Открийте ни и в

Български истории

Тъгата на Бай Илия: Образованите българи още работят каквото и да е в чужбина

Комунизмът продължава да командва в България, каза той в последното си интервю пред BG VOICE

публикувано

на

Илия Консулов (вляво) на протеста в Чикаго през 2020 година, вдясно Даниел Дженев.

В първите дни на август 2021 година българите в Чикаго се разделиха с един емблематичен имигрант, поет и активист, посветил живота си на борбата с комунизма дори отвъд Океана. Илия Консулов, или бай Илия, както беше познат сред нашата общност, е издъхнал на 3 август на 88 години. Той ще се запомни не само като един от най-старите български имигранти в Съединените щати, но и като един от най-активните. Дори на 87-годишна възраст, трудноподвижен, посред пандемията, затворила Америка, бай Илия не спираше да се бори за неговата истина, присъстваше на протестите срещу правителството в България през лятото на 2020-та и на събирания на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, на който е член.

В последното си интервю за BG VOICE бай Илия беше до болка откровен за рани, които не са зараснали дори след дългите години в чужбина. Близо едночасовият ми разговор с него беше изпълнен с гордост, тъга, носталгия и ярост.

 „Не всички в Чикаго харесват това, което пиша“

каза ми той и допълни безцеремонно „кой иска да го чете, кой иска да го не ще“.

Такъв си беше бай Илия – до болка откровен и наранен от всичко, което е преживял на младини. Това си личи и в автобиографичната му книга „Наказани таланти“ и неговите стихосбирки. Поемите на Консулов са вдъхновени от истински истории, като тази от едноименната поема „Калина“ за съпругата на негов близък, избягал от режима на БКП в Чикаго, чието дете умира, докато бягат. Въпреки всички детайли, с които описва тогавашните събития, бай Илия не се страхува от истината. „Аз съм бит от Държавна сигурност, имах строшени ребра от ритането на полицията. Имах предупреждение, че ще ме трепят, ако продължа да пиша. Но аз продължих. Като избягах тук, не беше ме страх, защото навънка не можеха да ме бият, но можеха да ме убият или отровят като Георги Марков“, каза Илия Консулов. За него истината стоеше над всичко. „Държа най-много за това, което ви казах за човещината и истината и за задълженията на хората като нас. Културата се създава от духовенството, тези, които пишем за живота и хората с таланти“, каза бай Илия.

От ляво на дясно: Севделин Панев, Илия Консулов, Иван Тодоров.

Приживе той ми сподели още спомени за живота си в Родината отпреди почти 1 век, който помнеше в детайли.

Роден на 6 юни 1933 г. в с. Величково, Пазарджишка област, Консулов завършва гимназия и икономически техникум. Комунистическата власт обаче го обозначава като „ненадежден“ и не му разрешава да продължи да следва висше образование, нито да работи дори като счетоводител. Принуден е да работи в строителството. „Аз помня живота в България от 1938-ма, около 5 години преди войната. В нашето село идваха агрономи от Италия, което е било голям прогрес за времето си. Имаше театър, имаше трапезария за бедни ученици, използваха се много от нещата, направени за народа.

 Имахме много културно население

преди 9-ти септември“, спомняше си Илия Консулов.

След неуспешен първи опит за бягство от режима през 1956 г. е арестуван след предателство. 11 години по-късно отива на екскурзия в Югославия, където се жени за приятелката си Митра, а двамата, с мотор, отпрашват към Италия. Границата преминават през гората пеша, без документи и дрехи. Само с 200 лв. и 50 югославски динара. Осем месеца престоява в емигрантски лагер там, а после заминава за САЩ.

 Аз дойдох в Америка, за да бъда свободен

и да пиша това, което искам, каза ми той. „Къде има в България свобода? Казваха, че комунизмът ще донесе равенство, ще е братство, а станаха най-богати комунистите“, добави Илия Консулов. Когато го попитах дали още има комунизъм, с болка добави: „Комунизмът не е излизал от България. До ден-днешен комунизмът командва.“

Единакът Консулов

Още с пристигането си във Ветровития град става член на Българския национален комитет – емигрантска земеделска организация по онова време, начело на която е Г.М. Димитров. Но признава, че дори и там е имал ограничения. „Забраняваха ни да правим политика. Аз съм подписал декларация още в Италия, че няма да взимам участие в каквито и да било организации. Може да изповядваш каквото искаш, но ще работиш и ще си мируваш“, спомняше си Консулов. „Това нас ни уби, политическата имиграция, защото ние с американците се борехме против комунизма“.

След всички години на борба и непримиримост, яростта не беше напуснала бай Илия. „България сега е циганска държава“, каза ми той. „България е 4-5 милиона сега, а беше 9“. В думите му личеше болката от това, че българите с образование все още търсят неквалифициран труд зад граница.

По време на това мое последно интервю с него, през лятото на 2020-та, той беше на 87 години, а за него се грижеше медицинска сестра, която обгрижваше нуждите му. Според близки на Илия Консулов приживе той не е бил близък със сина си Никола, който също живее в Чикаго. Приятели и съмишленици на бай Илия казаха, че е оставил трайна следа в живота им. „Познавах го от над 30 години, ще го запомня с

прекомерното му трудолюбие

Той е израснал на село и дори и тук, в Америка, където е дошъл на 33, е работил много във фабрика с други българи. Всичко е постигнал с много труд“, казва Иван Тодоров, приятел на Илия Консулов и член на Съюза на българските писатели в САЩ. Друг техен колега и приятел, Севделин Панев, казва, че най-добре го описват думите „непреклонен борец“. „Беше надарен с красива и поетична душа и ценеше най-много честността!“, казва Севделин Панев.

Желанието на бай Илия било след смъртта му да бъде кремиран и изпратен до неговата жива сестра в Пазарджик, както и за него да няма възпоменателни служби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено