Най-гледаният напоследък тв сериал Game of Trones се оказа вдъхновение за Белия дом и иранските генерали. Негови слогани бяха използвани от президента Доналд Тръмп, за да обяви новите санкции срещу Техеран, и от най-овластения генерал в Иран – Касем Сюлеймани, за да съобщи, че Иран няма да се предаде.
На 2 ноември Доналд Тръмп пусна в туитър своя снимка на цветен фон, характерен за рекламните плакати на „Игра на тронове“. На нея бе поставен лозунгът „Санкциите са близо“, който е леко видоизменено повторение на една от най-одиозните фрази в сериала „Зимата е близо“.
На свой ред генерал Сюлеймани, командващ най-елитното иранско подразделение, публикува на своята стена в инстаграм изображение – също вдъхновено от „Игра на тронове“. На него пък беше лепнат надписът „I will stand against you", което в най-свободен превод значи „Няма да ме сломиш“.
Почти веднага след туита на г-н Тръмп последва реакция на HBO, който продуцира и излъчва поредицата Game of Trones. Той призова неговата продукция и запазеният му знак да не се използват за политически цели. Каналът обаче също предпочете да направи това творчески. В неговия туитър се появи надписът „Как трябва да се напише по дотракийски изразът „неправомерно използване на фирмен знак“. Дотракийският е измисленият език в сериала.
Поредните американски санкции са насочени към сърцевината на иранската икономика и засягат тежко износа на петрол. САЩ забраняват всякакви сделки с ирански петролни компании. Забраняват се и всички видове застраховки за транспорта на петрол. Освен това се разширяват и досегашните санкции във финансовия сектор. Те забраняват на практика всякакъв вид трансакции с иранската централна банка, както и с други ирански банки. Г-н Тръмп окачестви санкциите като „най-суровите за всички времена". Американското правителство на практика иска да прекрати иранския износ на петрол. Дори това да не му се удаде, ограниченията ще бъдат особено болезнени за Иран. 80 процента от иранските приходи идват от продажбите на нефт. И тъй като 60 процента от иранския държавен бюджет отиват за финансиране на държавните компании и институции, страната е силно зависима от приходите от износа на земното злато.
След едностранното прекратяване на ядреното споразумение на 8 май САЩ дадоха два срока на своите партньори, за да ограничат сделките си с Техеран. Първият двумесечен срок изтече на 6 август. След тази дата беше прекратен достъпът на Иран до американския долар. На санкции бяха подложени и други ключови индустрии като автомобилната и текстилната промишленост. Бяха забранени и продажбите на пътнически самолети и самолетни части. Вторият срок изтече на 5 ноември.
Американското правителство иска да принуди Иран да промени поведението си чрез „максимален натиск". Крайната цел на този натиск, както не крият в Белия дом, е недоволството в Иран да стане толкова голямо, че там да избухне революция, която да помете ислямската власт, управляваща страната от 1979 година насам. Надеждите са, че след това начело в Техеран ще дойдат светски лица, приятелски настроени към Америка, както е било до 1978 година.
В реч на 12 май държавният секретар Майк Помпео представи списък с 12 изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от Иран, за да бъдат избегнати санкциите. Иран трябва да прекрати своята ракетна програма, да преустанови „подкрепата си за терористичните групи в Средния изток, включително и за ливанската „Хизбула“, „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад". Техеран трябва да изтегли всичките си подразделения от Сирия и да демобилизира шиитските милиции в Ирак.
Тежки мерки очакват всички фирми от други страни, които решат да нарушат тези санкции. Пострадали ще са основно компании от Европейския съюз, тъй като фирмите от приятелските на Иран страни – Китай и Русия, и в момента са под силен американски пресинг.
В отговор Европейският съюз реши да създаде институция, която да се опълчва на Америка за санкциите и да е нещо като закрилник на всеки, който реши да развива бизнес с Иран. Подобна институция обаче и до момента няма. Тя си остава само план. Една от задачите на тази институция е да играе ролята на разменна борса. В тази клирингова компания ще се уреждат задълженията между иранските и европейските фирми чрез счетоводно уравняване на вноса и износа. Например петролни доставки срещу машини за текстилната индустрия. По този начин паричните потоци вече няма да бъдат видими на международните финансови пазари.
Основна причина за липсата на такава институция е, че никой не иска да приюти седалището й, за да не попадне под гнева на Белия дом.
Г-н Помпео реагира на предложението за подобна институция доста раздразнено. Той заяви, че бил „изключително огорчен и дълбоко разочарован" и допълни, че това е „една от най-контрапродуктивните мерки за регионална и глобална сигурност, която човек може да си представи". Съветникът на Тръмп по въпросите на сигурността Джон Болтън направо заплаши, че „САЩ няма да позволят нито на европейците, нито на когото и да е било да заобикалят санкциите".
Иранската валута загуби над 70 процента от стойността си през тази година. Още сега износът на петрол намаля с една трета в сравнение с най-високото си ниво от юни. Енергийните цени нараснаха значително, което се усеща и по бензиностанциите. Всичко това е в резултат от санкциите. Чуждестранните инвеститори и фирми започнаха да се изтеглят от Иран. Те се опасяват да не загубят много по-значимия американски пазар. На 20 август френският концерн „Тотал“ заяви, че се оттегля от огромен газов проект. Германският автомобилен концерн „Даймлер“ също обърна гръб на Иран. Също както и „Еърбъс“. Германско-иранската търговия отбелязва 20-процентен спад. А през 2017 година, след сключването на ядрената сделка и облекчаването на санкциите, търговският оборот беше достигнал сумата от 3.3 милиарда евро.
Усложени са и условията за внос в Иран. В страната има недостиг и на животоспасяващи медикаменти. Те са достъпни само на много високи цени. Иран обаче има дългогодишен опит със санкции и вече обяви концепция за преминаване към „икиномика на съпротивата". Наместо да ги събори, засега режимът на санкции всъщност укрепва позициите на крайните ортодоксални ислямистки сили в Иран, които намират пореден повод да посочат Запада като свой враг.
