Открийте ни и в

България

Управление на ръба: Кавгите и различията в коалицията

Очаква ли се разпад и нови избори?

публикувано

на

Управление на ръба: Кавгите и различията в коалицията
Сн.: АП/БТА

Управляващата коалиция на ръба ли е на разпад? Този въпрос започва все по-често да изниква като водещ заради случващото се през последните седмици. Сътресенията и различията между четирите партии с всяка изминала седмица стават повече и повече. Ако досега разминавания в позициите имаше за управителя на Българската народна банка и изпращането на военна помощ на Украйна, то сега се появиха и проблемът с парите за пътищата, и позицията на България спрямо Северна Македония.

Последните две седмици напрежението в коалицията достигна поредната върхова точка с покриването на старите задължения за пътищата. Предложенията до момента са две – парите за ремонт на пътищата да се отпускат от Министерския съвет или с решение от Народното събрание.

От „Продължаваме промяната“ имат конкретно предложение за въпросните 1,1 млрд. лв. – 656 млн. лева се плащат сега, а 520 млн. да се дадат след решение на Народното събрание.

Точно намесването на парламента в решението за плащане на парите миналата седмица стана причина заседанието в четвъртък да продължи до среднощ, а Народното събрание да не гласува нищо по въпроса.

Искането на „Има такъв народ“ бе поддръжката на пътищата да продължи по сегашните договори до сключването на нови. От партията на Слави Трифонов обаче мълчат как ще бъдат платени натрупаните досега дългове, защото такъв текст в предложението им няма. Те твърдяха, че ще предложат механизъм и ще внесат предложение половината от дължимите суми да се платят веднага, а останалата част – след ревизия и санкция от Министерския съвет и финансовия министър.

Спорът между двете партии възникна, защото от ИТН искаха парите да се платят, но след проверка за извършената от фирмите работа.

В понеделник коалицията се събра извънредно, но отново излезе с две предложения за плащането на 1,1 млрд. лв. на пътните фирми по стари договори. На коалиционния съвет е било решено още всяка седмица да бъде обсъждана законодателната програма до „най-малкия детайл“.

Протестите на строителните фирми започнаха от лятото на 2021 г., когато на власт бе служебното правителство на Стефан Янев. Фирмите от тогава настояват да им бъдат изплатени средства за вече извършени действия. Парите им бяха отказани с аргумента, че по времето на управлението на Бойко Борисов са били раздадени стотици милиони аванси за обекти, по които се строят или по които не се работи.

Миналата седмица в петъчното заседание на депутатите предложението на ПП бе отхвърлено, след като то бе подкрепено само от ДБ и БСП.

В кулоарите на парламента Тошко Йорданов от ИТН дори определи предложението на ПП като

глупост, която няма как да подкрепят

Ако ще се проверяват от парламентарна комисия сумите, изплащани от АПИ, то тогава идентична проверка да се прави и за плащанията на всички министерства, предложи Йорданов.

Малко след това от партията на Трифонов внесоха и предложение в Народното събрание за създаване на временна комисия за една година. Тя трябва да проверява задълженията и да одобрява плащанията по договори, сключени от всички министерства и ведомства и дружествата с държавно участие.

От ПП разчетоха отпора на ИТН да се произнася парламентът като отказ от прозрачност при плащането на пари от бюджета.

Премиерът Кирил Петков също коментира неприетото предложение на ПП. „Днес обещах на строителните фирми, че 655 млн. лв. ще бъдат разплатени веднага, и останалите 50% – след проверка и одобрение на парламента. Това решение гарантираше, от една страна, 655 млн. лв. веднага за строителите, а от друга – работещ механизъм за прозрачно изразходване на средствата пред очите на цялото общество. „Продължаваме промяната“, БСП и ДБ направиха точно това, което днес обещах на строителните фирми. Партиите, които гласуваха против, се виждат долу на таблото!“ (Снимка с гласуването)

От ДБ пък излязоха с идеята държавата да плати парите за поддържане на пътища, ако фирмите, които са извършили дейността, дадат гаранция от 6 години.

 Казусът с БНБ

Казусът с нов шеф на БНБ също стана повод за подмятания, реплики и саботаж в пленарната зала между ПП и ИТН.

Кандидатурите бяха две – едната на ПП Андрей Гюров и втората на ИТН Любомир Каримански. Още преди избора за управител бе обявено дори от председателя на парламента Никола Минчев, че единствената кандидатура на коалицията е Гюров.

Управляващата коалиция на ръба ли е на разпад

Управляващата коалиция. Сн.: АП/БТА

Миналата седмица Гюров оттегли кандидатурата си, като призова и Каримански да направи същото, за да се търси нова, приемлива за всички партии в коалицията кандидатура.

Въпреки предварително заявената позиция на ПП, БСП и ДБ от ИТН предложиха за одобрение от парламента кандидатурата на Каримански, но не бе избран, след като депутатите от бившата управляваща партия ГЕРБ гласува с „въздържал се“, а тези от „Възраждане“ – „против”. В подкрепа на Каримански бяха единствено собствената му партия и ДПС, но гласовете им бяха недостатъчни.

БСП аут от коалицията?

Предоставянето на военна помощ на Украйна също стана повод за раздор в коалицията, като се чуха и заплахи от страна на БСП за евентуално напускане на управлението. Предложения за изпращане на военна помощ бяха на ДБ и ГЕРБ.

Това определено не се хареса на левицата и те бяха категорични, че са готови да напуснат коалицията. Проруската партия „Възраждане“ също се обяви категорично

против изпращането на оръжия

Доводите на двете партии са сходни, а именно евентуалното въвличане на България във военния конфликт.

Миналата седмица обаче изненадващо или не външната комисия към Народното събрание отмени заседанието си. На него трябваше да се гледа предложението на ГЕРБ за изпращането на военна помощ за Украйна. Тогава стана ясно, че именно от ПП са внесли предложението за отмяна на заседанието.

Личното мнение на председателя на парламента Никола Минчев и това на вицепремиера Асен Василев съвпадат, като и двамата са категорични, че трябва да се помогне на Украйна, която е жертва на агресия, с предоставянето на военна помощ.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов през уикенда подчерта, че България не може да си позволи да се държи като неутрална държава по отношение на войната в Украйна. Той беше категоричен, че ДБ ще настоява проектът й за решение за военна помощ за Украйна да влезе в пленарната зала на парламента.

София води две политики със Скопие

Външнополитическият екип на премиера Кирил Петков има сериозни различия по темата Северна Македония спрямо националната позиция, която външното министерство спазва. Това обяви външният министър Теодора Генчовска след изслушването й „на закрито“ в парламента по искане на депутати от ГЕРБ във връзка с позицията на България за членството на Северна Македония в Европейския съюз и появилите се в някои медии съобщения, че премиерът се е договорил със Скопие ветото да отпадне до края на лятото. Преди дни Генчовска опроверга твърденията за задкулисни договорки.

В петък тя заяви, че независимо от амбициите този въпрос да бъде решен до края на френското председателство на Съвета на ЕС, министър-председателят не е посочвал никакви срокове и никъде не е заявявал, че България ще вдигне ветото над Северна Македония. Тя обаче добави, че в разговорите си с нейни колеги от Северна Македония до нея достигат позиции, различни от приетите от Народното събрание.

Диалогът със Скопие стана точка първа в дневния ред на България след разногласия в управляващата коалиция за това кога и как трябва да се свали ветото за преговорите и твърденията на лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, че премиерът готви подобен ход „на тъмно”. Това бе отречено от Петков.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено