Открийте ни и в

Български истории

Тихомир – BG следата в „Годзила 2“

Композиторът и звуков дизайнер прави музика за филми от Холивуд и Боливуд
bgvoice

публикувано

на

Славата на българския музикален гений вече се разнася не само по концертните сцени, но и в хитови холивудски кинопродукции. След изключителния успех на композиторката Пенка Кунева, написала музиката към холивудски блокбъстъри, един 32-годишен българин пробива в Меката на киното, при това без да е учил някога композиция. И без да е мърдал от родния Пловдив… „Щом има интернет, всичко е възможно – смее се Тихомир. – Тук, в Пловдив, ми е хубаво, тук ми е добре, обичам си града…“

За Тихомир Христозов композирането е като детска игра. Просто създава музика и звукови дизайни,

които включва в тематични каталози. А после някой в Боливуд или Холивуд си харесва нещо и го включва в трейлъра, рекламата или в самия филм. Като казваме „някой“, разбирайте компании от ранга на „Уорнър“. На 2 август е излязъл вторият му албум с музика и звукови дизайни за тази компания. Работи и с „Парамаунт“, „Юнивърсъл“, студио „Фонтана“ в Чехия, с някои фирми в Америка, с един френски бутиков лейбъл „Авалон Зиро“, който държи изключително високо ниво. Да участваш със свои неща в трейлър или реклама на филм е върхът, там музиката се подбира особено прецизно.

 

Първият инструмент на родения в Харманли музикант е гайдата, свири на нея от 5-годишен. В рода му има един голям музикант – вуйчото на майка му, народният певец Груйчо Дочев, един от първите солисти на ансамбъл „Филип Кутев“. В Харманли Тихомир живее до VI клас, а после се премества в Пловдив. Учи в училище „Любен Каравелов“, в музикална паралелка, с основен инструмент гайда плюс пиано. Завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив.

„Винаги съм си мечтал за някакви по-големи, по-различни неща от това да бъда просто изпълнител“, казва той. Композира от малък,

първите си мелодийки пише още на 10 г.

„Правех го ей така, за собствено удоволствие, и защото исках да развивам тази музика по съвсем друг начин“, казва Тихомир. После започва да развива мелодиите и темите за симфоничен оркестър. Композициите му не са изпълнявани на живо, а си ги записва в студиото, на компютъра, с виртуални инструменти, които имитират тези в симфоничния оркестър.

Първата голяма тръпка за филмова музика му е саундтракът към „Титаник“. Тогава е още дете. Композициите го грабват до такава степен, че започва да си мисли и мечтае какво ли е човек да е част от такава огромна продукция… Но му трябва време да се усъвършенства, да усвои технологиите… Години наред се образова сам по адски сложните софтуерни програми за музициране. Просто отваря дадена програма и пробва какво може да се прави с нея. В началото му е много трудно, после се свързва с хора, които му помагат. Всичко учи в движение. Гледа купища филми, като следи и сюжета, и музиката в тях. След завършването на музикалната академия се издържа, като прави аранжименти на народни певци, на оперното трио „Сопрано“. Със сестра си Владислава, народна певица и също гайдарка, ходят по участия из България с народна музика.

Първият му опит за филмова музика е за един документален филм за община Карлово. След това се свързва по интернет със Сунил Санджан, известен индийски режисьор и продуцент в Боливуд. „Изпратих му музики, а той писа: „Супер! Точно нещо такова съм търсил. Искаш ли да направиш музиката за един късометражен и един пълнометражен филм?“ И за Тихомир

започва истинско приключение

Единият филм – „Обещание“, е адски тежка любовна драма за мъж, който живее в спомените си за голямата любов на живота си, а тя е мъртва. И мъжът пише, пие и плаче, а накрая я пуска да си замине от него. Нашето момче се справя юнашки с музиката към тази адски сълзлива история. С втория филм „Апартамент 211“ му е по-лесно, защото е трилър в холивудски стил.

За пръв път пробива в холивудска продукция преди близо 3 години. Птичката на късмета не каца на рамото му лесно, сам предизвиква нещата да се случат. Праща композициите си по интернет и в един момент разбира, че негова музика е включена в промото за филма Wonder Woman („Жената чудо“) в Латинска Америка. „Това беше първата ми стъпка в голямото кино – споделя Тихомир. – Правех музиката за „Студио Фонтана“ в Чехия. Компаниите си държат координатите с много от телевизиите по целия свят, с много други компании там, които се занимават с видеата на филмите. Те са избрали моята музика за рекламата на този филм.“

После включват негова музика и за реклами на филми като „Шерлок Холмс“ с Робърт Дауни-джуниър, за сериала „Красавицата и Звяра“, за филма „Колибри“ с Джейсън Стейтъм. В Alita: Battle Angel („Алита – боен ангел“) на Джеймс Камерън, компютърна анимация, за хитовете „Червената лястовица“, Ready Player One също е взета негова музика. Какво е звуков дизайнер ли? Не е звукооформител. Той създава уникални звуци, като ги моделира на компютъра. Използват се много в трейлърите за отделяне на кадри, за подсилване на разни експлозии, на въздействащи сцени. Много негови композиции са използвани за някои от латиноамериканските сериали, предпочитани са и от тв канали като Discovery, ВВС, МTV и Gео. Досега не се е случвало някой да не му плати за това, че е използвал негова музика, в Холивуд и по света с авторското право няма мърдане.

Големият му удар е включването на негови звукови дизайни за официалния трейлър на „Годзила 2“, блокбъстъра на „Уорнър Брадърс“ Godzilla: King of the Monsters, излязъл на 31 май. После

използват негова музика за рекламата на филма

„Като съм споделял, че искам да правя музика за Холивуд, са ми казвали: „Имаш ли си представа колко е сложно това нещо?“, смее се Тихомир и продължава: „За много хора много неща им се струват невъзможни. Но когато човек има една цел и знае къде отива, път ще се намери…“

„За да създадеш филмова музика, трябва да си абсолютно „влязъл във филма“, да си наясно с цялата история, със сюжетните линии, с героите“, казва композиторът. Пращат му видеото, сценария, репликите на героите. Някой път гледа видеото десетки пъти. Запознава се с идеята на режисьора за дадена сцена. За всеки от главните герои има музикална тема. Трябва да се съобразиш с героите – къде отиват, какво правят, дали някой иска да ги убие например. Всичко в музиката трябва да е синхронизирано. „Хем имаш супер много ограничения, хем си супер много свободен да твориш“, смее се композиторът.

Сега той работи върху няколко албума и каталози за трейлъри за холивудски филми на ужасите. Кефи го да пише музика за хоръри, приготвил е изобилие от дизайнерски звуци и му е много забавно. „Обаче не обичам да ги гледам тия филми на ужасите“, смее се Тишо. Сравнява си часовника с големите в Холивуд, като Ханс Цимер – един от най-успешните филмови композитори в момента, автор на музиката за „Гладиаторът“, анимацията „Цар Лъв“. На официалните награди за трейлъри – Golden Trailer Awards, са

номинирани 3 от официалните трейлъри със звукови дизайни на Тихомир

на „Годзила“, на хоръра Scary stories to tell in the dark („Страшни истории за разказване в тъмното“) на Гилермо дел Торо и на sci-fi трилъра Captive State („В плен“).

За женитба още му е рано. Работи яко, понякога с часове. Живее в студиото си, твори, когато се налага, по цели нощи, или от сутринта до безкрай… „Не се оплаквам, хубаво ми е“, смее се Тихомир. А когато му „гръмне главата“, зарязва всичко и… рисува репродукции на световноизвестни майстори. Така се разтоварва. Намира си снимки с хубава резолюция на известни платна в интернет и прерисува всичко с маслени бои. По едно платно работи няколко месеца.

Градините на любовта репродукция на Тихомир

Не е учил рисуване. „Гледах един филм – „Фалшификаторът“, и като видях как този човек ги прави тия картини, си викам, що да не опитам и аз. И нарисувах „Избиването на младенците“ на Рубенс. Това беше първата голяма репродукция. Оригиналът на тази картина е в топ 10 на най-скъпите платна в света, струва 86 милиона долара. Рисувах я 5-6 месеца почти всеки ден, а после си я закачих в стаята. Сега работя над „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи“, разказва артистът.

Градините на любовта репродукция на Тихомир

Прерисувал е платна на Ван Гог. Голям фен е на Рубенс и е направил репродукция и на „Градините на любовта“. А също „Христос с корона от тръни“, „Сватбата на Купидон и Психея“ на Помпео Батони… Харесва Франсоа Буше, Шишкин, Айвазовски, Алфред Ковалски с красивите му коне. Предпочита картини с драматичен сюжет. Има периоди, в които рисува само пейзажи и собствени сюжети. Някои картини закача вкъщи, други подарява, трети продава (вървят от 300 до 3000 лв.), но приема това просто като хоби, нещо, което обича да прави.

