Открийте ни и в

Коронавирусът

Ухан постепенно отменя ограничителните мерки

публикувано

на

Китайският град Ухан, където за пръв път се появи епидемията от коронавируса, започна да отменя ограничителните мерки върху движението на хора.

Градът беше откъснат от останалата част на страната в продължение на два месеца. Премахването на ограниченията за влизане и излизане е важен момент в борбата срещу коронавируса на територията на Китай, въпреки че заразата достигна над 200 страни, отбелязва Ройтерс.

Първият пътнически влак, на който беше разрешено да влезе в града след отмяната на блокадата, спря на местната гара минути след полунощ. Снимката беше публикувана във всички местни медии, отбелязва Франс прес.

С влака пътуваха жители на града, които не можеха да влязат от края на януари, когато властите наложиха строга карантина, за да попречат на разпространението на епидемията. Оттогава в града можеха да влизат само медици и хора, участващи в транспорта на стоки от първа необходимост.

От сряда насам обаче властите отменят постепенно ограниченията. Процесът все още не е завършил – намиращите се в града ще трябва да изчакат до 8 април, за да го напуснат. Засега пристигащите също са подлагани на измерване на температурата, проверка на самоличността и въпроси за предишните им пътувания. Освен това те трябва да покажат на телефоните си матричен баркод, който доказва, че са „здрави“. Всички тези формалности се извършват пред медици, носещи защитни маски, очила и костюми.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Коронавирусът

Google в помощ на социалната дистанция с добавена реалност

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: twitter

Google пусна инструмент в помощ на хората, които трудно преценяват разстоянията на око, така че да могат да използват смартфона си и да спазват социална дистанция срещу коронавируса. От тази седмица той е на разположение на телефоните с операционна система Android.

Инструментът, наречен „Содар“ (Sodar), очертава около човека във виртуална реалност върху екран 2-метров лъч.

Потребителите виждат около себе си бяла окръжност, така че да получат нагледна представа какво разстояние трябва да спазват спрямо околните. Инструментът използва технологията на добавена реалност, чрез която посредством екран се появяват виртуални предмети или структури

в реалното обкръжение на човек

Във видеоигри като „Покемон Гоу“ това позволява да се „виждат“ персонажи и те да бъдат улавяни в закрити пространства или навън. Рекламодателите използват технологията, за да предоставят на потребителите възможност да „тестват“ цвят червило например. Добавената реалност позволява също така човек да си постави заешки уши при видеообаждане чрез някои приложения.

„Содар“ предупреждава визуално потребителя, когато някой навлиза в неговото пространство, за заразяване. Инструментът е създаден от „Гугъл“ в рамките на проект за изработване на решения, помагащи на хората да противодействат на пандемията от Ковид-19.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Когато вирусът отслабне: Работниците в САЩ ги чака неравенство

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Коронавирусът се разпространи из Съединените щати и раздели работната сила на страната на две: на хора, които имат възможност да работят от вкъщи, и такива, които нямат. От бармани до работещи в хотелите и туроператори – хората, чиито работни задължения изискваха лично присъствие, бяха сред най-силно засегнати в процеса на освобождаване от работа, както и американците на най-ниското стъпало в стълбицата на заплащането в САЩ, пише „Франс прес“.

Безработицата в момента е на равнища, каквито не е имало от Голямата депресия преди около век, и продължава да расте на фона на очакванията, че коронавирусът ще продължи да застрашава страната през идните месеци. Според анализатори безработицата само ще засили неравенството на трудовия пазар в най-голямата икономика в света.

Финансово осигурените и нискоквалифицирани служители, които работят от дома, ще поискат работодателите им да им създадат условия, каза Джеси Ротщайн, бивш главен икономист в министерството на труда, който в момента преподава в Калифорнийския университет Бъркли.

По-ниско квалифицираните работници обаче поемат повече рискове без да получават по-високо заплащане, допълва той.

Президентът на Управлението за федерален резерв Джероум Пауел определя пандемията като „увеличител“ на неравенството, но според експерти това може да се избегне, особено ако Конгресът приеме нови стимули в подкрепа на засегнатите компании и потребители.

„Всяко разделение, което съществуваше преди, се засилва,“ каза Клаудия Сам, бивш главен икономист във Федералния резерв, която сега работи за Вашингтонския център за икономически растеж.

Имаме възможност да правим нещо по-добре, отколкото преди, но няма да се случи просто така. Нужна е политическа воля, допълни тя.

Рецесия на неравенството

Когато коронавирусът дойде, американската икономика имаше пренаситен пазар на труда, като равнището на безработица беше на рекорден минимум от 3,5% през февруари, а дълго стагниралите заплати тъкмо почваха да растат.

Пазарът на труда обаче не беше в толкова добра форма, в каквато изглеждаше.

Индексът на качеството на работните места в частния сектор (JQI), с който правителството измерва равновесието между добре и не толкова добре платените работни места (с изключение на мениджърите) от години върви надолу.

През февруари JQI се върна към почти рекордния си минимум, достигнат през март 2012 година, тъй като създадените работни места бяха със заплащане под средната седмична надница, според индекса, съставен от група учени и изследователи.

Проучване на мозъчния тръст Брукингс установи в края на миналата година, че 44% от американските работници се категоризират като нископлатени със средна годишна заплата от едва 18 000 долара.

Когато пандемията удари и равнището на безработица достигна 14,7 % през април, а икономиката почти сигурно е в рецесия, толкова много от нископлатените работници в развлекателния сектор, хотелиерството и ресторантьорството бяха освободени, че отсъствието им повиши средната надница.

Макар правителствените данни да сочат, че повечето хора са на мнение, че освобождаването им от работа е временно, Майкъл Уебър, доцент в Чикагския икономически университет (University of Chicago Booth School of Business), предупреди, че ако компаниите затворят или намалят персонала си, търсещите работа ще бъдат принудени да се конкурират, което ще доведе до намаляване на заплатите, както е типично за пазар на труда при рецесия.

Кой наема

Веригата за хранителни стоки Kroger, гигантът в електронната търговия Amazon и няколко компании за бързо хранени обявиха масово наемане на служители от началото на пандемията, но не предлагат сигурност.

Това са работните места, които са критикувани през последните няколко години за необосновано ниското заплащане, каза Уебър, като този тип работа, според него върви ръка за ръка с нестабилната ситуация в приходите.

Робърт Хокит, преподавател по право в университета Корнел, който е главен експерти в изготвянето на JQI каза, че търсещите работа могат да искат рискова премия на работните места, на които са изложени на опасността от зараза с коронавирус, или пък да получат дялове в затруднените компании, за да помогнат в оцеляването им.

УФР съобщи миналата седмица, че работодателите в района на Бостън са повишили временно заплатите с до 30% – частично, за да компенсират повишения риск и да задържат служителите.

Безработните обаче могат да бъдат принудени да приемат каквато и да е работа, особено ако Конгресът не отпусне заеми на малките компании и обезщетения за безработица, въведени като част от плана за стимулиране на икономиката за 2,2 трилиона долара, одобрен през март.

В момента все едно вървим по опънато въже или ръба на острието, каза в интервю Хокит.

Администрацията на президента Доналд Тръмп няма особено желание да харчи повече в подкрепа на работниците, прогнозирайки, че коронавирусът ще бъде победен, а през юли ще започне силно икономическо възстановяване, макар че много икономисти остават скептични по въпроса за бързото, т.нар. ве-образно възстановяване.

Всичко ще зависи от това колко отчаяни са работниците, каза Хокит. Ще зависи от позицията по въпроса за държавните мерки, допълни той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

АФП: Ваксината БЦЖ ли спаси България от коронавируса?

публикувано

на

от

Виж цялата статия

България е един от най-големите производители на БЦЖ в света и един от четирите доставчици на СЗО. А българите са „най-БЦЖ-ираната нация“. Помага ли това срещу Ковид-19?

Бацилът на Калмет и Герин, съкратено БЦЖ, е открит от френските изследователи Албер Калмет и Камил Герин като ефикасна ваксина срещу турбекулоза – възпалително заболяване на белите дробове, което годишно причинява смъртта на 1,5 милиона души в целия свят, по данни на Световната здравна организация (СЗО).

Изчислено: В богатите страни има повече жертви на Covid-19, в тези с БЦЖ - по-малко

В търсенето на ефикасно лечение на новата болест Ковид-19 експерти в много страни – от Австралия до САЩ и от Европа до Южна Африка – провеждат клинични тестове на ваксината БЦЖ. Те трябва да покажат дали тя предлага защита и срещу новия коронавирус. Миналия месец СЗО обяви, че няма данни за това ваксината да предпазва хората от заразяване с Ковид-19, припомня „Дойче веле“.

Независимо от това български учени посочват, че повсеместното ваксиниране на населението през минали години, наред с предприетите навреме мерки сега, са помогнали на балканската държава да се справи добре с пандемията от коронавирус, пише АФП. Агенцията цитира проф. Богдан Петрунов да казва пред БНТ, че ваксината „БЦЖ предизвиква мощна имунна реакция в организма“. „Докато чакаме да бъде намерено ефикасно лечение или ваксина срещу новия коронавирус, трябва да разчитаме на нашия имунитет“, казва професорът, който е специалист по имунология и алергология.

Неонатоложката Валентина Гергинова, която от над 30 години ваксинира с БЦЖ новородени, посочва, че при хората с поставена БЦЖ-ваксина всякакви бактериални и вирусни инфекции протичат по-леко, и че е възможно те да се окажат и по-добре защитени срещу новия коронавирус.

Шефката на европейската банка има българска БЦЖ ваксина. Спокойна е, каза Борисов

По-нататък АФП припомня, че България е сред водещите производители на ваксината БЦЖ в света, както и че я изнася в 140 страни. Общо 22 фармацевтични компании в целия свят произвеждат ваксината, а в ЕС те са само три – едната от тях е българската държавна компания „Бул Био“. България доставя БЦЖ-ваксини и на СЗО – за програмата на ООН за борба срещу турбекулозата в Африка и Азия – заедно с Индия, Япония и Дания.

България има богат опит с БЦЖ

За първи път ваксината БЦЖ е тествана в България през далечната 1926 година, посочва още АФП. През 1949 страната започва масово производство в една държавна лаборатория, предшественик на днешната компания „Бул Био“.

От 1951 година БЦЖ-ваксината е задължителна в България и се поставя на всички новородени. Така през последните 30 години случаите на турбекулоза в страната са намалели драстично. „Ние сме най БЦЖ-ираната страна в света“, каза в едно интервю преди няколко месеца директорът на Националния център за заразни и паразитни болести Тодор Кантарджиев.

В България обаче все пак броят на заболелите от турбекулоза все още е двойно по-висок от средното за ЕС. Причината за това, според АФП, е следната: отчайващата бедност в някои райони на страната.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada