Страните трябва да плащат за въглеродните емисии, заяви днес на КОП26 председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предаде Ройтерс. "Трябва да постигнем съгласие за солидна рамка от правила, например, да превърнем глобалните въглеродни пазари в реалност. Да определим цена за въглерода, природата вече не може да плаща тази цена", каза Фон дер Лайен в Глазгоу, където се провежда КОП26. Участниците в КОП26 ще се опитат се споразумеят за правила за създаването на въглероден пазар по смисъла на Парижкото споразумение за климата - въпрос, който провокира спорове и доведе до неуспеха на срещата на ООН за климата през 2019 г. Европейският съюз пое ангажимент до 2030 г. да намали емисиите си с поне 55 процента в сравнение с нивата от 1990 г. Фон дер Лайен призова още страни да поемат ангажименти за по-сериозно съкращаване на емисиите през това десетилетие.
"Трябва да поемем сериозни ангажименти за намаляване на емисиите до 2030 г. Въглеродна неутралност до 2050 г. е добре, но не е достатъчно", изтъкна европейската лидерка. В Европейския съюз се договарят нови "зелени" политики, като с това блокът изпреварва много страни, които са си поставили дългосрочни климатични цели, но не са създали законодателството, необходимо за тяхното реализиране. В ЕС се обсъжда спирането на продажбите на нови автомобили с вътрешно горене до 2035 г. и създаването на втори въглероден пазар на ЕС за сградите и транспортния сектор. Тези идеи доведоха до напрежение между по-богатите западни страни от ЕС, които подкрепят амбициозните действия в сферата на борбата с климатичните изменения, и по-бедните източноевропейски държави, които се опасяват от неблагоприятни социални и икономически последици от "зеления" преход. Чешкият премиер Андрей Бабиш използва КОП26, за да отправи нападки по отношение на "опасните" климатични предложения на ЕС. "Това не е сделка, а идеология", каза той, като изтъкна, че плащанията за въглеродните емисии ще се отразят зле на обикновените граждани, тъй като ще доведат до поскъпване на изкопаемите горива.
