Поредна българска транспортна компания в Чикаго e жертва на изнудване след вдигане с паяк. Камион на „Penmark Trans“ заедно с ремаркето и товара е все още във владението на towing компания и най-вероятно ще остане там, докато собствениците не платят част от сумата или докато съд не нареди обратното. И двата варианта ще костват хиляди на компанията, а междувременно т.нар. towing оператори продължават да дебнат за жертви. Адвокати наричат подобни случаи „легален рекет“.

Всичко започва на 8-ми февруари, неделя, в ранните часове на деня, когато камион на „Penmark Trans“ с двама шофьори удря нисък мост на 101 W. 57th Street в южните части на града. „Точно там няма табела, която да показва колко е висок мостът“, твърди Георги Ценов, собственик на компанията. При удара ремаркето се огъва, а товарът, ролки с хартия, се измества напред и блокира минаването на заден ход.

„Моят шофьор ми звъни, казва ми, че има towing служители и че ще им помогнат да преместят товара“, казва Георги Ценов, на когото по това време му изглежда, че става дума за рутинен инцидент, каквито се случват постоянно в бизнеса. Докато не

 получава сметка за почти 54 хиляди долара

на следващия ден и осъзнава, че е станал жертва на измама.

Шофьорите разказват, че служителите на компанията паяк дошли преди полицията и дори не питали, преди да започнат да разтоварват, и то с вериги, което нанася щети по ролките с хартия. „Дадоха ми да се подпиша. Казах им, че не мога да го направя“, казва Абубак Ибрахим, шофьор на „Penmark Trans“. Докато се случва всичко това, пристигат и полицаи, които съставят акт и го връчват на шофьорите. Полицаите казват на Ибрахим, че трябва да премести камиона от пътя и че момчетата от towing компанията могат да му помогнат. Той обаче е скептичен към двамата служители на „CityWide Recovery“ и започва да прави снимки и видео. Абубак Ибрахим дори разказва, че момчетата му извикали Uber и му казали да си отиде, а заедно с колегата ще преместят камиона в офиса на компанията. „Аз им казах, че няма да оставя камиона, казва Ибрахим. – Казах им, че камионът може да се кара, след като е изваден товарът, и че няма да го оставя“. Служителите на компанията паяк обаче издават документ на двамата шофьори и си тръгват с камиона, ремаркето и с товара. На документа са изброени няколко от услугите на компанията паяк, но срещу тях не пише тарифа. Същият документ, но с цени, пристига на следващия ден в „Penmark Trans“, а общата сметка е 53,800 долара.

Компанията „CityWide Recovery“ е регистрирана на 8442 S. Aberdeen St в Чикаго, но упражнява дейност от офис на 8607 S. Vincennes Chicago, IL 60420. В нощта на вдигането на камиона и товара обаче нейните служители са в камион репатрак, на който има надписи LUX Towing, Tinley Park. По думите на служителите на „CityWide Recovery“ товарът се складира в техния офис на ул. „Vincennes“, а преговори за неговото освобождаване се водят със застрахователната компания. Що се отнася до ТИР-а на българската компания, с помощта на GPS системата в него „Penmark Trans“ успява да видят, че той се намира на паркинг на 8528 S Vincennes Ave в Чикаго. Дотам той се е озовал, като служителите на паяка са го карали. „Без да им е наредено от полицай да преместят камиона, ако нямат шофьорска книжка за камион, те нямат право да местят камиона“, казва адвокат Иво Чернев, който е запознат с

няколко подобни случая

По думите му за съжаление в Илинойс законът дава донякъде свобода на подобен тип компании да упражняват „легален рекет“. През 2015 г. е приет федерален закон, който разрешава на отделните щати да си направят закони, които да ограничават тарифите, които towing компаниите да вземат от шофьори при различни случаи. Има щати, които строго регулират това, и щати като Илинойс, където за съжаление няма такъв контрол“, обяснява адвокат Чернев. Той е категоричен в едно – без изрично нареждане от полицията, което може да възникне, ако инцидентът е тежък и камионът пречи на движението или създава опасност, и без да притежават CDL, работниците на „CityWide Recovery“ нямат право да взимат камиона. Тук обаче идва основен момент и противоречива част от легалните обстоятелства около инцидента. Веднъж попаднали в ръцете на компанията паяк, и ТИР-ът, и ремаркето, и товарът са тяхна отговорност. „За съжаление, когато човек изпадне в такава ситуация, се оказва доста силен натиск върху него от страна на тези оператори на towing камиони, защото те знаят, че когато става дума за камиони, таксите са от порядъка на хиляди долари“. Психологическият натиск, който оказват на шофьорите, и това, че е доста трудно да се докажат обстоятелствата на пътя, често оставят подобни случаи ненаказани. „Те остават безнаказани и се възползват, за да изкарат пари“, добавя адвокат Иво Чернев.

Докато се случва разтоварването на ролките с хартия, шофьорите алармират собственика на компанията и му изпращат информация на други от т.нар. towing оператори в района на инцидента. „Звъннах на други такива компании и ми казаха, че подобна услуга да вдигнат товара коства около 3 до 4 хиляди долара и че

тези хора, които са ни взели товара, са crash chasers“,

казва Георги Ценов.

Миналата година BG VOICE ви съобщи за друг случай на българска транспортна компания, чийто товар от 20 тона замразено пилешко месо беше иззет след малък инцидент, отново в южните райони на Чикаго. Тогава компанията трябваше да преговаря за цената и да плати, за да си вземе ремаркето. И в двата случая, въпреки лекия удар на ниския мост, ТИР-овете са били в състояние да бъдат преместени.

Измамници отвлякоха ремарке на ТИР на българин с 20 тона пилешко месо (ВИДЕО)

Адвокат Иво Чернев казва, че в подобни случаи шофьорът има право да откаже помощ или да повика друг паяк. Той съветва и да се събират всякакви веществени доказателства като снимки и видео от самото вдигане на товара или превозното средство.

От „Penmark Trans“ вече са потърсили адвокат, за да си вземат камиона и ремаркето обратно. Това най-вероятно ще отнеме доста време и ще коства много пари на компанията.

САЩ обявиха България за развита икономика като тези на Германия, Франция или Швеция, което позволява на администрацията във Вашингтон по-лесно да започва разследвания и налага митнически и други наказания, ако установи неправомерни субсидии или търговски практики за вносни стоки и услуги, съобщава „Дневник“.

Основанието е, че е нелогично целият Европейски съюз да бъде смятан в търговията със САЩ за развита икономика, а страни – членки на този блок, като България и Румъния да продължават да бъдат смятани за развиващи се икономики.

Затова за Вашингтон вече няма значение и оценката на Световната банка, че и за двете страни годишният доход на глава от населението е под $12 375, т.е. принадлежат към групата икономики със средни доходи, нуждаещи се от подпомагане на развитието.

Друга причина е членството и кандидатстването за член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Влизането в тази организация на най-развитите икономики в света е сред основните приоритети на българската външна политика.

„ОИСР по принцип е смятана за организация на развитите икономики по света и поради това със самото присъединяване или кандидатстване за членство една държава на практика се обявява за развита“, се казва в решението.

При първата си реч в България американският посланик Херо Мустафа каза, че един от приоритетите на мандата й в София е да помогне на страната ни да влезе в ОИСР.

Мярката от 10 февруари влиза в сила незабавно, засяга още няколко държави и произтича от първото от 1998 г. обновяване на списъка с развиващи се и слаборазвити икономики. Тя е решение на търговския представител на САЩ (USTR е на практика министерство на търговията) в изпълнение на президентска заповед 13771 „За намаляване на регулациите и разходите за контрола над прилагането им“ от 30 януари 2017 г. – едно от първите действия на президента Доналд Тръмп.

Той не крие раздразнението си от това, че на големи износители като Китай и Индия се позволява да имат преференциални търговски условия, тъй като по критериите на Световната търговска организация те са развиващи се икономики.

Тръмп прекратява за САЩ тази ситуация, отразяваща реалностите от края на миналия век, но силно променила се през последните две десетилетия. Миналия месец при посещението си на Световния икономически форум в Давос той заяви, че СТО не се отнася справедливо към страната му.

Затова USTR взима предвид при последното решение и членството на определени държави в Г-20, учредена през 1999 г. Тази платформа за дискусии на 20-те най-развити икономики в света, МВФ и Световната банка не е съществувала при съставянето на последния списък с преференции за търговия със САЩ. Днес в нея са такива страни като Индия, Бразилия, Индонезия, Аржентина и Република Южна Африка, които имат знаително по-голяма икономическа тежест в света.

Вашингтон обявява, че вече не зачита каква степен на развитие е определила за себе си една държава при влизане в СТО. Нямат значение и показателите за обществено развитие като детска смъртност, грамотност, очаквана продължителност на живота. Затова и мярката засяга Албания, Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Черна гора, Северна Македония. В списъка от 2020 г. вече няма нито една европейска страна със статут „равиваща се“ или „неразвита“.

Преценката на USTR е, че промяната няма да има кой знае какво отражение върху бизнеса на значителен брой компании, тъй като засяга изключително вътрешните операции и правни задължения на тази агенция, но мярката има ясно политическо послание от Белия дом – че за изминалите 22 години светът се е променил чувствително и САЩ не са доволни, че това не е отразено в правилата на СТО и ООН.

„Китай е смятан за развиваща се страна. Индия също, а ние – не. Смятам, че и ние сме развиваща се държава“, каза Тръмп. Затова USTR едностранно спря да признава параметрите на СТО, позволяващи специални преференции с цел на недоразвитите икономики да помогнат в намаляването на бедността, създаване на заетост и интегриране в глобалната търговска система.

Законодателното събрание на Калифорния, се извини за дискриминацията срещу японски американци през първата половина на 20-и век, предаде Асошиейтед прес.

Щатските власти в Калифорния включително са помогнали на правителството на САЩ да изпрати американци от японски произход в лагери за интерниране, след като Япония бомбардира военноморската база Пърл Харбър през Втората световна война.

Щатското събрание единодушно прие резолюция, в която поднася извинения на японските американци. На заседанието бяха приветствани няколко души, които са били затворени в такива лагери, и членове на техните семейства.
Няколко депутати направиха изказвания, а след това се събраха на входа на заседателната зала, за да прегърнат и да се здрависат с жертви като Кийо Сато. 96-годишният Сато каза, че младите хора трябва да знаят за 120-те хиляди японски американци, които са били интернирани през войната.

Резолюцията беше приета ден след като губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм обяви 19 февруари за Ден за възпоменание. На тази дата през 1942 г. американският президент Франклин Рузвелт подписва указ, който довежда до затварянето на японски американци в 10 лагера в западните части на САЩ и в Арканзас. Губернаторите на Айдахо и Арканзас също обявиха Ден за възпоменание, а в цялата страна се проведоха паметни прояви.

„В навечерието на Втората световна война Калифорния беше водеща в разпалването на расизма“, каза членът на щатското събрание Ал Мурацучи, който е роден в Япония.

В резолюцията се посочва, че антияпонските настроения са започнали още от 1913 г., когато в щата е одобрен закон срещу японските фермери, възприемани като заплаха от представители на селскостопанския бранш. Седем години по-късно Калифорния забранява на хора от японски произход да купуват земеделска земя.

През 1983 г. специална комисия към Конгреса стига до заключения, че задържанията са били резултат от „расистки предразсъдъци, военна истерия и липса на политическо лидерство“. Пет години по-късно правителството на САЩ официално се извини и изплати по 20 000 долара компенсации на всяка жертва.

Два от лагерите за интернирани са били в Калифорния: Манзанар от източната страна на Сиера Невада и Тюл лейк край границата с Орегон, който е бил най-големият.

Понастоящем в Калифорния живее най-голямата общност на японски американци. Тя наброява около 430 000 души.