, че нещата не се получават и противникът е по-добър. Това го праща в коловоза на “другия Настасе”.

“Настасе превърна тази вечер в пълен хаос, пълен фарс – казва Мари Карийо, която работи за NBC тогава и е на трибуните. – Джон се държеше нетипично добре и спокойно. Но не и Илие.”

Мачът има своите искри и в първите три сета, в които Макенроу повежда с 2:1. В четвъртия, вече почти в полунощ местно време, започва да става напечено. Нека кажем, че публиката е втрещена, когато Настасе плесва един зад врата на съдията на мрежата и му сваля шапката от главата!

“Бях на 33 години, краката не ме държаха. Той беше на 20 и кипеше от енергия. Вкарах в играта всички трикове”, смее се днес Илие, който продължава да е същият зевзек.

Румънецът се оттегля до крайната линия и

невъзмутимо седи и чака

Публиката освирква, а Макенроу седи с ръце на кръста. Той сервира за 3:1 в сета. Арбитрите се чудят какво да правят.

Франк Хамънд, уважаваният господин на стола, отправя предупреждение към Настасе. Друго не може да стори по правилата тогава. Следва ругатня, която струва точка. После споровете продължават и арбитърът присъжда гейма на съперника.

“3:1 гейма за Макенроу”, обявява резултата Хамън. Той си е точно такъв.

Следват едни от най-лудите 20 минути в тениса.

Изненадващо тълпата застава на страната на Настасе. “Два на един”, крещят стотици, а по корта политат пластмасови чаши от бира.

Някои опитват да нахлуят, но полицията не спи. Настава атмосфера като от южноамериканско дерби във футбола.

Настасе заиграва “умряла лисица”, вдига рамене, сякаш казва: “Какво съм виновен?”

Макенроу невъзмутимо си премята ракетата от ръка на ръка.

Тълпата бе извън контрол

– разказва Марк Макенроу, брат на Джон, който пише дипломна работа в колежа година по-късно за мача и случилото се около него. – Илие опитваше да яхне вълната, насочвайки напрежението към Макенроу. Хората не бяха срещу Джон, нито пък за Настасе. Те просто искаха мачът да не свършва и им се стори готино да атакуват съдиите.”

Майк Бланчър и Бил Талбърт – директорът на турнира и шефът на организацията, призовават публиката да кротува, защото иначе мачът ще бъде отложен. Това прави нещата по-лоши. Летят предмети и здравето на хората долу е заплашено – тенисисти, подаващи топката деца и арбитри.

Хамънд призовава двамата да играят. Настасе в знак на протест ляга на корта. Стар негов номер, не го прави за първи път.

Арбитърът кипва и произнася от стола: “Гейм, сет и мач – Макенроу.”

Това вече влудява тълпата.

Никой не иска да има дисквалификация и

преждевременен край на мача

Намесват се шефовете и Бланчър нарежда на Хамънд да си ходи от стола. Застава на негово място. На никого не му пука дали това е по правилата. Мач ще има.

Директорът на турнира отменя гейма за 3:1, връща резултата на 2:1. И дава знак да се играе. Макенроу взима четири от следващите пет гейма – 6:2, с което печели и мача.

Хамънд е в пълен шок, виждат го разплакан след пресконференцията. Унижението е ужасно. Той не се появява повече на US Open. А мислите, че на Карлос Рамос преди година му е било тежко по време на скандала със Серина!?

“Стана ми тъпо за него”, казва Макенроу. Настасе се присъединява: “Той го отнесе, а нямаше вина.”

Интересната вечер не свършва дотук, макар останалото да остава скрито за публиката. А то си струва да се знае.

“Преобличах се в съблекалнята, когато Настасе влезе – разказва Макенроу. – Бях готов да му се разкрещя, защото това бе пародия. Но останах стъписан –

той беше с две млади момичета

под ръка. И каза: Ей, Макарони (румънецът го нарича така – б.а.), къде ще купонясаме тази вечер?”

Двамата отиват в любимия ресторант на Джон “Пъбът на Патрик” в Литъл Нек, недалеч от Куинс.

“О, да – хапнахме и после се забавлявахме на бар, беше готина вечер – потвърждава Настасе. – В крайна сметка това е просто мач, след това сме си приятели…”

По същото време полицията извършва арести около комплекса на US Open, след като са разпознати хора, хвърляли предмети и атакували корта. Бунтовна атмосфера. Но – хей, това е само мач, нали?

Макенроу печели турнира дни по-късно, побеждавайки на финала Витаутас Герулайтис. Това е първата му титла в Шлема, след нея взема още три пъти трофея в Ню Йорк, три пъти този в “Уимбълдън” и веднъж на “Ролан Гарос”.

Той се превръща в суперзвездата на тениса.

Настасе никога повече не печели голям турнир, въпреки че играе професионално до 39-годишен.

Скандалите вървят с него и днес

Преди 2 г. избухна нов голям такъв – като капитан на Румъния за Fed Cup първо направи расистки коментари за Серина Уилямс, а после докара до сълзи капитанката на Великобритания Ан Котавон, като поиска номера на стаята и в хотела и я унижи вербално.

Но това са други истории…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Арменско момиче рони кристали вместо сълзи

bgvoice

публикувано

на

от

Плачещото със сълзи под формата на кристали арменско момиче Сатеник Казарян озадачава медицинската общност, съобщава телевизионният канал “Мир 24”.

По предварителни данни възможно е девойката да страда от цистиноза – вродено нарушение на метаболизма на аминокиселините.

Всяка сутрин очите на Сатеник секретират малки кристалчета. За един ден може да се появят на лицето й до тридесетина от тях.

Момичето се оплаква, че животът й се е превърнал в ад. Тя потърсила помощ от офталмолог и невропатолог, но след като й предписали капки и антибиотици, на практика състоянието й се влошило. Поради тази причина Казарян спряла приема на лекарства.

Заместник-министърът на здравеопазването на Армения Оганес Арутюнян заяви, че в близко време ще бъде проведена лекарска консултация, за да могат медиците да открият причината за образуването на кристали в очите на момичето и да й назначат лечение.

Случаят на Сатеник Казарян не е първият в света. По-рано подобно заболяване беше открито у жители на Бразилия и Ливан. По предварителни данни може да става дума за цистиноза – вродено нарушен метаболизъм на аминокиселините, при който в човешкия организъм се образуват кристали на цистина.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Чий е “Сан Хосе”, потънал със съкровища за $20 млрд.

bgvoice

публикувано

на

от

Вече няколко века един испански галеон, потънал в дълбините на Карибско море, е повод за много легенди, открития и спорове.

На 8 юни 1708 г. галеонът “Сан Хосе” е обгърнат от пламъци близо до бреговете на колумбийския град Картахена. Екипажът на кораба от следобеда води морска битка с британците. До падането на нощта галеонът изчезва в дълбините на Карибско море. С него потъват близо 600 души и злато, сребро и скъпоценни камъни, за които се предполага, че днес биха стрували до 20 милиарда щатски долара.

Векове наред “Сан Хосе” е изгубен за човечеството и лежи на морското дъно. Мистерията около него започна да се разплита през 2015 г., когато правителството на Колумбия съобщи, че той официално е бил открит, пише webcafe. Четири години по-късно обаче галеонът все още лежи в колумбийските води на дълбочина 600 метра.

Сега корабът е в центъра на спор за това кой има права над него, като различни страни

искат да получат част от богатствата на “Сан Хосе”.

Колумбийското правителство не е разкрило точното местонахождение на легендарния галеон. Предполага се обаче, че “Сан Хосе’ се намира близо до островите Росарио – тропически архипелаг и национален парк на около 40 км от Картахена. В района преминават рояци малки моторни лодки, които транспортират отиващите на плаж туристи всеки ден. И докато си над водата, е трудно да не се опиташ да си представиш потъналия кораб и богатствата му някъде долу.

Всъщност този напълно реален кораб от много време е обект на фантазии. Писателят Габриел Гарсия Маркес пише за него в “Любов по време на холера”. Основният персонаж Флорентино Ариса има план да измъкне от водите съкровищата на “Сан Хосе” за своята любима.

“Това е магическият реализъм, който съществува в нашата страна”, обяснява колумбийката Бибиана Рохас Мехиа. “Не знаем [какво съкровище] всъщност има в галеона “Сан Хосе”. Всичко може да е една голяма легенда.”

Галеонът “Сан Хосе” напуска пристанището Портобело в Панама в края на месец май 1708 г. Натоварен е със

злато, сребро и скъпоценни камъни

изровени от земите на контролираното тогава от Испания Перу. Оценките за съкровището са, че днес би струвало между 10 и 20 милиарда долара. Това богатство е трябвало да стигне до испанския крал Филип V, който разчита на ресурси от своите колонии, за да финансира Войната за испанското наследство.

Капитан на кораба е Хосе Фернандес де Сантиян. Той знае, че британците, участници във войната, могат да имат кораби в Картахена, които да причакват в готовност за нападение. Градът е предвиден само за кратка спирка за ремонт на “Сан Хосе”, преди той да продължи към Хавана, Куба, и след това да се отправи към Испания. Въпреки това капитанът продължава към Картахена.

На 8 юни битката за съкровището на галеона започва. Британците, въоръжени с хладно и огнестрелно оръжие, три пъти опитват да се качат на борда и да завладеят “Сан Хосе”, разказва Гонзало Зунига – куратор в Карибския морски музей в Картахена.

Зунига обяснява, че “Сан Хосе” е бил напът да спечели битката, но не се знае в какво състояние е бил корабът – може да е загубил някое от платната си, може екипажът да се е обърнал срещу капитана, тъй като повечето са били цивилни.

Сигурно е, че нито една от страните не е искала корабът и съкровищата на борда да потънат. Теорията на Зунига е, че вместо да предаде “Сан Хосе” и да се върне в Испания с празни ръце, капитанът може да е възпламенил барута на борда и сам да го е потопил.

На 27 ноември 2018 г.

Сан Хосе” е “официално” открит

от роботизираната подводница REMUS 6000, която е управлявана от екип на базирания в САЩ “Океанографски институт Уудс Хол”. Близо 4-метровата автономна подводница може да достига дълбочини до 6 км. Тя успява да достигне до едва 9 метра над потъналия “Сан Хосе” и да му направи снимки, включително и на бронзовите му, оформени като делфини оръдия, които помагат на изследователите да го идентифицират. Смята се, че край бреговете на Колумбия са потънали около 1000 кораба, които все още чакат да бъдат открити.

Колумбия обяви, че е намерила кораба три века след потъването му. Сн. cadenaser.com

Но въпреки че “Сан Хосе” е намерен в колумбийски води, няма гаранция, че той ще остане в границите на страната. Испания вече е проявявала интерес към идеята да поиска част от галеона. Същото са правили и представители на кара кара – местното население на Боливия, от чиито земи, някога част от Перу, са извадени богатствата, натоварени след това на “Сан Хосе”.

Нещо повече, “Сан Хосе” е в центъра на юридически спор от близо 40 години.

От американската компания за събиране на морски отпадъци Sea Search Armada (SSA) твърдят, че са намерили кораба в началото на 80-те години на миналия век и настояват за 50% от намиращото се на борда му. Според SSA те са имали споразумение с Колумбия по онова време. През 2007 г. Върховният съд на Колумбия се произнесе в подкрепа на споразумението.

Същевременно бившият колумбийски президент Хуан Мануел Сантос не споменава SSA, когато през 2015 г. съобщава, че галеонът е открит. По-късно вицепрезидентът Марта Лусия Рамирез казва, че американската компания няма никакви права над “Сан Хосе” и съдържанието му, защото координатите, които посочват като местоположение на кораба, не съвпадат с истинската му локация.

Делото е все още в колумбийския Върховен съд

 Правителството на страната тази година също така отложи подписването на договор с друга частна компания, който договор е свързан с изваждането на “Сан Хосе” от водата. За момента Maritime Archeology Consultants (MAC), които участват в търсенето през 2015 г., са единственият кандидат. Партньорството с частна компания обаче може да доведе до разделяне на съдържанието на галеона и MAC да получат до 45% от богатствата на кораба. Това обаче ще са предметите, които не бъдат определени като “културно наследство” – решение, което предстои Колумбия да вземе.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada