Открийте ни и в

Вашите пари

Ужасната грешка с жилищата

Общите разходи за жилища в Америка поглъщат 11% от БВП спрямо 8% през 70-те години

публикувано

на

Икономиките могат да преживеят както внезапни сривове, така и хронични заболявания. Пазарите на жилища в богатия свят са причинявали и двата вида проблеми. Трилионите долари ипотечни кредити взривиха финансовата система през 2007-2008 г. Също толкова зловеща обаче е пълзящата дисфункция, която жилищата създават десетилетия наред: Кипящи от живот градове без пространство за растеж. Застаряващи собственици на жилища, седящи в полупразни домове, които държат да защитят гледката си. И поколение от млади хора, които не могат лесно да си позволят да наемат или купуват и мислят, че капитализмът ги е разочаровал, пише The Economist, цитиран от „Капитал“.

В голямата си част вината се крие в изкривените жилищни политики, датиращи от Втората световна война, които се преплитат със страстта към притежаване на дом. Те са причината за един от най-сериозните, дълготрайни икономически провали на богатия свят. Нуждата от свежа „архитектура“ е спешна.

В основата на този провал е липсата на строителство, особено в близост до процъфтяващи градове, в които има много възможности за работа.

От Сидни до Сиденхам досадни регулации предпазват елита от съществуващи собственици на жилища и не позволяват на предприемачите да строят небостъргачи и жилищата, каквито

изисква съвременната икономика

Високите цени на жилищата и наемите, които са следствие от това, затрудняват работниците да се придвижват дотам, където са най-продуктивните работни места, и забавят растежа.

Общите разходи за жилища в Америка поглъщат 11% от БВП спрямо 8% през 70-те години. Ако само три големи града – Ню Йорк, Сан Франциско и Сан Хосе – облекчат правилата за планиране, БВП на Америка може да бъде 4% по-висок. Това е огромна награда.

Освен че са неефективни, жилищните пазари са и дълбоко несправедливи. В течение на десетилетия падащите лихвени проценти засилиха неадекватното предлагане и доведоха до скок на цените. В Америка лудостта е концентрирана в процъфтяващи градове. В други богати държави средните национални цени са се повишили, особено в англоезичните страни, където рисковите инвестиции в имоти (punting on property -) са национален спорт.

Финансовата криза не уби тенденцията. Във Великобритания цените на жилища, коригирани с инфлацията, са приблизително равни на техния пик преди кризата, докато реалните заплати не са по-високи. В Австралия въпреки скорошните спадове цените остават с 20% по-високи от тези през 2008 г. В Канада те са наполовина по-високи.

Растящата цена на жилищата създава неравенство както между поколенията, така и между географските райони. През 1990 г. поколението на бейби бумърите със средна възраст 35 години притежаваше една трета от американските недвижими имоти, измерени в стойност. През 2019 г. групата на милениълите – хората на 31 години, която е подобна по големина

притежава едва 4 процента

Възприятието на младите хора, че жилищата са недостъпни, освен ако нямаш богати родители, помага да се обясни техният стремеж към „милениъл социализъм“. И собственици на жилища от всички възрасти, хванати в капана на западащи места, негодуват срещу натрупаните печалби от жилища, на които се радват другите във и около успешните градове. Във Великобритания хората от районите, чийто жилищен пазар стагнира, са били по-склонни да гласуват за Брекзит през 2016 г., дори при отчитане на разликите в доходите и демографията.

Може да си мислите, че страхът за жилищата и завистта, свързана с тях, са част от човешкото състояние. Всъщност имуществената патология има своите корени в изместването на публичната политика през 50-те години към насърчаване на собствеността на жилище.

Оттогава правителствата използват субсидии, данъчни облекчения и продажби на обществени жилища, за да насърчат притежанието на собственост за сметка на наемането. Десните политици гледат на притежанието на лична собственост като начин да печелят гласове, като насърчават отговорно гражданство. Тези отляво гледат на жилищата като канал за преразпределение и за подбутване на по-бедните домакинства към изграждане на благосъстояние.

Данни, обобщени от The Economist, предполагат, че от 60-те години насам броят на новопостроените къщи на човек в богатия свят е паднал наполовина. Тъй като предлагането е ограничено и системата е насочена към собствеността, повечето хора смятат, че ако наемат, рискуват да изостанат. В резултат политиците се фокусират върху субсидирането на маргинални купувачи, както Великобритания през последните години. Това насочва парите към средните класи и допълнително повишава цените. Освен това подхранва натрупването на ипотечен дълг, което прави кризите по-вероятни…

Надпреварата за жилища

 Възможно ли е да се освободим от фетиша за притежанието на дом? Малко правителства в днешно време могат да пренебрегнат гнева, породен от недостига на жилища и междупоколенческата несправедливост. Някои от тях реагираха с лоши идеи, като например контрол върху наемите и дори ипотечни субсидии. И въпреки това има известен напредък. Америка ограничи данъчните си облекчения за плащания по ипотечни лихви. Великобритания забрани мрачните авансови такси при договори за наем и ограничи рисковите ипотечни заеми. А нововъзникналото движение YIMBY (Yes In My Backyard) се разпространи в много успешни градове, за да насърчи строителството. Хората, които подобно на този вестник искат широка подкрепа за свободните пазари, се надяват това движение да е успешно.

Освен че развалят имиджа на капитализма, политиките за жилищата направиха системата несигурна, неефективна и несправедлива. Време е да съборим тази изгнила сграда и да построим нов работещ пазар на жилища.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Вашите пари

Над 1,3 милиона канадци не са ходили на работа през последните 6 месеца

Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера.

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Търсенето на работа е стресиращо, трудоемко и може да се окаже дори още по-трудно, когато не си работил през последните шест месеца.

За периода март – септември 2020г. броят на канадските граждани, които не са били заети за повече от шест месеца, се е удвоил, се твърди в нов анализ на пазара на труда, достигайки 1,3 милиона.

Само за ден 240 000 канадци са поискали помощ за безработица

Увеличаването на дългосрочната безработица надмина това, което Канада преживя по време на финансовата криза от 2008г. Тогава над 37% от хората останаха без работа дългосрочно. В статистиката се включват и хора, които сега не търсят работа, а чакат работодателите им да ги върнат по работните им места, както и тези хора, които са изправени пред някакви предизвикателства, пречещи на заетостта им – например, грижи за децата по време на пандемията.

От началото на пандемията безработицата се е увеличила значително. И макар вече да започва да се стабилизира, все пак 9% от населението не ходи на работа.


source: tradingeconomics.com

Анализаторите смятат, че сегашните нива са „необикновено високи“.

Срина се канадската система за кандидатстване за помощ при безработица

Дългосрочната безработица е сериозен проблем. Проучванията показват, че след 6 месеца човек губи своята работоспособност и по-трудно би се включил отново в работна атмосфера. Предполага се, че уменията на работника атрофират и се появяват много пропуски в знанията.

Експертите съветват хората, принудени да не работят, все пак да продължат да извършват някаква дейност. Например, да станат фрийлансъри или да се запишат на курсове за повишаване на квалификацията си.

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Младите хора по-лесно могат да се върнат в ритъм, твърдят още експертите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

Исканията за обезщетения за безработица на най-ниското си ниво от началото на пандемията в САЩ

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

Новите искания за обезщетения при безработица за изминалата седмица са били 787 хиляди. Това е най-ниският брой от началото на пандемията през март.

Очакванията на икономистите бяха тази седмица да бъдат подадени 875 хиляди искания.

Спадът за последните седем дни е с 55 хиляди спрямо предходна седмица, когато за обезщетения кандидатстваха 842 хиляди души.

Последният път, когато исканията са били по-малко от сега е било на 14 март, но тогава те са били едва 282 хиляди, точно преди лавината от съкращения след въведените мерки за спиране на разпространението на коронавируса.

Една от причините за спада на исканията за безработица е миграцията на работниците, които са изразходвали възможностите си за помощ и са се прехвърлили към спешната програма за компенсации по време на пандемична безработица.

Така броят на исканията по тази програма се е повишил с близо 510 хиляди до общо 3,3 милиона души за седмицата до 3 октомври. Одобрените по нея ще получат още 13 седмици компенсации.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Вашите пари

ВАШИТЕ ПАРИ: Да платя ли в брой за нов дом?

Каква да е стратегията ни при закупуване на жилище?

публикувано

на

Виж цялата статия

Здравей, Ангел! В последните 6-7 години следя с интерес твоите финансови статии и през годините сме дискутирали различни финансови концепти, които са имали връзка с моята ситуация, за което ти благодаря.

Днес искам да те попитам за стратегия, чрез която да закупя нов дом. Вече доста години живея под наем и мисля, че е време да закупя имот, в който да живея. Събрал съм добра сума в спестявания, които стоят в банката, и мисля, че ако ги вложа и купя апартамент в брой, ще е добра инвестиция за мен. Какво е твоето мнение, има ли друг по-добър начин да подходя в тази ситуация?

Здравей и ти благодаря за хубавия въпрос, който съм сигурен и че други хора, които четат статиите, си задават понякога. Оценявам доверието ти и шанса, който ми даваш да споделя моите лични наблюдения и потенциална стратегия.

Ако съм на твое място, не бих закупил този имот в брой, използвайки всички или почти всички пари, които си спестил за последните години, заключвайки достъпа до тях в един имот. Но това, което определено препоръчвам, е да платиш поне 20% от стойността на това жилище и да финансираш

останалата част чрез 15-годишен заем

Сега ще ти обясня защо.

В момента лихвените проценти са на рекордно ниски нива и можеш да затвориш 15-годишен заем на 2.5-3% годишна лихва за този период. Плащайки 20% от заема в кеш, ти ще избегнеш PMI застраховката, която банката ще ти наложи, за да застрахова себе си, в случай че спреш да плащаш заема по някое време. След като ти си сложил поне 20%, те „залагат главата“ си само за останалите 80% и следователно техният риск при твой банкрут или просто спиране обслужването на заема е драстично намален, защото те могат да вземат поне 80% от стойността на имота и да си покрият заема, който са ти дали.

От друга страна, защо трябва да затваряш толкова много пари (над $100 000) в един имот и да губиш ликвидност на тези пари, след като лихвите на заемите са толкова ниски в момента. Ако платиш имот в брой, ти не можеш да използваш тези пари освен ако не го продадеш или не вземеш така наречената „Equity Line of Credit“, което е пак вид заем срещу твоя имот, като вид ипотека. Защо трябва да си причиняваш тези главоболия, след като има по-лесен начин и в същото време можеш да оставиш твоите пари да работят за теб и да генерират потенциално по-големи печалби от това, което ще ти струва заемът за имота.

Първото нещо, което бих направил на твое място, е да си открия ROTH IRA и да внасям

по $6000 на година в него

което е лимитът за хора под 50-годишна възраст. При средна лихва от 8% в портфолио от фондове с акции на големи американски и световни компании (индексът S&P 500 е дал над 10% годишно за последните 30 години) ти би събрал около $815,762 на 65, имайки предвид, че сега си на 35. За този период ти би внесъл $180,000 и разлика между тази сума и потенциалните $815,762 е натрупаната печалба, която не се облага с данъци след 59 ½-годишна възраст, защото е в ROTH IRA.

Говорейки хипотетично, за да илюстрирам ясно моята теза, нека кажем, че си събрал $100,000 и искаш да използваш $20,000, за да сложиш към заема при закупуването, както ти обясних по-рано, и финансираш остатъка в следващите 15 години. Това значи, че ти остават още $80,000 в банката. Нека кажем, че заделяш $30,000 от тях за спешни нужди и ги оставяш да ги „топи инфлацията“ пак в този акаунт, но останалите $50,000 ги инвестираме заедно в едно добре балансирано портфолио от акции и ценни книжа, което е сравнително консервативно и ни дава само 6% средногодишно в следващите 15 години, докато изплащаш заема.

При средна лихва от 6% на година, твоите $50,000 са станали вече малко над $122,000 и най-хубавото е, че през целите тези 15 години

са били на твое разположение

и са работили с по-бързи темпове, отколкото е работила лихвата по твоя заем, която щеше да спестиш, ако ги беше вложил в апартамента, но нямаше да имаш достъп до парите и до потенциалните печалби, натрупани в тези 15 години.

Следвайки моята стратегия, след 15 години ти би имал изплатено жилище и пари в брой, които са надскочили удвояване на стойността си в този период, и можеш да използваш по всяко едно време, без да се налага да продаваш твоя дом или да взимаш ипотека срещу неговата стойност.

Също така, тези $30,000, които оставихме в банката да ги „топи инфлацията“, ако ги вземем и се опитаме да ги предпазим поне малко от тази инфлация и ги сложим в изключително консервативен общински фонд на средна лихва от 2% на година (което е много по-добро от голямата 0, която банката предлага на спестовните акаунти в момента), тези пари биха пораснали до $40,486 за периода от 15 години, в случай, че не сме ги пипали, което е перфектният вариант, но невинаги е възможно, защото неочаквани ситуации и разходи през годините могат да изскочат и те трябва да са ни под ръка по всяко време.

Някои от вас, уважаеми читатели, могат да се запитат защо препоръчвам 15-годишен, а не 30-годишен заем. Ето го краткия отговор на този въпрос – при 30-годишен заем отнема 23 години след започване на плащания по заема да изравним сумите по главницата и лихвата в месечното ни плащане, докато при 15-годишен заем, на втората година от заема, правейки нормални вноски (без да слагаме допълнителни пари по главницата), повечето от вноската отива към главницата по заема и по-малко към лихвата. Това е още на втората година от заема!

Следователно

при 15-годишен заем

ние ще можем да изплатим много повече от дължимия заем за много по-кратко време и в случай, че искаме да продадем имота в по-ранен етап, нашата потенциална печалба ще бъде по-голяма, отколкото при 30-годишен заем.

Искрено се надявам, моят подробен анализ на тази ситуация да е бил успешен и да е дал още една, по-различна гледна точка, на това как да подходим, когато купуваме имот, и какви са различните опции, върху които можем да помислим и да анализираме, преди да вземем тази важна крачка в нашия живот. Надявам се информацията, която ви представих днес, да ви бъде полезна и ако е така, моля, споделете я с хора, които мислите, че ще се възползват по най-добрия начин от нея.

Това е от мен за днес. Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на електронната ми поща – [email protected] Въпросите, които четете, са зададени от клиенти, с които съм работил по време на консултации в моя офис.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в newsletter, жилища
„Прее*аха ме, Ваше Величество“

ДИМИТЪР ПЕЕВ, „Капитал“ Годината е 2002-ра, Бойко Борисов е главен секретар на МВР. В София са задържани няколко души, за...

Затвори