Никога не е ходил в Холивуд. И това ще стане. Стъпка по стъпка. „Мечтая да правя музика за цели филми за Холивуд. Дай, Боже, някой ден да стигна и дотам“, споделя амбициите си композиторът.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За четвърт век: Варненец стъпи във всички страни на света

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
1. Красимир Петров по време на пътуванията си. Снимка: „24varna“

Варненец сбъдна мечтата на всеки любопитен човек на Земята. Воден от страстта на пътешественика, от интереса към необичайното, от манията да опита всичко и да види всичко, Красимир Петров стъпва във всички 196 държави в света – независими и международно признати. И то започвайки голямото си пътешествието на 33 години.

Красимир Петров е коремен хирург, изпълнителен директор на спешната болница на българския Североизток – МБАЛ „Света Анна – Варна“.

В лекарския кабинет, сн. „Труд“

До навършване на Христовата си възраст и преди да започне голямото си пътешествие, д-р Петров е посетил само три държави. Първата от тях е Румъния, а големият му маратон приключи преди дни в Молдова. Така 440 км се оказаха разстоянието между първата и последната точка на своеобразното му околосветство пътешествие. И вместо за 25 минути, колкото е разстоянието от столиците на Румъния и Молдова със самолет,

хирургът от Варна го измина за четвърт век

преминавайки през още 194 държави.

Пътешествието му всъщност започва много преди първото прекрачване на границата към Румъния – още в ранното му детство, с приказките на баба му, разказите на баща му, историите на Жул Верн и Майн Рид, отрупаните с книги рафтове на бившата руска книжарница на пешеходната улица във Варна.

Когато става на 33 години, Красимир Петров прави няколко рейса като корабен лекар. Включва се и в няколко алпийски експедиции.

„В манията да се опиташ да видиш всичко, знаейки, че това е невъзможно, завъртях колелото“, обобщава докторът началото на своето пътуване пред „24varna“.

Първия рейс като корабен лекар д-р Петров прави до Китай. По разписание пътуването трябва да приключи за 2 месеца, но продължава 7 – през 14 държави.

Следват няколко рейса с кораб, серия организирани пътувания, Хималаи, Южна Америка…

„В началото водещо е любопитството. После идват туристическата страст, интересът към необичайното и отварянето на сетивата към обаянието на джунглата в Централна Африка например“, анализира голямата си страст пътешественикът хирург.

Със завидния опит на човек, обиколил всички 196 признати държави в света, той е категоричен, че

щастието от всяко пътуване е въпрос на нагласа

и настройки на сетивата.

„В масовия случай хората са чели за екзотични места и са си формирали клишета, които нямат общо с истината. А тя е простичка: Можеш да обиколиш Африка без двуцифрено число ваксини. Единствената задължителна за Африка и Южна Америка ваксина е тази против жълта треска. Добре е да има и хепатитна, но е под въпрос колко действа тя. Личната хигиена е определяща, включително и за другите паразитни заболявания. Работещата формула е старото колониално правило: Не пиеш небутилирана или непреварена вода и не ядеш неминала през огън храна и необелено растение. Най-сигурната защита срещу малария са ризите с дълъг ръкав и дългите панталони, особено след залез слънце, когато излизат комарите. Това обаче е валидно, ако престоят е под 3 месеца. Ако надвиши този срок, избягването на маларията е почти невъзможно“, споделя докторът пътешественик.

За най-дългите си пътувания той ползва неплатен отпуск. Над 2/3 от страните е посетил в режим на евтини пътувания – със спане в хостели, евтини хотели и хранене в местни заведения. Така обикаля Южна Америка, голяма част от Азия и половин Африка. В пари този тип пътешествия костват

около 2000 долара – за посещение на 4-5 държави

След успешното приключване на списъка с всички 196 международно признати независими държави в света д-р Петров признава, че има дестинации, в които не би стъпил повторно, но към Африка винаги е готов да поеме пак.

„Природата в Африка, хората и тяхната представа за живота са много различни. Времето там тече различно. Бих се върнал винаги там. Вероятно защото мотото, по което се опитвам да живея, гласи, че живеем заради грешките, които бихме направили отново“, признава хирургът пътешественик.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче от Ню Йорк спечели национална награда от гърл скаутите на Америка (СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Виолета Еган със сребърната значка (горе на елечето, нейно ляво) и сертификата, който получава

Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г.

В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие – втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи.

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала.

Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета.

Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други.

За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена.

Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно.

Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут.

Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada