Открийте ни и в

СВЯТ

Туризмът в Литва във възход след сериала „Чернобил“

публикувано

на

Минисериалът на HBO за ядрените кошмари от съветската ера предизвика интерес по цял свят към катастрофата в Чернобил през 1986 г. и стимулира туризма в Литва, се казва в анализ на Асошиейтед прес.

Балтийската страна, където бе заснет „Чернобил“, се превърна в дестинация на така наречения ядрен туризъм след излъчването на сериала по телевизията по-рано тази година.

В атомната електроцентрала „Игналина“ Михаил Нефедиев гледа мрачно редицата мигащи зелени светлини на контролното табло, когато поредната група любопитни посетители нахълтва в неговото царство. 64-годишният инженер им обяснява какво точно се е случило с подобния реактор, избухнал в Чернобил, Украйна, преди 33 години.

АЕЦ „Игналина“ е от същия модел като тази в Чернобил. Изградена е по същите планове и има същите реактори с водно охлаждане и графитен забавител и с възможност за достигане на мощност от 1500 мегавата. „Игналина“ бе изведена от експлоатация преди десетилетие.

Затварянето и прекратяването на работата й бяха ключови условия за влизането на Литва в Европейския съюз през 2004 г.

През 1986 г., Литва, която тогава е част от СССР, е една от републиките, засегнати от ядрената катастрофа. Хиляди са изпратени в Чернобил да се справят с последиците от катастрофата, като мнозина от тях умират.

Днес, ядрената катастрофа помага на Литва да засили позициите си като туристическа дестинация.

Популярният сериал „Чернобил“ продължава да подтиква любопитни зрители да посетят местата, където е сниман филмът, в столицата Вилнюс и в „Игналина“, където нажежени уранови пръти се охлаждат в бетонни басейни.

Централата, която продължава да е отворена за туристи, е привлякла 2240 посетители през миналата година, а до настоящия месец през тази година – 1630 души.

Служителите в централата уверяват, че интересът към нея нараства.
„Направиха добър филм, предполагам. Случилото се преди много време обаче не ни засяга сега. Мисля, че да гледаме назад не е добре“, казва Нефедиев, след като е обяснил (на туристите) как е експлодирал реакторът тип РБМК.

Туристите, които посещават разположената на брега на Балтийско море страна с население от три милиона души, за да видят местата, където е сниман сериалът на Ейч Би О, първо посещават музея на КГБ в централната част на Вилнюс, където са заснети сцените с разпитите.

Туристите отиват в квартал от съветската епоха със сиви панелени блокове, построен в средата на 80-те години и приличащ на Припят, градът, обслужвал Чернобилската АЕЦ.

„Хората идват да видят тези места, които ние никога не сме рекламирали. Доста ново и необичайно е да ги видиш не в Стария град да снимат бароковите църкви, а да си правят селфита тук“, казва Инга Романовскене, главен мениджър в агенцията „Посети Вилнюс“ (Go Vilnius).

Литва, която и преди това бе популярна дестинация за снимане на филми, получи икономически ползи от минисериала на Ейч Би О. Общата сума на чуждестранния капитал, инвестиран в снимане на филми, достигна миналата година 45,5 милиона евро.

След атракциите във Вилнюс, ядрените туристи могат да пътуват 160 километра на север и да направят тричасова обиколка на ядрената централа.

Дават им се дозиметри, пластмасови каски, бели дрехи и обувки преди да тръгнат по лабиринта на дългите, слабо осветени коридори, реакторни зали, помещения с турбини и контролния център с червения бутон, натиснат точно преди експлозията. Мобилните телефони, камерите, храненето, пиенето и пушенето са строго забранени.

Обиколката на централата струва по 67 евро на човек и билетите до Коледа са разпродадени, заяви Наталия Сурвила, говорителка на централата „Игналина“.
49-годишната психотерапевтка Лин Адамс от Великобритания е дошла да види всичко със собствените си очи.

„Чувството всъщност е сякаш си в една от сцените. Доста е автентично. Спомням си, че съм чувала за Чернобил по новините, но ми стана много по-интересно какво се е случило, след като гледах сериала.

Така че си мисля, че той пробуди у мен интерес, за който към онзи момент не си давах сметка“, каза Адамс след посещението на квартала от съветската епоха, използван от Ейч Би О за заснемане на сцените в Припят.

Антанас Турчинас е сред хората, изпратени в Чернобил няколко седмици след катастрофата. Той се надява шумът, вдигнат от сериала, да доведе до по-добра грижа за оцелелите.

„Този филм събуди стари спомени. Емоциите са много силни, защото през 1986 г. не знаехме срещу какво се изправяме. Щастлив съм, че съм още жив“, казва той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

СВЯТ

Германският Бундестаг отдава почит на жертвите на нацизма

Оцелялата от Холокоста Инге Ауербахер ще произнесе реч

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Германският Бундестаг днес отдава почит на жертвите на нацизма по повод годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц.

Посланието „#Запомнете“ е на западната фасада на Бундестага, а днес на заседанието на Бундестага ще бъдат почетени с минута мълчание жертвите на нацизма.

Оцелялата от Холокоста Инге Ауербахер ще произнесе реч, а председателят на израелския Кнесет Мики Леви ще присъства на тържествената сесия.

Концентрационният лагер Аушвиц

Председателят на Бундестага Бербел Бас в навечерието на днешната сесия каза, че е плашещо как днес се намалява тежестта на престъпленията на Холокоста и как те се използват за политическа пропаганда, особено в социалните мрежи.

„Например, когато радикалните противници на ваксинацията наричат ​​себе си „евреи на днешния ден“, каза тя.

Бас посочи, че кампанията за почитане на паметта на жертвите на Холокоста трябва да покаже, че гражданите са единни в противопоставянето на опитите за забравяне или злоупотреба с миналото.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Европейската комисия представи мерките срещу дезинформацията във връзка с COVID-19

Ето какви мерки са предприели социалните мрежи

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Pixabay

Европейската комисия публикува в четвъртък докладите на Google, Facebook, Microsoft, TikTok и Twitter относно мерките, предприети през ноември и декември 2021 г. срещу дезинформацията във връзка с коронавируса, като страни, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията.

Вера Йоурова, заместник-председател, отговарящ за ценностите и прозрачността, заяви: „Усилията на подписалите страни в подкрепа на кампаниите за ваксиниране в ЕС са от решаващо значение, тъй като разпространението на Омикрон поставя значителни предизвикателства. Все още обаче има възможност за подобрение. Следващите доклади ще дойдат през март, до този момент подписалите трябва да са представили новия засилен кодекс, който очаквам да се справя със съществуващите слабости, включително чрез стриктно третиране на всички езици.“

Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар, добави: „Благодаря на платформите, че показаха ангажираност в това редовно наблюдение за борба срещу дезинформацията относно COVID. Тъй като сега се насочваме към финалните етапи на приемането на Закона за цифровите услуги, имам големи очаквания към тях да засилят работата си и бързо да приемат силен Кодекс, който да бъде в съответствие с нашия нов европейски цифров наръчник.“

TikTok съобщава че видеоклиповете с етикет за ваксина, приложен на каналите му в Европа, са се утроили от 90 000 през октомври до 266 000 през декември.

Google актуализира информационните панели за търсене относно ваксинацията срещу COVID-19, достъпна във всички 27 държави, и започва да включва информация, свързана с педиатричните ваксини.

Facebook премахна мрежа за дезинформация и тормоз, насочена към медицински специалисти, журналисти и длъжностни лица на изборни длъжности, управлявана от антиваксърско конспиративно движение.

Microsoft е разрешил някои реклами на ваксини от публичните власти съгласно актуализираните си политики, които са генерирали около 733 000 импресии в ЕС между ноември и декември.

Twitter съобщава за актуализации на дизайна на етикети за подвеждащи туитове, свързани с COVID и ваксините, за да се улесни забелязването им. За повече подробности вижте докладите тук.

Обсъжданията на подсиления Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията продължават. Новият Кодекс, след публикуваните през юни насоки, трябва да бъде представен до края на март.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

Призив на ООН за разследване на клането на хиляди политически затворници в Иран от 1988 г.

„Жертвите са погребани в масови гробове в цялата страна“, се добавя в текста на писмо

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Иранският президент Раиси е в черния списък от санкционираните от Вашингтон ирански служители

Стотици подписали, включително Нобелови лауреати, призоваха в международно писмо до Съвета на ООН по правата на човека в четвъртък за започване на международно разследване на клането на хиляди политически затворници в Иран през 1988 г.

„Вярваме, че е дошъл моментът Върховният комисар на ООН по правата на човека, воден от Мишел Бачелет, да разследва клането от 1988 г.“, казаха подписалите, включително организации, бивши политически служители и служители на ООН, бивши магистрати и видни адвокати. както и Нобелови лауреати.

Назовавайки ултраконсервативния президент Ебрахим Раиси и шефа на съдебната власт Голам-Хосеин Мохсени-Еджей, те осъждат факта, че „извършителите продължават да се радват на безнаказаност“ в писмо, координирано от „Правосъдие за жертвите на клането в Иран от 1988 г.“, със седалище в Лондон.

Подписалите се опасяват, че това „няма да насърчи иранските власти да извършват други зверства срещу дисиденти и политически задържани“.

Според правозащитници хиляди хора, включително симпатизанти или членове на Народните муджахидини, марксисти или леви задържани, са били убити в затворите в Иран без съд по заповед на тогавашния върховен лидер.

Президентът Ебрахим Раиси е обвинен от Amnesty International, че е бил член на „комисия за смъртта“, която е довела до тези екзекуции, като през това време е бил заместник-прокурор на Революционния трибунал в Техеран.

„Хиляди политически задържани, които отказаха да се отрекат от вярата си, бяха екзекутирани“, се казва в отвореното писмо.

„Жертвите са погребани в масови гробове в цялата страна“, се добавя в текста.

През октомври миналата година група ирански противници в изгнание, Националният съвет на иранската съпротива (CNRI), подаде жалба до шотландската полиция за геноцид и нарушения на правата на човека срещу иранския президент Ебрахим Раиси.

CNRI, забранена в Иран, е политическата витрина на Народните муджахидини (MEK на персийски), въоръжена опозиционна група на ислямската власт и описана като „терористична секта“ от Техеран.

Раиси, който отрече участие в убийствата, е в черния списък от санкционираните от Вашингтон ирански служители за „съучастие в сериозни нарушения на правата на човека“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА